(Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916) Разум Някой

(Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916)

Разум

Някой ще попита: какво е това разсъдък? Откъде идва това? Разумът принадлежи и на земята и на небесата: неговата дълбочина е небесна, неговата несериозност е земна, а това, което запълва пространството сред небесата и земята под формата на разум, е междинната част, която сплотява разсъдъка. И по тази причина разсъдъкът може да бъде или най-объркващото нещо или даващото най-голямо озарение. В дълбините на разсъдъка живее най-съвършеното размишление, принадлежащо на небесата, а на повърхността има нещо друго, което принадлежи на земята.

Разсъдъкът е прислужник на мозъка. Ако мозъкът усеща, че някой му харесва, разсъдъкът незабавно му сервира хиляди неща, възхваляващи дадения човек. Когато мозъкът има предпочитание да ненавижда някого, разсъдъкът внезапно привежда десетки причини в тази посока. Ние знаем, че любящият приятел може да откри хиляди прелестни черти у приятеля, а врагът ще откри хиляди дефекти даже в най-хубавия човек на света и ще уточни рационални учредения за това.

Човек постоянно има причина да стори нещо, значимо е каква е повода. Земен ли е този разсъдък, който приказва, небесен ли е или междинен? Естествено, небесният разсъдък не би се съгласил със земния.

Да пристъпим към самата същина на нещата: от кое място взимаме разсъдък, къде се учим на него? На земен разсъдък се учим от своите земни прекарвания, от земния опит. Когато споделяме: „ Това е вярно, а това – не “ го вършим, тъй като на земята сме се научили да приказваме по този начин. Невинното бебе, което преди малко е родено, още не се е научило да разграничава вярно и погрешно, още не има земния разсъдък. Човекът, взел непозната мантия, има рационална причина: „ валеше дъжд “. Но съществува и друга рационална причина, по-висша от тази – фактът, че пелерината не му принадлежи. И затова по-добре да се намокри под дъжда, в сравнение с да вземе непозната движимост. Това е друга рационална причина, или различен вид разсъдък, изравен зад повода.

Съществува и върховен разсъдък – небесен разсъдък. Този разсъдък, не се схваща от всички. Именно този разсъдък откриват в себе си виждащите, светците и пророците. Именно на този разсъдък са учредени религиите, върху почвата на този разсъдък се базират концепциите на мистицизма и израстват философии, както растенията, плодове и цветя израстват от земята. Затова от ученика се чака да слуша разсъжденията и основанията на своя преподавател, вместо да спори с него. Целта на ученика е да опознае небесния разсъдък, изравен зад разсъдъка на учителя, да разбере, че в живота на индивида настава време, когато неговите очи са отворени за същностния разсъдък. А по какъв начин се назовава този разсъдък? Той се нарича бодхисатва. „ Сатва “ значи „ същина “, а „ бодхи “ или „ будх “ значи „ разсъдък “. От тази дума произлиза името на Гаутама Буда.

Има разсъдък, обвързван с импулса, с пробуждането, а има и разсъдък, обвързван с мисълта. Разумът, обвързван с мисълта, е междинната част на разсъдъка. Разумът, обвързван импулса, е низшата част на разсъдъка. Небесният разсъдък е вдъхновяващият разсъдък. Този разсъдък разкрива пред индивида Божествената светлина, която идва посредством пробуждането на този човек, когато той носи Бог в сърцето си и живее в него.

Има персийска сентенция, която гласи: „ Само градинарят знае за кои цветове да се грижи и кои да откъсне “.

Ако нравствен човек не прави това, което очаквате от него, не би трябвало да укорявате, тъй като сте длъжни да знаете, че в действието му има някаква рационална причина. Не можете да го съдите. Колкото повече се развивате, толкоз повече разсъдъкът ви се трансформира. Така че никой няма право да съди другия. Човек може единствено да се старае самичък да постъпва по най-хубавият за него метод.

Несъмнено, в този момент настоящата система на обучение на децата е огромна спънка. Родителите учат своите деца да разсъждават свободно и когато децата стигнат избрана възраст, заради това, че разсъждават свободно, престават да мислят. Преди още да помислят, стартират да потвърждават, да спорят и да питат: „ Защо не? “. По подобен метод в никакъв случай не доближават небесния разсъдък. Защото с цел да се доближи този небесен разсъдък е належащо да бъдем дружелюбни и чувствителни, а не напрегнати. Това, на което учат през днешния ден децата, е нападателно отношение. Да постановат своето познание на другите. И в резултат на дефицита на сензитивно и дружелюбно отношение детето губи опция даже да се допре до тази същина, до тази реалност на разсъдъка, в която е духът на Бодхисатва. Това постоянно е пораждало голяма компликация в живота на развитите души. Какво се е случило с Исус Христос? За ориста му от една страна е съществувала земна причина, а от друга – небесна.

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне. Защото в случай че човек не отива по-нагоре благодарение на разсъжденията си, тогава ще отиде по-надолу. Ако за всяка крачка нагоре съществува някаква рационална причина, то и за всяка крачка надолу съществува такава причина. Несъмнено, това разграничение е основано, с цел да разреши на индивида да разбере, че в реалност има единствено един разсъдък, един подарък, една дарба. Човешкото тяло може да се раздели на части, само че в това време то е едно тяло, един човек. А разсъдъкът е популярен фактор, велика движеща мощ, носеща в себе си опция за реализиране на цялото проклинание и цялата берекет на Вселената.

Хазрат Инаят Хан

Избрано от „ Космическият език ”, Хазрат Инаят Хан
Снимки: frontrangesufiorder.org, en.wikipedia.org