На 14 октомври българите почитат преп. Параскева - Петка Търновска,

На 14 октомври българите почитат преп. Параскева - Петка Търновска, светица, считана за закрилница на дома, дамите и по-специално родилките. Тя е доста тачена от християните на Балканите и изключително от българите. Вярвали, че е настойничка на петъчния ден и спазвали най-строги забрани за работа в него, другояче влизала в облика на вълк или змия и наказвала строго за пренебрежение. Тачели св. Петка и за помощта, която давала при здравословни проблеми – вслушвала се в молбите на бездетни за чадо, на незрящите - да прогледнат. Друга причина да посрещат празника ѝ с доста наслада е, че от него тръгвали седенки, сгледи, годежи и сватби, с този ден завършват доста селскостопански действия. Петковден за старите българи бил ден за тежки семейно-родови празнувания с курбан от мъжко животно с бял цвят, с цел да е благоразположен настойникът на дома. Друг мотив за софра е освещаването на новопостроени къщи, а към този момент се прави и след главен ремонт на жилище. На такова празненство стопаните дарявали богато дюлгерите, а на покрива си слагали знаме, риза и забрадка. Щедро гощавали родственици и съседи, а и гостите идвали с огромни дарове, в нов дом не се върви с празни ръце. И с цел да благоденства фамилията, един от символичните блага било ситото.

Петковден е специфичен ден и за мъжете – тогава се заплождат овците, ритуалът е наименуван мърлене. 12 дни, от Петковден до Димитровден, дамите не предат и не плетат, не кроят и шият, с цел да е здрав домашният добитък. Вярвали, че който облече дреха, майсторена в неприятния интервал, може да се поболее, а почине ли – ще вампиряса.

Около Петковден са съсредоточени и всеобщи есенни женски жертвоприношения, наричани Кокоша църква. Всяка омъжена жена носела на селското оброчище черна кокошка, птиците колели със специфичен ритуал, с малко от кръвта замесвали пита, за да ѝ чете свещеникът. Друга част запазвали за повреждане на вълшебства, а от месото правели курбан с ориз или зеле и похапвали дружно на трапезата, поставена напряко на земята. Този и други сходни старинни ритуали изразявали респект към природата, от която зависи благодатта на селския труд, респект и към мъртвите прародители, и към светците-закрилници. При други обреди отново единствено дами готвели на селски кръстопът фасул и носели питки с мед, с цел да омилостивят естествените стихии и заболяванията, започвайки с шарка и епилепсия. 

Празник имат:

Петко, Параскева, Паша, Паруш, Пенка, Петкан, Кева, Паро, Паца и други

* На имен ден се върви без покана, в случай че виновникът за тържеството е изразил категорично предпочитание да не чества. Някои имена могат да бъдат почетени на разнообразни дати през годината - съгласно избора на именяка.

* За смисъла на имената виж Кратък речник на имената