Отбелязваме големия християнски празник Успение Богородично
На 15 август Православната черква отбелязва Успение на Пресвета Богородица. Това е един от 12-те огромни християнски празници.
В България празникът е краят на Богородичните пости, които не престават две седмици. Св. Богородица се уважава като закрилница на майчинството и на дамите, като защитница на фамилното огнище. Празникът е празнуван от всички дами, по тази причина в този ден не се подхваща женска работа. Жените подаряват кърпи, ризи, пари, цветя.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта, Архангел Гавраил й оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащаницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни ". В памет на явяването й пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
На този ден честват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.
В България празникът е краят на Богородичните пости, които не престават две седмици. Св. Богородица се уважава като закрилница на майчинството и на дамите, като защитница на фамилното огнище. Празникът е празнуван от всички дами, по тази причина в този ден не се подхваща женска работа. Жените подаряват кърпи, ризи, пари, цветя.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта, Архангел Гавраил й оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащаницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни ". В памет на явяването й пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
На този ден честват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ