На 13 април 2017 г. Европейския съд за закрила на

На 13 април 2017 година Европейския съд за протекция на човешките права ще разгласи Русия за отговорна при неуспеха да отбрани цивилните животи от рецесията в Беслан през 2004 година Решенията на съветските военни ще доведат до едно безмилостно кръвопролитие. Странно е, че тази покруса доближава толкоз късно до правосъдната зала на Западна Европа. Обикновено на подобен съд идват причинителите на терористичния акт, а не военните, които са взели участие, само че всяко едно предписание има изключение.

Логично е, че приказваме за тероризъм, откакто причинителите избират преднамерено децата като цел. Тяхната виновност е голяма и не може да бъде отречена, само че тук има още един провинен, който не е избрал допустимо най-хубавите решения в толкоз тежка спешна обстановка. Кой има смелостта да се изправи против своите бранители и да упреква съветските специфични сили за тяхната нелепост?

Това са всички родители на децата, които остават с горчивото чувство, че никой не се е постарал да се погрижи за децата им. Трудно е да определим и самата тактика с изстрелването на ракети към физкултурна зала, които водят до съответния отговор, откриването на огън против заложниците. Нека се върнем и към самото начало.

На 1 септември 2004 година повече от 800 ученика отиват на учебно заведение в Беслан. Това е първият образователен ден и нормално е празник за всички деца. Много от родителите ще отидат с тях. Беслан е град с към 35 хиляди души, само че никой не подозира какво в действителност ще се случи в идващите часове. През 1992 година християнските осетанци и мюсюлманските ингуши – близки до чеченците – се борят един до друг за свободата на Източен Пригородни.

Йосиф Сталин още веднъж депортира хора от региона и се насочва най-вече към ингушите, а по-късно ги заселва с осети. През 1992 година последните ще продължат гоненията си. Гонят се хора от домовете им и най-после се стига до взимане на заложници в учебното заведение. Още тогава има доста екзекутирани и лишени от храна с дни, затова отмъщението още веднъж е ориентирано към това учебно заведение. В ранното утро на септември, две газки с боен личен състав напущат чеченски размирен лагер. Военният личен състав е от към 30 души, като има и две дами. Те носят тежко въоръжение, автоматизирано оръжие, снайпери, леки картечници, РПГ-та и доста от тях са заредени с бомби, с цел да играят най-вече ролята на самоубийци, в случай че се наложи.

Всички терористи са чеченци и ингуши, които са изгубили своите фамилии по време на войната в Чечня. Сред тях има и двама души от Саудитска Арабия и един алжирец. 5 от посочените са към този момент оповестени от Русия за мъртви или убити в престрелки, само че можем да си представим лицата на ФСБ, когато са разбрали кои тъкмо са забъркани в атентата.

Това са членове на групата на Риад-ъс Салихен – радикална терористична организация, която основава Ислямска страна в Кавказ. Лидери са Руслан Кучбаров, чеченския водач Шамил Басайев и други. Чеченската република е спечелила война сред 1994-1996 година и руснаците се връщат за втори рунд през 1999 година След като съветските сили завладяват Грозни с артилерия, чеченските бунтовници бягат в планината и стартират да водят своята партизанска война, изпълнявайки и серия от терористични актове.

Последователите на Басайев ще взривят про-руския президент в Чечня – Ахмад Кадиров. Експлозията се случва през 2004 година на деня на успеха. Жена-самоубиец съумява да се взриви на летището през август, убивайки още 90 души. Дори и в този момент Рамзан Кадиров не може да диша, без да получи позволение от Русия.

През 2002 година никой не си взима поука и от офанзивата на театъра Дубровка в Москва. Там 40 сеператисти съумяват да задържат повече от 850 заложника. Руските специфични сили съумяват да изкарат от строя терористите, употребявайки токсичен газ. Повече от 100 индивида се задушават и умират в болничното заведение. Русия отхвърля да съобщи какво е употребила, с цел да помогне и на останалите да се възстановят.

Това ни води до 1 септември 2004 година Чеченските сепаратисти съумяват да подкупят своя път през вътрешните чекпоинти и по-късно отвличат шефа на полицията в града. Той успяв да избяга на време и да заяви на руснаците за готвения атентат. Местните сили не съумяват да стигнат на време до учебното заведение и да реагират. Разузнаването също няма никаква визия какво се случва.

Към 9 часа сутринта, когато образователния ден стартира, отрядът на Басайев съумява да щурмува учебните заведения. Около 50 индивида съумяват да избягат. Чеченците мислят, че извън се събират специфични сили. Събрани са към 800 ученика и още 300 родителя. Полицията и терористите ще стартират леки престрелки за известно време, убивайки единствено един терорист.

Отрядът стартира да минира учебното заведение и да слага разнообразни бомби с най-цветни детонатори. Един от терористите слага бомба даже на баскетболния панер. Прозорците са авансово счупено, с цел да няма по какъв начин да се употребява сълзотворен газ. Някои от оживелите ще споделят, че в самото учебно заведение е имало още оръжия, а мястото им не е там. Терористите събират и мобилните телефони, с цел да са сигурни, че никой не предава информация на руснаците. Един от арестуваните ще се опита да изясни разпоредбите на различен арестуван, който не схваща настояванията и е убит незабавно. Друг, който отхвърля да коленичи, незабавно е убит в главата.

Нурпаши Кулайев ще изиска да се освободят децата, тъй като това не дава отговор на терористичните възгледи. По неговите думи двете дами Роза Нагайева и Майрам Табурова стартират да спорят с полковник Басайев. Той ги изпраща да пазят рискови мъже и единствено няколко минути по-късно избухват бомбите. Всички мъже са убити на място. Полковникът най-вероятно е взривил бомбите отдалечено и с това е завършил всички разногласия. Телата на жертвите са изхвърлени през прозореца.

Руските специфични сили към този момент са отцепели периметъра и пазят още към 200 метра. Викат специфичния екип Alpha и спецназ от ФСБ. Докарани са танкове и бронирана техника от близката 58 Армия. Руското държавно управление декларира, че са арестувани към 354 заложника и терористите са към 15-20 души. Истинската цифра е доста по-висока. Путин оповестява за рецесията, до момента в който е на посещаване при краля на Йордания.

Заложниците ще описват, че терористите били доста ядосани от обстоятелството, че не им се обръща внимание. Отказват да одобряват храната и водата, както и медицинските ресурси, които могат да разрешат по-лесното оцеляване на страдащите. Сепаратистите публични заплашват, че ще убият към 50 индивида за всеки един от техните, който е погубен от специфичните сили.

Единственият случай, в който ще одобряват храна, идва с изискването, че би трябвало да се срещнат с президента на Северна Осетия и незабавно да се подпише независимостта на Чечня. Александър Джасоков по този начин и не се появява на мястото и не дава отговор на настояванията. Принуден е от ФСБ да се намеси и да приказва с терористите, преди да бъде задържан и принуден на мощ. Руското държавно управление ще докара Леонид Рошал.

Той е доктор, който приказва с терористите в Москва. Искането на сепаратистите е да се напусне незабавно Чечня и руснаците в никакъв случай да не стъпват още веднъж на това място. Проблемът е, че никой няма да отговори на тези претенции.

На втория ден стартира още един огромен проблем – заложниците страдат от апетит, горещина и дехидратация. Някои от тях ще пият своята урина, тъй като просто няма друго. Терористите стартират да заплашват, че ще има пукотевица по бебета, в случай че не се изпълнят техните им претенции. Повечето чеченци стартират да стрелят и по самите служители на реда, а по-късно ще изстрелят две РПГ-та, запалвайки един от камионите.

Руслан Аушев също ще се включи в договарянията и ще се опита да изкара 15-те арестувани бебета и 11-те им майки. 12-тата майка отхвърля да напусне салона, тъй като не желае да се раздели с по-голямото си дете, за което няма никакви договаряния за овакантяване. Руслан ще изнесе нейното бебе на ръце. Повикан е и 74-годишния преподавател по физическо – Янис Канадис. Той желае да остане при учениците си. Янис ще желае помощ за децата и най-после ще влиза в свиреп спор. Терористите го постановат, само че му разрешават да избърше челата на най-малките с мокра забрадка.

На третия ден има някакъв напредък и множеството деца са подготвени да бъдат изкарани от учебно заведение. Изпратени са 700 руснаци, които непринудено да вземат местата им. Извикан е и даже 4-ма лекари.

Асламбек Алсакханов – чеченски консултант на Путин, публично декларира, че желае да приказва с терористите в 3 часа следобяд. Той би трябвало да затвори цялата договорка. Извикан е даже чеченския въстаник Аслан Маскхадов, който да вразуми терористите и да разреши безвредно прекосяване.

Никой не споделя, че е построено второ бюро, което да взима решенията. ФСБ шефът Николай Патрушев би трябвало да измисли проект за нападението на учебното заведение. Преговорите и всички останали опити за спокойно решение на проблемите ще пропаднат мигновено. Генерал Валери Андрев не е имал власт над специфичните сили.

Около 1 часа на обяд на третия ден, детонации раздират учебния физкултурен салон. Следва втора серия единствено 20 секунди по-късно. Един от ударите отваря стената и покрива на постройката се възпламенява. Терористите отвръщат на огъня, убивайки двама от приближаващите се лекари. Полицията стартира да стреля по постройката на салона, 10 минути по-късно спецназ минава в нахлуване и е посрещнато от стена от автоматизиран огън. При опит на един от локалните предприемачи да се свърже с терористите по телефона, те крещят „ Измамихте ни! “.

До през днешния ден има доста несъгласия по отношение на детонациите в учебното заведение. Едната страна ще твърди, че бомбите са детонирани от сепаратистите, само че те самите ще настояват тъкмо противоположното. Никой не желае да поеме отговорност за случилото се. Официалната версия на руснаците ще остане единствената, която може да се счита за истината.

Мнозина от оживелите ще потвърдят, че съветски снайперист е стрелял по един от чеченците и той е се е детонирал без да желае. Друга група ще удостовери, че снарядите са пристигнали извън. Експерти ще посочат, че са употребявани разнообразни типове детонации, които могат да се разградят след стрелбата и да не оставят никакви следи.

Именно такива ще обяснят и подпалването на покрива. През 2007 година организацията „ Майките от Беслан “ ще потвърдят, че са разкрили анонимно видео на съветските бойци, които инспектират салона, не се тормозят от човешките остатъци и прикриват следи. Един от бойците във видеото ще удостовери, че множеството терористи в никакъв случай не са детонирали своите експлозиви. Дупките в салона демонстрират пукотевица извън, а не от вътрешната страна.

Експлозиите убиват доста от заложниците. Пушекът ще бъде съдбовен за изтощените хора. Някои от заложниците се пробват да скочат през прозорците. Терористите стрелят по тях и убиват мнозина, в това число и Канадис, който се пробва да защищити своите възпитаници.

Фотографите виждат малко момиченце, което се пробва да избяга от учебното заведение, само че по-късно се връща назад в салона, с цел да потърси майка си. Малко по-късно целият покрив се изсипва върху хората вътре. Момичето и майката оцеляват, само че повече от 160 души умират. Изпратена е единствено една пожарна кола, която не може да се оправи с огъня. С идването на 2-ри камион пожарникарите имат доста по-високи шансове.

Спецназ се бори безмилостно, полковниците от двата отряда ще бъдат убити, както и началникът на екип Alpha, а целият случай ще бъде един от най-кървавите в историята на Русия.

Войниците ще докарат БТР-и до учебното заведение, тежките 14.5 мм оръдия ще стартират да изсипват гнева си в постройката. Т-72 танкове също стрелят със своите оръдия в учебното заведение. Никой към този момент не се интересува за заплахите за заложниците. Руското държавно управление ще отхвърли, че е употребена такава мощ. Стотици заложници съумяват да излязат от учебното заведение, само че мнозина страдат от изгаряния. Докарани са няколко коли за спешна помощ, които да оказват помощ за извозването на потърпевшите в околните лечебни заведения. Последната кола за спешна помощ ще затвори тоталният брой на потърпевшите – към 700 души. Няма толкоз места даже в болничното заведение.

ФСБ продължава борбата си с в учебното заведение и след два часа в престрелки ще успее да откри надзор. Повечето терористи се борят до последно в учебната трапезария. Един от оживелите ще признае, че танкове са стреляли по постройката, до момента в който земята в постройката се тресе. Последните терористи се крият в мазето със заложници и стоят към 6 часа, преди да бъдат отстранени. Повече от 12 терористи съумяват да избягат и да изоставен града.

Стрелбата ще продължи през идващото денонощие, до момента в който множеството терористи се пробват да се скрият. Стига се до обществен линч с някои от сепаратистите, само че полицията съумява да се намеси и да избави най-малко един от терористите. Басайев ще удостовери, че има единствено още един избягал чеченец от този случай.

Крайният резултат от цялата интервенция е повече от нечовечен и безсърдечен. Повече от 334 заложника са мъртви – измежду тях има 168 деца – съвсем половината от всички в салона. Между 10 и 20 руснака от специфичните сили са убити, както и дузина лекари и цивилни. Стотиците оживели имат редица здравословни проблеми и психическа контузия. Светът остава без думи. На идната заран ще дойдат булдозери, които да разрушат постройката и да прекратят всички проекти за следствие. Полицията арестува публицисти, които отразяват историята, а основният редактор на вестник Известия подава оставка, откакто подлага на критика цялата интервенция.

Путин афишира два дни народен печал. Посещава болничното заведение, където са настанени жертвите. Единственият му коментар е, че са посочили, че са слаби и тъкмо това е довело до нападението.

Кремъл публично ще разгласи, че ще назначава всички претенденти за постовете за надзор на далечните постове. Следват съществени офанзиви над чеченски имигранти из цяла Русия, водещи до ареста на повече от 10 хиляди души. Русия ще твърди, че чеченците са се въодушевили от Ал Кайда и са решили да атакуван по същия метод.

Две седмици по-късно ще стане ясно, че Шамил Басайев поема отговорност за офанзивата. Обещава, че ще има още офанзиви над Русия, до момента в който Чечня не получи своята самостоятелност. Басайев умира през 2006 година при мистериозна детонация.

Жителите на Беслан остават травматизирани и не одобряват, че сходна експанзия може да докара до благополучен край. Много фамилии ще потърсят сметка на държавното управление. Според съветският съд, управляващите не са създали никакви неточности. На финала ще има голям брой тъжби в Европейския съд за отбрана на човешките права. Едно десетилетие по-късно ще се удостовери, че Русия се е провалила в опита си да избави заложниците. Съдът показва, че би трябвало да се заплати сумата от 3.14 милиона $ под формата на вреди, които би трябвало да се разделят на 442-мата потърпевши. Повечето получават сумата от 5 хиляди $ за всеки загубен непосредствен. Кремъл ще апелира още веднъж делото.