Денят 14 юни в българската история
На 14 юни 1856 година е роден Димитър Благоев - учредител на социалистическото придвижване и на първата марксистка партия в България. През 1920 година в Царство България е въведена Трудова тегоба. През 1923 година Александър Стамболийски е погубен от скопския челник на Вътрешна македонска революционна организация Величко Велянов (Чичето). На този ден през 1932 година за първи път в София излиза от щемпел в. “Македонско знаме ”.
2017 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” I степен на Жак-Люк Мартинез, общоприет шеф на музей „ Лувър “ в Париж „ за неговия важен принос за популяризирането на българската просвета и културно-историческото завещание на България във Френската република и по света, както и за развиването на българо-френското културно съдействие “
2017 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” II степен на Александр Баралис, куратор в музей „ Лувър “ в Париж, за неговия важен принос за популяризирането на българската просвета и културно-историческото завещание на България във Френската република и по света, както и за развиването на българо-френското културно съдействие
2016 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” I степен на акад. Николай Попов, „ за огромните му заслуги към Република България в региона на денталната медицина “.
2007 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “първа степен на Симеон Сакскобургготски „ за извънредно огромните му заслуги към Република България, за развиването на демократичния развой, реформирането на страната и присъединението ѝ към НАТО и Европейския съюз
2002 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ на Петър Манджуков „ за изключителния му принос и заслуга за развиването на интернационалните връзки и съдействието на Република България с народите на Русия и Оперативно-наблюдателно дело и във връзка 60 години от рождението му; “
1992 година
В дните от 3 до 14 юни българска делегация, управлявана от президента Желю Желев, взе участие в Световната конференция на Организация на обединените нации в Рио де Жанейро. Конференцията е отдадена на околната среда и развиването на света.
1991 година
От 12 до 14 юни на посещаване в България е генералният секретар на НАТО Д-р Манфред Вьорнер. Той е посрещнат от ръководителят на Атлантическия клуб Соломон Паси.
1947 година
От 12 до 14 юни се състои правосъден развой против Петър Коев от управлението на Български земеделски народен съюз “Никола Петков ”. Той е наказан на 12 година и 6 м. непоколебим тъмничен затвор като " абстрактен подстрекател " за основаването на тайната военна организация " Неутрален офицер ".
1932 година
За първи път в София излиза от щемпел в. “Македонско знаме ”. Вестникът е орган на български емигранти от Македония. Излиза до 1 юли 1934 година един път седмично. Отговорен редактор е Ал. Мартулков.
1924 година
Агент на Обществената сигурност убива народния представител Петко Д. Петков от Български земеделски народен съюз.
Петко Димитров Петков е политически деятел. Роден е на 4 май 1891 година в София. Син на Д. Н. Петков и брат на Н. Д. Петков. Завършва право, политически науки и дипломация в Париж. Взема присъединяване в Балканските войни 1912 г.–1913 година и в Първата международна война 1914 г.–1918 година Член е на Български земеделски народен съюз, по време на ръководството на Ал. Стамболийски. В интервала 1920 г.–1922 година е първи секретар на българската легация в Париж. Участва в състава на българската делегация на конференцията в Генуа (1922 г.). От ноември 1922 година до юни 1923 година е шеф на Политическия отдел на Министерството на външните работи и основен секретар на същото министерство. По време на държавния прелом на 9 юни 1923 година е задържан. След освобождението му поставя старания за възобновяване на Български земеделски народен съюз. Подкрепя концепцията за реализиране на единодушие с Българска комунистическа партия (т. с.). Редактира в. " Земледелска отбрана " (1923 г.–1924 г.), сп. " Земледелска отбрана " (1923 г.–1924 г.) и в. " Защита " (от бр. 2 " Народна отбрана " 1923 г.–1924 г.). Издава на френски език брошурите " Войник на мира " и " Политиката на България през вчерашния ден и през днешния ден ".
1920 година
В Царство България е въведена Трудова тегоба.
1895 година
Българска парламентарна делегация, водена от ръководителят на VIII Общински народен съвет Теодор Теодоров и от митрополит Климент Търновски отпътува за Санкт Петербург. Там се организират договаряния за възобновяване на българо-руските дипломатически връзки. Делегацията е призната от император Николай II на 5 юли.
1881 година
На 14 и 21 юни са извършени избори за II Велико народно събрание. Спечелени са от консерваторите. Избрани са единствено четирима депутати - либерали, само че и те не са позволени до съвещанията. На 18 юни в Плевенски окръг и Оряховска околия е оповестено военно състояние и в тях не се организират избори.
1877 година
В хода на Руско-турската война съветската обсадна артилерия нанася огневи удари по градовете Русе и Никопол, като при нощната пукотевица за първи път се използват прожектори.
1872 година
БРЦК изпраща предписание до частните комитети, в което оповестява за взетите решения и ги задължава да учат устава на Комитета.
1862 година
Под управлението на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско провеждат чета от към 70 души, която се насочва към Габрово. Според предварителния проект, координиран с Георги Раковски, дейностите на четата би трябвало да доведат до оповестяване на въстание в българските земи, само че четата е малобройна и бързо е разрушена от турските управляващи.
През 1862 година избухва въстание на българското население в Търновско и Габровско срещу османското робство. То е проведено от Хаджи Ставри (Ставри Койнов), който е изпратен за негов началник персонално от Г. С. Раковски. Подготовката на Търновското въстание стартира при започване на 1862 година, след основаването на Първата българска легия в Белград. Очаквайки боен спор сред Сърбия и Османската империя, Хаджи Ставри и локалните първенци в Търновско и Габровско вземат решение да вдигнат въстание през юни същата година. Въпреки пристигналите вести за станали боеве сред сърбите и османските войски в Белград и други сръбски градове сред уредниците на въстанието избухват съществени различия. Богатите търговци упорстват за неговото отсрочване до навлизането на сръбските войски в България, а Хаджи Ставри и едно младежко ядро към него - за незабавни дейности. С чета от 70 души той потегля по посока на Стара планина с вяра да се срещне с въстанически чети от други градове. Поради бързата реакция на османските управляващи и пристигналите вести за сдобряване на Сърбия с империята такива чети не са формирани. Останала сама, четата на Хаджи Ставри е бързо разгромена. По-голямата част от четниците и са хванати и изпратени на изгнание. Останалата, по-малка част, сред които са Хаджи Ставри и П. Кисимов (получил популярност по-късно измежду българските емигранти), съумяват да се трансферират на север от р. Дунав и по този начин да се спасят.
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Стоян Александров – български финансист и политик.
Завършил е междинното си обучение в Икономическия колеж в Кюстендил. В следствие приключва компетентност " Финанси и заем " във Висшия финансово-стопански институт, Свищов (сега Стопанска академия “Димитър А. Ценов ”). Работил е в Българска народна банка – Кюстендил и шеф ръководство " Финанси " в Окръжния национален съвет в Кюстендил. От 1975 година е учител във Висшия стопански институт " Карл Маркс " (сега Университет за национално и международно стопанство), София.
От 1991 година до ноември 1992 година е шеф на данъчно ръководство " Данъчна администрация " в Министерството на финансите. От януари 1993 година до октомври 1994 година е министър на финансите в държавното управление на Любен Беров. От 1994 година оглавява Катедра " Финанси " в УНСС. В интервала 1995 - 1999 година е ръководител на Съвета на шефовете и изпълнителен шеф на Централна кооперативна банка. От 1998 година до 1999 година е ръководител на Асоциацията на комерсиалните банки. През 1998 е член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи. През 1999 година е общински консултант от гражданското съдружие " Свети Георги Софийски " в Столичен общински съвет. От 1999 година до 2002 година е ръководител на Съюза на българските фондации и сдружения. От април 2001 година е ръководител на Управителния съвет и основен изпълнителен шеф на " Токуда банк " АД. През 2001 година взе участие в парламентарните избори като лидер на листа в Кърджали от гражданската квота на " Коалиция за България ", само че влиза в Народното събрание от листата в Стара Загора. Напуска още в първия ден Народното събрание, поемайки отговорността си за постигнатите ниски изборни резултати в Кърджали. Говори съветски, сърбохърватски и немски език. Награди: През 1998 година е разгласен за банкер на годината. Женен, има наследник и щерка.
1946 година
Родена е Виолета Гиндева – българска трагична и кино актриса. Тя е дългогодишна изпълнителка на присъщи функции в Народния спектакъл " Иван Вазов ". Дебютира в киното през 1968 година с тв новела " Един снимачен ден ". Създава впечатляващи функции на подкупващи със своята откровеност и близост целеустремени дами: " Иконостасът " (1969 г.), " Князът " (1970 г.), " Черните ангели " (1970 г.), " Дъщерите на началника " (тв, 1973 г.), " Последна инспекция " (тв, 1973 г.), " Сватбите на Йоан Асен " (1975 г.), " Снаха " (1976 г.), " Юмруци в пръстта " (1979г.-1980 г.), " Приключенията на Авакум Захов " (тв, 1981 г.), " За достойнството на пагона " (1975 г.), " Макбет " (1977 г.), " Иванко " (1978 г.), " Игра с огъня " (1982 г.), " Прадеди и правнуци " (тв, 1983 г.), " Ей, или по какъв начин се мами гущерче " (1996 г.), " Динамит на борда - 10 години по късно " (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997 г.), " Купонът " (2000 г.).
1933 година
Роден е Светлин Русев. Следва живопис при проф. Дечко Узунов. Председател е на Съюза на художниците от 1973 година до 1985 година От 1975 година е учител в Художествената академия. В интервала 1985 г.-1988 година е шеф на Националната художествена изложба. Преди 10 ноември 1989 година е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/. В този интервал Светлин Русев е и народен представител, прочут с гражданската си позиция против властническата власт.
Той е един от Инициаторите на Комитета за отбрана на Русе.
Депутат е в VII Велико национално заседание с листата на Българска социалистическа партия през 1990 година
Член е на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио.
Член е на Академията за изкуство в Русия.
Картините му са в музеи и частни сбирки по света. Самият той е колекционер на картини и е дарил огромна колекция на родния си град Плевен. Ползва съветски и немски език.
Създава художествени облици с монументално подстрекателство, построени с прецизен рисунък и монохромен нюанс: " Трактористи " (1960 г.), " Жена с самун " (1961 г.), " Пред разстрел " (1963 г.), " Преди багра " (1964 г.), " Клетва " (1966 г.), " Прощаване с патриарх Евтимий " (1968 г.), " Безработни 1933 " (1968 г.), " Отдих " (1969 г.), " Ден финален " (1972 г.), " Краят на работния ден " (1974 г.), " Самуилови воини " (1975 г.), " Батак " (1977 г.), " Светлина и мрак " (1978 г.), " Жената на миньора " (1979 г.), " Размисъл " (1980 г.), " Очакване " (1980 г.) и други Автор е на портрети: " Портрет на майката на художника " (1967 г.), " Портрет на Богомил Райнов " (1970 г.), " Портрет на Кирил Петров " (1971 г.), " Портрет на Дечко Узунов " (1973 г.), " Портрет на Васка Емануилова " (1975 г.), " Портрет на Николай Шмиргела " (1977 г.), " Портрет на Николай Райнов " (1978 г.) и други Работи в региона на пейзажа ( " Пейзаж в алено ", 1969 г.; " Есенен пейзаж ", 1969 г.; " Пейзаж от Балчик ", 1972 г.; " Пейзаж от Мелник ", 1973; " Пейзаж от София ", 1976 г.; " Пейзаж в бяло ", 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл " България " (1970 г.- 1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия образ на българката.
1916 година
Роден е Найден Евлогиев Геров-композитор. Той е основател на забележителен брой музикални творби в разнообразни жанрове. Найден Геров е внук на известния български възрожденски просветник и литератор Н. Геров. Създава оперите: " Пайсий Хилендарски " (1959 г.), " В една новогодишна нощ ", " Бяла пролет ", детските " Пепеляшка " и " Ян Бибиян ", комичната " Тримата мускетари ", " Почивка в Арко Ирис ", " Пътуване към Кларис ". Автор на балета " Швейк отива на война " (1974 г.). Умира в София на 24 октомври 1989 година
1856 година
Роден е Димитър Благоев – учредител на социалистическото придвижване и на първата марксистка партия в България. Роден е в с. Загоричане, Костурско. Първоначално учи в родното си село, след това – в Цариград, Одрин и Стара Загора. След Освобождението продължава образованието си в Санкт Петербург, където следва естествени науки. Попада под въздействие на социалистическите хрумвания и през декември 1883 година основава първата социалдемократическа организация в Русия, получила популярност под името Благоева група. Димитър Благоев е фактическият водач на БРСДП (т. с.). Под негово управление БРСДП (т. с.) отстоява икономическите и политическите ползи на наемния пролетариат в страната. Ратува и за обединяването на разпокъсаното българско родно място, само че желае това да стане не посредством война, а по пътя на Балканска федерация. След Октомврийската гражданска война 1917 година в Русия се пробва да схване Лениновото обучение, само че до края на живота си остава всъщност последовател на разбиранията на водачите на II Интернационал. Отказва съдействието с Български земеделски народен съюз, на който гледа като на селска буржоазна партия. След края на Първата международна война 1914 г.-1918 година заради преклонна възраст и заради влошено здравословно положение отстъпва управлението на партията на по-млади свои следовници в лицето на В. Коларов и други Не утвърждава курса за Септемврийското въстание 1923 година, само че след неговото оповестяване не му се опълчва. Автор е на огромен брой публикации и брошури със социалистическа тема, както и на първото българско съчинение, отдадено на марксисткото обучение - " Що е социализъм и има ли той почва у нас? ", и на труда " Принос към историята на социализма в България " (1906 г.).
На тази дата умират:
1986 година
Умира Владимир Иванов Георгиев – български лингвист. Той е роден на 3 февруари 1908 година в с. Габаре, Врачанско. Специализира индоевропейско езикознание във Виена, където през 1934 година пази докторската си дисертация. Специализира в Берлин и Флоренция (1939 г.-1940 г.). През 1945 година е определен за ексклузивен професор, член - сътрудник на Българска академия на науките. Специализира в Париж в интервала 1946 г.-1947 година През 1971 година дешифрира етруския език. Директор е на Института по български език при Българска академия на науките. Член – сътрудник е на Финландската Академия на науките (1966 г.), на Френската Академия на науките (1967 г.), на Саксонската Академия на науките в Лайпциг (1968 г.), на Белгийската кралска Академия на науките, литературата и изкуствата (1969 г.). Чуждестранен член е на Атинската академия през 1975 година Носител е на доста български и интернационалните оценки, " лекар хонорис идея " на редица европейски университети. Съчинения: " Тракийският език " (1957 г.), " Българска етимология и ономастика " (1960 г.), " Проблеми на българския език " (1985 г.) и други
1966 година
Умира Георги Димитров Хрусанов – български публицист. Роден е на 7 октомври 1910 година в Сливен. През 1935 година приключва агрономство в СУ. Работи като агроном, контрольор в Министерството на земеделието в интервала 1945-1950 година Редактор във вестник “Земеделско знаме ” (1950 г.-1965 г.). Основните претекстове в поезията му са любовта към селския труд, природата и родината. Пише и творби за деца. Съчинения: “Моята кръв ” (1928 г.), “Земя и слънце ” (1930 г.), “Равнини ” (1931 г.), “Поема за Левски ” (1948 г.), “Жетварско сърце ” (1948 г.), “Искра любородна ” (1964 г.), “И в огъня жив. Повест за Васил Петлешков ” (1966 г.), “Прозорец на човешката психика ” (1967 г.) и други
1923 година
Александър Стамболийски е погубен от скопския челник на Вътрешна македонска революционна организация Величко Велянов (Чичето).
Александър Стамболийски е публичен и държавен деятел, журналист, идеолог и водач на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). Роден е на 1 март 1879 година в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Земеделското учебно заведение в Садово, а по-късно в Лозаро-винарското учебно заведение в Плевен. Една година следва философия в Хале, след което записва агрономство в Мюнхен. Завръща се прибързано в България по здравословни аргументи. През декември 1899 година взе участие в основаването на Българския аграрни национален съюз и свързва целия си деен политически живот с неговата активност. От 1904 година до 1923 година е основен редактор на партийния в. " Земледелско знаме ". Включва се в редактирането на сп. " Земледелска мисъл ". Той е дълготраен депутат (от 1908 г.). Под негово управление през 1905 година е направена първата стратегия на Български земеделски народен съюз, а през 1919 година и втората стратегия. Не утвърждава присъединяване на България в Балканските войни 1912–1913 година Счита, че обединяването на българските земи би трябвало да стане по пътя на основаване на конфедерация или федерация на южните славяни. Обявява се уверено против въвличането на България в Първата международна война 1914–1918 година На среща сред водачите на опозиционните партии и цар Фердинанд I на 17 септември 1915 година предизвестява царя, че присъединението на България на страната на Тройния съюз ще има пагубни последствия. Заради антивоенната му агитация и дръзкото държание му е лишен депутатският имунитет и Стамболийски е наказан на пожизнен затвор. По време на Войнишкото въстание 1918 година е освободен от пандиза и изпратен дружно с Р. Даскалов и други народни представители при въстаналите бойци, с цел да спомагат за преустановяване на въстаническите дейности и връщане на бойците по фронтовете. Вместо това на 27 септември в Радомир България е провъзгласена за република, а Стамболийски става ръководител на краткотрайното държавно управление. След разгрома на въстанието се укрива в столицата до даването на прошка (края на 1918 г.). Още преди този момент е включен като представител на Български земеделски народен съюз в съдружното държавно управление на Т. Теодоров (28 ноември 1918–6 октомври 1919 г.) като министър на публичните здания, пътищата и благоустройството. Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 година отпътува за Франция и взе участие в работата на Парижката мирна конференция 1919–1920 година Подписва Ньойския кротичък контракт 1919 година На 7 октомври 1919 година Стамболийски е назначен за министър-председател на формираното от Български земеделски народен съюз, Народната и Прогресивнолибералната партия съдружно държавно управление (до май 1920 г.). Едновременно с това е министър на войната и ръководещ Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството. От 22 май 1920 година до 9 юни 1923 година е министър-председател на независимото земеделско държавно управление. В него е и министър на външните работи и изповеданията и ръководещ Министерството на войната. В края на 1920 година и началото на 1921 година подхваща 100-дневна обиколка из Европа. Взема присъединяване в работата на конференциите в Генуа (1922 г.) и Лозана (1922–1923 г.).
От 9 до 14 юни дейци на Български земеделски народен съюз провеждат съпротивителна активност против преврата с съществени центрове Пазарджишко, Радомирско, Асеновградско и Плевенско, ръководена надлежно от Александър Стамболийски, Александър Ботев, Спас Дупаринов и Александър Оббов. Стамболийски е задържан и погубен на 14 юни от скопския челник на Вътрешна македонска революционна организация Величко Велянов (Чичето). На места дейците на Българска комунистическа партия оглавяват съпротивата (Карлово и Килифарево), на други оказват помощ на военните (Пловдив, Кнежа, Габрово, Русе), на трети се пробват сами да овладеят властта.
На 9 юни 1923 година е осъществен държавен прелом от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. След триумфа на преврата новия кабинет е подсилен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а Българска комунистическа партия афишира неутралитет (Позив на Централен комитет от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).
1876 година
Умира Никола Дончев Войновски – български бунтовник. Роден е на 9 ноември 1849 година в Габрово. Никола Войновски е боен началник на четата на Хр. Ботев. Учи в Габровското класно учебно заведение, по-късно приключва частно комерсиално учебно заведение в Галац, Румъния, където учи румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно учебно заведение. В началото на май 1876 година постъпва в четата на Хр. Ботев. Военните му качества се демонстрират при завладяването на парахода " Радецки ", боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Хр. Ботев оглавява огромна част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в пердах с турска потеря.
1853 година
Умира Захари Зограф – български художник от епохата на Възраждането. Роден е през 1810 година в Самоков. Учи при брат си Д. Зограф. Картините и стенописите му са със комплицирани колоритни хармонии, внася в тях битови и всемирски детайли. Рисува икони в Пловдив (църквата " Св. Константин и Елена ", 1836 г.), Копривщица (църквата " Св. Богородица ", 1837 г.-1838 г.), Щип (църквата " Св. Богородица ", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата черква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и други Работи фрески в църквата " Св. Никола " и преддверието на параклиса " Св. Архангели " в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 г.-1849 г.), Преображенския манастир (1847 година и 1849 г.). През 1851 г.-1852 година в Атон основава стенописите в манастира " Лаврата на св. Атанасий ", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на брачната половинка на Д. Зограф, на Н. Рилски (1838 г.) и автопортрет (около 1840 г.). Рисува и голям брой ктиторски портрети.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
2017 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” I степен на Жак-Люк Мартинез, общоприет шеф на музей „ Лувър “ в Париж „ за неговия важен принос за популяризирането на българската просвета и културно-историческото завещание на България във Френската република и по света, както и за развиването на българо-френското културно съдействие “
2017 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” II степен на Александр Баралис, куратор в музей „ Лувър “ в Париж, за неговия важен принос за популяризирането на българската просвета и културно-историческото завещание на България във Френската република и по света, както и за развиването на българо-френското културно съдействие
2016 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” I степен на акад. Николай Попов, „ за огромните му заслуги към Република България в региона на денталната медицина “.
2007 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “първа степен на Симеон Сакскобургготски „ за извънредно огромните му заслуги към Република България, за развиването на демократичния развой, реформирането на страната и присъединението ѝ към НАТО и Европейския съюз
2002 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ на Петър Манджуков „ за изключителния му принос и заслуга за развиването на интернационалните връзки и съдействието на Република България с народите на Русия и Оперативно-наблюдателно дело и във връзка 60 години от рождението му; “
1992 година
В дните от 3 до 14 юни българска делегация, управлявана от президента Желю Желев, взе участие в Световната конференция на Организация на обединените нации в Рио де Жанейро. Конференцията е отдадена на околната среда и развиването на света.
1991 година
От 12 до 14 юни на посещаване в България е генералният секретар на НАТО Д-р Манфред Вьорнер. Той е посрещнат от ръководителят на Атлантическия клуб Соломон Паси.
1947 година
От 12 до 14 юни се състои правосъден развой против Петър Коев от управлението на Български земеделски народен съюз “Никола Петков ”. Той е наказан на 12 година и 6 м. непоколебим тъмничен затвор като " абстрактен подстрекател " за основаването на тайната военна организация " Неутрален офицер ".
1932 година
За първи път в София излиза от щемпел в. “Македонско знаме ”. Вестникът е орган на български емигранти от Македония. Излиза до 1 юли 1934 година един път седмично. Отговорен редактор е Ал. Мартулков.
1924 година
Агент на Обществената сигурност убива народния представител Петко Д. Петков от Български земеделски народен съюз.
Петко Димитров Петков е политически деятел. Роден е на 4 май 1891 година в София. Син на Д. Н. Петков и брат на Н. Д. Петков. Завършва право, политически науки и дипломация в Париж. Взема присъединяване в Балканските войни 1912 г.–1913 година и в Първата международна война 1914 г.–1918 година Член е на Български земеделски народен съюз, по време на ръководството на Ал. Стамболийски. В интервала 1920 г.–1922 година е първи секретар на българската легация в Париж. Участва в състава на българската делегация на конференцията в Генуа (1922 г.). От ноември 1922 година до юни 1923 година е шеф на Политическия отдел на Министерството на външните работи и основен секретар на същото министерство. По време на държавния прелом на 9 юни 1923 година е задържан. След освобождението му поставя старания за възобновяване на Български земеделски народен съюз. Подкрепя концепцията за реализиране на единодушие с Българска комунистическа партия (т. с.). Редактира в. " Земледелска отбрана " (1923 г.–1924 г.), сп. " Земледелска отбрана " (1923 г.–1924 г.) и в. " Защита " (от бр. 2 " Народна отбрана " 1923 г.–1924 г.). Издава на френски език брошурите " Войник на мира " и " Политиката на България през вчерашния ден и през днешния ден ".
1920 година
В Царство България е въведена Трудова тегоба.
1895 година
Българска парламентарна делегация, водена от ръководителят на VIII Общински народен съвет Теодор Теодоров и от митрополит Климент Търновски отпътува за Санкт Петербург. Там се организират договаряния за възобновяване на българо-руските дипломатически връзки. Делегацията е призната от император Николай II на 5 юли.
1881 година
На 14 и 21 юни са извършени избори за II Велико народно събрание. Спечелени са от консерваторите. Избрани са единствено четирима депутати - либерали, само че и те не са позволени до съвещанията. На 18 юни в Плевенски окръг и Оряховска околия е оповестено военно състояние и в тях не се организират избори.
1877 година
В хода на Руско-турската война съветската обсадна артилерия нанася огневи удари по градовете Русе и Никопол, като при нощната пукотевица за първи път се използват прожектори.
1872 година
БРЦК изпраща предписание до частните комитети, в което оповестява за взетите решения и ги задължава да учат устава на Комитета.
1862 година
Под управлението на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско провеждат чета от към 70 души, която се насочва към Габрово. Според предварителния проект, координиран с Георги Раковски, дейностите на четата би трябвало да доведат до оповестяване на въстание в българските земи, само че четата е малобройна и бързо е разрушена от турските управляващи.
През 1862 година избухва въстание на българското население в Търновско и Габровско срещу османското робство. То е проведено от Хаджи Ставри (Ставри Койнов), който е изпратен за негов началник персонално от Г. С. Раковски. Подготовката на Търновското въстание стартира при започване на 1862 година, след основаването на Първата българска легия в Белград. Очаквайки боен спор сред Сърбия и Османската империя, Хаджи Ставри и локалните първенци в Търновско и Габровско вземат решение да вдигнат въстание през юни същата година. Въпреки пристигналите вести за станали боеве сред сърбите и османските войски в Белград и други сръбски градове сред уредниците на въстанието избухват съществени различия. Богатите търговци упорстват за неговото отсрочване до навлизането на сръбските войски в България, а Хаджи Ставри и едно младежко ядро към него - за незабавни дейности. С чета от 70 души той потегля по посока на Стара планина с вяра да се срещне с въстанически чети от други градове. Поради бързата реакция на османските управляващи и пристигналите вести за сдобряване на Сърбия с империята такива чети не са формирани. Останала сама, четата на Хаджи Ставри е бързо разгромена. По-голямата част от четниците и са хванати и изпратени на изгнание. Останалата, по-малка част, сред които са Хаджи Ставри и П. Кисимов (получил популярност по-късно измежду българските емигранти), съумяват да се трансферират на север от р. Дунав и по този начин да се спасят.
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Стоян Александров – български финансист и политик.
Завършил е междинното си обучение в Икономическия колеж в Кюстендил. В следствие приключва компетентност " Финанси и заем " във Висшия финансово-стопански институт, Свищов (сега Стопанска академия “Димитър А. Ценов ”). Работил е в Българска народна банка – Кюстендил и шеф ръководство " Финанси " в Окръжния национален съвет в Кюстендил. От 1975 година е учител във Висшия стопански институт " Карл Маркс " (сега Университет за национално и международно стопанство), София.
От 1991 година до ноември 1992 година е шеф на данъчно ръководство " Данъчна администрация " в Министерството на финансите. От януари 1993 година до октомври 1994 година е министър на финансите в държавното управление на Любен Беров. От 1994 година оглавява Катедра " Финанси " в УНСС. В интервала 1995 - 1999 година е ръководител на Съвета на шефовете и изпълнителен шеф на Централна кооперативна банка. От 1998 година до 1999 година е ръководител на Асоциацията на комерсиалните банки. През 1998 е член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи. През 1999 година е общински консултант от гражданското съдружие " Свети Георги Софийски " в Столичен общински съвет. От 1999 година до 2002 година е ръководител на Съюза на българските фондации и сдружения. От април 2001 година е ръководител на Управителния съвет и основен изпълнителен шеф на " Токуда банк " АД. През 2001 година взе участие в парламентарните избори като лидер на листа в Кърджали от гражданската квота на " Коалиция за България ", само че влиза в Народното събрание от листата в Стара Загора. Напуска още в първия ден Народното събрание, поемайки отговорността си за постигнатите ниски изборни резултати в Кърджали. Говори съветски, сърбохърватски и немски език. Награди: През 1998 година е разгласен за банкер на годината. Женен, има наследник и щерка.
1946 година
Родена е Виолета Гиндева – българска трагична и кино актриса. Тя е дългогодишна изпълнителка на присъщи функции в Народния спектакъл " Иван Вазов ". Дебютира в киното през 1968 година с тв новела " Един снимачен ден ". Създава впечатляващи функции на подкупващи със своята откровеност и близост целеустремени дами: " Иконостасът " (1969 г.), " Князът " (1970 г.), " Черните ангели " (1970 г.), " Дъщерите на началника " (тв, 1973 г.), " Последна инспекция " (тв, 1973 г.), " Сватбите на Йоан Асен " (1975 г.), " Снаха " (1976 г.), " Юмруци в пръстта " (1979г.-1980 г.), " Приключенията на Авакум Захов " (тв, 1981 г.), " За достойнството на пагона " (1975 г.), " Макбет " (1977 г.), " Иванко " (1978 г.), " Игра с огъня " (1982 г.), " Прадеди и правнуци " (тв, 1983 г.), " Ей, или по какъв начин се мами гущерче " (1996 г.), " Динамит на борда - 10 години по късно " (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997 г.), " Купонът " (2000 г.).
1933 година
Роден е Светлин Русев. Следва живопис при проф. Дечко Узунов. Председател е на Съюза на художниците от 1973 година до 1985 година От 1975 година е учител в Художествената академия. В интервала 1985 г.-1988 година е шеф на Националната художествена изложба. Преди 10 ноември 1989 година е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/. В този интервал Светлин Русев е и народен представител, прочут с гражданската си позиция против властническата власт.
Той е един от Инициаторите на Комитета за отбрана на Русе.
Депутат е в VII Велико национално заседание с листата на Българска социалистическа партия през 1990 година
Член е на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио.
Член е на Академията за изкуство в Русия.
Картините му са в музеи и частни сбирки по света. Самият той е колекционер на картини и е дарил огромна колекция на родния си град Плевен. Ползва съветски и немски език.
Създава художествени облици с монументално подстрекателство, построени с прецизен рисунък и монохромен нюанс: " Трактористи " (1960 г.), " Жена с самун " (1961 г.), " Пред разстрел " (1963 г.), " Преди багра " (1964 г.), " Клетва " (1966 г.), " Прощаване с патриарх Евтимий " (1968 г.), " Безработни 1933 " (1968 г.), " Отдих " (1969 г.), " Ден финален " (1972 г.), " Краят на работния ден " (1974 г.), " Самуилови воини " (1975 г.), " Батак " (1977 г.), " Светлина и мрак " (1978 г.), " Жената на миньора " (1979 г.), " Размисъл " (1980 г.), " Очакване " (1980 г.) и други Автор е на портрети: " Портрет на майката на художника " (1967 г.), " Портрет на Богомил Райнов " (1970 г.), " Портрет на Кирил Петров " (1971 г.), " Портрет на Дечко Узунов " (1973 г.), " Портрет на Васка Емануилова " (1975 г.), " Портрет на Николай Шмиргела " (1977 г.), " Портрет на Николай Райнов " (1978 г.) и други Работи в региона на пейзажа ( " Пейзаж в алено ", 1969 г.; " Есенен пейзаж ", 1969 г.; " Пейзаж от Балчик ", 1972 г.; " Пейзаж от Мелник ", 1973; " Пейзаж от София ", 1976 г.; " Пейзаж в бяло ", 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл " България " (1970 г.- 1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия образ на българката.
1916 година
Роден е Найден Евлогиев Геров-композитор. Той е основател на забележителен брой музикални творби в разнообразни жанрове. Найден Геров е внук на известния български възрожденски просветник и литератор Н. Геров. Създава оперите: " Пайсий Хилендарски " (1959 г.), " В една новогодишна нощ ", " Бяла пролет ", детските " Пепеляшка " и " Ян Бибиян ", комичната " Тримата мускетари ", " Почивка в Арко Ирис ", " Пътуване към Кларис ". Автор на балета " Швейк отива на война " (1974 г.). Умира в София на 24 октомври 1989 година
1856 година
Роден е Димитър Благоев – учредител на социалистическото придвижване и на първата марксистка партия в България. Роден е в с. Загоричане, Костурско. Първоначално учи в родното си село, след това – в Цариград, Одрин и Стара Загора. След Освобождението продължава образованието си в Санкт Петербург, където следва естествени науки. Попада под въздействие на социалистическите хрумвания и през декември 1883 година основава първата социалдемократическа организация в Русия, получила популярност под името Благоева група. Димитър Благоев е фактическият водач на БРСДП (т. с.). Под негово управление БРСДП (т. с.) отстоява икономическите и политическите ползи на наемния пролетариат в страната. Ратува и за обединяването на разпокъсаното българско родно място, само че желае това да стане не посредством война, а по пътя на Балканска федерация. След Октомврийската гражданска война 1917 година в Русия се пробва да схване Лениновото обучение, само че до края на живота си остава всъщност последовател на разбиранията на водачите на II Интернационал. Отказва съдействието с Български земеделски народен съюз, на който гледа като на селска буржоазна партия. След края на Първата международна война 1914 г.-1918 година заради преклонна възраст и заради влошено здравословно положение отстъпва управлението на партията на по-млади свои следовници в лицето на В. Коларов и други Не утвърждава курса за Септемврийското въстание 1923 година, само че след неговото оповестяване не му се опълчва. Автор е на огромен брой публикации и брошури със социалистическа тема, както и на първото българско съчинение, отдадено на марксисткото обучение - " Що е социализъм и има ли той почва у нас? ", и на труда " Принос към историята на социализма в България " (1906 г.).
На тази дата умират:
1986 година
Умира Владимир Иванов Георгиев – български лингвист. Той е роден на 3 февруари 1908 година в с. Габаре, Врачанско. Специализира индоевропейско езикознание във Виена, където през 1934 година пази докторската си дисертация. Специализира в Берлин и Флоренция (1939 г.-1940 г.). През 1945 година е определен за ексклузивен професор, член - сътрудник на Българска академия на науките. Специализира в Париж в интервала 1946 г.-1947 година През 1971 година дешифрира етруския език. Директор е на Института по български език при Българска академия на науките. Член – сътрудник е на Финландската Академия на науките (1966 г.), на Френската Академия на науките (1967 г.), на Саксонската Академия на науките в Лайпциг (1968 г.), на Белгийската кралска Академия на науките, литературата и изкуствата (1969 г.). Чуждестранен член е на Атинската академия през 1975 година Носител е на доста български и интернационалните оценки, " лекар хонорис идея " на редица европейски университети. Съчинения: " Тракийският език " (1957 г.), " Българска етимология и ономастика " (1960 г.), " Проблеми на българския език " (1985 г.) и други
1966 година
Умира Георги Димитров Хрусанов – български публицист. Роден е на 7 октомври 1910 година в Сливен. През 1935 година приключва агрономство в СУ. Работи като агроном, контрольор в Министерството на земеделието в интервала 1945-1950 година Редактор във вестник “Земеделско знаме ” (1950 г.-1965 г.). Основните претекстове в поезията му са любовта към селския труд, природата и родината. Пише и творби за деца. Съчинения: “Моята кръв ” (1928 г.), “Земя и слънце ” (1930 г.), “Равнини ” (1931 г.), “Поема за Левски ” (1948 г.), “Жетварско сърце ” (1948 г.), “Искра любородна ” (1964 г.), “И в огъня жив. Повест за Васил Петлешков ” (1966 г.), “Прозорец на човешката психика ” (1967 г.) и други
1923 година
Александър Стамболийски е погубен от скопския челник на Вътрешна македонска революционна организация Величко Велянов (Чичето).
Александър Стамболийски е публичен и държавен деятел, журналист, идеолог и водач на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). Роден е на 1 март 1879 година в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Земеделското учебно заведение в Садово, а по-късно в Лозаро-винарското учебно заведение в Плевен. Една година следва философия в Хале, след което записва агрономство в Мюнхен. Завръща се прибързано в България по здравословни аргументи. През декември 1899 година взе участие в основаването на Българския аграрни национален съюз и свързва целия си деен политически живот с неговата активност. От 1904 година до 1923 година е основен редактор на партийния в. " Земледелско знаме ". Включва се в редактирането на сп. " Земледелска мисъл ". Той е дълготраен депутат (от 1908 г.). Под негово управление през 1905 година е направена първата стратегия на Български земеделски народен съюз, а през 1919 година и втората стратегия. Не утвърждава присъединяване на България в Балканските войни 1912–1913 година Счита, че обединяването на българските земи би трябвало да стане по пътя на основаване на конфедерация или федерация на южните славяни. Обявява се уверено против въвличането на България в Първата международна война 1914–1918 година На среща сред водачите на опозиционните партии и цар Фердинанд I на 17 септември 1915 година предизвестява царя, че присъединението на България на страната на Тройния съюз ще има пагубни последствия. Заради антивоенната му агитация и дръзкото държание му е лишен депутатският имунитет и Стамболийски е наказан на пожизнен затвор. По време на Войнишкото въстание 1918 година е освободен от пандиза и изпратен дружно с Р. Даскалов и други народни представители при въстаналите бойци, с цел да спомагат за преустановяване на въстаническите дейности и връщане на бойците по фронтовете. Вместо това на 27 септември в Радомир България е провъзгласена за република, а Стамболийски става ръководител на краткотрайното държавно управление. След разгрома на въстанието се укрива в столицата до даването на прошка (края на 1918 г.). Още преди този момент е включен като представител на Български земеделски народен съюз в съдружното държавно управление на Т. Теодоров (28 ноември 1918–6 октомври 1919 г.) като министър на публичните здания, пътищата и благоустройството. Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 година отпътува за Франция и взе участие в работата на Парижката мирна конференция 1919–1920 година Подписва Ньойския кротичък контракт 1919 година На 7 октомври 1919 година Стамболийски е назначен за министър-председател на формираното от Български земеделски народен съюз, Народната и Прогресивнолибералната партия съдружно държавно управление (до май 1920 г.). Едновременно с това е министър на войната и ръководещ Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството. От 22 май 1920 година до 9 юни 1923 година е министър-председател на независимото земеделско държавно управление. В него е и министър на външните работи и изповеданията и ръководещ Министерството на войната. В края на 1920 година и началото на 1921 година подхваща 100-дневна обиколка из Европа. Взема присъединяване в работата на конференциите в Генуа (1922 г.) и Лозана (1922–1923 г.).
От 9 до 14 юни дейци на Български земеделски народен съюз провеждат съпротивителна активност против преврата с съществени центрове Пазарджишко, Радомирско, Асеновградско и Плевенско, ръководена надлежно от Александър Стамболийски, Александър Ботев, Спас Дупаринов и Александър Оббов. Стамболийски е задържан и погубен на 14 юни от скопския челник на Вътрешна македонска революционна организация Величко Велянов (Чичето). На места дейците на Българска комунистическа партия оглавяват съпротивата (Карлово и Килифарево), на други оказват помощ на военните (Пловдив, Кнежа, Габрово, Русе), на трети се пробват сами да овладеят властта.
На 9 юни 1923 година е осъществен държавен прелом от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. След триумфа на преврата новия кабинет е подсилен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а Българска комунистическа партия афишира неутралитет (Позив на Централен комитет от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).
1876 година
Умира Никола Дончев Войновски – български бунтовник. Роден е на 9 ноември 1849 година в Габрово. Никола Войновски е боен началник на четата на Хр. Ботев. Учи в Габровското класно учебно заведение, по-късно приключва частно комерсиално учебно заведение в Галац, Румъния, където учи румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно учебно заведение. В началото на май 1876 година постъпва в четата на Хр. Ботев. Военните му качества се демонстрират при завладяването на парахода " Радецки ", боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Хр. Ботев оглавява огромна част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в пердах с турска потеря.
1853 година
Умира Захари Зограф – български художник от епохата на Възраждането. Роден е през 1810 година в Самоков. Учи при брат си Д. Зограф. Картините и стенописите му са със комплицирани колоритни хармонии, внася в тях битови и всемирски детайли. Рисува икони в Пловдив (църквата " Св. Константин и Елена ", 1836 г.), Копривщица (църквата " Св. Богородица ", 1837 г.-1838 г.), Щип (църквата " Св. Богородица ", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата черква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и други Работи фрески в църквата " Св. Никола " и преддверието на параклиса " Св. Архангели " в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 г.-1849 г.), Преображенския манастир (1847 година и 1849 г.). През 1851 г.-1852 година в Атон основава стенописите в манастира " Лаврата на св. Атанасий ", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на брачната половинка на Д. Зограф, на Н. Рилски (1838 г.) и автопортрет (около 1840 г.). Рисува и голям брой ктиторски портрети.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ