Почитаме народните будители - ето кои са най-видните сред тях
На 1 ноември отдаваме своето самопризнание за активността на безчет национални будители, които сътвориха Българското възобновление. Будителите са възрожденските учители, свещеници, писатели, които знаят тайнствената мощност на словото и си служат с него, с цел да вдъхнат кураж и воля за живот у сънародниците ни.
Денят на националните будители е един от най-големите празници, отдадени на духовността и просвещението.
Думите на писателя Иван Вазов „ Не се гаси туй, що не гасне “ показват силата на духовността, която е несломима.
На този ден отдаваме дължимото почитание, респект и благодарност към всички българи, съдействали за опазване на българската нематериалност и нейното издигане през вековете.
Днес будителите са също хора на духовността и на знанието. Хората, които носят вярата в просперитета посредством познание и обучение, посредством религия в положителното и духовното избавление.
Да бъдем упорити в пребъдването на духовните полезности и положителното!
Денят на националните будители поражда в сложното време на духовна съсипия след Първата международна война. В подобен миг българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят прикосновение с тези, които в мъчно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на българите.
На този ден не би трябвало да забравяме имената и делата на:
Паисий Хилендарски – монахът, който се е трансформирал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите каузи в историята ни – основаването на писана българска история, чиято цел е да разсъни искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано почтено от предците ни.
Софроний Врачански – изтъкнат възрожденски публицист, държавник, просветник, основоположник на новобългарската литература и строител на новобългарския литературен език. Той е и индивидът направил първия дубликат на популярната „ История славянобългарска “.
Васил Априлов – оказал помощ да се построи първото българско светско учебно заведение в родния си град Габрово.
Петър Берон – създателят на „ Рибния буквар “, въвел нов метод на преподаване, придал европейски тип на нашето обучение.
Христо Ботев – народен воин, бунтовник, стихотворец и журналист, оставил след себе си велики стихотворения като „ Майце си “, „ Към брата си “, „ На сбогуване “, „ Елегия “, „ До моето първо либе “, „ Хайдути “, „ Хаджи Димитър “, „ Обесването на Васил Левски “ и доста други. Литературното и публицистично завещание на Ботев не е огромно по размер, само че по своите художествени достолепия то бележи върха освен във възрожденската, само че и въобще в цялостното развиване на българската литература.
Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници доста национални песни, пословици, гатанки и традиции.
Добри Чинтулов – индивидът, основал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и през днешния ден: „ Стани, стани, левент балкански “, „ Вятър ечи, Балкан стене “, „ Къде си, вярна ти, обич национална? “.
Васил Левски, чиято отдаденост и всеотдайност в името на свободата е най-силното човешко качество.
Любен Каравелов – български стихотворец, публицист, енциклопедист, публицист, етнограф и неоспорим народен воин способства значително за развиването на публичната мисъл в България през Възраждането, написа библиографски писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов взе участие в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния при започване на 70-те години на 19 век.
Добри Войников – писателят драматург, основал първия български спектакъл, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на рецензия чуждопоклонничеството в пиесата си „ Криворазбраната цивилизация “.
Неофит Рилски – първопроходник и последовател на концепцията за превръщането на българското обучение в светско.
През 10-ти век свещеник Константин написа: „ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с съперника на нашите души. “
„ О, будители национални, цялостен низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите флагове най за безконечни времена. “
Денят на националните будители е един от най-големите празници, отдадени на духовността и просвещението.
Думите на писателя Иван Вазов „ Не се гаси туй, що не гасне “ показват силата на духовността, която е несломима.
На този ден отдаваме дължимото почитание, респект и благодарност към всички българи, съдействали за опазване на българската нематериалност и нейното издигане през вековете.
Днес будителите са също хора на духовността и на знанието. Хората, които носят вярата в просперитета посредством познание и обучение, посредством религия в положителното и духовното избавление.
Да бъдем упорити в пребъдването на духовните полезности и положителното!
Денят на националните будители поражда в сложното време на духовна съсипия след Първата международна война. В подобен миг българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят прикосновение с тези, които в мъчно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на българите.
На този ден не би трябвало да забравяме имената и делата на:
Паисий Хилендарски – монахът, който се е трансформирал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите каузи в историята ни – основаването на писана българска история, чиято цел е да разсъни искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано почтено от предците ни.
Софроний Врачански – изтъкнат възрожденски публицист, държавник, просветник, основоположник на новобългарската литература и строител на новобългарския литературен език. Той е и индивидът направил първия дубликат на популярната „ История славянобългарска “.
Васил Априлов – оказал помощ да се построи първото българско светско учебно заведение в родния си град Габрово.
Петър Берон – създателят на „ Рибния буквар “, въвел нов метод на преподаване, придал европейски тип на нашето обучение.
Христо Ботев – народен воин, бунтовник, стихотворец и журналист, оставил след себе си велики стихотворения като „ Майце си “, „ Към брата си “, „ На сбогуване “, „ Елегия “, „ До моето първо либе “, „ Хайдути “, „ Хаджи Димитър “, „ Обесването на Васил Левски “ и доста други. Литературното и публицистично завещание на Ботев не е огромно по размер, само че по своите художествени достолепия то бележи върха освен във възрожденската, само че и въобще в цялостното развиване на българската литература.
Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници доста национални песни, пословици, гатанки и традиции.
Добри Чинтулов – индивидът, основал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и през днешния ден: „ Стани, стани, левент балкански “, „ Вятър ечи, Балкан стене “, „ Къде си, вярна ти, обич национална? “.
Васил Левски, чиято отдаденост и всеотдайност в името на свободата е най-силното човешко качество.
Любен Каравелов – български стихотворец, публицист, енциклопедист, публицист, етнограф и неоспорим народен воин способства значително за развиването на публичната мисъл в България през Възраждането, написа библиографски писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов взе участие в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния при започване на 70-те години на 19 век.
Добри Войников – писателят драматург, основал първия български спектакъл, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на рецензия чуждопоклонничеството в пиесата си „ Криворазбраната цивилизация “.
Неофит Рилски – първопроходник и последовател на концепцията за превръщането на българското обучение в светско.
През 10-ти век свещеник Константин написа: „ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с съперника на нашите души. “
„ О, будители национални, цялостен низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите флагове най за безконечни времена. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ