Един български Дон Кихот срещу мелниците на злото
На 16 май в аулата на Софийския университет бяха показани две нови книги с текстове на Кристиан Таков. " Дневник " препечатва от " Грамада " словото на юрист Валентин Брайков пред аудиторията.
Уважаема госпожо Йончева – майка на Кристиан,
Скъпи другари на Кристиан Таков,
Би било жалка самоувереност да се състезавам с тези, които към този момент ослепително показаха двете му книги. Ще се опитам да се причисля към този празник от различен ъгъл – като потвърждавам за някои ненаписани безредици, пориви и инцидентни искри, които са духовните корени на неговото слово. Аз бях заречен тези неща да не ги споделям, само че през днешния ден виждам, че мълчанието е грях и по тази причина апелирам Духа му за амнистия.
В центъра на неговата вътрешна галактика беше битката със злото. Той знаеше, че страданието и злото не могат да бъдат изкоренени, само че
мечтаеше България да се трансформира в земята на разтревоженото, уплашеното и респектираното зло.
Изпитваше непоносима болежка от визията за България като спа курорт на примитивното зло и като царство на кривите огледала. Бореше се най-малко за едно честно и почтено реми сред справедливостта и произвола. За него нямаше значение каква съответна човешка маска носи злото и по тази причина се въздържаше от поименни офанзиви. Като германист предпочиташе дявола на Фауст, а не балканския звяр с боздуган от камък. Обичаше да цитира Ханс Келзен, че всяка тайфа разбойници си има правила, само че тези правила не са право, тъй като не въплъщават заслужено общуване. В тази връзка Кристиан припомняше ирландските бунтовници от " Хенри VI " на Шекспир, които се заклеват, като дойдат на власт, първо да избият всички адвокати. Или загатваше гората, която потегля против Макбет. Но преди да тръгне тази гора против Макбет – споделяше той – нали някой би трябвало да я посади – по тази причина аз преподавам.
Всъщност Кристиан остави на нас да се грижим за тази негова гора.
На него изискуем общественото внимание към разликата сред закон и право. Правото е целият храм, а обособената норма е единствено една тухла, с която можеш да градиш и храм, и заслон за разврат. Оттук и апелът му да пазим правото даже от закона.
Той беше уверен, че злото има потребност от маската на правото, тъй като посредством тази правна маска злото желае да пречупи съпротивата и да внуши самообладание, послушание и даже почитание към себе си като към нещо сякаш належащо и неизбежно. Битката за право, споделяше Кристиан, е борба за извора на човешката съвест, това е борба за светлината. Така преведе на български език есето на Рудолф декор Йеринг " Битката за право ".
Кристиан не беше стерилна икона, само че се вглеждаше в икони, тъй като беше заслужен за името си.
Запомнил съм го като обаятелен виновник, поддръжник на умерените грехове,
с които се опитваше да живее в динамично помирение. У него нямаше егоизма на обречения болен, който се пробва да налапа всичко от живота. Като същински нравствен благородник той се возеше на времето и го наблюдаваше с интерес. Веднъж ми обърна внимание, че на всички икони Свети Георги забива копието в устата на дракона, а не просто му реже главата. Знаеш ли за какво е по този начин, попита той – тъй като рисковото на Сатаната не са зъбите и ноктите, а словото, излизащо от устата му, и по тази причина там би трябвало да се забие копието на истината.
Друг път го срещнах, бучеше като прекипял чайник. Защо бе, какво е станало? А той ми вика: Нали помниш оня стих на Ботевите четници от " Тих Бял Дунав ": Ний летиме за България помощ да дадем! Само че емигрантската навалица на Софийското летище друга ария пеят: Ний летиме от България да се отървем. Онези и тези една нация ли са? Затова решил да взе участие в политическото премеждие " Да, България ". Кристиан страдаше, че българинът обича правата на демокрацията, само че не и нейните отговорности. Според него всеки научен шедьовър ставал мефистофелски прахуляк, в случай че е последван от поредна победа на олигарх в касационния или конституционния съд.
Дойде ред да ви издам една наша съкровена несбъдната фантазия:
Мечтаехме да създадем в 272-а публика една небивала за България лекция по гражданско право.
Каква тъкмо? Ами като прожектираме на екрана вълшебни фрагменти от опери на Моцарт, Доницети и Росини – с цел да кажем на младите сътрудници, че етажната благосъстоятелност се е появила и посредством самостоятелна ликвидация на обособени оперни ложи. И да им напомним, че самият Моцарт е роден в етажна благосъстоятелност – на третия етаж на Getreidegasse 9 в Залцбург. После да видят по какъв начин лекар Дулкамара на Доницети продава любовния си балсам, с цел да помислят каква е тази продажба, с какъв брой и какви пороци и по какъв начин биха я санкционирали през днешния ден. Или да съпоставят влюбения граф Алмавива от " Севилския бръснар " с сластния граф Алмавива от " Сватбата на Фигаро ", както и ролята на нотариусите при завети и брачни контракти. Също да им покажем картините " Брачен контракт " на Jan Steen и William Hogarth от началото на XVIII век и да съпоставим двете столетия. Накрая всички да отидем и да се напием в известния австрийски град с името на Иск - Klagenfurt=Исков град, тъй като австрийци съветваха днешния български Граждански процесуален кодекс.
Мисля, че подобаваща епитафия за Кристиан Таков би била:
ПОЗНАХМЕ ТЕ, КОГАТО ТЕ ЗАГУБИХМЕ!
В умозаключение: Книгите на Кристиан ни върнаха нещо, което считахме окончателно ограбено от патологични крадци и професионални предатели – тези книги ни върнаха смисъла на страданието след 1990 година Те потвърждават евангелската истина за самостойно съществуване на словото. Неговото слово хвърля искри към изсъхналите ни души – като опашката на отдалечаваща се комета. Книгите му се напипват със затворени очи на библиотечния рафт, тъй като там те просто греят. Препоръчвам в близко бъдеще и тяхно цифрово издание. А за нас, живелите паралелно с него, остава интимното благополучие:
Да слезеш в избата на душата си и да си налееш чашка сладостен спомен.
Уважаема госпожо Йончева – майка на Кристиан,
Скъпи другари на Кристиан Таков,
Би било жалка самоувереност да се състезавам с тези, които към този момент ослепително показаха двете му книги. Ще се опитам да се причисля към този празник от различен ъгъл – като потвърждавам за някои ненаписани безредици, пориви и инцидентни искри, които са духовните корени на неговото слово. Аз бях заречен тези неща да не ги споделям, само че през днешния ден виждам, че мълчанието е грях и по тази причина апелирам Духа му за амнистия.
В центъра на неговата вътрешна галактика беше битката със злото. Той знаеше, че страданието и злото не могат да бъдат изкоренени, само че
мечтаеше България да се трансформира в земята на разтревоженото, уплашеното и респектираното зло.
Изпитваше непоносима болежка от визията за България като спа курорт на примитивното зло и като царство на кривите огледала. Бореше се най-малко за едно честно и почтено реми сред справедливостта и произвола. За него нямаше значение каква съответна човешка маска носи злото и по тази причина се въздържаше от поименни офанзиви. Като германист предпочиташе дявола на Фауст, а не балканския звяр с боздуган от камък. Обичаше да цитира Ханс Келзен, че всяка тайфа разбойници си има правила, само че тези правила не са право, тъй като не въплъщават заслужено общуване. В тази връзка Кристиан припомняше ирландските бунтовници от " Хенри VI " на Шекспир, които се заклеват, като дойдат на власт, първо да избият всички адвокати. Или загатваше гората, която потегля против Макбет. Но преди да тръгне тази гора против Макбет – споделяше той – нали някой би трябвало да я посади – по тази причина аз преподавам.
Всъщност Кристиан остави на нас да се грижим за тази негова гора.
На него изискуем общественото внимание към разликата сред закон и право. Правото е целият храм, а обособената норма е единствено една тухла, с която можеш да градиш и храм, и заслон за разврат. Оттук и апелът му да пазим правото даже от закона.
Той беше уверен, че злото има потребност от маската на правото, тъй като посредством тази правна маска злото желае да пречупи съпротивата и да внуши самообладание, послушание и даже почитание към себе си като към нещо сякаш належащо и неизбежно. Битката за право, споделяше Кристиан, е борба за извора на човешката съвест, това е борба за светлината. Така преведе на български език есето на Рудолф декор Йеринг " Битката за право ".
Кристиан не беше стерилна икона, само че се вглеждаше в икони, тъй като беше заслужен за името си.
Запомнил съм го като обаятелен виновник, поддръжник на умерените грехове,
с които се опитваше да живее в динамично помирение. У него нямаше егоизма на обречения болен, който се пробва да налапа всичко от живота. Като същински нравствен благородник той се возеше на времето и го наблюдаваше с интерес. Веднъж ми обърна внимание, че на всички икони Свети Георги забива копието в устата на дракона, а не просто му реже главата. Знаеш ли за какво е по този начин, попита той – тъй като рисковото на Сатаната не са зъбите и ноктите, а словото, излизащо от устата му, и по тази причина там би трябвало да се забие копието на истината.
Друг път го срещнах, бучеше като прекипял чайник. Защо бе, какво е станало? А той ми вика: Нали помниш оня стих на Ботевите четници от " Тих Бял Дунав ": Ний летиме за България помощ да дадем! Само че емигрантската навалица на Софийското летище друга ария пеят: Ний летиме от България да се отървем. Онези и тези една нация ли са? Затова решил да взе участие в политическото премеждие " Да, България ". Кристиан страдаше, че българинът обича правата на демокрацията, само че не и нейните отговорности. Според него всеки научен шедьовър ставал мефистофелски прахуляк, в случай че е последван от поредна победа на олигарх в касационния или конституционния съд.
Дойде ред да ви издам една наша съкровена несбъдната фантазия:
Мечтаехме да създадем в 272-а публика една небивала за България лекция по гражданско право.
Каква тъкмо? Ами като прожектираме на екрана вълшебни фрагменти от опери на Моцарт, Доницети и Росини – с цел да кажем на младите сътрудници, че етажната благосъстоятелност се е появила и посредством самостоятелна ликвидация на обособени оперни ложи. И да им напомним, че самият Моцарт е роден в етажна благосъстоятелност – на третия етаж на Getreidegasse 9 в Залцбург. После да видят по какъв начин лекар Дулкамара на Доницети продава любовния си балсам, с цел да помислят каква е тази продажба, с какъв брой и какви пороци и по какъв начин биха я санкционирали през днешния ден. Или да съпоставят влюбения граф Алмавива от " Севилския бръснар " с сластния граф Алмавива от " Сватбата на Фигаро ", както и ролята на нотариусите при завети и брачни контракти. Също да им покажем картините " Брачен контракт " на Jan Steen и William Hogarth от началото на XVIII век и да съпоставим двете столетия. Накрая всички да отидем и да се напием в известния австрийски град с името на Иск - Klagenfurt=Исков град, тъй като австрийци съветваха днешния български Граждански процесуален кодекс.
Мисля, че подобаваща епитафия за Кристиан Таков би била:
ПОЗНАХМЕ ТЕ, КОГАТО ТЕ ЗАГУБИХМЕ!
В умозаключение: Книгите на Кристиан ни върнаха нещо, което считахме окончателно ограбено от патологични крадци и професионални предатели – тези книги ни върнаха смисъла на страданието след 1990 година Те потвърждават евангелската истина за самостойно съществуване на словото. Неговото слово хвърля искри към изсъхналите ни души – като опашката на отдалечаваща се комета. Книгите му се напипват със затворени очи на библиотечния рафт, тъй като там те просто греят. Препоръчвам в близко бъдеще и тяхно цифрово издание. А за нас, живелите паралелно с него, остава интимното благополучие:
Да слезеш в избата на душата си и да си налееш чашка сладостен спомен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ