Когато бях в девети клас в Остин, Тексас, си наумих, че искам да се присъединя към отбора си по футбол в гимназията – имам предвид американски футбол а не спортът, който по-голямата част от останалия свят нарича футбол, а Съединените щати наричат футбол.
Не че имах някакъв талант или дори разбиране за играта; Просто бях раздразнен, че само на момчета е разрешено да играят.
Треньорът на отбора се засмя на предложението ми и ми каза, че не съм достатъчно физически силен и вместо това станах мажоретка.
Скочете няколко десетилетия напред в света на международния футбол – да, това, което светът нарича футбол – и женският национален отбор на САЩ (USWNT) е доста по-успешен в борбата с дискриминацията, основана на пола, в спорта.
Фаворитите за спечелване на Световното първенство на ФИФА за жени през 2023 г., което в момента се провежда в Австралия и Нова Зеландия, USWNT, нашумяха миналата година, когато Футболната федерация на САЩ се съгласи да плаща еднакво както на женските, така и на мъжките национални отбори и да награди женските отбор 22 милиона долара заплата. Федерацията също така обяви „изравняването“ на наградния фонд на Световната купа.
Въпреки постоянното превъзхождане на колегите си мъже, жените играчи печелеха значително по-малко пари – както обикновено в страна, която вечно се перчи като бастион на равенството и други благородни добродетели. Според Института за икономическа политика, базиран във Вашингтон, разликата в заплащането на жените и мъжете в САЩ се е увеличила от 20,3 процента през 2019 г. на 22,2 процента през 2022 г.
Толкова за Закона за равното заплащане от 1963 г., който тази година навърши 60 години. Центърът за американски прогрес изчислява, че от 1967 г. насам – първата година, за която има налични съответни данни – „работещите жени са загубили кумулативно 61 трилиона долара заплати“.
Фактът, че борбата на USWNT за равно заплащане се отплати, прави екипа сега потенциално ценен източник на вдъхновение за безброй американски момичета, особено във време, когато правата на жените се ограничават в Съединените щати.
На 24 юни 2022 г. например Върховният съд на САЩ отмени Роу срещу Уейд, премахвайки федералните защити за абортите и на практика юрисдикцията на жените върху собствените им тела. След това има Поправката за равни права (ERA), която беше предложена за първи път преди цял век, през 1923 г., но все още не е закрепена в закон. ERA гарантира равни права за всички хора, независимо от пола, привидно елементарна концепция, която някак си все още е твърде крайна за самопровъзгласилата се най-велика демокрация в света.
В статия от списание Jacobin от 2019 г., публикувана след победата на USWNT в Световната купа същата година и в разгара на битката на отбора за равно заплащане, Лиза Федърстоун отбеляза: „Тази седмица научихме колко страхотни са играчите, които съставят женският футболен отбор на САЩ е… Но жените не трябва да са толкова страхотни, за да им се плаща толкова добре, колкото мъжете” – повечето от които, отбеляза тя, са „просто добре в работата си”.
Тя продължи да се заяжда: „Ние, останалите губещи, също заслужаваме равно заплащане.“
Това бяха валидни точки, идващи от автора на Selling Women Short, изложението на Featherstone от 2005 г. за системната дискриминация на търговската верига Wal-Mart срещу жените служители по отношение на политиките за заплащане и повишение. По това време тя подчерта липсата на синдикална работна сила на Wal-Mart като причина за разликата в заплащането на жените и мъжете и друго потисничество на работното място.
Говорейки за синдикатите, победата на USWNT за равно заплащане миналата година дойде в резултат на нови колективни споразумения между Футболната федерация на САЩ и трудовите организации, представляващи женските и мъжките национални отбори.
За онези от нас, американските жени, които не могат да се стремят към невероятни резултати на терена, опитът на USWNT все още предлага някои ценни уроци извън терена за колективно изискване на права в страна, където капитализмът „разделяй и владей“ иска да мислиш, че си съвсем сам.
През целия си живот аз лично съм гледал на повечето спортни отбори в САЩ като на анатема, свързвайки ги, както аз правя, с боен патриотизъм, озаглавена арогантност и други патологични състояния, свързани с глобалната хегемония.
И така, с удоволствие попаднах на интервю за NPR от 2020 г. със звездата на USWNT Меган Рапиное, открито гей халфът, който сега играе четвъртото си и последно Световно първенство.
В интервюто Рапино беше помолена да помисли какво означава знамето на САЩ за нея. И правейки това, тя предложи много по-полезен разказ за историята, отколкото някога съм получавал, докато растях: „Първо, страната е основана не на свобода и свобода и справедливост за всички... [Т]ази страна е основана на робство на движимо имущество и бруталната и безмилостна система на робство. Така че нека бъдем наистина честни за това.“
Със сигурност такава честност е ключова за разбирането на институционализирания расизъм и основите на трайното неравенство в САЩ. Под ръководството на Rapinoe, USWNT подхвана каузата Black Lives Matter, което накара нападателя на отбора София Смит – самата тя да е получерна – да коментира: „Наистина е готино да видиш по-възрастните играчи тук да заемат позиция и да използват своите платформи и да използват гласа си за наистина инициирайте... промяна.“
Смит, сега на 22 години, вкара два от трите гола на САЩ срещу Виетнам в първия мач на двата отбора за Световното първенство на 22 юли.
Гледах играта на лаптопа на приятел тук, в Турция, където в момента продължавам моята две десетилетия мисия да избягвам САЩ на всяка цена. Бях гледал миналогодишното Световно първенство за мъже на плажа в Мексико, където бях подкрепял Мексико и Мароко и бях плакал, когато САЩ победиха Иран.
И докато имах пълно намерение да подкрепя женския отбор на Виетнам в мача на 22 юли, за част от секундата се озовах в най-непознатата позиция да подкрепям собствената си страна.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
