На 1 май през 1876 година избухва преждевременно Априлското въстание.

На 1 май през 1876 година избухва прибързано Априлското въстание. То е несполучливо, защото не съумява да освободи българския народ от Османското иго, само че съставлява кулминационната точка на революционната активност през цялата ера на Възраждането. 

Априлското въстание е потушено кърваво, спомените за събитията от това време са живи и през днешния ден, то обаче провокира интернационален отзив в страните от Западна Европа, а мълвата за осъществените зверства доближават даже до Съединени американски щати. 

Въстанието реализира своята политическа цел, тъй като принуждава Великите сили да подхващат дейни дейности, тъй че да решат казуса със зараждащите се националноосвободителни придвижвания на територията на целия Балкански полуостров. 

Подготовка на въстанието

Приготовленията за въстанието стартират в края на 1875 година. В Гюргево се основава така наречен " Гюргевски революционен комитет ". Комитетът взима решение страната да бъде разграничена на пет окръга, в които да протича подготовката за въстанието. Приготовленията не вървят отмерено на всички места, а това основава проблеми пред самата организация. 

Окръзите са както следва:

1. Търновски - с център Горна Оряховица и основен деятел Стефан Стамболов

2. Сливенски - с център Сливен и основен деятел Иларион Драгостинов

3. Врачански - с център Враца и основен деятел Стоян Заимов

4. Пловдивски - с първичен център Пловдив, а по-късно Панагюрище и основен деятел Панайот Волов, а по-късно Георги Бенковкси

5. Софийски - с център София  и основен деятел Никола Обретенов (бел. от ред. - този окръг остава единствено на план)

Избухване на въстанието

Въстанието избухва прибързано на 1 май (бел. от ред. - по остарял жанр 20 април) в Копривщица заради измяната, осъществено от Ненко Терзийски. То не трябва подкрепено от външни сили. Поради недобрата подготовка въстанието се води главно в I-ви и IV-ти окръг. 

В Копривщица въстанието се подвига от Тодор Каблешков. Османската полиция се пробва да го залови, само че той съумява да избяга и изпраща " Кървавото писмо " в писмо в Панагюрище, с цел да оповести началото на военните дейности. В същия ден Георги Бенковски подвига популацията на града на въстание в сходство с решенията от извършения по-рано събор в Оборище. 

Потушаване на въстанието

Въстанието бива потушено в границите на месец. То е несполучливо поради недобрата организация и неналичието на синхрон сред обособените окръзи. За потушаването е издадена заповед от военното министерство на Османската империя за готовност на запаса. 

Според българската историография във въстанието умират 30 000 души, а съгласно външните откриватели жертвите са към 15 000. Руският консул в Одрин по това време, Алексей Церетелев, написа, че над 200 села са били разрушени с общо население от към 75 000 души, които са били или избити, или прогонени. 

Равносметката

Жестокото потушаване на въстанието провокира необятен интернационален отзив и води до свикването на Цариградската конференция. На нея великите сили признават правото на българите да има лична самостоятелна страна, обрисувани в рамките на българската екзархия. Отказът обаче на Османската империя да признае решенията на Цариградската конференция води до започването на единадесетата Руско-турска война, която стартира година по-късно. Вследствие на войната българите съумяват да получат своята политическа самостоятелност.