Бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев съди Народното събрание
На 12 юни 2013 година Народното събрание избира Цветан Гунев за подуправител на Българска народна банка.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Прокуратурата внесе обвинявания за " модела КТБ ", без дума за Пеевски
Повече от три години след затварянето на Корпоративна комерсиална банка и почналото следствие през 2014 година, делото най-сетне ще може да стартира
20 юли 2017
Шансовете да разберем истината за КТБ не са нулеви, а негативни
Какво няма да прочетем в стенограмите за банката, тъй като не е комфортно за участвалите в тях
14 юли 2017
Още един подуправител на Българска народна банка получи обвиняване по делото КТБ
В продължение на три години Румен Симеонов си е затварял очите за КТБ, с цел да набави полза за Цветан Василев
7 апр 2015
Българска народна банка продължава да отхвърля отговорност за КТБ
За целия интервал от 2009 до 2013 година банката е проверявана от надзора четири пъти
31 мар 2015 Софийският градски съд (СГС) отхвърли да гледа иск на някогашния подуправител на Българска народна банка и началник на " Банков контрол " Цветан Гунев, който той е предявил против Народното събрание.
Определението на арбитър Мария Кузманова е от 1 март, а настояването на Гунев, който е обвиняем по делото КТБ, е да бъде оповестено за незначително решението на Народното събрание от 21 януари 2015 година за освобождението му от служба, като се базира на нарушавания на европейското право при уволнението му.
Цветан Гунев желае от съда също по този начин да бъде оповестено за незначително и решението на Народното събрание от 29 юли 2015 година, с което Димитър Костов е назначен за подуправител на Българска народна банка и началник на банковия контрол, и да го възвърне на тази служба. Бившият подуправител предявява непълен иск за доста обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди (близо 600 000 лева с лихвите).
Цветан Гунев е единственият член на ръководстовто на Българска народна банка от оня интервал, който е упрекнат за неупражнен контрол по отношение на КТБ, вследствие на което се стигна до банкрута на банката. По-късно обвиняване по това дело получи и предходният подуправител и началник на " Банков контрол " Румен Симеонов. За длъжностно закононарушение е упрекната и Славина Велева от " Надзорно наблюдаване на кредитните институции ", която е правила проверките на КТБ.
Гунев е назначен за подуправител на Българска народна банка и началник на " Банков контрол " през юни 2013 година, а тъкмо година по-късно – на 16 юни е притеглен като обвинен за закононарушение по работа – че не е приложил надзорни ограничения върху КТБ, макар установени нарушавания на управата й, за да обезпечи по-голяма облага на акционерите. Отнет му е и достъпът до класифицирана информация, след което Гунев излезе в отпуск. По-късно следва и ново обвиняване по работа – че разрешил нарастване на капитала на КТБ с 35 млн. лв., под формата на заем. През декември 2014 е отхвърлен от служба по искане на прокуратурата и с определение на съда. През януари 2015 осем депутати внасят в Народното събрание план на решение за освобождение на Гунев като подуправител на Българска народна банка заради фактическа неспособност да си извършва отговорностите. Парламентът го гласоподава без разисквания.
Когато Народното събрание ползва закон, който опонира на правото на Европейски Съюз
Три години по-късно Цветан Гунев твърди пред съда, че основанието за освобождението му от служба – " фактическа неспособност за осъществяване на законовите отговорности ", опонира на европейското право, въпреки и да съществува в българския закон. Според член 14.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка " Управителят може да бъде освобождаван от служба единствено в случай че той повече не дава отговор на условията, които са нужни за осъществяването на неговите отговорности или в случай че е отговорен за осъществено съществено нарушаване ", само че не и заради фактическа неспособност да си прави работата. Това ограничение на основанията за освобождение е част от гаранциите за самостоятелност на националните централни банки, в това число и за лична самостоятелност на членовете на управителните им органи. " В своя Доклад за конвергенцията, оповестен през юни 2016 година, ЕЦБ акцентира, че: " Персоналната самостоятелност би била застрашена, в случай че същите правила за несменяемост по време на мандата и учредения за освобождение на шефовете не се ползват и във връзка с други членове на органите за взимане на решения на НЦБ, участващи в осъществяването на свързани с ЕСЦБ задания. " Макар отчетът да съставлява " soft law ", той е в сходство с наредбите на Договор за функционирането на Европейския съюз, заради което следва да бъде взет поради, когато " осветлява тълкуването на други правила от националното право или от правото на Европейския съюз ", по смисъла на Решение от 13 декември 1989 година на Съд на Европейския съюз по дело С-322/88, Grimaldi, т.8 и т.18, разяснява пред " Капитал " юрист Катина Бончева, която пази ползите на Гунев, дружно с юрист Михаил Екимджиев. Тя се базира на практиката на Съд на Европейския съюз (решение от 10 юли 2003 година по дело С-11/00, Комисия/ЕЦБ), където съдът проучва понятието " самостоятелност " и приема, че чл.130 от Договор за функционирането на Европейския съюз цели да отбрани централната банка от всевъзможен политически напън и да й разреши да упражнява без значение характерните си пълномощия.
На второ място, като се базира отново на Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, както и на последния Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от юни 2016 година, Гунев твърди, че актовете за освобождение на член на управителния съвет би трябвало да подлежат на правосъден надзор от националните съдилища. Това е и аргументът да адресира желае си към Софийски градски съд.
Съдия Мария Кузманова от Софийски градски съд обаче приема всички искове на Гунев за неприемливи. Тя сочи, че решенията на Народното събрание подлежат само на надзор за конституционосъобразност пред Конституционния съд, не и на правосъден надзор. А във връзка с исковете за обезщетение, съдията приема, че Народното събрание носи отговорност за нарушаване на правото на Европейски Съюз единствено в два случая – в случай че е приел закон, който опонира на европейското право или при несъблюдение на обвързване за транспониране на инструкция на Европейски Съюз. Другояче казано, съгласно определението на съдията излиза, че в случай че Народното събрание ползва закон, който опонира на европейското право, той не носи отговорност, въпреки че негово е пълномощието и да промени закона, и да не го ползва.
" Претенцията ни за оповестяване на незначителност на решенията на Народното събрание, които опонират на правото на Европейски Съюз, се основава на практиката на Съд на Европейския съюз (например § 81 от Решение на Общия съд от 8 ноември 2011 година по дело Т-88/09, Idromacchine Srl), съгласно която правосъдното " предписание за безучастие или деяние " е форма на обезщетение ", споделя юрист Бончева.
Развитието следва
Това обаче напълно не е краят на историята, а единствено неговото начало. Отказът на Софийски градски съд да гледа делото е обжалван в Софийския апелативен съд. Но въпросът с Цветан Гунев, отвън тежката драма в българската банкова система, с който е обвързван, разкрива минимум два други любопитни казуса.
На първо място , той за следващ път напомня по какъв начин в България половинчато и насилствено се възприемат европейските правни стандарти, изключително в построяването на регулаторни институции, където съществени правила са самостоятелност и неутралитет.
На второ място, във връзка на този проблем оказва се, че делата за вреди против български институции за нарушаване на правото на Европейски Съюз от известно време порастват стремглаво, включително и делата против Народното събрание – независимо или в композиция с други институции.
Как българският Закон за Българска народна банка влиза в спор с правото на Европейски Съюз
В исковата молба на Гунев, направена от юристите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, се цитират отчетите на ЕЦБ за конвергенцията (първият от които е още от 2008 г.), в които се обосновава за какво, че българският Закон за Българска народна банка не е в сходство с условията на правото на Европейски Съюз що се отнася до условието за лична самостоятелност на членовете на управителния съвет на Българска народна банка, в това число подуправителите на Българска народна банка.
Точно по отношение на тези рецензии при започване на 2010 година е направен законопроект, с който се планува промени на член 14 от Закона за Българска народна банка, измежду които и нова редакция на член 14, ал.1: " Компетентният орган по член 12 (т.е. Народното събрание, б.а.) може да приключи предварително пълномощията на член на управителния съвет единствено в случай че не дава отговор на условията, които са нужни за осъществяване на неговите отговорности или в случай че е приет за отговорен за значително нарушаване ".
Така основанията за освобождение на членовете на управителния съвет на Българска народна банка се привеждат в сходство с чл.14.2 от Устава на ЕЦБ, като от тях се изважда основанието " фактическа неспособност да извършва отговорностите си за повече от 6 месеца ". Със същия законопроект се планува и изменение на член 14, ал.3 от ЗБНБ, като се вкарва правосъден надзор върху решенията за освобождение на членовете на управителния съвет – тези каузи да се гледат от Върховния административен съд (ВАС).
Законопроектът е изпратен за координиране на ЕЦБ и тя му дава позитивна оценка, като категорично споделя, че по този начин се отстранява несъответствието сред българския закон и Устава. Само че този законопроект по този начин и не е импортиран в Народното събрание. Чак през 2015 година единствено една от плануваните в него промени е призната – анулира се член 14, ал.2, обвързван с условието за минимална продължителността на мандата на член на УС.
Така или другояче, категорично установената в отчетите на ЕЦБ и мнението на Комисията несъответственост на българския Закон за Българска народна банка с европейските правни стандарти във връзка с основанията за освобождение на член на УС и до през днешния ден не е отстранена. А Народното събрание освобождава подуправителя на Българска народна банка точно на това съображение - фактическа неспособност да извършва отговорностите си.
Съдия Мария Кузманова от Софийски градски съд обаче приема, че: " Твърденията в исковата молба за възможното несъгласие на настоящия закона за Българска народна банка с устава на ЕЦБ се базират на отчетите за конвергенцията и мненията на ЕЦБ във връзка са цитирания законопроект за изменение на ЗБНБ, който обаче не е признат. Но тези документи не са източник на правото на Европейски Съюз, с цел да се ангажира отговорността на страната ". Абсурден силогизъм, тъй като в отчета на ЕЦБ се твърди, че законът на Българска народна банка опонира на устава на ЕЦБ, който е източник на правото на Европейски Съюз. И това, че законът не е признат не трансформира този факт. Любопитно е какво ще е мнението на Софийския апелативен съд по това дело, въпреки че до момента в който се стигне до такава степен може да мине време.
Лавина от каузи
Делата за отговорността на страната за вреди от несъблюдение на европейското право (с съображение член 4§3 от ДЕС) са относително нови за българските съдилища и практиката по тях е извънредно спорна. Все още се спори дали тези компенсации би трябвало да се търсят по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), надлежно - по каква процедура да се водят, какви държавни такси да се заплащат – елементарна от 10 лева или пропорционална от 4 % върху цената на желае и така нататък Много съдилища към момента не могат да одобряват концепцията да се съди страната за неспазване на правото на Европейски Съюз, а завеждането на каузи в общите съдилища против Народното събрание на негови актове се приема за разкол.
В резултат на това през 2015 година бе формирано Тълкувателно дело №2/2015 година, което би трябвало да даде отговор на въпроса кой е способният съд по тези каузи за отговорност на страната за нарушение на правото на Европейски Съюз на съображение член 4§3 Договор за Европейския съюз и какъв е процесуалният ред за разглеждане на такива искове. Това дело на собствен ред бе спряно до изговаряне на Съда на Европейския съюз, пред който в това време бе формирано дело по преюдициално питане на Административен съд – Варна. А в очакване на решението по тълкувателното дело бяха спряни по-голямата част от делата против държавни органи за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз. Включително и такива, по които Народното събрание е наказано на една или две инстанции.
Според протокола от съвещанието пред Софийски градски съд юрисконсултката на Народно събрание по делото Гунев споделя, че " от една година насам имаме голям брой такива каузи, които другите съдилища и сформира поясняват по друг метод, едни се приключват, по други каузи един път се конституира прокурор, дръг път не се конституира и до момента в който въпросът не бъде решен еднопосочно, ще има друга процедура ".
Само пред Софийски градски съд са заведени 17 такива каузи против Народното събрание, настрана там има и редица въззивни по решения на районни съдилища. " Капитал " зададе въпрос на Народното събрание какъв брой желае за нарушаване на правото на Европейски Съюз има заведени против него пред съдилищата в цялата страна, само че отговор към момента се чака. Според адвокати с взор върху процесите, евентуално става въпрос за десетки, само че може би и за стотици каузи.
За спора на съдията
Извън юридическия аспект на нещата, различен любопитен проблем в този проблем е присъединяване на арбитър Мария Кузманова. През последните 10 години Мария Кузманова е един от образците за правосъдна номенклатура, основана с политическа поддръжка точно от Народното събрание. Според документите от дипломирането й като правист, оценката й от държавните изпити е 3, 65. Но пък от 2007 до 2012 година тя е контрольор в първия състав на Инспектората към Висш съдебен съвет, определена от Народното събрание след номинация от Национална движение „Симеон Втори". Малко след края на мандата й като контрольор, през есента на 2012 година тя е определена за член на Висш съдебен съвет от Народното събрание като номинация на седем депутати на ГЕРБ - Красимир Велчев, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Димитър Лазаров, Красимир Ципов, Пламен Нунев, Румен Иванов.
Шест години по-късно, одеве възобновена като арбитър в Софийски градски съд, тя гледа дело против решение на Народното събрание за освобождение на Гунев, чийто вносители са депутати от ръководещите - Красимир Велчев, Цветан Цветанов, Найден Зеленогорски, Борислав Борисов, Бойка Маринска, Радан Кънев и Валери Симеонов.
Според адвокати това е безусловно съображение за отказ. Това се сочи и в частната тъжба на Гунев до Софийския апелативен съд, съгласно която в съответния случай арбитър Кузманова не дава отговор на условието за самостоятелност и безпристрастност съгласно стандартите на Европейския съд за правата на индивида. А тематиката е независимо съображение за полемика най-малко до момента в който законът планува половината от изборните членове на Висш съдебен съвет да се дефинират от Народното събрание.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Прокуратурата внесе обвинявания за " модела КТБ ", без дума за Пеевски
Повече от три години след затварянето на Корпоративна комерсиална банка и почналото следствие през 2014 година, делото най-сетне ще може да стартира
20 юли 2017
Шансовете да разберем истината за КТБ не са нулеви, а негативни
Какво няма да прочетем в стенограмите за банката, тъй като не е комфортно за участвалите в тях
14 юли 2017
Още един подуправител на Българска народна банка получи обвиняване по делото КТБ
В продължение на три години Румен Симеонов си е затварял очите за КТБ, с цел да набави полза за Цветан Василев
7 апр 2015
Българска народна банка продължава да отхвърля отговорност за КТБ
За целия интервал от 2009 до 2013 година банката е проверявана от надзора четири пъти
31 мар 2015 Софийският градски съд (СГС) отхвърли да гледа иск на някогашния подуправител на Българска народна банка и началник на " Банков контрол " Цветан Гунев, който той е предявил против Народното събрание.
Определението на арбитър Мария Кузманова е от 1 март, а настояването на Гунев, който е обвиняем по делото КТБ, е да бъде оповестено за незначително решението на Народното събрание от 21 януари 2015 година за освобождението му от служба, като се базира на нарушавания на европейското право при уволнението му.
Цветан Гунев желае от съда също по този начин да бъде оповестено за незначително и решението на Народното събрание от 29 юли 2015 година, с което Димитър Костов е назначен за подуправител на Българска народна банка и началник на банковия контрол, и да го възвърне на тази служба. Бившият подуправител предявява непълен иск за доста обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди (близо 600 000 лева с лихвите).
Цветан Гунев е единственият член на ръководстовто на Българска народна банка от оня интервал, който е упрекнат за неупражнен контрол по отношение на КТБ, вследствие на което се стигна до банкрута на банката. По-късно обвиняване по това дело получи и предходният подуправител и началник на " Банков контрол " Румен Симеонов. За длъжностно закононарушение е упрекната и Славина Велева от " Надзорно наблюдаване на кредитните институции ", която е правила проверките на КТБ.
Гунев е назначен за подуправител на Българска народна банка и началник на " Банков контрол " през юни 2013 година, а тъкмо година по-късно – на 16 юни е притеглен като обвинен за закононарушение по работа – че не е приложил надзорни ограничения върху КТБ, макар установени нарушавания на управата й, за да обезпечи по-голяма облага на акционерите. Отнет му е и достъпът до класифицирана информация, след което Гунев излезе в отпуск. По-късно следва и ново обвиняване по работа – че разрешил нарастване на капитала на КТБ с 35 млн. лв., под формата на заем. През декември 2014 е отхвърлен от служба по искане на прокуратурата и с определение на съда. През януари 2015 осем депутати внасят в Народното събрание план на решение за освобождение на Гунев като подуправител на Българска народна банка заради фактическа неспособност да си извършва отговорностите. Парламентът го гласоподава без разисквания.
Когато Народното събрание ползва закон, който опонира на правото на Европейски Съюз
Три години по-късно Цветан Гунев твърди пред съда, че основанието за освобождението му от служба – " фактическа неспособност за осъществяване на законовите отговорности ", опонира на европейското право, въпреки и да съществува в българския закон. Според член 14.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка " Управителят може да бъде освобождаван от служба единствено в случай че той повече не дава отговор на условията, които са нужни за осъществяването на неговите отговорности или в случай че е отговорен за осъществено съществено нарушаване ", само че не и заради фактическа неспособност да си прави работата. Това ограничение на основанията за освобождение е част от гаранциите за самостоятелност на националните централни банки, в това число и за лична самостоятелност на членовете на управителните им органи. " В своя Доклад за конвергенцията, оповестен през юни 2016 година, ЕЦБ акцентира, че: " Персоналната самостоятелност би била застрашена, в случай че същите правила за несменяемост по време на мандата и учредения за освобождение на шефовете не се ползват и във връзка с други членове на органите за взимане на решения на НЦБ, участващи в осъществяването на свързани с ЕСЦБ задания. " Макар отчетът да съставлява " soft law ", той е в сходство с наредбите на Договор за функционирането на Европейския съюз, заради което следва да бъде взет поради, когато " осветлява тълкуването на други правила от националното право или от правото на Европейския съюз ", по смисъла на Решение от 13 декември 1989 година на Съд на Европейския съюз по дело С-322/88, Grimaldi, т.8 и т.18, разяснява пред " Капитал " юрист Катина Бончева, която пази ползите на Гунев, дружно с юрист Михаил Екимджиев. Тя се базира на практиката на Съд на Европейския съюз (решение от 10 юли 2003 година по дело С-11/00, Комисия/ЕЦБ), където съдът проучва понятието " самостоятелност " и приема, че чл.130 от Договор за функционирането на Европейския съюз цели да отбрани централната банка от всевъзможен политически напън и да й разреши да упражнява без значение характерните си пълномощия.
На второ място, като се базира отново на Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, както и на последния Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от юни 2016 година, Гунев твърди, че актовете за освобождение на член на управителния съвет би трябвало да подлежат на правосъден надзор от националните съдилища. Това е и аргументът да адресира желае си към Софийски градски съд.
Съдия Мария Кузманова от Софийски градски съд обаче приема всички искове на Гунев за неприемливи. Тя сочи, че решенията на Народното събрание подлежат само на надзор за конституционосъобразност пред Конституционния съд, не и на правосъден надзор. А във връзка с исковете за обезщетение, съдията приема, че Народното събрание носи отговорност за нарушаване на правото на Европейски Съюз единствено в два случая – в случай че е приел закон, който опонира на европейското право или при несъблюдение на обвързване за транспониране на инструкция на Европейски Съюз. Другояче казано, съгласно определението на съдията излиза, че в случай че Народното събрание ползва закон, който опонира на европейското право, той не носи отговорност, въпреки че негово е пълномощието и да промени закона, и да не го ползва.
" Претенцията ни за оповестяване на незначителност на решенията на Народното събрание, които опонират на правото на Европейски Съюз, се основава на практиката на Съд на Европейския съюз (например § 81 от Решение на Общия съд от 8 ноември 2011 година по дело Т-88/09, Idromacchine Srl), съгласно която правосъдното " предписание за безучастие или деяние " е форма на обезщетение ", споделя юрист Бончева.
Развитието следва
Това обаче напълно не е краят на историята, а единствено неговото начало. Отказът на Софийски градски съд да гледа делото е обжалван в Софийския апелативен съд. Но въпросът с Цветан Гунев, отвън тежката драма в българската банкова система, с който е обвързван, разкрива минимум два други любопитни казуса.
На първо място , той за следващ път напомня по какъв начин в България половинчато и насилствено се възприемат европейските правни стандарти, изключително в построяването на регулаторни институции, където съществени правила са самостоятелност и неутралитет.
На второ място, във връзка на този проблем оказва се, че делата за вреди против български институции за нарушаване на правото на Европейски Съюз от известно време порастват стремглаво, включително и делата против Народното събрание – независимо или в композиция с други институции.
Как българският Закон за Българска народна банка влиза в спор с правото на Европейски Съюз
В исковата молба на Гунев, направена от юристите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, се цитират отчетите на ЕЦБ за конвергенцията (първият от които е още от 2008 г.), в които се обосновава за какво, че българският Закон за Българска народна банка не е в сходство с условията на правото на Европейски Съюз що се отнася до условието за лична самостоятелност на членовете на управителния съвет на Българска народна банка, в това число подуправителите на Българска народна банка.
Точно по отношение на тези рецензии при започване на 2010 година е направен законопроект, с който се планува промени на член 14 от Закона за Българска народна банка, измежду които и нова редакция на член 14, ал.1: " Компетентният орган по член 12 (т.е. Народното събрание, б.а.) може да приключи предварително пълномощията на член на управителния съвет единствено в случай че не дава отговор на условията, които са нужни за осъществяване на неговите отговорности или в случай че е приет за отговорен за значително нарушаване ".
Така основанията за освобождение на членовете на управителния съвет на Българска народна банка се привеждат в сходство с чл.14.2 от Устава на ЕЦБ, като от тях се изважда основанието " фактическа неспособност да извършва отговорностите си за повече от 6 месеца ". Със същия законопроект се планува и изменение на член 14, ал.3 от ЗБНБ, като се вкарва правосъден надзор върху решенията за освобождение на членовете на управителния съвет – тези каузи да се гледат от Върховния административен съд (ВАС).
Законопроектът е изпратен за координиране на ЕЦБ и тя му дава позитивна оценка, като категорично споделя, че по този начин се отстранява несъответствието сред българския закон и Устава. Само че този законопроект по този начин и не е импортиран в Народното събрание. Чак през 2015 година единствено една от плануваните в него промени е призната – анулира се член 14, ал.2, обвързван с условието за минимална продължителността на мандата на член на УС.
Така или другояче, категорично установената в отчетите на ЕЦБ и мнението на Комисията несъответственост на българския Закон за Българска народна банка с европейските правни стандарти във връзка с основанията за освобождение на член на УС и до през днешния ден не е отстранена. А Народното събрание освобождава подуправителя на Българска народна банка точно на това съображение - фактическа неспособност да извършва отговорностите си.
Съдия Мария Кузманова от Софийски градски съд обаче приема, че: " Твърденията в исковата молба за възможното несъгласие на настоящия закона за Българска народна банка с устава на ЕЦБ се базират на отчетите за конвергенцията и мненията на ЕЦБ във връзка са цитирания законопроект за изменение на ЗБНБ, който обаче не е признат. Но тези документи не са източник на правото на Европейски Съюз, с цел да се ангажира отговорността на страната ". Абсурден силогизъм, тъй като в отчета на ЕЦБ се твърди, че законът на Българска народна банка опонира на устава на ЕЦБ, който е източник на правото на Европейски Съюз. И това, че законът не е признат не трансформира този факт. Любопитно е какво ще е мнението на Софийския апелативен съд по това дело, въпреки че до момента в който се стигне до такава степен може да мине време.
Лавина от каузи
Делата за отговорността на страната за вреди от несъблюдение на европейското право (с съображение член 4§3 от ДЕС) са относително нови за българските съдилища и практиката по тях е извънредно спорна. Все още се спори дали тези компенсации би трябвало да се търсят по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), надлежно - по каква процедура да се водят, какви държавни такси да се заплащат – елементарна от 10 лева или пропорционална от 4 % върху цената на желае и така нататък Много съдилища към момента не могат да одобряват концепцията да се съди страната за неспазване на правото на Европейски Съюз, а завеждането на каузи в общите съдилища против Народното събрание на негови актове се приема за разкол.
В резултат на това през 2015 година бе формирано Тълкувателно дело №2/2015 година, което би трябвало да даде отговор на въпроса кой е способният съд по тези каузи за отговорност на страната за нарушение на правото на Европейски Съюз на съображение член 4§3 Договор за Европейския съюз и какъв е процесуалният ред за разглеждане на такива искове. Това дело на собствен ред бе спряно до изговаряне на Съда на Европейския съюз, пред който в това време бе формирано дело по преюдициално питане на Административен съд – Варна. А в очакване на решението по тълкувателното дело бяха спряни по-голямата част от делата против държавни органи за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз. Включително и такива, по които Народното събрание е наказано на една или две инстанции.
Според протокола от съвещанието пред Софийски градски съд юрисконсултката на Народно събрание по делото Гунев споделя, че " от една година насам имаме голям брой такива каузи, които другите съдилища и сформира поясняват по друг метод, едни се приключват, по други каузи един път се конституира прокурор, дръг път не се конституира и до момента в който въпросът не бъде решен еднопосочно, ще има друга процедура ".
Само пред Софийски градски съд са заведени 17 такива каузи против Народното събрание, настрана там има и редица въззивни по решения на районни съдилища. " Капитал " зададе въпрос на Народното събрание какъв брой желае за нарушаване на правото на Европейски Съюз има заведени против него пред съдилищата в цялата страна, само че отговор към момента се чака. Според адвокати с взор върху процесите, евентуално става въпрос за десетки, само че може би и за стотици каузи.
За спора на съдията
Извън юридическия аспект на нещата, различен любопитен проблем в този проблем е присъединяване на арбитър Мария Кузманова. През последните 10 години Мария Кузманова е един от образците за правосъдна номенклатура, основана с политическа поддръжка точно от Народното събрание. Според документите от дипломирането й като правист, оценката й от държавните изпити е 3, 65. Но пък от 2007 до 2012 година тя е контрольор в първия състав на Инспектората към Висш съдебен съвет, определена от Народното събрание след номинация от Национална движение „Симеон Втори". Малко след края на мандата й като контрольор, през есента на 2012 година тя е определена за член на Висш съдебен съвет от Народното събрание като номинация на седем депутати на ГЕРБ - Красимир Велчев, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Димитър Лазаров, Красимир Ципов, Пламен Нунев, Румен Иванов.
Шест години по-късно, одеве възобновена като арбитър в Софийски градски съд, тя гледа дело против решение на Народното събрание за освобождение на Гунев, чийто вносители са депутати от ръководещите - Красимир Велчев, Цветан Цветанов, Найден Зеленогорски, Борислав Борисов, Бойка Маринска, Радан Кънев и Валери Симеонов.
Според адвокати това е безусловно съображение за отказ. Това се сочи и в частната тъжба на Гунев до Софийския апелативен съд, съгласно която в съответния случай арбитър Кузманова не дава отговор на условието за самостоятелност и безпристрастност съгласно стандартите на Европейския съд за правата на индивида. А тематиката е независимо съображение за полемика най-малко до момента в който законът планува половината от изборните членове на Висш съдебен съвет да се дефинират от Народното събрание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ