14 години след потъването: Тайната Хера остава неразбулена
На 13 февруари означаваме 14 години от един от най-трагичните произшествия в историята на българското мореплаване. 14 години след потъването край Босфора " Хера " продължава да пази своята загадка. Натовареният с въглища транспортен съд отнесе на дъното огромна част от екипажа и тайната за какво и по каква причина е потопен толкоз бързо в ледения 13 февруари 2004 година. На борда на „ Хера " пътуваха 17 българи и двама украинци. 13 от тях са родени край морето варненци, включително и капитанът Атанас Атанасов. Той, дружно с други 13 български мъже, е измежду безследно изчезналите. След потъването на кораба бяха открити телата едвам на петима души от екипажа.
Началото на края
Във съдбовния ден по обяд моторният транспортен съд, претрупан с въглища, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, е спрян преди Босфора от работа " Управление на трафика ", тъй като е трябвало да изчака в намерено море - поради неприятното време проливът е бил затворен. За анализатори на нещастието още тогава е било необяснимо за какво турската работа, до момента в който държи " Хера " в намерено море, пропуща 11 други съда от сутринта до обяд.
На 800 метра се намира българският транспортен съд " Вежен ". Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че " Хера " се прекатурва и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността. След минута, тъкмо в 12,50 ч., " Хера " към този момент не се вижда над водата. Скоростта напразно е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала.
След 40 дни турските водолази изваждат 5 натрупа - на основния монтьор Петър Жеков Колев, на втория монтьор Олександр Серафимович, на третия монтьор Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков.
Версиите
Лошото положение на „ Хера ", мощното неспокойствие и дейностите на капитана са аргументите за потъването на плавателния съд, разкриха няколко години след случая от Националната следствена работа. Тогава от следствието увериха, че са тествани всички подадени сигнали, които касаят ориста на екипажа на „ Хера ". Проверявана била даже и Академията на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, както и турски затвор, а запитвания за изплували тела са били изпратени до всички страни, които граничат с Черно море.
Неофициалните версии за нещастието с „ Хера “ обаче са доста и злокобни. Роднини на част от изчезналите моряци бяха уверени, че две турски подводници и една съветска са предизвикали нещастието. Според друга доктрина „ Хера “ е превозвал нерегламентиран товар, който е трябвало да бъде непокътнат в загадка. Друга мълва гласи, че моряците са живи, само че укрити тъй като са станали очевидци на нещо, което не е трябвало да виждат. Според моряци с дълъг пазач в плаването само и единствено бурята е предизвикала потъването на кораба. Други пък считат, че той е бил прекалено претрупан. Едно от най-злокобните догатки гласи, че притежателят на „ Хера “ не е дал позволение да му бъде помогнато, защото избавителната интервенция е доста по-скъпа от вредите по поглъщане на кораба.
Липсата на позволение за втори подводен оглед в Турция още повече ускорява подозренията, че истината се потулва. А по турските закони 10-годишният давностен период за възобновяване и искане на в допълнение следствие към този момент е изминал.
14 години след морската покруса към момента са в неопределеност: капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. /dariknews.bg
Началото на края
Във съдбовния ден по обяд моторният транспортен съд, претрупан с въглища, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, е спрян преди Босфора от работа " Управление на трафика ", тъй като е трябвало да изчака в намерено море - поради неприятното време проливът е бил затворен. За анализатори на нещастието още тогава е било необяснимо за какво турската работа, до момента в който държи " Хера " в намерено море, пропуща 11 други съда от сутринта до обяд.
На 800 метра се намира българският транспортен съд " Вежен ". Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че " Хера " се прекатурва и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността. След минута, тъкмо в 12,50 ч., " Хера " към този момент не се вижда над водата. Скоростта напразно е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала.
След 40 дни турските водолази изваждат 5 натрупа - на основния монтьор Петър Жеков Колев, на втория монтьор Олександр Серафимович, на третия монтьор Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков.
Версиите
Лошото положение на „ Хера ", мощното неспокойствие и дейностите на капитана са аргументите за потъването на плавателния съд, разкриха няколко години след случая от Националната следствена работа. Тогава от следствието увериха, че са тествани всички подадени сигнали, които касаят ориста на екипажа на „ Хера ". Проверявана била даже и Академията на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, както и турски затвор, а запитвания за изплували тела са били изпратени до всички страни, които граничат с Черно море.
Неофициалните версии за нещастието с „ Хера “ обаче са доста и злокобни. Роднини на част от изчезналите моряци бяха уверени, че две турски подводници и една съветска са предизвикали нещастието. Според друга доктрина „ Хера “ е превозвал нерегламентиран товар, който е трябвало да бъде непокътнат в загадка. Друга мълва гласи, че моряците са живи, само че укрити тъй като са станали очевидци на нещо, което не е трябвало да виждат. Според моряци с дълъг пазач в плаването само и единствено бурята е предизвикала потъването на кораба. Други пък считат, че той е бил прекалено претрупан. Едно от най-злокобните догатки гласи, че притежателят на „ Хера “ не е дал позволение да му бъде помогнато, защото избавителната интервенция е доста по-скъпа от вредите по поглъщане на кораба.
Липсата на позволение за втори подводен оглед в Турция още повече ускорява подозренията, че истината се потулва. А по турските закони 10-годишният давностен период за възобновяване и искане на в допълнение следствие към този момент е изминал.
14 години след морската покруса към момента са в неопределеност: капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ