Политиците се подиграват, а българите търпят!
На 10 януари 1941 година дребна група високопоставени мъже се насочва към двореца „ Враня “. Царят е нервозен, обстановката е без излаз. На тази среща Борис III, министър-председателят Богдан Филов и други двама министри вземат решение да започват договаряния за присъединение на България към Тристранния пакт. Времето е до побъркване комплицирано, спорно, 500-хилядната 12-та немска войска чука на вратата – сама ли да прегази Дунав или като другар (на път за Гърция). Точно в този миг съюзяването на България с Райха е предизвестено. 10 януари е просто един от дните, само че точно тогава няколко мъже вършат съдбоносен избор, (само)лишени от подобен.
Дилемите са тежки пред политиците. Но не и за елементарните хора.
Скоро Вермахтът влиза у нас,
из села и паланки е срещнат като другар. Редови българи ядат и пият дружно с бойците, оказват помощ им, девойки се влюбват. Дружеската атмосфера е премълчаван факт в историята ни, но изцяло натурален. България и Германия са съдружници от Първата международна война, дружно са тежко ощетени от нея, усещат общ дълг за възобновление и реванш; доста наши младежи учат и работят там, немски архитекти и лекари работят у нас. Освен това към този миг страната на Хитлер е считана за знак на напредъка. Трудно може хора, чието предопределение е да си гледат дома, равнищата или службицата, да сторят друго, с изключение на да се слеят с общия ход на историята досега. После обаче същите тези елементарни българи ще страдат.
На 10 януари 1944 година е най-тежката и ужасяваща бомбардировка
на англо-американските съдружници над цивилната, само че вражеска София.
10 януари 1990 година е един от рождените дни на Кръглата маса. Решението за нея е взето 7 дни по-рано, а първото съвещание се състои 8 дни по-късно. Но участници от страна на Съюз на демократичните сили се дърпат, не щат с комунистите да договарят прехода. Именно към 10-и се състоят основни срещи за легитимност на договарянията. А елементарните хора? Те се обзалагаха дали за 5 или 15 месеца ще догоним Европа.
На 10 януари 1997 година бе щурмуван Народното събрание. Мизерия, инфлация, банкрути и кучи мраз из улиците и в домовете бяха докарали българите до обезсърчение. После нещата се стабилизираха стопански, само че отчаянието остана. Ами мизерията? Несравнимо по-сити сме по отношение на 1997 година и несравнимо по-бедни съпоставено с ония, които за 5-15 месеца щяхме да настигнем.
На 14 януари 2009 година се състоя митинг пред Народното събрание, приключил с полицейски пердах. Но и на 10-и имаше безредици, в този интервал демонстрираха служители на реда, студенти, еколози... И какво отново се промени за редовите хора? Далаверите със земи и гори продължиха, студенти съвсем не останаха у нас, служителите на реда даже с кварталните гамени не се оправят (не настоявам, че редовите чиновници на Министерство на вътрешните работи са виновни). Единствената рекапитулация от тези януарски митинги е, че тогавашният столичен кмет, услужливо (и страхливо) постлал на служителите на реда да бият (след анулация на разрешението за проява на 10-и), през днешния ден е министър председател. При това с топ не може да го мръднеш. При това бе в управническа коалиция с протестиращи на площада политици от ДСБ и Съюз на демократичните сили.
Житието и страданието на Борисов е добре известно. В събитията на 10 януари 1997 година деятелен участник е Иван Костов. Днес прокуратурата желае да му вземе към 500 000 лева, те са
единствено част от имането на фамозната
драгалевска фамилия. И мнозина се питат от кое място се е взело то. На кръглата маса участници са Емил Кошлуков, Александър Йорданов, сполучливо пребродили прехода до значими властови позиции. Борис III умира при мистериозни условия, а Богдан Филов е погубен от Народния съд. Присъдата на този лобист на съюза с Райха е анулирана след 1990 година Съдбата на всички тези участници в смутните и по-малко такива времена е друга. Самите времена са несравними. И въпреки всичко има нещо общо – хората под тези основни фигури,
за елементарните иде тирада, са губещи в мача.
Губят не по отношение на предишното, а по отношение на сегашното.
Днес още веднъж е 10 януари. Гледам обществените мрежи и нямам доверие на очите си. Същите тези елементарни българи ще се избият – леви против десни, либерали срещу консерватори, жълтопаветници против селяни… Гайди, потури, конвенции, путинисти, тръмписти, инфлуенсъри, изплюенсъри… Хора, спрете се! Няма смисъл - постоянно ще сте злощастната половинка в любовната игра с политиката и хода на събитията. Не знам какво да препоръчам, не знам по какъв начин „ да се оправи България “. Сигурен съм обаче, че
яростта и разделянето са глупави, непродуктивни и…
прави всички нас смешни – в очите на такива като Борисов и Костов да вземем за пример. Не ви ли е гадно да сме смешни? Знам, жалко е да се вършат констатации без предложение за излаз. Но мисля (и вярвам), че по-вече приемливост и доброжелателност в връзките сред българите ще усъвършенства най-малко малко тежката среда. Защото, в случай че оставим виртуалните конфликти, и се позамислим върху други по-реални, ще установим в действителност пагубно състояние. Всеки е скаран с всеки у нас: лекарите смятат служителите на реда за корумпирани, служителите на реда – лекарите, всички те – учителите, учителите винят в несръчност родителите, родителите… Омраза до безспир. Това
счепкване на всеки с всички, действително със себе си,
няма по какъв начин да е за положително. Породено е от доста аргументи, само че измежду тях и неразбирането, че всички сме от прецаканата страна – а от другата са смеещите се тарикати. 10 януари е ден за размисъл - доста повече в сравнение с следва да се мисли преди избори.
Бившият началник на немското разузнаване Аугуст Хенинг сподели тези дни („ Клуб Z “), че до момента сред Съединени американски щати, Русия, Турция и Иран е имало сделка да не се стига до директен конфликт в Близкия изток. Представяте ли си да е прав? Значи 1000, 2000 или 50 000 души могат да умрат във военните им игрички с тоз-оня, само че директен конфликт не трябва, тъй като ще умрат милиони – и самите им водачи със фамилиите си, несъмнено. 1000, 2000, 50 000 какво са – нищо. Този мащаб на злото демонстрира още един път безсмислието елементарни хора да бъдат от една страна на укрепление.
Дилемите са тежки пред политиците. Но не и за елементарните хора.
Скоро Вермахтът влиза у нас,
из села и паланки е срещнат като другар. Редови българи ядат и пият дружно с бойците, оказват помощ им, девойки се влюбват. Дружеската атмосфера е премълчаван факт в историята ни, но изцяло натурален. България и Германия са съдружници от Първата международна война, дружно са тежко ощетени от нея, усещат общ дълг за възобновление и реванш; доста наши младежи учат и работят там, немски архитекти и лекари работят у нас. Освен това към този миг страната на Хитлер е считана за знак на напредъка. Трудно може хора, чието предопределение е да си гледат дома, равнищата или службицата, да сторят друго, с изключение на да се слеят с общия ход на историята досега. После обаче същите тези елементарни българи ще страдат.
На 10 януари 1944 година е най-тежката и ужасяваща бомбардировка
на англо-американските съдружници над цивилната, само че вражеска София.
10 януари 1990 година е един от рождените дни на Кръглата маса. Решението за нея е взето 7 дни по-рано, а първото съвещание се състои 8 дни по-късно. Но участници от страна на Съюз на демократичните сили се дърпат, не щат с комунистите да договарят прехода. Именно към 10-и се състоят основни срещи за легитимност на договарянията. А елементарните хора? Те се обзалагаха дали за 5 или 15 месеца ще догоним Европа.
На 10 януари 1997 година бе щурмуван Народното събрание. Мизерия, инфлация, банкрути и кучи мраз из улиците и в домовете бяха докарали българите до обезсърчение. После нещата се стабилизираха стопански, само че отчаянието остана. Ами мизерията? Несравнимо по-сити сме по отношение на 1997 година и несравнимо по-бедни съпоставено с ония, които за 5-15 месеца щяхме да настигнем.
На 14 януари 2009 година се състоя митинг пред Народното събрание, приключил с полицейски пердах. Но и на 10-и имаше безредици, в този интервал демонстрираха служители на реда, студенти, еколози... И какво отново се промени за редовите хора? Далаверите със земи и гори продължиха, студенти съвсем не останаха у нас, служителите на реда даже с кварталните гамени не се оправят (не настоявам, че редовите чиновници на Министерство на вътрешните работи са виновни). Единствената рекапитулация от тези януарски митинги е, че тогавашният столичен кмет, услужливо (и страхливо) постлал на служителите на реда да бият (след анулация на разрешението за проява на 10-и), през днешния ден е министър председател. При това с топ не може да го мръднеш. При това бе в управническа коалиция с протестиращи на площада политици от ДСБ и Съюз на демократичните сили.
Житието и страданието на Борисов е добре известно. В събитията на 10 януари 1997 година деятелен участник е Иван Костов. Днес прокуратурата желае да му вземе към 500 000 лева, те са
единствено част от имането на фамозната
драгалевска фамилия. И мнозина се питат от кое място се е взело то. На кръглата маса участници са Емил Кошлуков, Александър Йорданов, сполучливо пребродили прехода до значими властови позиции. Борис III умира при мистериозни условия, а Богдан Филов е погубен от Народния съд. Присъдата на този лобист на съюза с Райха е анулирана след 1990 година Съдбата на всички тези участници в смутните и по-малко такива времена е друга. Самите времена са несравними. И въпреки всичко има нещо общо – хората под тези основни фигури,
за елементарните иде тирада, са губещи в мача.
Губят не по отношение на предишното, а по отношение на сегашното.
Днес още веднъж е 10 януари. Гледам обществените мрежи и нямам доверие на очите си. Същите тези елементарни българи ще се избият – леви против десни, либерали срещу консерватори, жълтопаветници против селяни… Гайди, потури, конвенции, путинисти, тръмписти, инфлуенсъри, изплюенсъри… Хора, спрете се! Няма смисъл - постоянно ще сте злощастната половинка в любовната игра с политиката и хода на събитията. Не знам какво да препоръчам, не знам по какъв начин „ да се оправи България “. Сигурен съм обаче, че
яростта и разделянето са глупави, непродуктивни и…
прави всички нас смешни – в очите на такива като Борисов и Костов да вземем за пример. Не ви ли е гадно да сме смешни? Знам, жалко е да се вършат констатации без предложение за излаз. Но мисля (и вярвам), че по-вече приемливост и доброжелателност в връзките сред българите ще усъвършенства най-малко малко тежката среда. Защото, в случай че оставим виртуалните конфликти, и се позамислим върху други по-реални, ще установим в действителност пагубно състояние. Всеки е скаран с всеки у нас: лекарите смятат служителите на реда за корумпирани, служителите на реда – лекарите, всички те – учителите, учителите винят в несръчност родителите, родителите… Омраза до безспир. Това
счепкване на всеки с всички, действително със себе си,
няма по какъв начин да е за положително. Породено е от доста аргументи, само че измежду тях и неразбирането, че всички сме от прецаканата страна – а от другата са смеещите се тарикати. 10 януари е ден за размисъл - доста повече в сравнение с следва да се мисли преди избори.
Бившият началник на немското разузнаване Аугуст Хенинг сподели тези дни („ Клуб Z “), че до момента сред Съединени американски щати, Русия, Турция и Иран е имало сделка да не се стига до директен конфликт в Близкия изток. Представяте ли си да е прав? Значи 1000, 2000 или 50 000 души могат да умрат във военните им игрички с тоз-оня, само че директен конфликт не трябва, тъй като ще умрат милиони – и самите им водачи със фамилиите си, несъмнено. 1000, 2000, 50 000 какво са – нищо. Този мащаб на злото демонстрира още един път безсмислието елементарни хора да бъдат от една страна на укрепление.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ