Мрежовата сигурност е защитата, която държи злонамерените хора далеч от

Мрежовата сигурност е отбраната, която държи злонамерените хора надалеч от сензитивните ни данни
(снимка: CC0 Public Domain)

Ако данните са кръвта на бизнеса, то неговата мрежа е кръвоносната система, с помощта на която той съществува и работи. За да се защитим от хакерски атаки и да спасим бизнеса си от загуби, имаме потребност от ефикасна, постоянна рамка за мрежова сигурност и видимост на мрежата.

Какво съставлява мрежовата сигурност?

Мрежовата сигурност е термин, който разказва инструментите за сигурност, тактиките и политиките, предопределени за наблюдаване, попречване и реагиране на неразрешено навлизане в мрежата, като в същото време пазят цифровите активи, в това число мрежовия трафик. Мрежовата сигурност включва хардуерни и софтуерни технологии за справяне с целия набор евентуални закани, ориентирани към мрежата.

С други думи, мрежовата сигурност е отбраната, която използваме, с цел да държим злонамерените хора надалеч от сензитивните си данни. В рамките на тази формулировка има три основни фокусни области, които би трябвало да служат като основа на всяка тактика за мрежова сигурност: отбрана, разкриване и реакция.

Защитата допуска попречване на злонамерено навлизане в мрежата. Откриването се отнася до ресурсите, които ни разрешават да проучваме мрежовия трафик и бързо да идентифицираме подозрително държание, преди да се е появила вреда. Реагирането касае способността да действаме съответно на разпознатите закани – да се оправим с тях допустимо най-бързо.

Колко е значима мрежовата сигурност

Устройствата, инструментите и политиките за мрежова сигурност съществуват, с цел да оказват помощ на всяка организация да отбрани освен сензитивната си информация, само че и цялостната си активност, репутацията си и даже съществуването си. Това са два основни параметъра за запазване – способността за работа и репутацията.

Компаниите, които стават жертва на хакерски атаки, постоянно биват осакатени „ от вътрешната страна на открито “. Те се оказват неспособни да дават услугите и продуктите си на своите клиенти. Затова в действителност мрежите играят основна роля във вътрешните фирмени процеси. Засягането на оперативната работа може да бъде толкоз съществено, че да коства съществуването на компанията.

Не по-малко пагубно е съсипването на репутацията. Доброто име може да бъде унищожено, в случай че се случи пробив в мрежата и клиентите се оттеглен.

Според някои изследвания, 66 % от дребните и междинни предприятия биха прекратили активност, в случай че претърпят увреждане или приключване на данните, с които боравят. И даже огромни, одобрени предприятия може да се окажат неспособни да възстановят активността си.

Инструменти и техники за мрежова сигурност

Всеки ден фирмените мрежи са изправени пред закани от всевъзможни форми и размери и затова би трябвало да са подготвени да се бранят, да разпознават заканите и да реагират на необятен набор вероятни офанзиви. Истината е, че през днешния ден няма хакери, които се стремят да хакват за чест и популярност – злонамерените акции са добре финансирани, добре проведени и ясно ориентирани към избрани организации по съответни аргументи. Затова тактиката за мрежова сигурност би трябвало да да е „ безпощадна “.

Ето кои принадлежности и техники за киберсигурност следва да се съчетаят, с цел да оказват помощ за отбраната на мрежата:

Контрол на достъпа: Ако уредниците на офанзивата не могат да влязат в дадена мрежа, размерът на вредите, които ще могат да нанесат, ще бъде извънредно стеснен. Предотвратяването на неоторизиран достъп е значимо, само че не трябва да се не помни, че даже оправомощени консуматори могат да се окажат евентуални закани. Контролът на достъпа разрешава на мениджърите да усилят отбраната на мрежата си, като лимитират достъпа на потребителите единствено до тези елементи от мрежата и тези запаси, които непосредствено се отнасят до отговорностите им в работата.

Софтуер срещу злотворен код: Зловредният програмен продукт под формата на вируси, троянски коне, червеи, кейлогъри, шпионски програмен продукт и така нататък са предопределени за разпространяване посредством компютърни системи и заразяване на мрежи. Инструментите срещу злотворен код са тип програмен продукт за мрежова отбрана, предопределен да разпознава рискови стратегии и да предотвратява разпространяването им. Тези системи могат да оказват помощ за справяне с инфекции със злоумишлен програмен продукт, като минимизират вредите по мрежата.

Откриване на аномалии: Може да бъде мъчно да се разпознават аномалии в мрежата без базово схващане за това по какъв начин тя следва да работи. Механизмите за разкриване на аномалии в мрежата (известни още като ADE) разрешават да се проучва всичко, което се случва в мрежата, тъй че когато зародят пробиви, админите да бъдат предизвестени задоволително бързо, с цел да могат да реагират.

Виртуална частна мрежа (VPN): виртуалната частна нарязвам е технология, която се употребяват за връзката сред предпазени мрежи и предпазено извънредно устройство – да вземем за пример сред длъжностен компютър, който се намира в дома на чиновник, и корпоративната мрежа. VPN системите за далечен достъп нормално употребяват протоколи като IPsec или SSL за засвидетелствуване, създавайки криптирана линия за блокиране на подслушване от други страни. се смятат за съществени при отбраната на мрежите.

Сигурност на приложенията: За доста нападатели приложенията са уязвимост, която може да бъде употребена. Средствата за отбрана на приложенията оказват помощ да се открият параметри за сигурност за всички приложения, които могат да имат отношение към мрежовата сигурност.

Предотвратяване на загуба на данни (DLP): Често най-слабото звено в мрежовата сигурност е човешкият детайл. DLP технологиите и политиките оказват помощ да се защитят личният състав и другите консуматори от корист и вероятно компрометиране на чувствителни данни или допускането на излизането ѝ отвън мрежата.

Сигурност на електронната поща: Тя бива фокусирана върху намаляването на заканите за сигурността, които произлизат от индивида. Чрез фишинг тактики нападателите убеждават получателите на имейли непринудено да да споделят сензитивна информация от своя настолен компютър или мобилно устройство или непринудено да изтеглят злоумишлен програмен продукт и да го пуснат в целевата мрежа. Защитата на е-пощата оказва помощ да се разпознават рисковите известия. Това може да е задоволително за блокирането на офанзивите и за попречване на приключването на жизненоважни данни.

Защита на крайната точка: Бизнес-светът от ден на ден избира концепцията „ носи си лично устройство “. Концепцията, известна още като „ BYOD “, води до такава степен, че става съвсем невероятно разграничението сред лични и бизнес-компютри. За страдание нерядко персоналните устройства стават цели, изключително когато потребителите разчитат на тях за достъп до бизнес мрежи. Защитата на крайната точка прибавя „ преграда “ сред потребителските устройства и бизнес-мрежите.

Защитни стени: те действат сходно на врати, които могат да се употребяват за защита на границите сред мрежата и интернет. Защитните стени се употребяват за ръководство на мрежовия трафик, позволявайки прекосяването на „ позволен “ трафик, само че блокирайки достъпа до неоторизиран трафик.

Системи за попречване на навлизане: Системите за попречване на навлизане (наричани още разкриване на прониквания) непрестанно сканират и проучват мрежовия трафик, тъй че другите типове офанзиви могат да бъдат разпознати и да се реагира бързо. Тези системи постоянно поддържат база данни с известни способи за офанзива, с цел да могат неотложно да разпознават нередностите.

Мрежова сегментация: Има доста типове мрежов трафик, всеки от които е обвързван с разнообразни опасности за сигурността. Мрежовото сегментиране разрешава да се обезпечи точният достъп до верния трафик, като в същото време се лимитира трафикът от подозрителни източници.