Операция Приливна вълна: 80 г. от най-голямата бомбардировка над София
На 10 януари преди 80 години (1944 г.) е най-голямата бомбардировка над София по време на Втората международна война (1939-1945 г.). България се включва във войната на 1 март 1941 година на страната на Германия, като се причислява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 година в Берлин (Германия) от Германия, Италия и Япония). През август 1943 година английският министър-председател Уинстън Чърчил и президентът на Съединени американски щати Теодор Рузвелт дават началото на интервенция " Приливна вълна ", чиято цел е да се обезвреждат съдружниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете страни стартират систематични бомбардировки. От 14 ноември 1943 година до 17 април 1944 г. над София са подхванати 11 въздушни набези.
Бомбардировката от 10 януари е първата комбинирана, т. е. дневно-нощна офанзива над града. Срещу 180 бомбардировача, охранявани от 100 изтребители, противовъздушната защита на София изпраща едвам 39 изтребители. Според формалното официално съобщение на Министерството на войната военновъздушните сили на България губят един аероплан, свалени са 31 съюзнически самолета. Общо над града са хвърлени 1784 бомби. Загиват 750 души, ранени са 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни здания, в това число е обиден Народният спектакъл " Иван Вазов ".
В бюлетина си тогава Българска телеграфна агенция показва обзор на непознатия щемпел.
„ Берлинер Бьорзен Цайтунг “: България остава твърда
Германският вестник помества дописка на своя софийски сътрудник Франц Ридл, който написа: „ Неприятелският въздушен гнет се ускорява и против България. Бруталните набези над гражданското население в българската столица целяха да разложат морала и съпротивителната мощ на българския народ. Англо-саксонците с бомбите си желаят да реализират това, което не можаха да създадат с лъжите си. Фалшивите сведения и клюки, които нямаха никакъв триумф в България, бяха сменени с нападенията на английските и американски бомбардировачи, с които англо-саксонците желаят да разрушат нервите на българския народ. Неприятелят не разбра, че съпротивителната мощ на България е закалена през историята. България и Румъния са крепостите на европейската народностна общественост в Югоизточна Европа и през тази война на тези две страни са предоставени значими задания в защитата на Европа. “
„ Бейоглу “: Какво става в България?
„ Без оглед на тяхното състояние по отношение на воюващите страни мислите на всичките прилежащи страни са отправени през последните дни към България, чиято столица бе грубо бомбардирана. От военно становище нападението над София е едва целесъобразно “, отбелязва турският вестник.
„ Донауцайтунг ”: Твърдото държане на България
Германският вестник написа: „ Българинът е човек, който в първия миг след тежък удар може да се смути, може би, само че в никакъв случай за нищо не оставя взетите решения и преследваната цел. Един от идеалите, които лежат надълбоко в сърцата на всички българи, без значение от техните политически схващания, е обединяването на всички българи от остаряла България, Македония и Тракия. Поколения са се борили за свободата и обединяването на България. Неприятелските сили се пробват неведнъж да разклатят държането на България посредством своята агитация и като не съумяха посредством нея, започнаха въздушния гнет против гражданското население ".
" Терористичните набези не реализираха своята цел. Те не можаха да пречупят волята у българския народ да брани своите права и своето единение. Сега, когато популацията преодоля първото разстройване, може да се установи сигурно че англо-американските въздушни набези нито сломиха българския народ, нито разколебаха политическите убеждения на държавното управление “.
„ Тасфири Ефкяр “: Бомбардировките в България
Турският вестник написа: „ За да откъснат България от Германия преди тя в действителност да е влезнала във войната, съдружниците направиха няколко въздушни набези над София. Материалните последствия от тези набези проличаха незабавно, градът бе частично опразнен. В България не се виждат признаци на отстъпничество, както стана в Италия. Въпреки че щастието на войната от една година не се усмихва на германците, българите нямат желанието да се отделят от огромната си съюзница. Това значи, че те не са изгубили вярата в немската победа и имат вяра, че, макар отдръпването на немските войски, последните се готвят да нанесат още огромни удари на неприятеля си “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Бомбардировката от 10 януари е първата комбинирана, т. е. дневно-нощна офанзива над града. Срещу 180 бомбардировача, охранявани от 100 изтребители, противовъздушната защита на София изпраща едвам 39 изтребители. Според формалното официално съобщение на Министерството на войната военновъздушните сили на България губят един аероплан, свалени са 31 съюзнически самолета. Общо над града са хвърлени 1784 бомби. Загиват 750 души, ранени са 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни здания, в това число е обиден Народният спектакъл " Иван Вазов ".
В бюлетина си тогава Българска телеграфна агенция показва обзор на непознатия щемпел.
„ Берлинер Бьорзен Цайтунг “: България остава твърда
Германският вестник помества дописка на своя софийски сътрудник Франц Ридл, който написа: „ Неприятелският въздушен гнет се ускорява и против България. Бруталните набези над гражданското население в българската столица целяха да разложат морала и съпротивителната мощ на българския народ. Англо-саксонците с бомбите си желаят да реализират това, което не можаха да създадат с лъжите си. Фалшивите сведения и клюки, които нямаха никакъв триумф в България, бяха сменени с нападенията на английските и американски бомбардировачи, с които англо-саксонците желаят да разрушат нервите на българския народ. Неприятелят не разбра, че съпротивителната мощ на България е закалена през историята. България и Румъния са крепостите на европейската народностна общественост в Югоизточна Европа и през тази война на тези две страни са предоставени значими задания в защитата на Европа. “
„ Бейоглу “: Какво става в България?
„ Без оглед на тяхното състояние по отношение на воюващите страни мислите на всичките прилежащи страни са отправени през последните дни към България, чиято столица бе грубо бомбардирана. От военно становище нападението над София е едва целесъобразно “, отбелязва турският вестник.
„ Донауцайтунг ”: Твърдото държане на България
Германският вестник написа: „ Българинът е човек, който в първия миг след тежък удар може да се смути, може би, само че в никакъв случай за нищо не оставя взетите решения и преследваната цел. Един от идеалите, които лежат надълбоко в сърцата на всички българи, без значение от техните политически схващания, е обединяването на всички българи от остаряла България, Македония и Тракия. Поколения са се борили за свободата и обединяването на България. Неприятелските сили се пробват неведнъж да разклатят държането на България посредством своята агитация и като не съумяха посредством нея, започнаха въздушния гнет против гражданското население ".
" Терористичните набези не реализираха своята цел. Те не можаха да пречупят волята у българския народ да брани своите права и своето единение. Сега, когато популацията преодоля първото разстройване, може да се установи сигурно че англо-американските въздушни набези нито сломиха българския народ, нито разколебаха политическите убеждения на държавното управление “.
„ Тасфири Ефкяр “: Бомбардировките в България
Турският вестник написа: „ За да откъснат България от Германия преди тя в действителност да е влезнала във войната, съдружниците направиха няколко въздушни набези над София. Материалните последствия от тези набези проличаха незабавно, градът бе частично опразнен. В България не се виждат признаци на отстъпничество, както стана в Италия. Въпреки че щастието на войната от една година не се усмихва на германците, българите нямат желанието да се отделят от огромната си съюзница. Това значи, че те не са изгубили вярата в немската победа и имат вяра, че, макар отдръпването на немските войски, последните се готвят да нанесат още огромни удари на неприятеля си “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ