Луната ще стане изходна база за полети на руски ракети в дълбокия космос
На 11 август от космодрума Восточний беше изстреляна ракетата-носител " Союз 2.1б " с съветската автоматизирана междупланетна станция " Луна-25 ". Изстрелването на автоматизираната станция в окололунна кръгова орбита с височина 100 км е планувано за 16 август, а мекото й кацане на повърхността на натурален сателит на Земята е планувано за 21 август покрай Южния полюс на Луната, северно от кратера Богуславски.
Ръководителят на Роскосмос Юрий Борисов съобщи, че в бъдеще Луната ще стане стартова площадка за дълбокия космос. Според него Луна-26 ще бъде изстреляна през 2027 година, Луна-27 през 2028 година, а Луна-28 след 2030 година
Полетите в дълбокия космос са, наред с другото, от огромно икономическо значение, защото отварят опцията за създаване на несметните благосъстояния на фамозния Астероидния пояс.
Астероидите са истинският материал, останал от образуването на Слънчевата система. Каквото е останало непотърсено. Те са на всички места: някои летят покрай Слънцето, други се намират близо до орбитата на Нептун. Между Юпитер и Марс има доста метеорити - те образуват астероидния пояс. Астероидите са същинската галактическа пещера на Аладин. Много от тях съдържат големи ресурси от запаси: от вода до никел, алуминий, злато, платина.
И по този начин, три хиляди кубически километра от метеорита 433 Ерос, открит преди 120 години, съдържат, както писахме, повече алуминий, злато, сребро, цинк и други цветни метали, в сравнение с са били добивани на Земята през цялата история на човечеството.
Русия през днешния ден съществено изпреварва всички други страни в създаването на мотори за галактически кораби, способни да изследват дълбокия космос.
На 8 декември 2020 година на общото заседание на Руската академия на науките Юрий Драгунов, член - сътрудник на Руската академия на науките, основен конструктор на федералния план „ Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас “, направи отчет за сполучливото довеждане докрай на на проби на мегаватов нуклеарен мотор за галактически кораби.
Работата по основаването на „ Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас (ЯЕДУ), стартира през 2009 година Водещ реализатор на плана беше Научноизследователският център на името на М. В. Келдиш, а за реакторната централа (РУ) - Научноизследователският и проектантски институт по енергетика на името на Н. А. Долежал (НИКИЕТ).
Веднага след първите полети на галактически ракети с химическо гориво през 50-те години на предишния век стана ясно, че те не могат да летят надалеч в космоса. Енергията, която ракетните мотори могат да предадат на галактическите ракети, зависи от масата на изразходваното гориво и квадрата на неговата скорост на приключване.
„ Химическите “ ракети от всевъзможен вид не могат да изхвърлят горящо гориво по-бързо от няколко километра в секунда. Следователно в началната им маса горивото заема най-малко 95 %. Дори за полет до Луната беше належащо да се основат ракети с тегло хиляди тонове. И по този начин, сухото тегло единствено на първата степен на ракетата Союз-2.1б е 3,8 тона, а стартовата, т.е. дружно с горивото, е 44,4 тона.
По-дългите полети с такива мотори ще бъдат просто пагубни и прекомерно дълги.
Електрически ракетен мотор (ЕРД) в това отношение е неведнъж по-перспективен. Той е в положение да изхвърля йонизирани частици от струен поток от дюза със скорост до десетки километра в секунда. Следователно масата на горивото, изхвърлено в такава бликам, може да бъде понижена десетки или повече пъти. Въпреки това, той се нуждае от " дългосвирещ " източник на сила, с цел да работи също дълго.
Слънчевите панели не са подобаващи за това, защото мощността им пада съразмерно на квадрата на дистанцията от Слънцето и даже в орбитата на Марс те ще са доста слаби. Следователно единствено нуклеарните реактори са подобаващи за полети в дълбокия космос.
Човечеството в действителност няма избор: или ще би трябвало да изстреля кораби с нуклеарен реактор в космоса, или даже да откаже да лети до други планети от Слънчевата система, защото " химическите " мотори са механически несъответствуващи за това. Въпросът не е дали транспортен съд с нуклеарен реактор ще лети до Марс и Юпитер, а по кое време ще стане това и знамето на коя страна ще бъде на борда.
Идеята за основаване на нуклеарна задвижваща система за междупланетни полети не е нова. В Съюз на съветските социалистически републики през 1958 година е подписано държавно разпореждане за основаването на нуклеарна ракетна установка (ЯРУ). Още тогава бяха извършени изследвания, които демонстрираха, че благодарение на нуклеарен ракетен мотор с мощ от няколко мегавата можете да стигнете до Плутон и назад за два месеца. В Съединени американски щати лабораторията в Лос Аламос стартира работа по план за основаване на нуклеарен мотор - Nuclear Engine for Rocket Vehicle Application (NERVA) още по-рано - през 1952 година Построени са прототипи на ЯРУ, в Съюз на съветските социалистически републики РД-0410, в Съединени американски щати NERVA.
Въпреки това, както писахме, всички планове за основаване на нуклеарни галактически мотори, руски и американски, бяха несполучливи.
Сериозният интерес към основаването на атомни електроцентрали, само че към този момент за дълбоки галактически проучвания, се възроди в Русия в края на 2000-те години по отношение на появяването на ново потомство мощни плазмени електрически задвижващи мотори.
ЯЕДУ се състои от три елементи: реакторна апаратура с работна течност (хелиево-ксенонова смес) и спомагателни устройства (топлообменник и турбогенератор), електрическа ракетна двигателна система и охладител - излъчвател. Ядрената енергодвигателна установка от време на време се бърка с нуклеарен ракетен мотор, само че нуклеарният реактор в ЯЕДУ се употребява единствено за генериране на електричество, което се употребява за пускане и зареждане на електрическия ракетен мотор (EPД), а също по този начин обезпечава зареждането на бордовите системи на галактическия транспортен съд.
Циркулиращият в реактора работен флуид се нагрява до температура от 1500 градуса по Келвин и върти турбогенератор, който генерира електричество за електрическия задвижващ мотор, който има характерен подтик към 20 пъти по-висок от обичайните реактивни мотори. Важно е също по този начин, че енергоблокът работи в затворен цикъл - радиоактивните субстанции на практика в никакъв случай не навлизат в околното пространство.
Характеристика на плана за атомна електроцентрала, създаден под управлението на Юрий Драгунов, е потреблението на специфичен охладител - хелиево-ксенонова примес, потреблението на високотемпературен реактор с газово изстудяване на бързи неутрони, както и че елементи от реактора са построени от тръби, направени от неповторима молибденова сплав TСМ-7, която е в положение да обезпечи работа на реактора повече от 100 хиляди часа. През това време галактическият транспортен съд ще може да доближи границата на Слънчевата система.
Юрий Драгунов приказва в детайли за всички стадии от основаването на ЯЕДУ за междупланетни полети в дълбокия космос. В края на работата във федералния нуклеарен център в Саров на специфичен ускорителен стенд беше осъществен надзорен физически пуск на атомнния мотор с целия набор от нужни измервания.
Съединени американски щати изостават много съществено от Русия в основаването на нуклеарен мотор за полети в дълбокия космос. Американската компания Ultra Safe Nuclear Technologies (USNC-Tech) от Сиатъл създаде нуклеарен мотор за полети до Марс и го съобщи на НАСА за тестване в края на октомври 2020 година Такъв мотор, твърди компанията, може да понижи времето за полет Земя-Марс до три месеца.
Въпреки това, съдейки по изказванията на основния инженер на USNC-Tech Майкъл Ийдс, американският нуклеарен мотор е с 10 пъти по-нисък от съветския във връзка с основен индикатор - характерния подтик. С съветския мотор до Марс ще може да се лети за месец и половина, с американски мотор - за три.
Само съществуването на нуклеарен мотор не е задоволителен за полет в дълбокия космос. Имате потребност от верния транспортен съд. И подобен транспортен съд към този момент се основава в Русия. На 11 декември 2020 година Роскосмос подписа контракт на стойност 4,2 милиарда рубли за създаване на усъвършенствана структура на галактическия нуклеарен влекач „ Нуклон “ за полети до Луната, Юпитер и Венера. Аванпроекттъ е научно проучване, което обосновава внедряването на качествено нова разработка, а нуклеарния влекач е космичен транспортен съд, който ще бъде изстрелян в междинна орбита оттатък първия радиационен пояс на Земята, т.е. на надморска височина надхвърляща 13 хиляди км.
Ядреният влекач ще се употребява за превозване на галактически кораби сред галактическите тела. Работното му заглавие е мегаватов клас транспортен и енергиен модул (TEM). Извежда се в междинна орбита, след което се изстрелва потребния товар с обособена ракета и се скачва към него. Тогава стартира неговата галактическа авантюра, да речем, от Земята до Марс, Юпитер или до драгоценния астероиден пояс, с цел да свърши там нужната работа. Ядреният влекач в никакъв случай не каца на нито една планета.
С изстрелването на Луна-25 към естествения сателит на Земята, основаването на нуклеарен галактически мотор и началото на създаването на галактически нуклеарен влекач, съветската космонавтика прекрачи в нова галактическа епоха, когато фантазията на руските галактически пионери ще най-сетне се сбъдват и „ на Марс ще цъфтят ябълкови дървета “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ръководителят на Роскосмос Юрий Борисов съобщи, че в бъдеще Луната ще стане стартова площадка за дълбокия космос. Според него Луна-26 ще бъде изстреляна през 2027 година, Луна-27 през 2028 година, а Луна-28 след 2030 година
Полетите в дълбокия космос са, наред с другото, от огромно икономическо значение, защото отварят опцията за създаване на несметните благосъстояния на фамозния Астероидния пояс.
Астероидите са истинският материал, останал от образуването на Слънчевата система. Каквото е останало непотърсено. Те са на всички места: някои летят покрай Слънцето, други се намират близо до орбитата на Нептун. Между Юпитер и Марс има доста метеорити - те образуват астероидния пояс. Астероидите са същинската галактическа пещера на Аладин. Много от тях съдържат големи ресурси от запаси: от вода до никел, алуминий, злато, платина.
И по този начин, три хиляди кубически километра от метеорита 433 Ерос, открит преди 120 години, съдържат, както писахме, повече алуминий, злато, сребро, цинк и други цветни метали, в сравнение с са били добивани на Земята през цялата история на човечеството.
Русия през днешния ден съществено изпреварва всички други страни в създаването на мотори за галактически кораби, способни да изследват дълбокия космос.
На 8 декември 2020 година на общото заседание на Руската академия на науките Юрий Драгунов, член - сътрудник на Руската академия на науките, основен конструктор на федералния план „ Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас “, направи отчет за сполучливото довеждане докрай на на проби на мегаватов нуклеарен мотор за галактически кораби.
Работата по основаването на „ Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас (ЯЕДУ), стартира през 2009 година Водещ реализатор на плана беше Научноизследователският център на името на М. В. Келдиш, а за реакторната централа (РУ) - Научноизследователският и проектантски институт по енергетика на името на Н. А. Долежал (НИКИЕТ).
Веднага след първите полети на галактически ракети с химическо гориво през 50-те години на предишния век стана ясно, че те не могат да летят надалеч в космоса. Енергията, която ракетните мотори могат да предадат на галактическите ракети, зависи от масата на изразходваното гориво и квадрата на неговата скорост на приключване.
„ Химическите “ ракети от всевъзможен вид не могат да изхвърлят горящо гориво по-бързо от няколко километра в секунда. Следователно в началната им маса горивото заема най-малко 95 %. Дори за полет до Луната беше належащо да се основат ракети с тегло хиляди тонове. И по този начин, сухото тегло единствено на първата степен на ракетата Союз-2.1б е 3,8 тона, а стартовата, т.е. дружно с горивото, е 44,4 тона.
По-дългите полети с такива мотори ще бъдат просто пагубни и прекомерно дълги.
Електрически ракетен мотор (ЕРД) в това отношение е неведнъж по-перспективен. Той е в положение да изхвърля йонизирани частици от струен поток от дюза със скорост до десетки километра в секунда. Следователно масата на горивото, изхвърлено в такава бликам, може да бъде понижена десетки или повече пъти. Въпреки това, той се нуждае от " дългосвирещ " източник на сила, с цел да работи също дълго.
Слънчевите панели не са подобаващи за това, защото мощността им пада съразмерно на квадрата на дистанцията от Слънцето и даже в орбитата на Марс те ще са доста слаби. Следователно единствено нуклеарните реактори са подобаващи за полети в дълбокия космос.
Човечеството в действителност няма избор: или ще би трябвало да изстреля кораби с нуклеарен реактор в космоса, или даже да откаже да лети до други планети от Слънчевата система, защото " химическите " мотори са механически несъответствуващи за това. Въпросът не е дали транспортен съд с нуклеарен реактор ще лети до Марс и Юпитер, а по кое време ще стане това и знамето на коя страна ще бъде на борда.
Идеята за основаване на нуклеарна задвижваща система за междупланетни полети не е нова. В Съюз на съветските социалистически републики през 1958 година е подписано държавно разпореждане за основаването на нуклеарна ракетна установка (ЯРУ). Още тогава бяха извършени изследвания, които демонстрираха, че благодарение на нуклеарен ракетен мотор с мощ от няколко мегавата можете да стигнете до Плутон и назад за два месеца. В Съединени американски щати лабораторията в Лос Аламос стартира работа по план за основаване на нуклеарен мотор - Nuclear Engine for Rocket Vehicle Application (NERVA) още по-рано - през 1952 година Построени са прототипи на ЯРУ, в Съюз на съветските социалистически републики РД-0410, в Съединени американски щати NERVA.
Въпреки това, както писахме, всички планове за основаване на нуклеарни галактически мотори, руски и американски, бяха несполучливи.
Сериозният интерес към основаването на атомни електроцентрали, само че към този момент за дълбоки галактически проучвания, се възроди в Русия в края на 2000-те години по отношение на появяването на ново потомство мощни плазмени електрически задвижващи мотори.
ЯЕДУ се състои от три елементи: реакторна апаратура с работна течност (хелиево-ксенонова смес) и спомагателни устройства (топлообменник и турбогенератор), електрическа ракетна двигателна система и охладител - излъчвател. Ядрената енергодвигателна установка от време на време се бърка с нуклеарен ракетен мотор, само че нуклеарният реактор в ЯЕДУ се употребява единствено за генериране на електричество, което се употребява за пускане и зареждане на електрическия ракетен мотор (EPД), а също по този начин обезпечава зареждането на бордовите системи на галактическия транспортен съд.
Циркулиращият в реактора работен флуид се нагрява до температура от 1500 градуса по Келвин и върти турбогенератор, който генерира електричество за електрическия задвижващ мотор, който има характерен подтик към 20 пъти по-висок от обичайните реактивни мотори. Важно е също по този начин, че енергоблокът работи в затворен цикъл - радиоактивните субстанции на практика в никакъв случай не навлизат в околното пространство.
Характеристика на плана за атомна електроцентрала, създаден под управлението на Юрий Драгунов, е потреблението на специфичен охладител - хелиево-ксенонова примес, потреблението на високотемпературен реактор с газово изстудяване на бързи неутрони, както и че елементи от реактора са построени от тръби, направени от неповторима молибденова сплав TСМ-7, която е в положение да обезпечи работа на реактора повече от 100 хиляди часа. През това време галактическият транспортен съд ще може да доближи границата на Слънчевата система.
Юрий Драгунов приказва в детайли за всички стадии от основаването на ЯЕДУ за междупланетни полети в дълбокия космос. В края на работата във федералния нуклеарен център в Саров на специфичен ускорителен стенд беше осъществен надзорен физически пуск на атомнния мотор с целия набор от нужни измервания.
Съединени американски щати изостават много съществено от Русия в основаването на нуклеарен мотор за полети в дълбокия космос. Американската компания Ultra Safe Nuclear Technologies (USNC-Tech) от Сиатъл създаде нуклеарен мотор за полети до Марс и го съобщи на НАСА за тестване в края на октомври 2020 година Такъв мотор, твърди компанията, може да понижи времето за полет Земя-Марс до три месеца.
Въпреки това, съдейки по изказванията на основния инженер на USNC-Tech Майкъл Ийдс, американският нуклеарен мотор е с 10 пъти по-нисък от съветския във връзка с основен индикатор - характерния подтик. С съветския мотор до Марс ще може да се лети за месец и половина, с американски мотор - за три.
Само съществуването на нуклеарен мотор не е задоволителен за полет в дълбокия космос. Имате потребност от верния транспортен съд. И подобен транспортен съд към този момент се основава в Русия. На 11 декември 2020 година Роскосмос подписа контракт на стойност 4,2 милиарда рубли за създаване на усъвършенствана структура на галактическия нуклеарен влекач „ Нуклон “ за полети до Луната, Юпитер и Венера. Аванпроекттъ е научно проучване, което обосновава внедряването на качествено нова разработка, а нуклеарния влекач е космичен транспортен съд, който ще бъде изстрелян в междинна орбита оттатък първия радиационен пояс на Земята, т.е. на надморска височина надхвърляща 13 хиляди км.
Ядреният влекач ще се употребява за превозване на галактически кораби сред галактическите тела. Работното му заглавие е мегаватов клас транспортен и енергиен модул (TEM). Извежда се в междинна орбита, след което се изстрелва потребния товар с обособена ракета и се скачва към него. Тогава стартира неговата галактическа авантюра, да речем, от Земята до Марс, Юпитер или до драгоценния астероиден пояс, с цел да свърши там нужната работа. Ядреният влекач в никакъв случай не каца на нито една планета.
С изстрелването на Луна-25 към естествения сателит на Земята, основаването на нуклеарен галактически мотор и началото на създаването на галактически нуклеарен влекач, съветската космонавтика прекрачи в нова галактическа епоха, когато фантазията на руските галактически пионери ще най-сетне се сбъдват и „ на Марс ще цъфтят ябълкови дървета “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ