Молитва от няколко думи преди влизане в храма
Молитвата е най-мощното средство за другарство с Бог. Тя освен очиства душата, само че и дава мощ за битка с греховете. Във значими моменти от живота си човек се моли на Господ и Го моли за отбрана и поддръжка. Молитвите могат да се разделят на няколко типа.
Публичните молитвени четения се организират в църквите по време на службите. Хората идват в църквата и дружно със свещеника и хора популяризират Всевишния, Богородица и всички светии. Личните молебствия се произнасят от човек вкъщи заран и вечер. Ако е належащо, можете да ги прочетете денем.
Има и различен вид за делене на молитвените четения. Молитвите са външни и вътрешни. Първите се произнасят в теоретичен текст, а вторите идват от самото сърце.
Много вярващи се интересуват от въпроса по какъв начин и по кое време са се появили първите молебствия. Хората са вярвали в Бог от антични времена. Те се опитвали да се молят със свои думи.
Еврейският народ е първият, който се покланя на Господ. Преди идването на Исус Христос не е имало молитвени текстове, даже пророците са общували с Бог със личните си думи. Всевишният ги надарил със специфична мъдрост и божество.
В Евангелието е непокътнат епизод, в който Спасителят учи хората да се молят вярно и дава думите на първата молитва „ Отче наш “. Той предизвестил, че най-хубавият метод за другарство с Бог е в тишината и уединението. Текстът на молитвата би трябвало да идва от душата, а не от главата.
След възкресението на Исус Христос и Неговото възнесение на небето, учениците обикалят територията на разнообразни страни и популяризират християнската религия. Било им доста мъчно, само че не се отклонили от значимата си задача.
Молитвите стартират да се основават както от апостолите, по този начин и от свещениците на църквата. Великите богослови, живели през 4-6 век сл. н. е. Именно техните думи са записани в молитвеника. Тези текстове се четат от свещеници по време на богослужения, а вярващите произнасят вкъщи. Известни са такива велики светци като Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин, Макарий Велики, Ефрем Сирийски.
Молитвите се разделят и съгласно аргументите за тяхното четене. Има свещени текстове, които да оказват помощ по пътя. Има такива, които са ориентирани към здравето на децата. Бременните дами молят за сполучливо раждане на бебе. Младите майки четат очистващи молебствия.
Всеки християнин знае, че в храма е належащо да се държите умерено, да се отнасяте към всичко с изключително боязън. В последна сметка по време на службата самият Господ върви измежду енориашите. Не можете да се смеете, да говорите, да разсейвате другите хора.
Храмът дава опция на човек да получи вътрешен мир и да се замисли за живота си. А една молитва, прочетена пред входа на това свещено място, ще даде въодушевление за мир. Има даже къс молитвен текст, който се споделя преди влизане в храма. Изглежда по този начин:
Господи, ще вляза в Твоя дом,
ще се поклоня в светия Твой храм с страхопочитание пред Тебе.
Целият текст на молитвата може да бъде:
„ Господи, ще вляза в Твоя дом,
ще се поклоня в светия Твой храм с страхопочитание пред Тебе.
Господи, упъти ме в Твоята истина и поради моите врагове
изравни пътя ми пред Тебе, та без препъване да популяризирам Тебе,
едно Божество – Отец и Син, и Свети Дух, в този момент и всеки път, и во веки-веков. Амин. “
В Евангелието има откъс, когато Исус Христос изгонва всички търговци и обменници от „ Своя дом ”. Тогава той разказал на хората за светостта на храма. Само тази постройка е в положение да отбрани човек от дяволските изкушения. Всеки енориаш след службата, излизайки на улицата, се усеща освежен и въодушевен. Губи предпочитание да гледа телевизия и да клюкарства с другари. Но земната суетност въпреки всичко попива. За да не се случи това, човек се нуждае от молебствия.
