14 май 1948 г. Израел обявява независимост
На 14 май 1948 година Израел се афишира за самостоятелна страна и избира краткотрайно държавно управление.
Непосредствено по-късно страната е нападната от прилежащите арабски страни, с което стартира Арабско-израелската война (1948).
Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Основаването на страната Израел е част от хилядолетната история на евреите.
Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според множеството историци, то е съществувало сред 1020 и 930 година пр.Хр. и е учредено, откакто еврейските нации в Ерец Израел, преди този момент обединени в племена от така наречен Към 930 година пр.Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 година пр.Хр. Асирия завладява Израил, а Юдея пада под вавилонска власт към 586 година Така е сложено началото на така наречен изселване на еврейския народ към Вавилон.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях след това възприемат и концепциите на рационализма, романтизма и национализма. Това събитие е известно като Хаскала и довежда до появяването на ционисткото придвижване през 1897 година, целящо основаване на “Еврейски народен дом” (държава). В началото на 20 в. се появяват няколко оферти къде да бъде учредена еврейската страна.
След края на Първата международна война е обещано началото на така наречен Британски мандат в Палестина, съгласно който териториите на днешните Израел, Йордания и част от сегашен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 година и 1923 година в Палестина идват 40 000 евреи, най-вече от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са подготвени на селско стопанство и са способни да развиват стопанска система. Въпреки емиграционната квота, открита от английските управляващи, към края на този интервал еврейското население нараства на 90 000 души.
Британският мандат е преустановен през 1948 година и на 14 май министър председателят Давид Бен Гурион афишира независимостта на израелската страна. Тя е приета незабавно от Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и доста други страни, само че не и от прилежащите арабски страни. В идващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски бойци атакуват новата страна, с което е сложено началото на израелско-арабските войни и на актуалния Израелско-арабски спор.
На идващия ден Арабската лига повтаря своята съпротива против „ дву-държавното решение” посредством писмо до Организация на обединените нации. На идващият ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак атакуват територията избрана за арабска страна, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 година Току що основаните Израелски отбранителни сили отблъскват страните от Арабската лига от окупираните територии, като по този начин усилва своите територии.
През декември 1948 година Израел управлява по-голямата част от Палестина, западно от река Йордан. Останалата част от Палестина са Западния бряг (контролиран от Йордания) и Ивицата Газа (контролирана от Египет). Преди и по време на спора 713 000 палестински араби напущат своите домове и стават бежанци, частично заради обещанието на арабските водачи, че ще може да се върнат откакто завърши войната.
Непосредствено по-късно страната е нападната от прилежащите арабски страни, с което стартира Арабско-израелската война (1948).
Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Основаването на страната Израел е част от хилядолетната история на евреите.
Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според множеството историци, то е съществувало сред 1020 и 930 година пр.Хр. и е учредено, откакто еврейските нации в Ерец Израел, преди този момент обединени в племена от така наречен Към 930 година пр.Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 година пр.Хр. Асирия завладява Израил, а Юдея пада под вавилонска власт към 586 година Така е сложено началото на така наречен изселване на еврейския народ към Вавилон.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях след това възприемат и концепциите на рационализма, романтизма и национализма. Това събитие е известно като Хаскала и довежда до появяването на ционисткото придвижване през 1897 година, целящо основаване на “Еврейски народен дом” (държава). В началото на 20 в. се появяват няколко оферти къде да бъде учредена еврейската страна.
След края на Първата международна война е обещано началото на така наречен Британски мандат в Палестина, съгласно който териториите на днешните Израел, Йордания и част от сегашен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 година и 1923 година в Палестина идват 40 000 евреи, най-вече от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са подготвени на селско стопанство и са способни да развиват стопанска система. Въпреки емиграционната квота, открита от английските управляващи, към края на този интервал еврейското население нараства на 90 000 души.
Британският мандат е преустановен през 1948 година и на 14 май министър председателят Давид Бен Гурион афишира независимостта на израелската страна. Тя е приета незабавно от Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и доста други страни, само че не и от прилежащите арабски страни. В идващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски бойци атакуват новата страна, с което е сложено началото на израелско-арабските войни и на актуалния Израелско-арабски спор.
На идващия ден Арабската лига повтаря своята съпротива против „ дву-държавното решение” посредством писмо до Организация на обединените нации. На идващият ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак атакуват територията избрана за арабска страна, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 година Току що основаните Израелски отбранителни сили отблъскват страните от Арабската лига от окупираните територии, като по този начин усилва своите територии.
През декември 1948 година Израел управлява по-голямата част от Палестина, западно от река Йордан. Останалата част от Палестина са Западния бряг (контролиран от Йордания) и Ивицата Газа (контролирана от Египет). Преди и по време на спора 713 000 палестински араби напущат своите домове и стават бежанци, частично заради обещанието на арабските водачи, че ще може да се върнат откакто завърши войната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ