Момчето е единственият танцьор със синдром на ДаунАтанас Клечаров почина

Момчето е единственият танцьор със синдром на Даун Атанас Клечаров умря от коронавирус малко преди да излъчат клипа му в " България търси гений "
" Мамо, Наско в този момент звездичка ли е ", пита дребният наследник на Анна Йончева. Тя от години се занимава с деца със специфични потребности по плана " Различните деца на България ".Наско стана звездичка по два разнообразни метода - откакто извърши неповторим танц с партньорката си Алис в " България търси гений ", записан преди месеци. Докато записът бъде излъчен по малкия екран, Наско става звездичка и на небето. Отива си през ноември от затруднения от Ковид-19 едвам на 18 години. Записът на танца бе излъчен тези дни -

неговото семейство пожела детето им да бъде запомнено с обаянието

и с неутолимата си пристрастеност към музиката.Онова, което е неповторимо при Наско, е, че той е единственото дете със синдром на Даун, което тренира спортни танци. Прекрачва прага на танцовата зала едвам на пет години около брат си, който също тренира там. Майка му го завежда, с цел да вземат близнака му - и той остава удивен от магията на ритмите. " Можеше да танцува всичко - и латинотанци, и хора, и ръченици, и на раппарчета. Достатъчно бе единствено да засвири музика, с цел да стартира да танцува ", споделя Анна.В " България търси гений "

Наско и партньорката му Алис завоюваха четири " Да " със своето прелестно осъществяване. " Прекрасни сте ", възкликна Славена Вътова, а Любен Дилов - наследник и Екатерина Евро се разплакаха след осъществяването. Наско Клечаров провокира бурна вълна от мнения в обществените мрежи. Семейството е белязано и от друга покруса -

преди няколко години умира неговият брат близнак

който не страда от Синдром на Даун. " Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа. Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем подобен, какъвто е. Той оказа помощ в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да схванат, че той не е друг, че всеки човек носи своя характерност и че той е надарен като тях. Всъщност научи нас да бъдем толерантни, а ние го научихме да танцува ", разяснява неговата учителка по танци Мая Енчева.Именно тя вижда капацитета в дребното момче и стартира да репетира с него в залата на град Ракитово. След няколко години, когато школата към този момент не може да организира занимания в дребното населено място и се реалокира във Велинград, детето я следва неразделно и там. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата съвсем без пропускане - и по този начин, до навършването на пълноправие. " Беше слънчево дете и доста обичаше танците. Разбира се, беше му мъчно да танцува, само че беше твърдоглав и съумя да се оправи. Впоследствие се опитвал да научи и родителите си, и връстниците си в учебно заведение да танцуват ", спомня си Мая Енчева.

" Беше доста благополучен от триумфа си в " България търси гений "

още повече, че трябваше да продължи присъединяване си с Алис ". Преподавателката споделя, че на момичето му е било доста мъчно да преодолее шока от гибелта на приятеля си. Алис се кани да продължи да танцува, само че към този момент с дамска групировка.За погребението му приятелите от клуба купуват обичаните му рози - жълти. Точно 18 на брой, колкото са и годините на Наско.Учителката на Наско твърди, че той се чувствал добре измежду децата, а и те с него. Според Анна Йончева имал напряко заразителна усмивка и омайвал всеки, който се приближи до него. " С неспокойствие очакваше абитуриентския си бал, а моята щерка Симона щеше да бъде негова дама. Дори към този момент му бяха купили костюм.

Беше поканил на бала си цялото Ракитово

и постоянно се шегувахме по какъв начин ще сместят толкоз хора вкъщи си ", напомня си Анна. Другата активност, за която проявявал необикновен възторг, била да снима. " Когато се запознахме, носеше един черен  фотоапарат и непрестанно снимаше всичко, което му се стори любопитно. Видеше ли двама-трима души вкупом, бързаше да им направи фотография ", споделя Анна, която точно по този начин е направила първата негова фотография за плана си - на момчето с Даун, което държи фотоапарат и чака новите си обекти.  Когато през ноември предходната година излиза наяве, че Наско има затруднения от Ковид-19, се провежда акция за намиране на кръвна плазма за момчето. От дете той е имал и повредено сърце около болестта си. Плазмата е открита, само че все пак Атанас не съумява да се пребори със болестта. Кметът на града афишира тридневен печал, когато слънчевото момче си отива.