Мултитаскингът е капан или защо да спрете да работите по всичко и наведнъж
Мултитаскингът или способността за осъществяване на голям брой задания едновременно, е известна наклонност измежду висококвалифицираните чиновници.
Според безапелационни научни доказателства, мултитаскингът се състои най-много в превключване на дилемите или прескачане напред-назад сред разнообразни действия и области на концентриране на вниманието.
Mакар да " усещаме ", че сме продуктивни, когато вършим доста неща по едно и също време, ние в последна сметка сме принудени да разделяме лимитираните си запаси на внимание сред разнообразни задания, като разпиляваме целия си интелектуален потенциал, пишат FastCompany.
Икономическата цена на това е голяма.
Между 60-75 % от чиновниците в изследване оповестяват, че се разсейват по време на работа, което единствено в Съединени американски щати значи 650 милиарда $ загуба на продуктивност (15 пъти повече от разноските за текучество, отсъствия и уелнес) на фирмите.
Проучванията демонстрират, че даже късите умствени блокажи, подбудени от превключването сред дилемите, могат да костват до 40% от продуктивното време на даден чиновник, което е еднакво на понижаване на коефициента на просветеност с 10 точки от когнитивните ни качества - съвсем толкоз изтощително, колкото пушенето на трева, без субективното чувство за по-голяма креативност (често несъпоставимо с обективните постижения).
Мултитаскингът е изключително публикуван при видеоконферентни срещи (например в Zoom, Teams, Гугъл Meet и др.), което изяснява за какво доста хора избират да са отвън камерата и за какво доста служащи изпращат свои аватари да участват на срещи от тяхно име, като AI освен записва, транскрибира и обобщава срещите, само че и взе участие, като че ли самите хора са там.
Ето някои от най-негативните резултати от мултитаскинг време на конферентни диалози:
Ако няма съответни дейности, в случай че има прекалено много хора и в случай че няма какво да научите, може и да пропуснете срещата, вместо да се занимавате с мултитаскинг.
Приемете, че в случай че се организира среща и по-голямата част от присъстващите не осъзнават дали въобще сте били там, значи не е трябвало да присъствате преди всичко.
Ако повода да сте на срещата е да се преструвате, че ви е грижа, тогава може да положите старания, само че без да правите мултитаскинг.
Може би бъдещето на видеоконференциите ще е такова, че всеки чиновник ще изпраща своя AI или виртуален аватар да участва от негово име, говорейки с други асистенти с AI, до момента в който ние намираме различни действия, които да притеглят цялото ни внимание.
И тук не приказваме за гледане на видеоклипове в YouTube, Netflix или TikTok, а нещо, което фактически прибавя стойност към труда ни. Защото точно неуспехите и манията за количествено установяване на продуктивност могат да ни предразположат към мултитаскинг по време на целия работен развой.
За да изградят просвета на ангажираност и работливост, водачите би трябвало да преразгледат метода си към срещите и ръководството на дилемите. Наложително е да се насърчи среда, в която задълбочената работа се цени повече от илюзията за претовареност.
Решенията включват:
Възприемането на тези тактики може да трансформира актуалното работно пространство в сфера, в която качеството превъзхожда количеството, вниманието е непокътнато от прахосване, а същинската работливост е по-скоро норма, в сравнение с изключение.
Целта е ясна: работна среда, в която мултитаскингът е изключение, а не предписание и в която всяка изпълнена задача е целенасочена стъпка към върхови резултати, добавя FastCompany.
Според безапелационни научни доказателства, мултитаскингът се състои най-много в превключване на дилемите или прескачане напред-назад сред разнообразни действия и области на концентриране на вниманието.
Mакар да " усещаме ", че сме продуктивни, когато вършим доста неща по едно и също време, ние в последна сметка сме принудени да разделяме лимитираните си запаси на внимание сред разнообразни задания, като разпиляваме целия си интелектуален потенциал, пишат FastCompany.
Икономическата цена на това е голяма.
Между 60-75 % от чиновниците в изследване оповестяват, че се разсейват по време на работа, което единствено в Съединени американски щати значи 650 милиарда $ загуба на продуктивност (15 пъти повече от разноските за текучество, отсъствия и уелнес) на фирмите.
Проучванията демонстрират, че даже късите умствени блокажи, подбудени от превключването сред дилемите, могат да костват до 40% от продуктивното време на даден чиновник, което е еднакво на понижаване на коефициента на просветеност с 10 точки от когнитивните ни качества - съвсем толкоз изтощително, колкото пушенето на трева, без субективното чувство за по-голяма креативност (често несъпоставимо с обективните постижения).
Мултитаскингът е изключително публикуван при видеоконферентни срещи (например в Zoom, Teams, Гугъл Meet и др.), което изяснява за какво доста хора избират да са отвън камерата и за какво доста служащи изпращат свои аватари да участват на срещи от тяхно име, като AI освен записва, транскрибира и обобщава срещите, само че и взе участие, като че ли самите хора са там.
Ето някои от най-негативните резултати от мултитаскинг време на конферентни диалози:
Ако няма съответни дейности, в случай че има прекалено много хора и в случай че няма какво да научите, може и да пропуснете срещата, вместо да се занимавате с мултитаскинг.
Приемете, че в случай че се организира среща и по-голямата част от присъстващите не осъзнават дали въобще сте били там, значи не е трябвало да присъствате преди всичко.
Ако повода да сте на срещата е да се преструвате, че ви е грижа, тогава може да положите старания, само че без да правите мултитаскинг.
Може би бъдещето на видеоконференциите ще е такова, че всеки чиновник ще изпраща своя AI или виртуален аватар да участва от негово име, говорейки с други асистенти с AI, до момента в който ние намираме различни действия, които да притеглят цялото ни внимание.
И тук не приказваме за гледане на видеоклипове в YouTube, Netflix или TikTok, а нещо, което фактически прибавя стойност към труда ни. Защото точно неуспехите и манията за количествено установяване на продуктивност могат да ни предразположат към мултитаскинг по време на целия работен развой.
За да изградят просвета на ангажираност и работливост, водачите би трябвало да преразгледат метода си към срещите и ръководството на дилемите. Наложително е да се насърчи среда, в която задълбочената работа се цени повече от илюзията за претовареност.
Решенията включват:
Възприемането на тези тактики може да трансформира актуалното работно пространство в сфера, в която качеството превъзхожда количеството, вниманието е непокътнато от прахосване, а същинската работливост е по-скоро норма, в сравнение с изключение.
Целта е ясна: работна среда, в която мултитаскингът е изключение, а не предписание и в която всяка изпълнена задача е целенасочена стъпка към върхови резултати, добавя FastCompany.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ