Дешан - човекът, който промени облика на Франция
На 1 юли 2001 година той приключи спортната си кариера като футболист на Валенсия, с цел да се посвети на треньорството. И закрачи ловко на новото занятие. Впоследствие заряза клубните тимове и се посвети на родната Франция...
През лятото на 2012 година Дидие Дешан пое кормилото на френския народен отбор, а датата беше 8 юли. Преди известно време възобнови договора си с " петлите ", които ще води до края на юли 2026 година, малко след Световното състезание в Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Ако, несъмнено, не се издъни, само че французите знаят, че той е добър треньор.
Малко повече от декада именитият 55-годишен французин продължава да предвожда " петлите ", а взаимното им премеждие дотук бе картинно и завладяващо.
Отново на огромен конгрес
Дидие Дешан класира по решителен метод Франция за идното Европейско състезание, което ще се състои това лято в Германия. " Петлите " завоюваха група В, финиширайки без загуба и единствено с едно тъждество - в последния мач при визитата на Гърция (2:2). Преди това те бяха записали седем следващи победи, а головата им разлика беше повече от впечатляваща - 29:3.
Французите оставиха зад себе си Нидерландия, Гърция, Ирландия и Гибралтар. В тази акция те записаха и най-голямата си победа в историята на националния тим - 14:0 против Гибралтар на " Парк де Пренс ".
Килиан Мбапе беше водещ изпълнител с осем гола, оставяйки надалеч зад себе си Жиру и Кингсли Коман, които имаха по три на сметката си.
С екипа на Франция
Първата му повиквателна като национал на Франция е за конфликта с Югославия - подготовка за Световното състезание през 1990 година, приключила 0:0 на " Парк де Пренс " (29 април 1989 г.), само че не му би трябвало доста време, с цел да означи и първия си гол със синия екип. Той прави това на 11 октомври същата година, откривайки резултата в 26-ата минута против Шотландия (3:0). Стадионът е същият, а дуелът още веднъж е от групата на " петлите " за Мондиала в Италия.
Най-паметните футболните събития в живота на Дешан като народен играч са извоюваната международна купа през 1998 година (последният мондиал на България), надигравайки на финала Бразилия с 3:0, и две години по-късно триумфът на шампионата на Стария континент - 2:1 след продължения против Италия.
С екипа на Франция той записва 103 срещи, в които отбелязва четири попадения.
Като селекционер на " петлите " той не пропуща да добави нови триумфи на сметката си - международната купа през 2018 година (4:2 против Хърватия) и Лигата на нациите (2:1 против Испания през 2021 година).
Дидие Дешан има и два изгубени финала със " сините " - на Европейското състезание през 2016 година (0:1 след продължения против Португалия на Кристиано Роналдо) и последното международно състезание в Катар, където " петлите " отстъпиха на Аржентина на Меси с 2:4 след осъществяване на дузпи. Всъщност, тогава французите щяха да побеждават, в случай че не беше пропускът на Рандал Коло Муани безусловно в последната секунда и блестящата интервенция на вратаря на " гаучосите " Дибу Мартинес.
На клубно равнище
В клубната си кариера той печели като футболист редица оценки. Два пъти подвига Шампионската лига - с Олимпик Марсилия през 1993 година (1:0 против Милан) и с Ювентус три години по-късно (4:2 след осъществяване на дузпи против Аякс - 1:1 в постоянното време и продълженията).
Той е повторен първенец на Франция с Олимпик Марсилия (1990-а и 1992 г.), троент отличник на Серия А с Ювентус (1995 година, 1997 година и 1998 г.), притежател на Купата на Италия (1995 г.), както и Суперкупата на Апенините (1996 година, 1997 г.). Дешан подвига и Купата на ФА в Англия през 2000 година, когато на финала с Челси надиграва Астън Вила с 1:0. Има във визитката си и една Междуконтинентална купа с Юве (1996 г.).
Като клубен треньор Дидие Дешан има една купа на Франция, две купи на страната - всичките с Олимпик Марсилия, и четири купи на лигата (три с марсилци и една с Монако). С " монегаските " губи и финала за Шампионската лига през 2004 година - 0:3 против мощния тим на Порто на Жозе Моуриньо.
Българската връзка
Гледали сме го по терените на България и доста футболни последователи са се наслаждавали на уменията му на терена.
Два пъти Дешан излиза против ЦСКА. На 7 март 1990 година на стадион " Васил Левски ", когато с екипа на Олимпик Марсилия печели първия четвъртфинал от шампионата за КЕШ с 1:0, а по-късно французите отпадат на 1/2-финал от финалиста Бенфика. Година по-късно марсилци побеждават са най-ценното европейско клубно отличие - извънреден състав.
Другият конфликт на Дешан с българската реалност е на " Армията ", когато на 13 септември 1994 година " армейците " завоюваха с 3:2 семейството си на Ювентус в шампионата за Купа на УЕФА (впоследствие резултатът беше анулиран и присъдена служебна победа на " остарялата госпожа " поради сякаш нередовна картотека на Петър Михтарски, дръзнал да вкара два гола на италианците).
България сигурно по никакъв начин не е обичана на Дешан, който като национал на " петлите " се изправя още два пъти против нашия народен тим.
В квалификациите за Мондиал`94 в София французите падат с 0:2 в София (9 септември 1992 г.), с цел да пристигна и последният дуел от групата на съдбовния за " петлите " и благополучен за българите 17 ноември 1993 година
" Парк де Пренс " е потънал в сълзи от двата гола на Емил Костадинов, като последният е осъществен с финалната секунда! Двубой, който Дешан желае да изтрие от съзнанието си, а той е един от първите, които потеглят съвсем на тичешком към съблекалнята и със сълзи на очи.
Красноречива статистиката
С 65% победи Дешан се нарежда на второ място в ранглистата на френските селекционери (след Жак Сантини със 78,2%). Сантини обаче води " петлите " едвам в 28 срещи (между 2002-а и 2004 г.), до момента в който ерата Дешан обгръща 149 мача към сегашния миг (равенствата са 19%, а провалите 15%, головата разлика 313:125).
В дуелите на истината - тези на огромните конгреси, салдото на сегашния ментор е ослепителен. Ставайки въпрос за огромни конгреси, точно 55-годишният експерт е единственият в историята, съумял да изведе " синята " селекция до два следващи финала в съревнования от най-голям диаметър - на Евро 2016 и на Мондиал 2018. Те носят на " петлите " респективно сребро на континенталната сцена и международно злато две лета по-късно. Впоследствие към достиженията е добавена и Лигата на нациите, завоювана през 2021-а.
2,10 приблизително на мач са маркираните голове от французите под управлението на Дешан, а позволените - 0,83. В над 60 от срещите " петлите " са запазвали вратата си суха.
Най-честите избраници и рекордьорите
100 – на толкоз възлиза броят на футболистите, играли за Франция под управлението на Дешан, като 65 от тях са получили първата си повиквателна таман от него.
Откроява се трио от футболисти с по над 100 срещи при сегашния селекционер - Антоан Гризман (127), Оливие Жиру (120) и Юго Лорис (108).
С 55-те си маркирани гола за " петлите ", Жиру е най-резултатният изпълнител в границите на последното десетилетие.
Гризу държи различен повече от величествен връх - 81 следващи изиграни мача. " Малкия принц " се регистрира с 44 попадения и 39 асистенции - данни, затвърждаващи стутуса му на " главен камък " във визията на Дешан.
Внедряването на шампионския нрав
За да си дадем оптимално ясна сметка за работата, свършена от Дешан през годините, е задоволително да се пренесем ретроспективно към моментното положение на френския народен отбор в интервала 2010-2012, който предшества идването на Дидие Дешан.
Мондиал 2010 съставлява крупно крушение, белязано от серия кавги, а за двете си години отпред на " петлите " Лоран Блан съумява да издигне тима, само че до равнище четвъртфинали на Евро 2012, само че по това време " трикольорите " не впечатляват нито с резултати, нито с игрови образ, нито с въодушевление или темперамент. Апатичността, завзела и играчи, и последователи в тези времена, е всеобхватна.
Стъпка по стъпка обаче културата на успеха стартира да пуска корени при " сините ", а неин основен притежател е роденият в Байон треньор, спечелил всички значими интернационалните оценки като състезател и към този момент имащ чудесна сбирка титли и подвизи като ментор още при идването си отпред на Франция. Именно този ореол е една от основните характерности в профила му.
Със своята визитка, биография и издържана във времето харизма Дешан въодушевява футболистите си и елементарно печели респекта им. Неслучайно той се явява военачалник и към двете международни трофеи на Франция - първият път като капитан, вторият - като селекционер.
Като фигура-обединител, наставникът съумява да построи едно същинско семейство и здрав колектив, посредством което и да канализира капацитета на плеядата от ярки гении и потвърдени звезди, налични за французите.
Бележити мачове
Тук сигурно всеки може да сформира своя персонална ранглиста. Двубои претенденти не липсват. Франция - Аржентина (4:3) от Мондиал 2018 остава безподобен по своя сюжет и зрелищност, Франция - Уругвай (2:0) от идната фаза на същия шампионат пък може да бъде считан за тактическа лекция.
От своя страна, обратът против Белгия в Лигата на нациите през есента на 2021-а от 0:2 до 3:2 с победно попадение в добавеното време съставлява мощен прочувствен миг в това паметно районно съревнование, както и вихрен театър, оставил трайна диря.
Баражите с Украйна за Мондиал 2014
Бойното кръщене на Дешан като селекционер минава през тази двойна борба с източноевропейската гарнитура. Завършила на втора позиция в квалификационната си група за Мондиал 2014 (след хегемона Испания, финиширал първи), Франция би трябвало да премине през ситото на баражите, в случай че желае да отпътува за шампионата на планетата в Бразилия.
За задачата е належащо първо да премине сполучливо през украинската столица - място, от което селекция в " синьо " не пази изключително положителни мемоари. Тази наклонност няма да се промени и в онази ноемврийска вечер на 2013-а, когато " петлите " наподобяват прекалено пасивни, безидейни и постоянно апатични. Неутрализирайки левия фланг и обезличавайки Франк Рибери, домакините се оправят чудесно със стереотипните офанзиви на именития си противник.
А в минутите след 60-ата нанасят и своя двоен удар - първо Зозуля извежда отбора си напред, а малко по-късно още веднъж той е в епицентъра на събитията, ставайки обект на нарушаване в пеналтерията, довело до тъкмо изпълнена дузпа от страна на Ярмоленко.
Загуба с 0:2 в първия мач като посетител е пасив, който до оня миг не е преодоляван от нито един европейски народен тим в историята на баражите. Точно 20 години след кошмара си от " Парк де Пренс " против България, французите рискуват да пропуснат още един мондиал, освен това още веднъж за сметка на източноевропейски тим.
На " Стад дьо Франс " " сините " реализират на пръв взор немислимото - излизайки тотално преобразени, те бързо възстановяват спокойствието и увереността си след ранен гол на Мамаду Сако. Натискът им се материализира и в изравнителен гол, дело на Карим Бензема, който прави по този начин, че пасивът да е премахнат още през първото полувреме.
В хода на вторите 45 минути пада и трети гол, още веднъж дело на Сако, изненадващият топ изпълнител на тази церемония вечер. Битката завършва с класическо изражение, което обезпечава по оптимално трагичен метод виза на Франция за Световните финали. Кой знае, в случай че киевското поражение не бе преодоляно, Дешан може би нямаше да получи шанса да продължи да води селекцията си и да й донесе и втората звезда.
Финалът на Евро 2016
32 години след последния път Франция още веднъж е хазаин на Европейско състезание и още веднъж се изправя против Португалия, само че този път в директна борба за трофея. Също както през 1984-а, " петлите " влизат в ролята на любимци освен поради това, че играят на своя почва, само че и поради убедителността на извървения път - пет победи, едно тъждество и премахване на настоящия международен първенец Германия на полуфинална фаза.
Френската селекция диктува темпото на дуела и основава сериозен брой рискови голови положения, които обаче или излизат в навън, или са отразени с опитност от Руи Патрисио, който става създател на незабравим мач.
Най-близо до попадение са Антоан Гризман на няколко пъти, както и Муса Сисоко и Оливие Жиру. Най-чистата обстановка идва в добавеното време на срещата, в минутите след 90-ата - тогава Андре-Пиер Жиняк от границата на дребното наказателно поле уцелва страничната греда. Така резултатът остава 0:0 и срещата влиза в продължения.
Съставът на " мореплавателите " стартира да придобива доста по-заплашителен нападателен образ и чрез статични положения стига до няколко рискови обстановки, като Юго Лорис и напречният дирек попречват приемането на гол. Такъв обаче въпреки всичко пада и той е дело на влезлия като запаса нападател Едер.
" Сините " не съумяват да се отърсят от шока и да възстановят паритета. Така се стига до първи техен изгубен домашен мач на огромно състезание и до първи огромен трофей в историята на португалския народен тим. Болката от изгубения край на " Стад дьо Франс " на Евро 2016 от Португалия обаче сплотява още повече тима и го прави по-зрял и по-подготвен за бъдещите борби.
Коронацията в Русия
Арена на дуела за златния трофей е Москва и добре познатият " Лужники ", а противник - сензацията от Балканите - Хърватия. Хърватската групировка влиза амбициозно и офанзивно в срещата, само че французите са тези, които откриват резултата, въпреки това да се случва след автогол на Марио Манджукич при центриране от фаул на Антоан Гризман - гол, който много прилича на първия в срещата сред двата отбора от Евро 2004.
Перишич относително скоро възвръща равенството с мощен удар диагонално, който опъва мрежата зад Юго Лорис. Подемът в играта на " ватрените " получава съществено изстудяване в края на полувремето, когато още веднъж Перишич е в ролята на основно настоящо лице, само че този път играейки с ръка в личната пеналтерия, което води до дузпа, осъществена от Гризман.
През първата част възпитаниците на Дешан се демонстрират като убийствено ефикасни, съумявайки да отбележат две попадения без да имат удар в очертанията на вратата (с изключение на този при дузпата, схваща се).
В началото на второто полувреме капитанът Юго Лорис прави някои фамозни спасявания, съхранявайки задатъка на отбора си преди Пол Погба и Килиан Мбапе да нанесат в границите на единствено шест минути пагубен удар по противника си, покачвайки резултата до внушителното 4:1. Моментната разконцентрираност на Лорис, разрешила на Манджукич и да понижи резултата няколко минути по-късно, не е задоволителна на балканците да се върнат в мача и той завършва при този резултат.
Този двубой е най-ясната илюстрация на съчетанието от прагматизъм и ефикасност, което френската селекция въплъщава. " Петлите " се трансформират в тима с най-ниско процентно притежание на топката на край от Световно състезание, откогато сходна статистика се води от 1996 година насам, а в това време са първият отбор от 1956-а, който бележи четири гола в постоянното време на заключителния двубой за трофея. Зрялостта в играта на възпитаниците на Дешан ги прави втората най-млада селекция, стъпила на международния връх, бродирайки по този метод втората звезда върху екипите им.
А Изтокът вечно придобива специфичен статут за тях.
Драмата с Швейцария на Евро 2020
Спиращ дъха със своя драматизъм и носещ сензационна развръзка, този мач сигурно влиза в топ събитията на еврофиналите. Започнал в скица 3-4-1-2, френският народен тим изиграва кошмарно първо полувреме, след приключването на което губи с 0:1. Схемата е прекроена от Дешан на 4-4-2, само че при започване на втората част и този проект е напът да рухне, откакто Бенжамен Павар прави нарушаване, водещо до дузпа за " кръстоносците ".
Юго Лорис обаче избавя и оставя отбора си в играта, а рецитал на Карим Бензема носи поврат в границите на единствено няколко минути. Далечният удар на Погба, спрял се в мрежата на Зомер, идва четвърт час преди края и наподобява като че ли е поставил точка на разногласието. Подобно мнение обаче не споделят Арис Сеферович (оформил дубъла си) и Марио Гавранович, осъществил изравнителния гол малко откакто друго попадение за швейцарците е анулирано поради засада.
За да е цялостна лудостта, в заключителните абзаци на постоянното време Кингсли Коман уцелва напречната греда и мачът влиза в продължения, където до смяна в статуквото не се стига. Така дузпите би трябвало да решат ориста на двете селекции и в последна сметка една от тях прави разликата - петата, когато Ян Зомер избавя удара на Килиан Мбапе и оставя Франция за първи път от 2010 отвън първите 8 на огромно състезание.
Триумфът в Лигата на нациите
Няколко месеца след еврофиналите, " сините " получават опция да придадат позитивен знак на 2021 година чрез Лигата на нациите и нейния край. Насреща в разногласието за трофея е младата и въодушевена Испания на Луис Енрике.
Първият един час от дуела минава с очебийно иберийско притежание на топката, само че без то да носи рискове. Такива не основават и французите. Следват обаче замайващ интервал - първо Тео Ернандес удря греда, а директно по-късно Оярсабал се възползва от грешки на Кунде и Упамекано, с цел да даде задатък на " Ла Фурия Роха ". Две минути по-късно Карим Бензема бележи приключен шедьовър, с цел да разпали ентусиазъм за поврат у " петлите ".
Зародилият се порив се конкретизира посредством разкрили се положения пред Килиан Мбапе. И в случай че в първия случай младокът не се възползва, то при втория, когато е изведен с отлично подаване на Тео Ернандес, не бърка и матира Унай Симон десетина минути преди края. В оставащото време пред настоящите международни първенци се отварят благоприятни условия и за трети гол, само че основният воин в минутите до последния съдийски сигнал е Юго Лорис, който става създател на две брилянтни спасявания, прекършващи последните испански очаквания за освен това.
Дебютният френски трофей от Лигата на нациите освен връща усета от успеха, само че и съставлява първи сполучлив шампионат с новата желана скица на игра на Дешан – 3-4-1-2.
Освен това той прави Франция първата футболна нация, имаща във витрината си цялостна сбирка от интернационалните оценки - две международни и две европейски шампионати, по един от Олимпийски игри и Купа " Артемио Франки " плюс две Купи на конфедерациите, а към този момент и Лига на нациите.
Мондиалът в Катар
След онази октомврийска вечер на процедура стартира и противоположното преброяване до Мондиала в Катар, където Дидие Дешан поведе Франция към третата звезда.
Финалният мач от Световното състезание беше същинска полуда и решен след дузпи. В постоянното време срещата приключи 2:2. Последваха продължения, в които Лионел Меси и Килиан Мбапе означиха по още един гол.
Спечелилият си възвишен статут Лионел Меси извърши най-голямата фантазия в живота си. Той осъществя два гола в този героичен край, само че изумителният Килиан Мбапе беше напът да донесе втора поредна купа на " петлите ", откакто наниза хеттрик.
При дузпите се оправдаха упованията, че аржентинците имат преимущество поради по-класния си в това отношение вратар. Емилиано Мартинес избави удара на Коман, а Чуамени стреля в навън. Рандал Коло Муани и Мбапе бяха точни за французите, само че южноамериканците вкараха всичките си четири удара посредством Меси, Дибала, Паредес и Монтиел...
През лятото на 2012 година Дидие Дешан пое кормилото на френския народен отбор, а датата беше 8 юли. Преди известно време възобнови договора си с " петлите ", които ще води до края на юли 2026 година, малко след Световното състезание в Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Ако, несъмнено, не се издъни, само че французите знаят, че той е добър треньор.
Малко повече от декада именитият 55-годишен французин продължава да предвожда " петлите ", а взаимното им премеждие дотук бе картинно и завладяващо.
Отново на огромен конгрес
Дидие Дешан класира по решителен метод Франция за идното Европейско състезание, което ще се състои това лято в Германия. " Петлите " завоюваха група В, финиширайки без загуба и единствено с едно тъждество - в последния мач при визитата на Гърция (2:2). Преди това те бяха записали седем следващи победи, а головата им разлика беше повече от впечатляваща - 29:3.
Французите оставиха зад себе си Нидерландия, Гърция, Ирландия и Гибралтар. В тази акция те записаха и най-голямата си победа в историята на националния тим - 14:0 против Гибралтар на " Парк де Пренс ".
Килиан Мбапе беше водещ изпълнител с осем гола, оставяйки надалеч зад себе си Жиру и Кингсли Коман, които имаха по три на сметката си.
С екипа на Франция
Първата му повиквателна като национал на Франция е за конфликта с Югославия - подготовка за Световното състезание през 1990 година, приключила 0:0 на " Парк де Пренс " (29 април 1989 г.), само че не му би трябвало доста време, с цел да означи и първия си гол със синия екип. Той прави това на 11 октомври същата година, откривайки резултата в 26-ата минута против Шотландия (3:0). Стадионът е същият, а дуелът още веднъж е от групата на " петлите " за Мондиала в Италия.
Най-паметните футболните събития в живота на Дешан като народен играч са извоюваната международна купа през 1998 година (последният мондиал на България), надигравайки на финала Бразилия с 3:0, и две години по-късно триумфът на шампионата на Стария континент - 2:1 след продължения против Италия.
С екипа на Франция той записва 103 срещи, в които отбелязва четири попадения.
Като селекционер на " петлите " той не пропуща да добави нови триумфи на сметката си - международната купа през 2018 година (4:2 против Хърватия) и Лигата на нациите (2:1 против Испания през 2021 година).
Дидие Дешан има и два изгубени финала със " сините " - на Европейското състезание през 2016 година (0:1 след продължения против Португалия на Кристиано Роналдо) и последното международно състезание в Катар, където " петлите " отстъпиха на Аржентина на Меси с 2:4 след осъществяване на дузпи. Всъщност, тогава французите щяха да побеждават, в случай че не беше пропускът на Рандал Коло Муани безусловно в последната секунда и блестящата интервенция на вратаря на " гаучосите " Дибу Мартинес.
На клубно равнище
В клубната си кариера той печели като футболист редица оценки. Два пъти подвига Шампионската лига - с Олимпик Марсилия през 1993 година (1:0 против Милан) и с Ювентус три години по-късно (4:2 след осъществяване на дузпи против Аякс - 1:1 в постоянното време и продълженията).
Той е повторен първенец на Франция с Олимпик Марсилия (1990-а и 1992 г.), троент отличник на Серия А с Ювентус (1995 година, 1997 година и 1998 г.), притежател на Купата на Италия (1995 г.), както и Суперкупата на Апенините (1996 година, 1997 г.). Дешан подвига и Купата на ФА в Англия през 2000 година, когато на финала с Челси надиграва Астън Вила с 1:0. Има във визитката си и една Междуконтинентална купа с Юве (1996 г.).
Като клубен треньор Дидие Дешан има една купа на Франция, две купи на страната - всичките с Олимпик Марсилия, и четири купи на лигата (три с марсилци и една с Монако). С " монегаските " губи и финала за Шампионската лига през 2004 година - 0:3 против мощния тим на Порто на Жозе Моуриньо.
Българската връзка
Гледали сме го по терените на България и доста футболни последователи са се наслаждавали на уменията му на терена.
Два пъти Дешан излиза против ЦСКА. На 7 март 1990 година на стадион " Васил Левски ", когато с екипа на Олимпик Марсилия печели първия четвъртфинал от шампионата за КЕШ с 1:0, а по-късно французите отпадат на 1/2-финал от финалиста Бенфика. Година по-късно марсилци побеждават са най-ценното европейско клубно отличие - извънреден състав.
Другият конфликт на Дешан с българската реалност е на " Армията ", когато на 13 септември 1994 година " армейците " завоюваха с 3:2 семейството си на Ювентус в шампионата за Купа на УЕФА (впоследствие резултатът беше анулиран и присъдена служебна победа на " остарялата госпожа " поради сякаш нередовна картотека на Петър Михтарски, дръзнал да вкара два гола на италианците).
България сигурно по никакъв начин не е обичана на Дешан, който като национал на " петлите " се изправя още два пъти против нашия народен тим.
В квалификациите за Мондиал`94 в София французите падат с 0:2 в София (9 септември 1992 г.), с цел да пристигна и последният дуел от групата на съдбовния за " петлите " и благополучен за българите 17 ноември 1993 година
" Парк де Пренс " е потънал в сълзи от двата гола на Емил Костадинов, като последният е осъществен с финалната секунда! Двубой, който Дешан желае да изтрие от съзнанието си, а той е един от първите, които потеглят съвсем на тичешком към съблекалнята и със сълзи на очи.
Красноречива статистиката
С 65% победи Дешан се нарежда на второ място в ранглистата на френските селекционери (след Жак Сантини със 78,2%). Сантини обаче води " петлите " едвам в 28 срещи (между 2002-а и 2004 г.), до момента в който ерата Дешан обгръща 149 мача към сегашния миг (равенствата са 19%, а провалите 15%, головата разлика 313:125).
В дуелите на истината - тези на огромните конгреси, салдото на сегашния ментор е ослепителен. Ставайки въпрос за огромни конгреси, точно 55-годишният експерт е единственият в историята, съумял да изведе " синята " селекция до два следващи финала в съревнования от най-голям диаметър - на Евро 2016 и на Мондиал 2018. Те носят на " петлите " респективно сребро на континенталната сцена и международно злато две лета по-късно. Впоследствие към достиженията е добавена и Лигата на нациите, завоювана през 2021-а.
2,10 приблизително на мач са маркираните голове от французите под управлението на Дешан, а позволените - 0,83. В над 60 от срещите " петлите " са запазвали вратата си суха.
Най-честите избраници и рекордьорите
100 – на толкоз възлиза броят на футболистите, играли за Франция под управлението на Дешан, като 65 от тях са получили първата си повиквателна таман от него.
Откроява се трио от футболисти с по над 100 срещи при сегашния селекционер - Антоан Гризман (127), Оливие Жиру (120) и Юго Лорис (108).
С 55-те си маркирани гола за " петлите ", Жиру е най-резултатният изпълнител в границите на последното десетилетие.
Гризу държи различен повече от величествен връх - 81 следващи изиграни мача. " Малкия принц " се регистрира с 44 попадения и 39 асистенции - данни, затвърждаващи стутуса му на " главен камък " във визията на Дешан.
Внедряването на шампионския нрав
За да си дадем оптимално ясна сметка за работата, свършена от Дешан през годините, е задоволително да се пренесем ретроспективно към моментното положение на френския народен отбор в интервала 2010-2012, който предшества идването на Дидие Дешан.
Мондиал 2010 съставлява крупно крушение, белязано от серия кавги, а за двете си години отпред на " петлите " Лоран Блан съумява да издигне тима, само че до равнище четвъртфинали на Евро 2012, само че по това време " трикольорите " не впечатляват нито с резултати, нито с игрови образ, нито с въодушевление или темперамент. Апатичността, завзела и играчи, и последователи в тези времена, е всеобхватна.
Стъпка по стъпка обаче културата на успеха стартира да пуска корени при " сините ", а неин основен притежател е роденият в Байон треньор, спечелил всички значими интернационалните оценки като състезател и към този момент имащ чудесна сбирка титли и подвизи като ментор още при идването си отпред на Франция. Именно този ореол е една от основните характерности в профила му.
Със своята визитка, биография и издържана във времето харизма Дешан въодушевява футболистите си и елементарно печели респекта им. Неслучайно той се явява военачалник и към двете международни трофеи на Франция - първият път като капитан, вторият - като селекционер.
Като фигура-обединител, наставникът съумява да построи едно същинско семейство и здрав колектив, посредством което и да канализира капацитета на плеядата от ярки гении и потвърдени звезди, налични за французите.
Бележити мачове
Тук сигурно всеки може да сформира своя персонална ранглиста. Двубои претенденти не липсват. Франция - Аржентина (4:3) от Мондиал 2018 остава безподобен по своя сюжет и зрелищност, Франция - Уругвай (2:0) от идната фаза на същия шампионат пък може да бъде считан за тактическа лекция.
От своя страна, обратът против Белгия в Лигата на нациите през есента на 2021-а от 0:2 до 3:2 с победно попадение в добавеното време съставлява мощен прочувствен миг в това паметно районно съревнование, както и вихрен театър, оставил трайна диря.
Баражите с Украйна за Мондиал 2014
Бойното кръщене на Дешан като селекционер минава през тази двойна борба с източноевропейската гарнитура. Завършила на втора позиция в квалификационната си група за Мондиал 2014 (след хегемона Испания, финиширал първи), Франция би трябвало да премине през ситото на баражите, в случай че желае да отпътува за шампионата на планетата в Бразилия.
За задачата е належащо първо да премине сполучливо през украинската столица - място, от което селекция в " синьо " не пази изключително положителни мемоари. Тази наклонност няма да се промени и в онази ноемврийска вечер на 2013-а, когато " петлите " наподобяват прекалено пасивни, безидейни и постоянно апатични. Неутрализирайки левия фланг и обезличавайки Франк Рибери, домакините се оправят чудесно със стереотипните офанзиви на именития си противник.
А в минутите след 60-ата нанасят и своя двоен удар - първо Зозуля извежда отбора си напред, а малко по-късно още веднъж той е в епицентъра на събитията, ставайки обект на нарушаване в пеналтерията, довело до тъкмо изпълнена дузпа от страна на Ярмоленко.
Загуба с 0:2 в първия мач като посетител е пасив, който до оня миг не е преодоляван от нито един европейски народен тим в историята на баражите. Точно 20 години след кошмара си от " Парк де Пренс " против България, французите рискуват да пропуснат още един мондиал, освен това още веднъж за сметка на източноевропейски тим.
На " Стад дьо Франс " " сините " реализират на пръв взор немислимото - излизайки тотално преобразени, те бързо възстановяват спокойствието и увереността си след ранен гол на Мамаду Сако. Натискът им се материализира и в изравнителен гол, дело на Карим Бензема, който прави по този начин, че пасивът да е премахнат още през първото полувреме.
В хода на вторите 45 минути пада и трети гол, още веднъж дело на Сако, изненадващият топ изпълнител на тази церемония вечер. Битката завършва с класическо изражение, което обезпечава по оптимално трагичен метод виза на Франция за Световните финали. Кой знае, в случай че киевското поражение не бе преодоляно, Дешан може би нямаше да получи шанса да продължи да води селекцията си и да й донесе и втората звезда.
Финалът на Евро 2016
32 години след последния път Франция още веднъж е хазаин на Европейско състезание и още веднъж се изправя против Португалия, само че този път в директна борба за трофея. Също както през 1984-а, " петлите " влизат в ролята на любимци освен поради това, че играят на своя почва, само че и поради убедителността на извървения път - пет победи, едно тъждество и премахване на настоящия международен първенец Германия на полуфинална фаза.
Френската селекция диктува темпото на дуела и основава сериозен брой рискови голови положения, които обаче или излизат в навън, или са отразени с опитност от Руи Патрисио, който става създател на незабравим мач.
Най-близо до попадение са Антоан Гризман на няколко пъти, както и Муса Сисоко и Оливие Жиру. Най-чистата обстановка идва в добавеното време на срещата, в минутите след 90-ата - тогава Андре-Пиер Жиняк от границата на дребното наказателно поле уцелва страничната греда. Така резултатът остава 0:0 и срещата влиза в продължения.
Съставът на " мореплавателите " стартира да придобива доста по-заплашителен нападателен образ и чрез статични положения стига до няколко рискови обстановки, като Юго Лорис и напречният дирек попречват приемането на гол. Такъв обаче въпреки всичко пада и той е дело на влезлия като запаса нападател Едер.
" Сините " не съумяват да се отърсят от шока и да възстановят паритета. Така се стига до първи техен изгубен домашен мач на огромно състезание и до първи огромен трофей в историята на португалския народен тим. Болката от изгубения край на " Стад дьо Франс " на Евро 2016 от Португалия обаче сплотява още повече тима и го прави по-зрял и по-подготвен за бъдещите борби.
Коронацията в Русия
Арена на дуела за златния трофей е Москва и добре познатият " Лужники ", а противник - сензацията от Балканите - Хърватия. Хърватската групировка влиза амбициозно и офанзивно в срещата, само че французите са тези, които откриват резултата, въпреки това да се случва след автогол на Марио Манджукич при центриране от фаул на Антоан Гризман - гол, който много прилича на първия в срещата сред двата отбора от Евро 2004.
Перишич относително скоро възвръща равенството с мощен удар диагонално, който опъва мрежата зад Юго Лорис. Подемът в играта на " ватрените " получава съществено изстудяване в края на полувремето, когато още веднъж Перишич е в ролята на основно настоящо лице, само че този път играейки с ръка в личната пеналтерия, което води до дузпа, осъществена от Гризман.
През първата част възпитаниците на Дешан се демонстрират като убийствено ефикасни, съумявайки да отбележат две попадения без да имат удар в очертанията на вратата (с изключение на този при дузпата, схваща се).
В началото на второто полувреме капитанът Юго Лорис прави някои фамозни спасявания, съхранявайки задатъка на отбора си преди Пол Погба и Килиан Мбапе да нанесат в границите на единствено шест минути пагубен удар по противника си, покачвайки резултата до внушителното 4:1. Моментната разконцентрираност на Лорис, разрешила на Манджукич и да понижи резултата няколко минути по-късно, не е задоволителна на балканците да се върнат в мача и той завършва при този резултат.
Този двубой е най-ясната илюстрация на съчетанието от прагматизъм и ефикасност, което френската селекция въплъщава. " Петлите " се трансформират в тима с най-ниско процентно притежание на топката на край от Световно състезание, откогато сходна статистика се води от 1996 година насам, а в това време са първият отбор от 1956-а, който бележи четири гола в постоянното време на заключителния двубой за трофея. Зрялостта в играта на възпитаниците на Дешан ги прави втората най-млада селекция, стъпила на международния връх, бродирайки по този метод втората звезда върху екипите им.
А Изтокът вечно придобива специфичен статут за тях.
Драмата с Швейцария на Евро 2020
Спиращ дъха със своя драматизъм и носещ сензационна развръзка, този мач сигурно влиза в топ събитията на еврофиналите. Започнал в скица 3-4-1-2, френският народен тим изиграва кошмарно първо полувреме, след приключването на което губи с 0:1. Схемата е прекроена от Дешан на 4-4-2, само че при започване на втората част и този проект е напът да рухне, откакто Бенжамен Павар прави нарушаване, водещо до дузпа за " кръстоносците ".
Юго Лорис обаче избавя и оставя отбора си в играта, а рецитал на Карим Бензема носи поврат в границите на единствено няколко минути. Далечният удар на Погба, спрял се в мрежата на Зомер, идва четвърт час преди края и наподобява като че ли е поставил точка на разногласието. Подобно мнение обаче не споделят Арис Сеферович (оформил дубъла си) и Марио Гавранович, осъществил изравнителния гол малко откакто друго попадение за швейцарците е анулирано поради засада.
За да е цялостна лудостта, в заключителните абзаци на постоянното време Кингсли Коман уцелва напречната греда и мачът влиза в продължения, където до смяна в статуквото не се стига. Така дузпите би трябвало да решат ориста на двете селекции и в последна сметка една от тях прави разликата - петата, когато Ян Зомер избавя удара на Килиан Мбапе и оставя Франция за първи път от 2010 отвън първите 8 на огромно състезание.
Триумфът в Лигата на нациите
Няколко месеца след еврофиналите, " сините " получават опция да придадат позитивен знак на 2021 година чрез Лигата на нациите и нейния край. Насреща в разногласието за трофея е младата и въодушевена Испания на Луис Енрике.
Първият един час от дуела минава с очебийно иберийско притежание на топката, само че без то да носи рискове. Такива не основават и французите. Следват обаче замайващ интервал - първо Тео Ернандес удря греда, а директно по-късно Оярсабал се възползва от грешки на Кунде и Упамекано, с цел да даде задатък на " Ла Фурия Роха ". Две минути по-късно Карим Бензема бележи приключен шедьовър, с цел да разпали ентусиазъм за поврат у " петлите ".
Зародилият се порив се конкретизира посредством разкрили се положения пред Килиан Мбапе. И в случай че в първия случай младокът не се възползва, то при втория, когато е изведен с отлично подаване на Тео Ернандес, не бърка и матира Унай Симон десетина минути преди края. В оставащото време пред настоящите международни първенци се отварят благоприятни условия и за трети гол, само че основният воин в минутите до последния съдийски сигнал е Юго Лорис, който става създател на две брилянтни спасявания, прекършващи последните испански очаквания за освен това.
Дебютният френски трофей от Лигата на нациите освен връща усета от успеха, само че и съставлява първи сполучлив шампионат с новата желана скица на игра на Дешан – 3-4-1-2.
Освен това той прави Франция първата футболна нация, имаща във витрината си цялостна сбирка от интернационалните оценки - две международни и две европейски шампионати, по един от Олимпийски игри и Купа " Артемио Франки " плюс две Купи на конфедерациите, а към този момент и Лига на нациите.
Мондиалът в Катар
След онази октомврийска вечер на процедура стартира и противоположното преброяване до Мондиала в Катар, където Дидие Дешан поведе Франция към третата звезда.
Финалният мач от Световното състезание беше същинска полуда и решен след дузпи. В постоянното време срещата приключи 2:2. Последваха продължения, в които Лионел Меси и Килиан Мбапе означиха по още един гол.
Спечелилият си възвишен статут Лионел Меси извърши най-голямата фантазия в живота си. Той осъществя два гола в този героичен край, само че изумителният Килиан Мбапе беше напът да донесе втора поредна купа на " петлите ", откакто наниза хеттрик.
При дузпите се оправдаха упованията, че аржентинците имат преимущество поради по-класния си в това отношение вратар. Емилиано Мартинес избави удара на Коман, а Чуамени стреля в навън. Рандал Коло Муани и Мбапе бяха точни за французите, само че южноамериканците вкараха всичките си четири удара посредством Меси, Дибала, Паредес и Монтиел...
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ