На 18 ноември 1944 г. Райко Алексиев е убит от комунистите заради карикатура на Сталин
На 18 ноември 1944г. след свиреп побой в милицията умира Райко Алексиев-български художник, карикатурист и фейлетонист. Той става жертва на аленият гнет след заграбването на властта в България от комунистите посредством прелом на 9 септември 1944г.
В продължение на няколко дни той е измъчван в учебното заведение на слепите, което е превърнато в следствено поделение, като даже и преместването му в болница не съумява да го избави. Издъхва на 18 ноември 1944 година Сред участниците в мъченията му са и някогашни негови сътрудници в " Щурец ", които по-късно вземат участие в разграбването на иззетото му имущество.
Свидетелството на сина му Веселин е задоволително покъртително: " Администраторът на вестника Йордан Николов вижда Крум Кюлявков с коженото палто на татко ми и с неговите костюми. Казал му: " А бе, бай Круме, ти носиш облеклата на Райко! " Отговорът бил: " Ти да мълчиш, че и ти ще отидеш при него! ". Същият този Крум Кюлявков, на който Райко Алексиев дава работа, не се посвенява да го обругае посмъртно по време на Народния съд и демонстрира, че даже и гениите не са предпазени против най-ниските човешки пристрастености.
Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, афишира формалния мотив за присъдата. Това е подигравка, оповестена на 4 септември 1936г. във в. " Щурец " и отдадена на терора на Сталин в Съюз на съветските социалистически републики.
Срещу Алексиев има и обвиняване поради вица му, че британският каучук е разтеглив, холандският - още по-еластичен, само че най-еластичен е съветският галош, побрал 150 милиона души.
Райко Алексиев е роден е на 7 март 1893 в Пазарджик в семейство на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и като ексклузивен студент учи изобразяване в Художествената академия в София, без да приключи. За дa разшири познанията си по изкуството, посещава художествени галерии в Италия, Франция, Германия. Редактор е на хумористичния седмичник " Щурец " (1932-1944), кьдето постоянно участвува със свои карикатури. Подписва с псевдонима " Фра Дяволо " и става доста прочут със своите карикатури, фейлетони и публикации.
През май 1932 година свързва ориста си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След гибелта на Райко Алексиев, брачната половинка му е имала няколко брака, през 1965 година съумява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 година в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 година Алекс Алексиев живее в Съединени американски щати, където работи като анализатор в мозъчния концерн РАНД, връща се в България след измененията през 1989 година и известно време е консултант на Филип Димитров.
" Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен уред за всичко, което беше " фотографирал " в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора ", споделя в спомените си брачната половинка му – актрисата Весела Грънчарова, представена от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова.
Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално прочут измежду съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва изявленията си. През 30-те години " Щурец " е на челно място измежду печатните издания в България, тиражът му доближава 50 000.
След 9 септември 1944г. е задържан от Лев Главинчев-един от шефовете на милицията и е свиреп пребит в пандиза в " Дома на слепите ". Умира на 18 ноември 1944г. През април 1945 е наказан посмъртно поради " антисъветска " и " прогерманска " агитация от комунистическия тъй наречените " Народен съд " по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, публицисти, някои към този момент убити.
Срещу тях свидетелстват 145 техни сътрудници, които се провеждат да ги оклеветят единствено и единствено с цел да запазят живота си. Книгите му са неразрешени в комунистическа България. След рухването на комунистическия режим в страната през 1990 година Р. Алексиев е оправдан.
В продължение на няколко дни той е измъчван в учебното заведение на слепите, което е превърнато в следствено поделение, като даже и преместването му в болница не съумява да го избави. Издъхва на 18 ноември 1944 година Сред участниците в мъченията му са и някогашни негови сътрудници в " Щурец ", които по-късно вземат участие в разграбването на иззетото му имущество.
Свидетелството на сина му Веселин е задоволително покъртително: " Администраторът на вестника Йордан Николов вижда Крум Кюлявков с коженото палто на татко ми и с неговите костюми. Казал му: " А бе, бай Круме, ти носиш облеклата на Райко! " Отговорът бил: " Ти да мълчиш, че и ти ще отидеш при него! ". Същият този Крум Кюлявков, на който Райко Алексиев дава работа, не се посвенява да го обругае посмъртно по време на Народния съд и демонстрира, че даже и гениите не са предпазени против най-ниските човешки пристрастености.
Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, афишира формалния мотив за присъдата. Това е подигравка, оповестена на 4 септември 1936г. във в. " Щурец " и отдадена на терора на Сталин в Съюз на съветските социалистически републики.
Срещу Алексиев има и обвиняване поради вица му, че британският каучук е разтеглив, холандският - още по-еластичен, само че най-еластичен е съветският галош, побрал 150 милиона души.
Райко Алексиев е роден е на 7 март 1893 в Пазарджик в семейство на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и като ексклузивен студент учи изобразяване в Художествената академия в София, без да приключи. За дa разшири познанията си по изкуството, посещава художествени галерии в Италия, Франция, Германия. Редактор е на хумористичния седмичник " Щурец " (1932-1944), кьдето постоянно участвува със свои карикатури. Подписва с псевдонима " Фра Дяволо " и става доста прочут със своите карикатури, фейлетони и публикации.
През май 1932 година свързва ориста си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След гибелта на Райко Алексиев, брачната половинка му е имала няколко брака, през 1965 година съумява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 година в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 година Алекс Алексиев живее в Съединени американски щати, където работи като анализатор в мозъчния концерн РАНД, връща се в България след измененията през 1989 година и известно време е консултант на Филип Димитров.
" Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен уред за всичко, което беше " фотографирал " в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора ", споделя в спомените си брачната половинка му – актрисата Весела Грънчарова, представена от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова.
Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално прочут измежду съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва изявленията си. През 30-те години " Щурец " е на челно място измежду печатните издания в България, тиражът му доближава 50 000.
След 9 септември 1944г. е задържан от Лев Главинчев-един от шефовете на милицията и е свиреп пребит в пандиза в " Дома на слепите ". Умира на 18 ноември 1944г. През април 1945 е наказан посмъртно поради " антисъветска " и " прогерманска " агитация от комунистическия тъй наречените " Народен съд " по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, публицисти, някои към този момент убити.
Срещу тях свидетелстват 145 техни сътрудници, които се провеждат да ги оклеветят единствено и единствено с цел да запазят живота си. Книгите му са неразрешени в комунистическа България. След рухването на комунистическия режим в страната през 1990 година Р. Алексиев е оправдан.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ