Дядо Димитър навърши 105 години и разкри тайната си за дълголетие, оказва се съвсем простичка...
На 1 август Димитър Аврамов от Костел стана на 105 години. За най-възрастния гражданин на общината неговите близки и кметският наместник на селото Донка Златева проведоха празненство в изисканата конюнктура на хотелски комплекс „ Костел “, оповестява " Борба ".
Стъкнат в костюм и вратовръзка, както постоянно за рождения си ден, дядо Митьо, „ към момента на ход “, както споделя той, посрещна доста посетители. Дойдоха си и най-близките му хора – синът Сава, внуците Александър и Борис, снахата Гинка и правнуците Кристиян и Ана. В приветствен адрес до столетника показаха почитание към достойния му живот кметът инж. Дилян Млъзев и ръководителят на Общинския съвет Стоян Златев. Трогнат, рожденикът одобри букет цветя и специфичен подарък от общината, които му връчи заместник-кметът Десислава Шопова. Дори и на тази възраст, дядо Митьо прояви галантност и целуна ръка на дамата. Старческото му сърце зарадваха чудесните песни на „ Бебровските славейчета “ от детската лятна академия.
Не го не помниха и двамата му правилни другари – братовчедите Кънчо и Симеон. Тримата от 25 години и до през днешния ден си имат своите четвъртъци от седмицата за раздумка и сладки мемоари. „ 100+5 и още 5, и още 5 и все напред “ написаха в поздравлението си до него двамата костелчани.
Рожденикът с неостаряващ дух има своя рецепта за дълголетието. „ Трябваше ми на млади години човек, с който да споделя живота си и да го обичам. Тя беше от село, само че възпитана от фамилията жена “, отронва с въздишка столетникът и си спомня за своята Дона, щерка на селския кмет, която му остава вярна до гроб. С нея дочака своето столетие след 75 години взаимен живот. Трудно прежалила гибелта на сина, поболяла се от тъга и преди три години го остави уединен с тъгата по нея. „ Любовта и разбирателството сред баба и дядо, взаимната поддръжка в положително и зло постоянно са образец за нашите фамилии и децата ни “, споделят внуците Александър и Борис.
Нерадостно било детството на Димитър Аврамов. Семейството му било най-бедното, татко му ходил на гурбет в Америка с вярата да завоюва пари. Със завръщането си отпътувал на война. Загинал при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едвам стигали за издръжка, а дребният Димитър желал да учи поминък в учебното заведение за сираци от войните във Варна. Помогнал му юрист Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието и момчето било признато по изключение. Завърнал се в родното си село, отворил обущарница на центъра и не след дълго се прочул като непостижим занаятчия. С национализацията изгубил всичко и с цел да оцелее, се преселил със фамилията си в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на бойците от танковата бригада. После със брачната половинка си се върнали на село да карат спокойни старини.
За рождения си ден столетникът духна свещите на празничната торта и подвигна наздравица – този път с биричка. На всички хора пожела благополучен живот, а на себе си да се порадва на годините, които Бог му е отредил.
Стъкнат в костюм и вратовръзка, както постоянно за рождения си ден, дядо Митьо, „ към момента на ход “, както споделя той, посрещна доста посетители. Дойдоха си и най-близките му хора – синът Сава, внуците Александър и Борис, снахата Гинка и правнуците Кристиян и Ана. В приветствен адрес до столетника показаха почитание към достойния му живот кметът инж. Дилян Млъзев и ръководителят на Общинския съвет Стоян Златев. Трогнат, рожденикът одобри букет цветя и специфичен подарък от общината, които му връчи заместник-кметът Десислава Шопова. Дори и на тази възраст, дядо Митьо прояви галантност и целуна ръка на дамата. Старческото му сърце зарадваха чудесните песни на „ Бебровските славейчета “ от детската лятна академия.
Не го не помниха и двамата му правилни другари – братовчедите Кънчо и Симеон. Тримата от 25 години и до през днешния ден си имат своите четвъртъци от седмицата за раздумка и сладки мемоари. „ 100+5 и още 5, и още 5 и все напред “ написаха в поздравлението си до него двамата костелчани.
Рожденикът с неостаряващ дух има своя рецепта за дълголетието. „ Трябваше ми на млади години човек, с който да споделя живота си и да го обичам. Тя беше от село, само че възпитана от фамилията жена “, отронва с въздишка столетникът и си спомня за своята Дона, щерка на селския кмет, която му остава вярна до гроб. С нея дочака своето столетие след 75 години взаимен живот. Трудно прежалила гибелта на сина, поболяла се от тъга и преди три години го остави уединен с тъгата по нея. „ Любовта и разбирателството сред баба и дядо, взаимната поддръжка в положително и зло постоянно са образец за нашите фамилии и децата ни “, споделят внуците Александър и Борис.
Нерадостно било детството на Димитър Аврамов. Семейството му било най-бедното, татко му ходил на гурбет в Америка с вярата да завоюва пари. Със завръщането си отпътувал на война. Загинал при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едвам стигали за издръжка, а дребният Димитър желал да учи поминък в учебното заведение за сираци от войните във Варна. Помогнал му юрист Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието и момчето било признато по изключение. Завърнал се в родното си село, отворил обущарница на центъра и не след дълго се прочул като непостижим занаятчия. С национализацията изгубил всичко и с цел да оцелее, се преселил със фамилията си в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на бойците от танковата бригада. После със брачната половинка си се върнали на село да карат спокойни старини.
За рождения си ден столетникът духна свещите на празничната торта и подвигна наздравица – този път с биричка. На всички хора пожела благополучен живот, а на себе си да се порадва на годините, които Бог му е отредил.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ