По-високи студентски такси за най-търсени специалности
Мораториум стопира роенето на нови вузове и факултетиОграничават хвърковатите чети от професори, които обикалят университетите
По-високи такси за най-желаните специалности, ограничавания за хвърковатите чети от преподаватели и мораториум за откриване на нови университети. Това са част от предложенията на Министерството на образованието и науката в новия план за промени в Закона за висшето обучение. Някои от тях са много противоречиви и евентуално биха вдигнали опълчение от преподаватели, изключително от тези, които преподават в допълнение в още един вуз. От години министерството се пробва да наложи ограничаване един и същи учител да взе участие в акредитацията на две висши учебни заведения, както е сега. Най-често от обстановката се възползват ректори на частни университети, които употребяват преподаватели от държавните, като им заплащат по-високи суми. Именно това е и повода поправките биват неодобрени от Народното събрание, където има доста количество академични преподаватели. Ректори на частни университети, като да вземем за пример на Университета за агробизнес и развиване на районите Димитър Димитров, настояват, че
не виждат смисъл от тези рестрикции
тъй като лекторите от държавните вузове се стремяли да бъдат по-стриктни и се стараели повече, когато преподават в частните.
Друга основна смяна в проектозакона визира студентските такси. До момента текстовете са направени по този начин, че таксата, която един студент заплаща, не трябва да надвишава две трети от дотацията, която страната отпуска за дадена компетентност. С новия план към дотацията се прибавят и парите, които страната прибавя за качеството на преподаване в даден университет. Това значи, че най-хубавите университети и най-хубавите специалности могат да усилват таксите си и в допълнение. Част от тях обаче така и така не се възползват от разрешението - физическият факултет на Софийския университет, който е най-хубав в своята сфера, на процедура смъкна таксите с две трети - от 750 на 250, единствено и единствено да стимулира студентите да се запишат там. Въпреки това и тази година се оказа, че има незаети места.
Една от значителните промени в проектозакона е налагането на мораториум върху откриването на нови университети, както и на нови филиали на държавни висши учебни заведения. Ограничението е стигнало даже до откриването на нови факултети в границите на един и същи вуз. Единственото позволение, което университетите имат, е в случай че решат да се окрупняват - т.е.
да сливат образователни звена, тъй че да тежат по-малко на бюджета
Едва в тези случаи страната може да им даде благословията си.
Ограниченията за откриване на нови академични звена обаче обгръщат единствено държавните вузове. Първоначалното желание, което министър Красимир Вълчев съобщи, бе обвързвано с това, регулацията да обхване и частните университети. Впоследствие обаче евентуално заради правни проблеми МОН се отхвърли от тази концепция. Така на процедура частните вузове ще не престават да разкриват звена, където студенти да се образоват против по-високо възнаграждение.
Мораториумът за откриване на нови висши учебни заведения е краткотраен - до една година, когато министерството на образованието би трябвало да предложи Национална карта на висшето обучение. С нея би трябвало да бъдат избрани териториалната и профилна структурна на висшето обучение по професионални посоки, както и по специалности от контролираните специалности като медицина, право, архитектура. В случая една от най-проблемните контролирани специалности е правото. Докато в медицината всички университети имат високи оценки, в областта на юридическите науки царува сериозен дисбаланс сред оценките на обособените университети.
С измененията се урежда и освобождението от такси в държавните вузове на студенти, които се образоват в специалности с предстоящ дефицит на пазара на труда. Очаква се измежду тях да са математика, педагогика на образованието по съответен образователен предмет, вяра, физика и химия, само че към момента те не са съответно написани.
По-високи такси за най-желаните специалности, ограничавания за хвърковатите чети от преподаватели и мораториум за откриване на нови университети. Това са част от предложенията на Министерството на образованието и науката в новия план за промени в Закона за висшето обучение. Някои от тях са много противоречиви и евентуално биха вдигнали опълчение от преподаватели, изключително от тези, които преподават в допълнение в още един вуз. От години министерството се пробва да наложи ограничаване един и същи учител да взе участие в акредитацията на две висши учебни заведения, както е сега. Най-често от обстановката се възползват ректори на частни университети, които употребяват преподаватели от държавните, като им заплащат по-високи суми. Именно това е и повода поправките биват неодобрени от Народното събрание, където има доста количество академични преподаватели. Ректори на частни университети, като да вземем за пример на Университета за агробизнес и развиване на районите Димитър Димитров, настояват, че
не виждат смисъл от тези рестрикции
тъй като лекторите от държавните вузове се стремяли да бъдат по-стриктни и се стараели повече, когато преподават в частните.
Друга основна смяна в проектозакона визира студентските такси. До момента текстовете са направени по този начин, че таксата, която един студент заплаща, не трябва да надвишава две трети от дотацията, която страната отпуска за дадена компетентност. С новия план към дотацията се прибавят и парите, които страната прибавя за качеството на преподаване в даден университет. Това значи, че най-хубавите университети и най-хубавите специалности могат да усилват таксите си и в допълнение. Част от тях обаче така и така не се възползват от разрешението - физическият факултет на Софийския университет, който е най-хубав в своята сфера, на процедура смъкна таксите с две трети - от 750 на 250, единствено и единствено да стимулира студентите да се запишат там. Въпреки това и тази година се оказа, че има незаети места.
Една от значителните промени в проектозакона е налагането на мораториум върху откриването на нови университети, както и на нови филиали на държавни висши учебни заведения. Ограничението е стигнало даже до откриването на нови факултети в границите на един и същи вуз. Единственото позволение, което университетите имат, е в случай че решат да се окрупняват - т.е.
да сливат образователни звена, тъй че да тежат по-малко на бюджета
Едва в тези случаи страната може да им даде благословията си.
Ограниченията за откриване на нови академични звена обаче обгръщат единствено държавните вузове. Първоначалното желание, което министър Красимир Вълчев съобщи, бе обвързвано с това, регулацията да обхване и частните университети. Впоследствие обаче евентуално заради правни проблеми МОН се отхвърли от тази концепция. Така на процедура частните вузове ще не престават да разкриват звена, където студенти да се образоват против по-високо възнаграждение.
Мораториумът за откриване на нови висши учебни заведения е краткотраен - до една година, когато министерството на образованието би трябвало да предложи Национална карта на висшето обучение. С нея би трябвало да бъдат избрани териториалната и профилна структурна на висшето обучение по професионални посоки, както и по специалности от контролираните специалности като медицина, право, архитектура. В случая една от най-проблемните контролирани специалности е правото. Докато в медицината всички университети имат високи оценки, в областта на юридическите науки царува сериозен дисбаланс сред оценките на обособените университети.
С измененията се урежда и освобождението от такси в държавните вузове на студенти, които се образоват в специалности с предстоящ дефицит на пазара на труда. Очаква се измежду тях да са математика, педагогика на образованието по съответен образователен предмет, вяра, физика и химия, само че към момента те не са съответно написани.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ