Гл. инспектор Ангел Папалезов: В бизнеса с фалшификати участват и художници, изкуствоведи, реставратори
На 17 юни уредниците на изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност ", която бе открита на 30 май в изложба " Структура " в София, потвърдиха, че някои работи, включени в експозицията, в действителност са подправени. Собственикът на сбирката в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад плана, както и този на изложба " Структура " оповестиха, че съществуването на пазар на имитации и подправени документи за достоверност е социална загадка.
" Дневник " беседва с началника на бранш " Културно-исторически полезности " в Главна дирекция " Национална полиция " основен контрольор Ангел Папалезов за пазара на изкуство в България, фалшификатите и методите за навлизането им.
Какво съставлява пазарът на подправени творби на изкуството, какъв брой е развъртян, има ли организираност по веригата - измамник, продавач, покупател, документи?
- До момента не сме забелязали проведен темперамент на фалшификаторите или на производството на имитации. В тази сфера действат всевъзможни, в това число хората, които се занимават напълно легално с изкуство - художници, реставратори, гравьори, леяри, търговци...
Някои от тях се изкушават и стартират да се занимават с производството на имитации. Това в действителност е извънредно публикувано в България. Но изказванията, че няма по какъв начин да няма организизация в сходен бизнес, до момента не са потвърдени от дългодишните ни наблюдения и работа.
Имахме да вземем за пример един проблем преди години с мъж от ромски генезис, който дълго време се занимаваше с обири на картини. В пандиза, беше почнал да чете за българските художници и изкуствоведческа литература. При един от обиските в дома му намерихме ксерокопие на книга за подписите на българските художници. Оказа се, че този човек през последните няколко години, до момента в който се е занимавал с обири на картини от тавани и изби, е употребявал част от тях, неподписани, с цел да поставя подправени подписи. Сам ги оприличавал на избрани създатели и ги е подписвал, мамеше в това число антиквари и колекционери.
Диапазонът на фалшификаторите обаче е доста огромен - от циганското гето до художници. Дори доста положителни художници, чиито картини костват по към 500 лева, знаят, че в случай че изработят първокласен фалшификат на прочут създател, могат да го продадат за до 5000 лева Някои се изкушават, имали сме и такива проблеми, имало е и досъдебни производства против такива хора.
Имате ли данни, наблюдения какъв е размерът на пазара на картини и каква част от него е на имитации?
- Преди години бяхме седнали с няколко аукционери да създадем сметки - извършени аукциони, продажби, регистрирани търговци и така нататък Тогава, приказвам за 2014 година - 2015 година, тогава споделяха, че пазарът единствено на картини в България годишно е сред 10 и 12 милиона.
В момента сред 20 и 30 на 100 от пазара на модерно изкуство е от имитации. Това не са мои наблюдения и сметки, те се базират на голям брой диалози с търговци на изкуство, водещи аукционни къщи, с огромните галерии. И това са техните сметки.
Ето в този момент колекционерът, в чиято сбирка бяха открити имитации, споделя, че ги е купил от антиквариат. Само в София има над 40 антиквариата.
Колекционерите, единствено записаните в съюза на колекционерите, са пък близо 100, а неведнъж повече са тези, които не членуват в съюза.
Това са размерите на казуса.
Щом е толкоз съществено ситуацията, какви са дейностите на институциите - полиция, прокуратура?
- До януари 2019 година в българското законодателство въобще нямаше закононарушение подправяне и продажба на фалшификат, нито пък за засвидетелствуване, че нещо е оригинал, въпреки то да не е. Правенето на нерегламентирано копие подлежеше единствено на административно наказване, за което се постановяваше до 2000 лева санкция.
Правил съм си труда да ревизира - за 2017 година Министерството на културата има единствено три наказателни постановления за нерегламентирани копия. Само три! При състояние, че както споделих, пазарът на имитации е доста по-голям.
До предходната година единственият метод да проверяваме фалшификациите и фалшификаторите беше по тъжба на потърпевшия, най-много на колекционера. Той трябваше да пристигна и да подаде публично тъжба, че е бил излъган. За осем години сме имали единствено три или четири досъдебни производства, формирани по тъжба на някой, че е излъган с имитации.
Сега - от няколко месеца, към този момент в Наказателния кодекс има текстове, съгласно които могат да се преследват и тези, които основават нерегламентирани копия, и тези, които ги продават, и тези, които удостоверяват тяхната достоверност, макар че са имали основателни подозрения за това. Как ще подействат тези промени следва обаче да забележим.
Как си обяснявате мълчанието на колекционерите? Те са засегнатата страна, само че очевидно даже не желаят да се оплачат в полицията?
- Колекционерите са мощната страна на арт-пазара, те са хората с парите. Ако съумеят в точния момент да открият, че това, което са купили, е фалшификат, те отиват при търговеца и го принуждават или да им върне парите, или да им даде друго произведение в подмяна. И търговецът се съгласява, защото другото е - полиция и оповестяване на информацията, тъй че никой да не купува повече от него.
А знаят ли търговци, че продават имитации?
- Понякога пътят на фалшификата е най-малко три ръце, в случай че е по-скъпо произведение може да стигне и до 6-7 ръце. Производител, медиатор, втори медиатор и най-после колекционер. Обикновено първият и вторият знаят защо става въпрос, третият може да има подозрения, може и да знае, само че може и да се направи на почтен. При по-дълга верига, пътят обратно се връща по-трудно и изключително при по-скъпи творби е допустимо даже крайният продавач да не знае за измамата.
Но нали по тази причина има документи, документи, издавани от специалисти? Не се ли подсигурява по този начин достоверност?
- Какво тъкмо е узаконяването - това не съществува в правния мир, няма никаква юридическа стойност. Законът и наредбата за идентификация споделят, че има уверение за идентификация от комисия с най-малко трима специалисти от музеи. Единственото уредено е, че има такова уверение за идентификация. Останалите документи, които претендират, че са документи за достоверност, които обикалят в комерсиалната мрежа, ги няма на никое място в правния мир. Няма институция, която ги издава или която да ги ревизира.
Всякакви експерти - реставратори, изкуствоведи и какви ли не още специалисти, издават някакви документи за достоверност, подписват се. Правят го против възнаграждение, като частни лица. Някои даже не са виждали творбата, мятат им една фотография на електронната поща и те се подписват. Но какво носи един подобен документ?
Работили сме по случаи със документи с погрешно наличие, имали сме да вземем за пример два случая с измами, които сме засичали документи с погрешно наличие от една софийска и една варненска изложба. Хора, които работят там, на частно издават някакви документи.
Досега обаче съвсем нямаше какво да се направи против такива дейности. Сега най-малко към този момент мога да ги запитвам тези специалисти по новите текстове на каква база са издали тези експертни отзиви.
Излиза, че в България няма работещ механизъм за експертна оценка, за издаване на нужните документи, който да подсигурява задоволително несъмнено, че на пазара няма имитации или най-малко не такива с документи?
- Законовият режим на идентификация и регистрация, против който толкоз години има отпор, в действителност пази интереса на колекционерите. Той планува творбите да се обследват от комисия от трима специалисти в музеите. Да приемем, че в работата на тази комисия има 2-3 % брак, че и през тях минават творби със противоречива еднаквост, само че останалото е добре. И документът, който се издава, е нещо с много по-голяма тежест, формален документ, а не тези хвърчащи документи, подписани от някой си специалист, който не носи никаква отговорност.
Сега опцията да се появят имитации на изложения, изключително на модерно изкуство, е много огромна. В средите на търговци и колекционери се приказва, че и на огромни изложения, като да вземем за пример на Съюза на колекционерите, на тематични изложения, има фалшификат съвсем на всеки създател.
Фалшификаторите стават все по-добри и по-добри. Особено когато имат време и задачата си заслужава, могат да вършат съвсем съвършени неща. Има фалшификатори, които особено обикалят битаци и антиквариати да си купуват остарели картини, платна, хартия, остарели бои в това число.
Срещали сме всевъзможни похвати, в това число и като в последния случай, когато копираш непознато произведение и го представяш за картина на различен създател, макар че явно това елементарно може да се разкрие. Много е невисок прагът на самоограничение, толкоз елементарно им се получават нещата на фалшификаторите и на търговците, толкоз е разрушена отбраната на колекционерите и изкуствоведите, че доста елементарно им минава номерът. И в случай че едно произведение не мине при един-двама души, ще го скриеш за шест месеца и по-късно ще ти мине. И не си вършат труда да се стараят.
Всъщност стигнахме до такава степен, че поради огромния риск, към този момент по-сериозните продавачи, уредници на аукциони, огромните държавни и частни галерии, подхващат следния метод - събират изкуствоведи, които са откровени съперници между тях - като отзиви, метод, жанр, познания. Всеки да оцени картините. Минава първият - смъква от една част от картините, които не му се виждат достоверни. Следващият смъква още няколко, третият доизчиства.
Така опцията да се сбърка остава до една-две картини. Това се прави, тъй като към този момент всички знаят, че на пазара в България, изключително пък в частните сбирки, има доста имитации. И с цел да се застраховат, вършат подобен сериозен асортимент.
А какво става с картините, които не са издържали теста? И до вас доближава ли информация, че за някои има подозрения, че не са достоверни, с цел да предприемете дейности?
- Прави се спомагателна оценка на тези картини. И до нас стига информация. Преди стигаше повече, в този момент като че ли разчитат по-скоро на вътрешните си инспекции. Така картините не се пускат до продажба, до галерия, надлежно закононарушение мъчно може да се потвърди.
Ето, ще ви дам един образец отпреди година, имаше един проблем с Владимир Димитров-Майстора. Тогава всички споделяха, че това са късни ментета на Майстора, правени и особено поръчани по времето на социализма. Колекционер ги купил от раздържавявани предприятия, а наследниците му желаеха да ги продават като оригинали. Много хора препоръчваха на аукционера да ги смъкна от продажба. Тогава информацията пристигна до нас, опряхме до комисията, оценявала и издавала документи за картините - в Националния исторически музей. И в комисията обявиха, че за тях това са достоверни творби на изкуството. Тогава нямаше и никакви текстове за фалшификатите. Накрая до продажба не се стигна. Кого и по какъв начин да преследваме наказателно при тези условия. Единствено тормозихме комисията да пишат пояснения.
Какво съгласно вас би трябвало да се предприеме, с цел да се пресекат тези закононарушения?
- Държавата би трябвало незабавно да организира някакви работни срещи и в случай че желае да позволи този явно сериозен проблем, би трябвало да седнат виновните институции и дружно да решат по какъв начин това да стане. Трябва пакет от ограничения.
Трябва да се увеличи квалификацията на специалистите и да се подобрят изискванията им за работа. Един от най-сериозните проблеми е че специалистите са все по-малко и все по-трудно се намират. Тези които да разпознават и да разпознават квалифицирано творбите на изкуството. През 70-те и 80-те години на предишния век те бяха изпращани да се образоват в Париж, в Рим, Лондон, Русия. Да се учат от най-хубавите изкуствоведски школи, реставраторски ателиета, с цел да добият най-хубавото към оня миг. Те в този момент са 60-80 годишни, лека бавно излизат. А тези, които идват след тях...нямало е тези благоприятни условия и надлежно се къса нишката.
Трябва да се основат благоприятни условия за информативен продан сред музейни служащи, търговци, галеристи, изкуствоведи, колекционери. Особено на нерегламентираните копия или при подозрения.
И най-после да се види къде има пробойни в нормативната уредба. Ето първата пробойна, която настъпи също от януари тази година - влезе една за мен недобра корекция, че творби на живописта и статуи след 1900 година не подлежат на идентификация. Край, това освобождава цялата комерсиална мрежа да търгува с каквото си изиска, както си изиска и да не се изяснява на никой.
Това затруднява държавния надзор, опцията страната да предотвратява кражбите и фалшификацията на творби на изкуството. Затова беше умислен този режим на регистрация. Падането на този режим подкрепя доста активността на фалшификаторите и на продажбата на крадени творби на изкуството, тъй като те към този момент не минават през оценка в комисии към музеите. в случай че прекосяваха, ние от време на време си взимаме информация, както и специалистите в тези комисии ревизират в нашите бази данни за крадени предмети.
Още по тематиката - за изложбата, в която бяха открити подправени творби - тук, изявление с колекционера Николай Неделчев - тук.
" Дневник " беседва с началника на бранш " Културно-исторически полезности " в Главна дирекция " Национална полиция " основен контрольор Ангел Папалезов за пазара на изкуство в България, фалшификатите и методите за навлизането им.
Какво съставлява пазарът на подправени творби на изкуството, какъв брой е развъртян, има ли организираност по веригата - измамник, продавач, покупател, документи?
- До момента не сме забелязали проведен темперамент на фалшификаторите или на производството на имитации. В тази сфера действат всевъзможни, в това число хората, които се занимават напълно легално с изкуство - художници, реставратори, гравьори, леяри, търговци...
Някои от тях се изкушават и стартират да се занимават с производството на имитации. Това в действителност е извънредно публикувано в България. Но изказванията, че няма по какъв начин да няма организизация в сходен бизнес, до момента не са потвърдени от дългодишните ни наблюдения и работа.
Имахме да вземем за пример един проблем преди години с мъж от ромски генезис, който дълго време се занимаваше с обири на картини. В пандиза, беше почнал да чете за българските художници и изкуствоведческа литература. При един от обиските в дома му намерихме ксерокопие на книга за подписите на българските художници. Оказа се, че този човек през последните няколко години, до момента в който се е занимавал с обири на картини от тавани и изби, е употребявал част от тях, неподписани, с цел да поставя подправени подписи. Сам ги оприличавал на избрани създатели и ги е подписвал, мамеше в това число антиквари и колекционери.
Диапазонът на фалшификаторите обаче е доста огромен - от циганското гето до художници. Дори доста положителни художници, чиито картини костват по към 500 лева, знаят, че в случай че изработят първокласен фалшификат на прочут създател, могат да го продадат за до 5000 лева Някои се изкушават, имали сме и такива проблеми, имало е и досъдебни производства против такива хора.
Имате ли данни, наблюдения какъв е размерът на пазара на картини и каква част от него е на имитации?
- Преди години бяхме седнали с няколко аукционери да създадем сметки - извършени аукциони, продажби, регистрирани търговци и така нататък Тогава, приказвам за 2014 година - 2015 година, тогава споделяха, че пазарът единствено на картини в България годишно е сред 10 и 12 милиона.
В момента сред 20 и 30 на 100 от пазара на модерно изкуство е от имитации. Това не са мои наблюдения и сметки, те се базират на голям брой диалози с търговци на изкуство, водещи аукционни къщи, с огромните галерии. И това са техните сметки.
Ето в този момент колекционерът, в чиято сбирка бяха открити имитации, споделя, че ги е купил от антиквариат. Само в София има над 40 антиквариата.
Колекционерите, единствено записаните в съюза на колекционерите, са пък близо 100, а неведнъж повече са тези, които не членуват в съюза.
Това са размерите на казуса.
Щом е толкоз съществено ситуацията, какви са дейностите на институциите - полиция, прокуратура?
- До януари 2019 година в българското законодателство въобще нямаше закононарушение подправяне и продажба на фалшификат, нито пък за засвидетелствуване, че нещо е оригинал, въпреки то да не е. Правенето на нерегламентирано копие подлежеше единствено на административно наказване, за което се постановяваше до 2000 лева санкция.
Правил съм си труда да ревизира - за 2017 година Министерството на културата има единствено три наказателни постановления за нерегламентирани копия. Само три! При състояние, че както споделих, пазарът на имитации е доста по-голям.
До предходната година единственият метод да проверяваме фалшификациите и фалшификаторите беше по тъжба на потърпевшия, най-много на колекционера. Той трябваше да пристигна и да подаде публично тъжба, че е бил излъган. За осем години сме имали единствено три или четири досъдебни производства, формирани по тъжба на някой, че е излъган с имитации.
Сега - от няколко месеца, към този момент в Наказателния кодекс има текстове, съгласно които могат да се преследват и тези, които основават нерегламентирани копия, и тези, които ги продават, и тези, които удостоверяват тяхната достоверност, макар че са имали основателни подозрения за това. Как ще подействат тези промени следва обаче да забележим.
Как си обяснявате мълчанието на колекционерите? Те са засегнатата страна, само че очевидно даже не желаят да се оплачат в полицията?
- Колекционерите са мощната страна на арт-пазара, те са хората с парите. Ако съумеят в точния момент да открият, че това, което са купили, е фалшификат, те отиват при търговеца и го принуждават или да им върне парите, или да им даде друго произведение в подмяна. И търговецът се съгласява, защото другото е - полиция и оповестяване на информацията, тъй че никой да не купува повече от него.
А знаят ли търговци, че продават имитации?
- Понякога пътят на фалшификата е най-малко три ръце, в случай че е по-скъпо произведение може да стигне и до 6-7 ръце. Производител, медиатор, втори медиатор и най-после колекционер. Обикновено първият и вторият знаят защо става въпрос, третият може да има подозрения, може и да знае, само че може и да се направи на почтен. При по-дълга верига, пътят обратно се връща по-трудно и изключително при по-скъпи творби е допустимо даже крайният продавач да не знае за измамата.
Но нали по тази причина има документи, документи, издавани от специалисти? Не се ли подсигурява по този начин достоверност?
- Какво тъкмо е узаконяването - това не съществува в правния мир, няма никаква юридическа стойност. Законът и наредбата за идентификация споделят, че има уверение за идентификация от комисия с най-малко трима специалисти от музеи. Единственото уредено е, че има такова уверение за идентификация. Останалите документи, които претендират, че са документи за достоверност, които обикалят в комерсиалната мрежа, ги няма на никое място в правния мир. Няма институция, която ги издава или която да ги ревизира.
Всякакви експерти - реставратори, изкуствоведи и какви ли не още специалисти, издават някакви документи за достоверност, подписват се. Правят го против възнаграждение, като частни лица. Някои даже не са виждали творбата, мятат им една фотография на електронната поща и те се подписват. Но какво носи един подобен документ?
Работили сме по случаи със документи с погрешно наличие, имали сме да вземем за пример два случая с измами, които сме засичали документи с погрешно наличие от една софийска и една варненска изложба. Хора, които работят там, на частно издават някакви документи.
Досега обаче съвсем нямаше какво да се направи против такива дейности. Сега най-малко към този момент мога да ги запитвам тези специалисти по новите текстове на каква база са издали тези експертни отзиви.
Излиза, че в България няма работещ механизъм за експертна оценка, за издаване на нужните документи, който да подсигурява задоволително несъмнено, че на пазара няма имитации или най-малко не такива с документи?
- Законовият режим на идентификация и регистрация, против който толкоз години има отпор, в действителност пази интереса на колекционерите. Той планува творбите да се обследват от комисия от трима специалисти в музеите. Да приемем, че в работата на тази комисия има 2-3 % брак, че и през тях минават творби със противоречива еднаквост, само че останалото е добре. И документът, който се издава, е нещо с много по-голяма тежест, формален документ, а не тези хвърчащи документи, подписани от някой си специалист, който не носи никаква отговорност.
Сега опцията да се появят имитации на изложения, изключително на модерно изкуство, е много огромна. В средите на търговци и колекционери се приказва, че и на огромни изложения, като да вземем за пример на Съюза на колекционерите, на тематични изложения, има фалшификат съвсем на всеки създател.
Фалшификаторите стават все по-добри и по-добри. Особено когато имат време и задачата си заслужава, могат да вършат съвсем съвършени неща. Има фалшификатори, които особено обикалят битаци и антиквариати да си купуват остарели картини, платна, хартия, остарели бои в това число.
Срещали сме всевъзможни похвати, в това число и като в последния случай, когато копираш непознато произведение и го представяш за картина на различен създател, макар че явно това елементарно може да се разкрие. Много е невисок прагът на самоограничение, толкоз елементарно им се получават нещата на фалшификаторите и на търговците, толкоз е разрушена отбраната на колекционерите и изкуствоведите, че доста елементарно им минава номерът. И в случай че едно произведение не мине при един-двама души, ще го скриеш за шест месеца и по-късно ще ти мине. И не си вършат труда да се стараят.
Всъщност стигнахме до такава степен, че поради огромния риск, към този момент по-сериозните продавачи, уредници на аукциони, огромните държавни и частни галерии, подхващат следния метод - събират изкуствоведи, които са откровени съперници между тях - като отзиви, метод, жанр, познания. Всеки да оцени картините. Минава първият - смъква от една част от картините, които не му се виждат достоверни. Следващият смъква още няколко, третият доизчиства.
Така опцията да се сбърка остава до една-две картини. Това се прави, тъй като към този момент всички знаят, че на пазара в България, изключително пък в частните сбирки, има доста имитации. И с цел да се застраховат, вършат подобен сериозен асортимент.
А какво става с картините, които не са издържали теста? И до вас доближава ли информация, че за някои има подозрения, че не са достоверни, с цел да предприемете дейности?
- Прави се спомагателна оценка на тези картини. И до нас стига информация. Преди стигаше повече, в този момент като че ли разчитат по-скоро на вътрешните си инспекции. Така картините не се пускат до продажба, до галерия, надлежно закононарушение мъчно може да се потвърди.
Ето, ще ви дам един образец отпреди година, имаше един проблем с Владимир Димитров-Майстора. Тогава всички споделяха, че това са късни ментета на Майстора, правени и особено поръчани по времето на социализма. Колекционер ги купил от раздържавявани предприятия, а наследниците му желаеха да ги продават като оригинали. Много хора препоръчваха на аукционера да ги смъкна от продажба. Тогава информацията пристигна до нас, опряхме до комисията, оценявала и издавала документи за картините - в Националния исторически музей. И в комисията обявиха, че за тях това са достоверни творби на изкуството. Тогава нямаше и никакви текстове за фалшификатите. Накрая до продажба не се стигна. Кого и по какъв начин да преследваме наказателно при тези условия. Единствено тормозихме комисията да пишат пояснения.
Какво съгласно вас би трябвало да се предприеме, с цел да се пресекат тези закононарушения?
- Държавата би трябвало незабавно да организира някакви работни срещи и в случай че желае да позволи този явно сериозен проблем, би трябвало да седнат виновните институции и дружно да решат по какъв начин това да стане. Трябва пакет от ограничения.
Трябва да се увеличи квалификацията на специалистите и да се подобрят изискванията им за работа. Един от най-сериозните проблеми е че специалистите са все по-малко и все по-трудно се намират. Тези които да разпознават и да разпознават квалифицирано творбите на изкуството. През 70-те и 80-те години на предишния век те бяха изпращани да се образоват в Париж, в Рим, Лондон, Русия. Да се учат от най-хубавите изкуствоведски школи, реставраторски ателиета, с цел да добият най-хубавото към оня миг. Те в този момент са 60-80 годишни, лека бавно излизат. А тези, които идват след тях...нямало е тези благоприятни условия и надлежно се къса нишката.
Трябва да се основат благоприятни условия за информативен продан сред музейни служащи, търговци, галеристи, изкуствоведи, колекционери. Особено на нерегламентираните копия или при подозрения.
И най-после да се види къде има пробойни в нормативната уредба. Ето първата пробойна, която настъпи също от януари тази година - влезе една за мен недобра корекция, че творби на живописта и статуи след 1900 година не подлежат на идентификация. Край, това освобождава цялата комерсиална мрежа да търгува с каквото си изиска, както си изиска и да не се изяснява на никой.
Това затруднява държавния надзор, опцията страната да предотвратява кражбите и фалшификацията на творби на изкуството. Затова беше умислен този режим на регистрация. Падането на този режим подкрепя доста активността на фалшификаторите и на продажбата на крадени творби на изкуството, тъй като те към този момент не минават през оценка в комисии към музеите. в случай че прекосяваха, ние от време на време си взимаме информация, както и специалистите в тези комисии ревизират в нашите бази данни за крадени предмети.
Още по тематиката - за изложбата, в която бяха открити подправени творби - тук, изявление с колекционера Николай Неделчев - тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ