На 11 септември православната църква почитта паметта на светицата Теодора.

На 11 септември православната черква почитта паметта на светицата Теодора. Нейният живот не наподобява на нормалните разкази за отстояването на вярата с доста тествания или мъчения, нито с извличане на святост посредством аскетичен живот.

Трудният и изпълнен с превратности живот на Света Теодора наподобява повече на вълшебните приказки, с които се приспиват децата. В него има място за доста поучения и схващане на значимите неща, които си коства да се отстояват с цената на персонално мъжество.

Според легендите в Александрия през далечния V век живеела млада жена, на име Теодора. Тя била омъжена и живеела щастливо. Сигурно младата жена щяла да остане незнайна за поколенията, както доста други, в случай че не се случило един път да изневери на брачна половинка си и тази преживелица трансформирала изцяло съществуването на Теодора.

Подгонена от съвестта си, на идващия ден младата жена отишла при игуменката на близкия манастир, с цел да потърси съвет. След диалога с нея тя решила да обрече себе си на Бога. Обратно на упованията, Теодора избрала да постъпи не в манастира, където се изповядала, а в мъжки манастир, ситуиран на 18 километра от нейния дом.

За да бъде призната, Теодора отрязала косите си и облякла мъжки облекла. Изминала пътя до мъжкия манастир и вечерта похлопала на портите. Игуменът обаче отказал да одобри странника и Теодора изкарала нощта пред портите, където демони я изкушавали, само че тя не се уплашила.

На идващия ден предрешената млада жена била призната като духовник под името Теодор и се отличила с усърдните си молебствия и работа на Бог.

Осем години по-късно при едно пътешестване до града, с цел да купи жито за манастира, предрешената като мъж Теодора закъсняла и трябвало да пренощува в манастир наоколо. Там племенницата на игумена, заблудена за тайната на младия духовник, го поискала, само че Теодора съумяла да я отблъсне.

След 9 месеца обаче племенницата на игумена се появила в манастира, където служела като духовник Теодора, и донесла бебе, за което твърдяла, че е от монаха Теодор. Предрешената послушница не издала тайната си и игуменът я прогонил дружно с бебето.

Теодора се настанила с детето в барака покрай манастира, където пастири давали мляко за бебето, с цел да оцелее. Другите монаси постоянно се подигравали на Теодор за прегрешението му, без да са наясно с тайната му.

След 7 години игуменът на манастира, в който живеела Теодора, преди да бъде изгонена, получил прояснение свише, че младият духовник не е татко на детето и още веднъж прибрал Теодора с детето в една килия в манастира.

След години настанала суша и игуменът изпратил дамата, която всички познавали като монаха Теодор, до един бунар, който не пресъхвал съгласно хорските вярвания. По пътя светицата непрекъснато се молила да има вода и в действителност, когато пристигнала, кладенецът не бил пресушен.

Теодора занесла водата и оповестила пред всички, че този бунар не пресушен единствено поради молитвите на игумена.

След години пристигнал последният час на Теодора и тя се преселила при Бога, който изпратил привидение на игумена, че монахът Теодор в действителност е жена. Божият чиновник решил да ревизира и когато видял женските гърди на монаха Теодор ридал дълго, осъзнавайки грешката си да прогони почтените жена и дете преди години.

Момченцето, което Теодора отгледала, пораснало и също станало духовник под името Теодор. След години Теодор станал свещеник на манастира, в който дамата, която го отгледала, живяла дълго, пазейки тайната за своя пол.