Александър Македонски по пътя на славата
На 20-годишна възраст Александър бил коронясан. Когато седнал на трона, той наследил велика войска и съществени политически безредици. Отнело му година да потуши въстанията в Гърция и да заздрави властта си. Александър обаче не се задоволил с Македония. Той бил припрян и упорит и желаел повече. Обърнал погледа си към дългогодишния зложелател на Елада: персите.
Персийската империя се простирала от днешна Турция до Пакистан. 150 години по-рано персите опожарили Атина и разрушили всички храмове на града. Това военно закононарушение не било забравено. Преди гибелта си Филип бащата на Александър, възнамерявал инвазия в Персия. Сега възмездието било в ръцете на Александър. Този огън за малко да изгори самия Александър. През късия му живот призракът на Филип го тормозел, тласкал го към все по-велики подвизи, с цел да потвърди, че е също толкоз, в случай че не и по-добър, от татко си. Духът на Филип бил с него, когато той поел по пътя към славата.
През 334 година преди Христа армията на Александър Македонски пресякла Хелесп. Това било началото на невиждан 11-годишен завоевателски поход, който щял да преобрази античния свят вечно. Първата цел били руините на Троя, където Александър уважил героя от детството си – Ахил. Заедно с хипотетичния си ухажор, Хефестион, той посетил гробницата на Ахил. Александър събирал сили за епични сражения, сравними с легендата за великата Троянска война.
Противникът: един от най-богатите и властни хора на земята, цар Дарий III. Монархът на Персия нямал визия за силата, против която се бил изправил. Бащиното завещание на Александър било скъпо: една от най-опитните и дисциплинирани войски на античността. Младият цар бил даже по-харизматичен и въодушевяващ водач от татко си.
Нашествениците се насочат на юг към град Ис, в днешна Турция. Войската на Дарий превъзхожда тази на Александър. Той обаче жадува точно за такива провокации. Александър бързо решил врага си. Пехотата била предпазена от стрелци: това значело, че Дарий няма религия в нея. Александър първо пуснал в ход едно от най-мощните оръжия в арсенала си: страха. Александър Македонски минал в офанзива през реката и по отсрещния бряг. В последвалия безпорядък левият фланг на персите се разпръснал.
Монументалната борба е непокътната съвсем като на фотография на мозайка от Помпей. Смята се, че тя е надеждно копие на картина от края на четвърти век преди Христа. Когато Александър най-накрая се изправил против съдбовния си съперник, Дарий, той промушил първо бодигарда му. Александър Македонски бил заобиколен от персийски бойци, обзети от смъртен смут. Дарий отстъпил пред този безстрашен отмъстител. Александър обаче нямал благосклонност. Този ден починали 50 000 перси.
Кръвожадният палач обаче имал изострен разум. Подобно на днешните политици, Александър оценявал смисъла на известността. Той бил решен да се трансформира в легенда на своето време. Личният му историк Калистон го придружавал на похода. След успеха при Ис армията на Александър се спуснала около крайбрежията на сегашен Ливан.
Повечето градове се предали, само че остров Тир не. На размирните Александър предложил или да се причислят към него, или да умрат. Александър почнал най-продължителната и кървава блокада в своя поход. След седем изтощителни месеца стените най-накрая паднали; 7000 поданици на Тир починали, а 30 000 били поробени.
Като предизвестие към градовете, които биха се противопоставили, Александър предиздвикал да разпънат на кръст 2 000 бойци от Тир. Когато всичко завършило, той пуснал бойците да наситят жаждата си за кръв и те избили всички, безусловно всички мъже по укрепленията. Ужасна кървава проява, която обаче посочила ясно на евентуалните му врагове какво ги чака, в случай че се опълчват.
При жестоката блокада на Газа бойците на Александър Македонски избили всички мъже в града. Александър имал благосклонност, в случай че врагът постави оръжие, в противоположен случай бил яростен. Управникът на Газа, отказал да се съобщи. Александър предиздвикал да го завържат и да го влачат към града, до момента в който издъхне.
Сцената е позната от страниците на омировата Илиада. Ахил влачил персоналния си зложелател, Хектор, към стените на Троя. В онази версия обаче, Хектор бил към този момент мъртъв.
