12 септември 1683 г. Полски крал спасява Виена от османците
На 12 септември 1683 година завършва двудневната борба за Виена. До нея се стига, откакто Османската империя е обсаждала града в продължение на 2 месеца.
Битката стопира повторния опит на Османската империя да превземе австрийската столица. Първият е през далечната 1529 година Сражението слага началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Виновникът за провалянето на османците е полският крал Ян III Собиески. Той е командващ на обединените полско – австрийско - немски сили против османската войска, ръководена от великия везир Кара Мустафа паша.
Тази победа освен стопира експанзията на Османската империя в Европа, само че и обезпечава интернационален авторитет на Полша, която получава славата на „ предна цитадела на християнството “.
Обсадата на Виена стартира на 14 юли 1683 година Близо 90 000 османска войска, в това число 12 000 еничарски корпус идва пред стените на града.
Преди да пристигна развръзката виенчани са разрушили къщите отвън града, оставяйки празна низина, която да изложи турците на ответен огън, в случай че се опитат да щурмуват града. Кара Мустафа паша подрежда основаването на мрежа от окопи, посредством които турците последователно се доближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, заради което турците се концентрират върху копането на тунели и слагането на мини, с които да взривят стените.
Кара Мустафа паша може да подреди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда бранителите в съответствие 20:1, само че това би му коствало огромни загуби в жива мощ, което великият везир желае да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е желал да резервира благосъстоянията на града, които са щели да попаднат в ръцете на бойците, в случай че им е било заповядано да завладяват града с взлом.
На 11-ти септември 1683 година идва помощ в лицето на европейската войска от към 84 000 души. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска офанзива в историята.
Турците понасят към 15 000 жертви, 5 000 пленени дружно с всички оръдия. Съюзниците дават към 4500 жертви (убити и ранени). Въпреки разгрома и отстъплението турците намират време да избият пленниците си, като се изключи благородниците, които могат да им донесат огромен откуп.
В чест на Ян Собиески австрийците издигат черква на хълма Каленберг, северно от Виена. Железопътният маршрут от Виена до Варшава също носи неговото име, както и съзвездието Скутум Собиескии (Щитът на Собиески).
Тъй като Собиески поверява кралството си в ръцете на Богородица (Ченстоховската Богородица или Богородица от Ченстохова) преди борбата папа Инокентий XI афишира празника на Святото име на Мария, който се празнува единствено в Испания и Неаполитанското кралство, е годен за цялата католическа черква.
Празнува се на 12 септември.
Битката стопира повторния опит на Османската империя да превземе австрийската столица. Първият е през далечната 1529 година Сражението слага началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Виновникът за провалянето на османците е полският крал Ян III Собиески. Той е командващ на обединените полско – австрийско - немски сили против османската войска, ръководена от великия везир Кара Мустафа паша.
Тази победа освен стопира експанзията на Османската империя в Европа, само че и обезпечава интернационален авторитет на Полша, която получава славата на „ предна цитадела на християнството “.
Обсадата на Виена стартира на 14 юли 1683 година Близо 90 000 османска войска, в това число 12 000 еничарски корпус идва пред стените на града.
Преди да пристигна развръзката виенчани са разрушили къщите отвън града, оставяйки празна низина, която да изложи турците на ответен огън, в случай че се опитат да щурмуват града. Кара Мустафа паша подрежда основаването на мрежа от окопи, посредством които турците последователно се доближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, заради което турците се концентрират върху копането на тунели и слагането на мини, с които да взривят стените.
Кара Мустафа паша може да подреди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда бранителите в съответствие 20:1, само че това би му коствало огромни загуби в жива мощ, което великият везир желае да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е желал да резервира благосъстоянията на града, които са щели да попаднат в ръцете на бойците, в случай че им е било заповядано да завладяват града с взлом.
На 11-ти септември 1683 година идва помощ в лицето на европейската войска от към 84 000 души. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска офанзива в историята.
Турците понасят към 15 000 жертви, 5 000 пленени дружно с всички оръдия. Съюзниците дават към 4500 жертви (убити и ранени). Въпреки разгрома и отстъплението турците намират време да избият пленниците си, като се изключи благородниците, които могат да им донесат огромен откуп.
В чест на Ян Собиески австрийците издигат черква на хълма Каленберг, северно от Виена. Железопътният маршрут от Виена до Варшава също носи неговото име, както и съзвездието Скутум Собиескии (Щитът на Собиески).
Тъй като Собиески поверява кралството си в ръцете на Богородица (Ченстоховската Богородица или Богородица от Ченстохова) преди борбата папа Инокентий XI афишира празника на Святото име на Мария, който се празнува единствено в Испания и Неаполитанското кралство, е годен за цялата католическа черква.
Празнува се на 12 септември.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ