Спасовден e! Ден за изневери, но и Ден на Спасителя
На 2 юни 2022 година означаваме Спасовден. Празникът е преносим и постоянно се пада в четвъртък тъкмо 39 дни след първия ден на Великден. Спасовден е професионален празник на хлебари, водачи, строители, хотелиери и цветари. В някои обичайни католически страни, да вземем за пример във Франция, Възнесение Господне е един от формалните празници и почивен ден.
Именици на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир. Честито!
Според християнските вярвания, след гибелта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, с цел да им споделя за Божието царство. На 40-ия ден, съпроводен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим, и оттова, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се счита за завършек на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се назовава още Спасовден (Денят на Спасителя), тъй като с Христовото Възнесение се приключва актът на човешкото избавление.
Според поверията и традициите нощта против Спасовден е лечебна и болните вървят за росен, лягат до цветето и слагат до главата си някакъв подарък за русалките-лечителки. На този ден се правили разнообразни ритуални дейности, свързани с обезпечаване на здраве, изобилие, отбрана на реколтата от суша и градушка, както и традиции с женитбена устременост.
" Тѐ ти, младоженка, Спасовден! " е израз, необятно публикуван от българския фолклор. Спасовден е денят, в който Христос се възнесъл на небето и се празнува на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се схваща и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично обръщение по тематиката, е старобългарска рисунка – графит от Преслав. Обичайно изразът " Тѐ ти, младоженка, Спасовден! " се употребява, когато нещо (някакво събитие) се е случило ненадейно и изненадващо, когато човек минимум чака.
Според националните вярвания, единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Жената, която няма деца би трябвало да преспи тогава под растението росен, което се счита за самодивско цвете. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и така нататък Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно.
Смята се, че безплодието остава под росена. Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество. Всъщност това е един внимателен метод за контролиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не всеки път повода за безплодието е в дамата. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до концепцията, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма самообладание и по тази причина споделя " Те ти младоженка Спасовден! ". Тоест, през днешния ден може.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на индивида, само че в това време могат и да го излекуват от нелечими заболявания. Те стартират да се приготвят за Русалската неделя, когато ще " сеят " своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, обичаното цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат единствено върха на лековитата билка.
И до през днешния ден на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в утринната роса " за здраве ".
Някога в източно-българските региони, болните от " самодивска болест ", тресчица, парализа и други неизлечими премеждия, преспивали в околност, в която пораства цветето росен. Носели разнообразни блага, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в цялостно безмълвие, преди изгрев се търкаляли в росата и още веднъж в безмълвие напускали мястото. Подобни вълшебен дейности правили и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска одеждa, взета назаем. Считало се, че по този начин ще се задомят преди идващия Спасовден.
През седмицата, наричана Русалска, вървят и Русалиите – мъжки чети, постоянно с нечетен брой участници. Техният лидер се назовава ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всевъзможни билки. Носят сопа от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа мощ.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват " русалската " или " самодивската " болест (причинена от неприятни въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специфичен ритуален танц към болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален акомпанимент като последователно форсират темпото, достигайки екстатично положение. Когато екзалтацията е в своя краен лимит, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и по този начин заболяването е прогонена. След привършване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, с цел да се пречистят и тогава се връщат към елементарния си метод на живот. Счита се, че русалските игри са завещание от дълбока античност.
Именици на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир. Честито!
Според християнските вярвания, след гибелта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, с цел да им споделя за Божието царство. На 40-ия ден, съпроводен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим, и оттова, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се счита за завършек на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се назовава още Спасовден (Денят на Спасителя), тъй като с Христовото Възнесение се приключва актът на човешкото избавление.
Според поверията и традициите нощта против Спасовден е лечебна и болните вървят за росен, лягат до цветето и слагат до главата си някакъв подарък за русалките-лечителки. На този ден се правили разнообразни ритуални дейности, свързани с обезпечаване на здраве, изобилие, отбрана на реколтата от суша и градушка, както и традиции с женитбена устременост.
" Тѐ ти, младоженка, Спасовден! " е израз, необятно публикуван от българския фолклор. Спасовден е денят, в който Христос се възнесъл на небето и се празнува на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се схваща и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично обръщение по тематиката, е старобългарска рисунка – графит от Преслав. Обичайно изразът " Тѐ ти, младоженка, Спасовден! " се употребява, когато нещо (някакво събитие) се е случило ненадейно и изненадващо, когато човек минимум чака.
Според националните вярвания, единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Жената, която няма деца би трябвало да преспи тогава под растението росен, което се счита за самодивско цвете. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и така нататък Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно.
Смята се, че безплодието остава под росена. Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество. Всъщност това е един внимателен метод за контролиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не всеки път повода за безплодието е в дамата. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до концепцията, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма самообладание и по тази причина споделя " Те ти младоженка Спасовден! ". Тоест, през днешния ден може.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на индивида, само че в това време могат и да го излекуват от нелечими заболявания. Те стартират да се приготвят за Русалската неделя, когато ще " сеят " своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, обичаното цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат единствено върха на лековитата билка.
И до през днешния ден на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в утринната роса " за здраве ".
Някога в източно-българските региони, болните от " самодивска болест ", тресчица, парализа и други неизлечими премеждия, преспивали в околност, в която пораства цветето росен. Носели разнообразни блага, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в цялостно безмълвие, преди изгрев се търкаляли в росата и още веднъж в безмълвие напускали мястото. Подобни вълшебен дейности правили и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска одеждa, взета назаем. Считало се, че по този начин ще се задомят преди идващия Спасовден.
През седмицата, наричана Русалска, вървят и Русалиите – мъжки чети, постоянно с нечетен брой участници. Техният лидер се назовава ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всевъзможни билки. Носят сопа от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа мощ.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват " русалската " или " самодивската " болест (причинена от неприятни въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специфичен ритуален танц към болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален акомпанимент като последователно форсират темпото, достигайки екстатично положение. Когато екзалтацията е в своя краен лимит, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и по този начин заболяването е прогонена. След привършване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, с цел да се пречистят и тогава се връщат към елементарния си метод на живот. Счита се, че русалските игри са завещание от дълбока античност.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ