Денят, в който започна войната на капитаните срещу генералите, завършила със славна победа за България
На 14 ноември се навършват 132 години от експлоадирането на Сръбско-българската война /1885 г./, която ще остане в историята с наименованието „ Войната на капитаните против генералите “.
Съединението и Балканите
На 6 септември 1885 година в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разграничена на две - Източна Румелия и Княжество България - под съветско въздействие.
Тогава посредством анемичен прелом е оповестено Съединението на България. Балканските ни съседи са недоволни от това, че в района се образува една мощна страна, която по територия и население е по-голяма от тях.
Веднага след Съединението Гърция и Румъния са подготвени да извършат готовност и да търсят обезщетения за сметка на България. Първата се насочва към обитаемата с българи Македония, а втората желае да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не разгласят война на страната ни.
Сърбия, която има проекти за надмощие измежду славянското население на Балканите, е изрично срещу Съединението. На 9 септември 1885 година Сърбия активизира запасните чинове. В страната излизат стотици публикации, книги и плакати с пропагандно наличие против Съединението.
Съотношение на силите
Подтикната от Австро-Унгария, Сърбия ни атакува изненадващо на 14 ноември (по нов стил) 1885 година Общият проект на Сърбия е напредване по пътя Пирот – Цариброд и посредством числено предимство да разбият българите в пограничните региони до Цариброд.
Впоследствие да бъдат победени и идващите тракийски български елементи и да се завладяват Видин и столицата на България – София, където самичък крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува настояванията си за мир:
1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава;
2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството;
3. пренасяне на българската столица от София в Търново;
4. голяма парична отплата.
Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта против София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 запас, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се чакат още към 30 скорострелни съвременни оръдия да дойдат от Франция. По-късно сръбската армия доближава до над 120 000 души, от които 103 000 постоянна войска.
Българите не разполагат с задоволително офицери, тъй като Русия е изтеглила своите офицери след оповестяването на Съединението. Единствената вяра са завърналите се към 40 млади български офицери от съветските военни академии, които са приключили единствено месец преди този момент, а някои даже са прекъснали образованието си.
Сержантите също не доближават, по тази причина за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и дружно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със остарели пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче много по-добри от сръбските антики, само че 40 от тях са развалени и неизползваеми.
Сливнишката епопея
Българските военни тогава вземат решение твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския боен хайлайф, до момента в който държавното управление, водено от княз Александър I Батенберг, желае да чака сърбите край Вакарел.
Българските капитани обаче не са съгласни с това и макар желанията на Батенберг, желаят да задържат сръбската армия на Сливница.
По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно сюрпризирани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди.
Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите стопират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември.
През тези два дни сърбите пречупват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези триумфи сръбският крал Милан споделя, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София - нещо, което скоро схваща, че няма да стане.
Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, употребяват трикове върху сърбите. Тогава към момента войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница.
Имало е по това време трен само до гара Септември, от там те са вървели пешком и на коне по трима души. Когато идват незабавно се включват във военните дейности.
Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малочислен отряд е правил няколко задвижвания на полето, с цел да сътвори усещане пред сърбите, че българската армия е по-многобройна.
Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември (нов стил), когато се взема решение и войната. Шансовете за победа в сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, откакто влиза в село Златуша, получава изненадваща офанзива от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци.
Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен ужас измежду сърбите, чието желание е било през с. Златуша и Банкя да влязат непосредствено в София.
Затова боевете край Гургулят изиграват съществена роля за хода на цялата борба, тъй като Моравската дивизия не съумява да премине в нахлуване, а 1200 души са пленени.
Ходът на войната е преобърнат, сърбите отстъпват, а българите поредно освобождават всички територии и стигат до Пирот.
Великите сили не разрешават по-нататъшно българско нахлуване и на 28 ноември 1885 година бойните дейности са прекъснати. Войната трае единствено 14 дни, а мирът сред българи и сърби е възобновен в Букурещ.
Съединението и Балканите
На 6 септември 1885 година в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разграничена на две - Източна Румелия и Княжество България - под съветско въздействие.
Тогава посредством анемичен прелом е оповестено Съединението на България. Балканските ни съседи са недоволни от това, че в района се образува една мощна страна, която по територия и население е по-голяма от тях.
Веднага след Съединението Гърция и Румъния са подготвени да извършат готовност и да търсят обезщетения за сметка на България. Първата се насочва към обитаемата с българи Македония, а втората желае да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не разгласят война на страната ни.
Сърбия, която има проекти за надмощие измежду славянското население на Балканите, е изрично срещу Съединението. На 9 септември 1885 година Сърбия активизира запасните чинове. В страната излизат стотици публикации, книги и плакати с пропагандно наличие против Съединението.
Съотношение на силите
Подтикната от Австро-Унгария, Сърбия ни атакува изненадващо на 14 ноември (по нов стил) 1885 година Общият проект на Сърбия е напредване по пътя Пирот – Цариброд и посредством числено предимство да разбият българите в пограничните региони до Цариброд.
Впоследствие да бъдат победени и идващите тракийски български елементи и да се завладяват Видин и столицата на България – София, където самичък крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува настояванията си за мир:
1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава;
2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството;
3. пренасяне на българската столица от София в Търново;
4. голяма парична отплата.
Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта против София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 запас, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се чакат още към 30 скорострелни съвременни оръдия да дойдат от Франция. По-късно сръбската армия доближава до над 120 000 души, от които 103 000 постоянна войска.
Българите не разполагат с задоволително офицери, тъй като Русия е изтеглила своите офицери след оповестяването на Съединението. Единствената вяра са завърналите се към 40 млади български офицери от съветските военни академии, които са приключили единствено месец преди този момент, а някои даже са прекъснали образованието си.
Сержантите също не доближават, по тази причина за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и дружно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със остарели пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче много по-добри от сръбските антики, само че 40 от тях са развалени и неизползваеми.
Сливнишката епопея
Българските военни тогава вземат решение твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския боен хайлайф, до момента в който държавното управление, водено от княз Александър I Батенберг, желае да чака сърбите край Вакарел.
Българските капитани обаче не са съгласни с това и макар желанията на Батенберг, желаят да задържат сръбската армия на Сливница.
По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно сюрпризирани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди.
Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите стопират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември.
През тези два дни сърбите пречупват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези триумфи сръбският крал Милан споделя, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София - нещо, което скоро схваща, че няма да стане.
Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, употребяват трикове върху сърбите. Тогава към момента войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница.
Имало е по това време трен само до гара Септември, от там те са вървели пешком и на коне по трима души. Когато идват незабавно се включват във военните дейности.
Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малочислен отряд е правил няколко задвижвания на полето, с цел да сътвори усещане пред сърбите, че българската армия е по-многобройна.
Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември (нов стил), когато се взема решение и войната. Шансовете за победа в сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, откакто влиза в село Златуша, получава изненадваща офанзива от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци.
Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен ужас измежду сърбите, чието желание е било през с. Златуша и Банкя да влязат непосредствено в София.
Затова боевете край Гургулят изиграват съществена роля за хода на цялата борба, тъй като Моравската дивизия не съумява да премине в нахлуване, а 1200 души са пленени.
Ходът на войната е преобърнат, сърбите отстъпват, а българите поредно освобождават всички територии и стигат до Пирот.
Великите сили не разрешават по-нататъшно българско нахлуване и на 28 ноември 1885 година бойните дейности са прекъснати. Войната трае единствено 14 дни, а мирът сред българи и сърби е възобновен в Букурещ.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ