На 12 януари празнува Българското военно разузнаване, като празникът влиза

На 12 януари чества Българското военно разузнаване, като празникът влиза публично в действие през 1997 година Да се приказва за родното разузнаване е изключително сложна задача, прочее става известно изцяло невъзможна и въпреки архивите да се отварят едни след други, какъв брой тъкмо информация може да открие един човек, зависи единствено от шанса и от желанието на архиваторите да разкрият някоя друга загадка. Историята на родното разузнаване никога не трябва да се подценява, прочее то е от изключително значение, откакто страната се озовава във Варшавския контракт и би трябвало да кореспондира всеки един ход с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Някои специалисти дълго време считат, че най-малкият спътник на Съюз на съветските социалистически републики е един от най-качествените, освен това в едно от най-бурните времена.

Забавното е, че когато архивите проговарят, западът има доста по-голям достъп, в сравнение с родните специалисти, които най-сетне могат да схванат какво се е случвало от другата страна. Разбира се, един от най-големите триумфи постоянно ще е убийството на Георги Марков, само че дано не забравяме, че до момента в който всеки приказва за 6-ти отдел, в границите на години съществува и още едно секретно такова – 7-мо поделение или 7-ми отдел. Въпросното остава секретно и се занимава с осъществяването на смъртните присъди. В множеството случаи откриваме, че главната задача е дезинформация, подбиване на престиж, подозрения, стартиране на полу-истини в пространството и прикриването на някои от главните задания. Диверсията е повече от сполучлива, както можем да се досетим, а Съветския блок работи с висока скорост.

Ние, както нормално, се нареждаме измежду страните с минимум въздействие в Европа, главният фокус постоянно е бил ориентиран към немското Щази – тяхното разузнаване. С идването на Съюз на съветските социалистически републики се основава и първия уред за сигурност, който включва теоретични, практични и механически помощи, а по-късно се разрешава и раждането на Българското Държавна сигурност. То обаче получава своята най-висока степен на мощ, след Пражката пролет през 1968 година и точно Тодор Живков ще подсигурява на Юри Андропов – тогава шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), че Държавна сигурност ще остане под въздействието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ще се преглежда като отклонение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Между 50-те и 60-те години на предишния век, разузнаването получава директни заповеди от Москва, по същото време нашето разузнаване връща интервенциите, които да се извършват за утвърждение и чака отговори – нищо не се случва без тяхното въздействие.

Най-накрая се оказва, че даже речите пред руския блок на разузнаването са се подпечатвали пред Москва, преди да се появи каквато и да е тематика за диалог. През 1972 година се поставят някакви основи, които след обработка и изложение, както и контракт за коопериране. Според разнообразни източници, България се трансформира в първата страна с сходен документ. Коопериране на дейности би трябвало да се случи с външно разузнаване, контраразузнаване, а малко по-късно и военното разузнаване се прибавя в същия документ. През 1975 година следва и по този начин наречената цялостна интеграция на руския опит в разследващи действия.

Някои от най-важните задания се разискват в Москва, а по-късно се дават на Департамент I – отговарящ за Турция, Департамент II за Гърция и Кипър. Всеки предаден документ със задания не предстои на каквито и да било промени, както и сделки, а би трябвало да се извършва. Дори и по-късно шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) военачалник Олег Калугин да декларира, че България има минимална роля и в никакъв случай не е била интерес на Съюз на съветските социалистически републики, то архивите остават на друго мнение.

С привличането на сътрудник Делон – българин работещ в Швейцария и Австрия, притежаващ информация и документи за Американското министерство на защитата – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) незабавно стартира да дефинира какво би трябвало да се случи по-нататък в задачата. Малко по-късно изобретение, Делон минава своето образование за сътрудник и е предаден на командването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Обещание за даване на информация на Държавна сигурност е обещано, само че какъв брой е изпълнено, това към този момент никой не може да показа. С слагането на посолство на Западна Германия, новите съществени цели към този момент са начертани.

Източна Германия  и Щази не престават да споделят доникъде на 70-те години на предишния век. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче слага разпоредбите за следене на комерсиалните връзки и дипломатическите такива. Всяка една депеша до посолството постоянно отпътува към Москва. Всеки един български сътрудник в Западна Германия, скоро стартира да комуникира с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). С появяването на западния посланик с кодово име Гарван, българските сътрудници съумяват да употребяват предоставените тактики и доближават до брачната половинка, която в избрани шпации ще достави нужните данни.

Щази също работят с Гарван, само че най-сетне той се изземва от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), тъй като се оказва извънредно скъп кадър, който няма никакво място в по-ниската лига. Друг сходен и забавен кадър за следствие е сътрудник Пикадили, който дълго време се сммята за палача на Марков в Лондон. След сполучливата задача има легенда, че през 80-те години е изпратен в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и по-късно има задача да съблазни една от секретарките на НАТО в Брюксел – това не е толкоз сполучлива задача, а малко по-късно би трябвало да работи в Африка, като открива контакти със западни дипломати.

И тук идва огромният въпрос, какво се случва и какви тъкмо са връзките сред едните и другите? След като към този момент всички секрети минават през София за Москва, то е разумно самият канал да бъде двустранен. Няма логичност някой да даде знанията и техниките, а в никакъв случай по-късно да не ги употребява, както се твърди в горните редове. Точно затова и мнозина са срещу концепцията, че България няма въздействие или диря в шпионските игри в Европа. Съветските съветници изиграват огромна роля в оформянето на разузнаването и тъкмо това разрешава по-нататъшния триумф. С развиването на едната организация идват и условия за вътрешно следене.

През май 1973 година се изпраща по този начин наречената резидентура, която да ревизира какви са настроенията на страната, съпроводени с вътрешна и външна политика. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) бързо съумява да откри своите доверени източници даже в партията, които да употребява за задачите си. Най-големите офицери съумяват да заминат за Москва и да получат образованието си точно там, а по-късно да се върнат или в България или непосредствено като дипломати за страната. До края на 70-те години това партньорство към този момент ще е заземено и калено. Общата цел е да се открие До 1968 година департамент VIII би трябвало да превежда и изпраща годишните работни проекти, с цел да получи утвърждение и възможни мнения. Регионът за деяние е източното Средиземно море, включващо Гърция, Турция, Кипър и в редки случаи – Близкия изток.

В рамките на 5 години се дават краткосрочни и дълготрайни проекти, съпроводени с годишен доклад. Едва през 1975 година се дава опция за 12 взаимни интервенции, които включват Турция и още 11 в Гърция, съществува и една в Албания. През 1978 година архивите споделят информация за 27 интервенции, като Турция има 6, Гърция – 5, Кипър – 7, Албания – 7. Задачите в Турция и Гърция са обвързани най-вече с намаляване на консервативните реакционни сили в страните, с цел да може да се събори прогресивната народна власт в бъдеще. С други думи, основаването на земетресения сред Турция и Гърция, както и намаляване на въздействието със Съединени американски щати. Родното Държавна сигурност има задачата да се концентрира върху локалните афери и по-малки задания, до момента в който Комитет за Държавна сигурност (на СССР) работи напълно за външната политика.

Горе-долу по-същото време се появява и интензивност, която би трябвало да реши възможния Кипърски въпрос и Конференцията за Сигурност и взаимопомощ в Европа, както и Майоистката опасност – индийската комунистическа партия в Индия, която и до през днешния ден продължава да се преглежда като най-високата вътрешна опасност на Индия. Държавна сигурност споделя, че към този момент има построени положителни позиции с Иран и Близкия изток, които незабавно са предоставени на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Разбира се, идващите задания най-често са ориентирани към главните врагове – Съединени американски щати и НАТО.

Проблемът обаче е, че по този начин или другояче ресурсите са минимални. А на една от всички конференции в края на 70-те години има рецензия, че единствените проекти за деяние са обвързани с подправянето на документи. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) постоянно изпраща сходни документи и информация, която да се достави до несъмнено място. В един миг излиза наяве, че несъразмерното заливане с сходни рано или късно ще стигне до Москва, затова най-разумният вид е просто да се прекъсне практиката, най-малко за известно  време. През 1986 година за първи път в Будапеща ще се организира среща сред шефовете на всички разузнавания в Източния блок.

Гръмките слова за борба с НАТО отекват, само че по този начин или другояче няма информация за някакви съществени промени в методиката, в противен случай – всичко се оказва безусловно същото. Междувременно не би трябвало да забравяме, че България би трябвало да се бори по южния фланг и да се пробва да се оправи с анти-Българските акции на запада. След разглеждането на формалните интервенции и дейности, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е на мнение, че най-хубавият вид за по-сериозни триумфи ще пристигна с къси, само че мощни и едновременни интервенции по всички линии. Основен източник за деяние ще бъде дезинформацията и усилването на този източник на въздействие.

Такива интервенции е имало и преди. Операция Акропул е извършена през 60-те години по поръчка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) към Държавна сигурност, като главното искане е да се засилят дейните ограничения към Балканите и утежняването на връзките към членките на НАТО. След като основната стопанска система на политическата Европейска мощ е ориентирана точно към Германска федерална република и Турция, главното занятие на Държавна сигурност е фабрикуването на писмо, което би трябвало да бъде „ написано “ от шефа на Консервативния Социален Съюз и по-късно министър-председател на Бавария – Франц Йозеф Щраус. Писмото би трябвало да бъде изпратено до някогашни членове на гръцката хунта, в което ще се приказва за евентуален боен прелом. Българското разузнаване основава и спомагателни материали по въпросната обстановка в Гърция, Щази го фалшифицират и изпращат до България, а оттова се озовава в Гръцкото консулство във Виена.

Макар и гарант да остава Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Щази и Държавна сигурност ще напишат това за лична самодейност и даже ще го показват в своите проекти. През 80-те години идва и ново предписание, което се отнася до СПИН болестта. Операция Дитрих/Пандем е задача, която се появява през 1983 година и има за цел разпространението на клюки по отношение на произхода на заболяването – задачата е да се повярва, че въпросното заболяване е американски боен опит с биологично оръжие. Такива публикации се появяват във вестници в Индия – най-вероятно за тест и печелят доста съществено внимание от аудиторията. През лятото на 1985 година всички членки на Варшавския контракт ще получат разпореждане от Москва да задействат своите ограничения по тематиката и да вкарат нови хрумвания, промотирайки концепцията за СПИН и развиването на тайната доктрина. Дъглъс Селваж се появява в две публикации по тематиката и скоро получава командването на интервенцията, като задачата е тази информация да се популяризира по целия свят.

Българското външно министерство също дава своя дан и с готовност поддържа тази доктрина. Едва през есента на 1989 година и то единствено седмици преди рухването на Берлинската стена, Държавна сигурност ще съобщи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), че разполага със личен сътрудник Шива в Индия, който също разгласява сходни материали в тамошната преса. Според архивите, сътрудник Шива е бил шеф на Международния институт по необвързани проучвания в Дели и преди 1983 година е бил сътрудник на Българско външно разузнаване. Той е постоянно в описите на интервенция Напред, която има задача да следи най-различни придвижвания. През 1989 година до него доближава нареждането да разгласява документи, които да подсигуряват, че СПИН идва точно от Съединени американски щати. Данните и материалите са пристигнали от Москва до него, а родното Държавна сигурност по този начин или другояче не е разполагало с задоволително информация, която да съобщи на момента.

Документите, които отиват при Шива, публично към този момент са били предоставени в Чехословашкия департамент преди повече от 2 години, затова няма необикновен отзив, откакто техните брошури и документи към този момент са били раздадени в Индия, а по-късно и в Зимбабве. Чешкия сътрудник Говда е популяризирал същото, което и Шива, затова няма доста място за туптене в гърдите и доказване на родния отдел. Макар и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да знае за всичко това, в никакъв случай не се намесва в тази задача. И тъкмо тук идва и огромният любопитен въпрос: каква е връзката с папа Йоан Павел II?

След като е осъществено покушението на Георги Марков, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) осъзнава, че Държавна сигурност няма никакво място за по-сериозни и огромни интервенции, сходни просто не могат да се случат, а и след първия случай е несъмнено, че връзките ще бъдат изплетени извънредно добре. Следващата стъпка ще покаже и още нещо – в случай че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) желае да отхвърля, Държавна сигурност просто не може да се употребява по тази линия. С оглед на всичко изброено е разумно, че няма по какъв начин Държавна сигурност да има каквото и да било въздействие в цялата интервенция, най-малко не и до момента в който не е хванат Сергей Антонов като евентуален конспиратор и съизвършител в цялото деяние. Залавянето на Антонов отключва няколко порти. Унгарското външно разузнаване ще употребява своите вътрешни канали във Ватикана, съпроводено с Полското разузнаване, с цел да уточни Луиджи Скручило като сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, а що се отнася до Агджа, той би трябвало да бъде показан като турски нео-фашист, който работи с десните сили на Германска федерална република.

През декември 1982 година Благой Плачков ще лети до Германия, а по-късно и до Варшава, Прага, и Будапеща, където да изисква дезинформация и ориентиране на вниманието към Централно разузнавателно управление на САЩ за организирането на офанзивата и наемането на турската организация „ Сивите вълци “. Според немското разузнаване и шефа Маркус Волф, камакът е хвърлен по България, с цел да може да се трансформира в леке на целия източен блок. Изработват се два текста, които изясняват какви тъкмо ще бъдат връзките на България. На 35-а страница от единия ще бъде заложен непосредствено въпроса: кой има интерес от гибелта на папа Йоан Павел II? На 56-а страница ще бъде добавена и биографията на Агджа, неговите пътешествия, политически връзки и още доста други.

Поръчката е изпълнена, освен това изключително супешно. През януари 1983 година Държавна сигурност стартира да работи и от резиденцията си в Западна Германия, изпращайки подправени писма от анонимни лица до разузнаването там. Там се приказва за интрига сред турския националист Алпарслан Тюркез и баварския министър-председател, както и консервативния водач Щраус, който може да стои зад евентуалната офанзива на папата.

Българските разузнавачи даже прибавят и най-различни записи, които или са записвани на среща на НАТО или са сполучливо подправени. Участниците са шефове по контра-тероризъм в съответните страни. Във въпросният запис е ясно казано, че няма никаква връзка сред Агджа, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) или българите. Свидетелските показания също се озовават в ръцете на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Многократно целият Източен блок ще приказва, че Клер Стърлинг и Пол Хенце са получили средства от Централно разузнавателно управление на САЩ, с цел да приказват за българска връзка. Едва по-късно ще стане ясно, че Мелвин Гудман – работещ в отдел на Централно разузнавателно управление на САЩ с задача Съюз на съветските социалистически републики – е разглеждал книга, в която има подправена информация и по някаква причина се озовава на неверното място, като точно там се приказва за родна връзка.

ITALY – DECEMBER 28: John Paul II and Ali Agca in television (RAI) for a history of peace kiss in Rome, Italy on December 28th, 1983. (Photo by Eric BOUVET/Gamma-Rapho via Getty Images)

След освобождението на Антонов през 1985 година ще стане ясно, че Държавна сигурност се оплаква горчиво от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и декларира, че нито една друга институция не се е постарала да помогне. В следствие всяка членка ще бъде упрекната по един или различен метод за евентуална връзка. Едва след рухването на Съюз на съветските социалистически републики ще стане ясно, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също са имали подозрения по отношение на въздействието на България и нейната интервенция в покушението на папата и в това време са водили редом следствие с целия свят. На финала самите Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще заявят, че няма никакво присъединяване, само че и в никакъв случай няма да го потвърдят публично. Според информацията е ясно, че това е била гола провокация от американците. На финалът от това дълго другарство има единствено един победител и това не са съветските разузнавачи. През цялото време излиза наяве, че се употребяват тактики и умения, предоставени от Съюз на съветските социалистически републики, само че в никакъв случай не се заплаща безусловно нищо нито за базата, нито за наученото.

Материалните облаги и методология са особена премия, въпреки и да липсват доста детайли в тази посока. Според някои източници, Държавна сигурност в никакъв случай не е имало желанието да се трансформира в световен фактор в това поле, вместо вдишване на самодейност, множеството желали да извършват дилемите – колкото и както е допустимо – и при всяка една интервенция ще акцентират неналичието на запаси за осъществяване. С рухването на Съюз на съветските социалистически републики излиза наяве, че някои позиции са  изгубени, само че други работят с изключителна мощ и скорост. Дигиталната ера смъкна границите и разреши за по-добри способи на дезинформация – задоволителен е просто един добър манипулатор, който да споделя своите мисли намерено.