Св. Иван Рилски Чудотворец е почитан като небесния закрилник на българския народ
На 19 октомври Православната черква уважава паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец, който е считан за небесен покровител на българския народ.
Св. Иван Рилски е патрон на голям брой храмове и манастири в България, измежду които и учреденият от него Рилски манастир.
Според традицията в навечерието на празника в манастира се прави всенощно бдение, на което обичайно участват стотици поклонници от цялата страна. През деня там се отслужва празнична света литургия. Патронен празник празнува и Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски ”.
Предполага се, че светецът е роден към 876 година в село Скрино, край днешния град Дупница. Като юноша е бил овчар.
Рилският манастир е най-големият манастир в България и един от най-почитаните в целия православен свят
Една национална приказка пресъздава облика на детето Иван. Някога момчето пасяло говедата на локалния господар. Случило се по този начин, че една от кравите минала реката и се отелила на отсрещния бряг. Пастирчето не знаело по какъв начин да постъпи и отишло при притежателя на стадото.
Той бил безсърдечен и недодялан човек. Заповядал на дребния си аргатин да върне животните в стадото, а той самият се скрил, с цел да види по какъв начин ще се оправи.
Струма била придошла като море, нямало по какъв начин да се премине. Тогава Иван се помолил на Бога, метнал дрехата си върху вълните и като с транспортен съд преплавал насреща. По същия метод превозил новороденото, а майката ги последвала сама.
Като видял това, богаташът се изплашил и споделил на момчето, че към този момент не му е потребно. Тогава Иван постъпва в манастира “Св. Димитрий ” във Влахина планина, където получил обучение и приел монашеството. Не е останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Иван Рилски заръчал на цар Петър да отиде на върха и там да възпламени огън
Обикалял е доста места из българските територии, до момента в който се открил в Рила планина, където останал до края на живота си и основал едноименния манастир.
Иван Рилски е умрял на 18 август 946 година, като е бил заровен в притвора на църквата на манастира, в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Скоро след гибелта му мощите му са преместени в Сердика (днес София) и евентуално тогава е бил и канонизиран.
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ завладял Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран. През 1187 година мощите са върнати в Сердика, а през 1194-1195 година са пренесени в тогавашната столица Велико Търново.
От 1469 година мощите на светеца са върнати в актуализирания Рилски манастир.
Аязмото до пещерата на Св. Иван Рилски наоколо до Рилския манастир
По самодейност на Българския лекарски съюз на 19 октомври се отбелязва и Денят на българския доктор, защото св. Иван Рилски е разгласен за настойник на медиците.
Една от най-разпространените митове рисува облика на Св. Иван Рилски като безсребреник и чудотворец. Това е преданието за цар Петър и желанието му да види отшелника.
Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (днешна София), решил да продължи към планината Рила и да го откри. Царските пратеници дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, споделили му защо са пристигнали. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал напълно малко корав черен самун и хората си помислили, че ще си останат гладни.
Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил по този начин, че хлябът освен стигнал за всички, само че се оказал и необикновено апетитен. Един от пратениците бил болен, само че незабавно излекуван.
Върнали се всички при господаря си с грейнали лица, разказвали един през различен какво са чули и видели. Царят тръгнал самичък да съзре почитаемия лик на стареца, само че мястото било труднодостъпно и не съумял. Отново изпратил вестоносци, а Иван Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да възпламени огън.
„ Всичко е от Бога допустимо, а не от хората… Така ни е отредено да се забележим ” – се казвало още в посланието.
Монахът също запалил огън и голям дирек се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата популяризирали Бога и се поклонили един на различен. Царят изпратил чаша цялостна със злато. Свети Иван Рилски приел единствено чашата, а златото върнал.
В най-разпространения фолклорен вид на тази история, владетелят изпратил огромен товар с плодове, храна и доста злато. Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „ Кажете на царя, че одобрявам плодовете, тъй като са храна за тялото, само че връщам златото, тъй като е отрова за душата! ”.
Св. Иван Рилски е патрон на голям брой храмове и манастири в България, измежду които и учреденият от него Рилски манастир.
Според традицията в навечерието на празника в манастира се прави всенощно бдение, на което обичайно участват стотици поклонници от цялата страна. През деня там се отслужва празнична света литургия. Патронен празник празнува и Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски ”.
Предполага се, че светецът е роден към 876 година в село Скрино, край днешния град Дупница. Като юноша е бил овчар.
Рилският манастир е най-големият манастир в България и един от най-почитаните в целия православен свят
Една национална приказка пресъздава облика на детето Иван. Някога момчето пасяло говедата на локалния господар. Случило се по този начин, че една от кравите минала реката и се отелила на отсрещния бряг. Пастирчето не знаело по какъв начин да постъпи и отишло при притежателя на стадото.
Той бил безсърдечен и недодялан човек. Заповядал на дребния си аргатин да върне животните в стадото, а той самият се скрил, с цел да види по какъв начин ще се оправи.
Струма била придошла като море, нямало по какъв начин да се премине. Тогава Иван се помолил на Бога, метнал дрехата си върху вълните и като с транспортен съд преплавал насреща. По същия метод превозил новороденото, а майката ги последвала сама.
Като видял това, богаташът се изплашил и споделил на момчето, че към този момент не му е потребно. Тогава Иван постъпва в манастира “Св. Димитрий ” във Влахина планина, където получил обучение и приел монашеството. Не е останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Иван Рилски заръчал на цар Петър да отиде на върха и там да възпламени огън
Обикалял е доста места из българските територии, до момента в който се открил в Рила планина, където останал до края на живота си и основал едноименния манастир.
Иван Рилски е умрял на 18 август 946 година, като е бил заровен в притвора на църквата на манастира, в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Скоро след гибелта му мощите му са преместени в Сердика (днес София) и евентуално тогава е бил и канонизиран.
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ завладял Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран. През 1187 година мощите са върнати в Сердика, а през 1194-1195 година са пренесени в тогавашната столица Велико Търново.
От 1469 година мощите на светеца са върнати в актуализирания Рилски манастир.
Аязмото до пещерата на Св. Иван Рилски наоколо до Рилския манастир
По самодейност на Българския лекарски съюз на 19 октомври се отбелязва и Денят на българския доктор, защото св. Иван Рилски е разгласен за настойник на медиците.
Една от най-разпространените митове рисува облика на Св. Иван Рилски като безсребреник и чудотворец. Това е преданието за цар Петър и желанието му да види отшелника.
Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (днешна София), решил да продължи към планината Рила и да го откри. Царските пратеници дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, споделили му защо са пристигнали. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал напълно малко корав черен самун и хората си помислили, че ще си останат гладни.
Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил по този начин, че хлябът освен стигнал за всички, само че се оказал и необикновено апетитен. Един от пратениците бил болен, само че незабавно излекуван.
Върнали се всички при господаря си с грейнали лица, разказвали един през различен какво са чули и видели. Царят тръгнал самичък да съзре почитаемия лик на стареца, само че мястото било труднодостъпно и не съумял. Отново изпратил вестоносци, а Иван Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да възпламени огън.
„ Всичко е от Бога допустимо, а не от хората… Така ни е отредено да се забележим ” – се казвало още в посланието.
Монахът също запалил огън и голям дирек се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата популяризирали Бога и се поклонили един на различен. Царят изпратил чаша цялостна със злато. Свети Иван Рилски приел единствено чашата, а златото върнал.
В най-разпространения фолклорен вид на тази история, владетелят изпратил огромен товар с плодове, храна и доста злато. Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „ Кажете на царя, че одобрявам плодовете, тъй като са храна за тялото, само че връщам златото, тъй като е отрова за душата! ”.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ