Правителството се интересува може ли да привиква запасняци без да връща казармата
Може ли запасняците в България да бъдат призовавани за наложителна подготовка за защита на родината в спокойно време.
Такъв въпрос до Конституционния съд (КС) ще насочи държавното управление по искане на министъра на защитата Димитър Стоянов, излиза наяве от решение на Министерския съвет в сряда.
В момента образованието и подготовката на запасняци имат напълно непринуден темперамент, само че от военното ведомство видели несъгласия в него. Освен това, “актуалните действителности на средата за сигурност ” също са предизвикали министерството да се поинтересува дали не би трябвало да има специфичен закон за запасняците и наложителното им приучване за образование, без обаче да се връща казармата.
Въпросът, който държавното управление насочва до съда, е дефиниран по този начин: „ Допуска ли член 59, алинея 2 по отношение на алинея 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова опция за наложителна подготовка за отбрана на отечеството в спокойно време на българските жители със статус на запасни по смисъла на Закона за запаса на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и рационализиране на качествата им за осъществяване на отговорностите им във военните формирования? “
Според военния министър има разминаване в тълкуването на текста от Конституцията, който показва, че отбраната на родината е дълг на всеки български жител, а подготовката би трябвало да се уреди със закон. Оставало обаче неразбираемо дали би трябвало да има “специален закон ” при подготовката на запасняци и дали тя би трябвало да има наложителен темперамент.
Правителството е на мнение, че предвид на “конкретните действителности на средата за сигурност ”, би трябвало да има изясненост за това може ли да има наложителна военна подготовка на запасни, “без обаче това да води до възобновяване на наложителната военна тегоба за българските жители във типа на съществувалата до 01.01.2008 година наборна военна работа ”.
Непосредствено след започване на войната в Украйна в края на февруари 2022 година Централното военно окръжие и неговите структури в страната започнаха да актуализират данните за запасняците и резервистите, които се водят на боен доклад. В обществените мрежи се появиха голям брой сигнали от жители, които съобщаваха, че са получили повиквателни, което не им се е случвало до този миг. От военното ведомство тогава побързаха да уточнят, че става въпрос за рутинна активност и няма никаква връзка с спора в Украйна. От министерството показаха, че актуализацията въз основата данни се постанова заради отписване или изключване от боен доклад на резервисти или запасни.
Такъв въпрос до Конституционния съд (КС) ще насочи държавното управление по искане на министъра на защитата Димитър Стоянов, излиза наяве от решение на Министерския съвет в сряда.
В момента образованието и подготовката на запасняци имат напълно непринуден темперамент, само че от военното ведомство видели несъгласия в него. Освен това, “актуалните действителности на средата за сигурност ” също са предизвикали министерството да се поинтересува дали не би трябвало да има специфичен закон за запасняците и наложителното им приучване за образование, без обаче да се връща казармата.
Въпросът, който държавното управление насочва до съда, е дефиниран по този начин: „ Допуска ли член 59, алинея 2 по отношение на алинея 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова опция за наложителна подготовка за отбрана на отечеството в спокойно време на българските жители със статус на запасни по смисъла на Закона за запаса на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и рационализиране на качествата им за осъществяване на отговорностите им във военните формирования? “
Според военния министър има разминаване в тълкуването на текста от Конституцията, който показва, че отбраната на родината е дълг на всеки български жител, а подготовката би трябвало да се уреди със закон. Оставало обаче неразбираемо дали би трябвало да има “специален закон ” при подготовката на запасняци и дали тя би трябвало да има наложителен темперамент.
Правителството е на мнение, че предвид на “конкретните действителности на средата за сигурност ”, би трябвало да има изясненост за това може ли да има наложителна военна подготовка на запасни, “без обаче това да води до възобновяване на наложителната военна тегоба за българските жители във типа на съществувалата до 01.01.2008 година наборна военна работа ”.
Непосредствено след започване на войната в Украйна в края на февруари 2022 година Централното военно окръжие и неговите структури в страната започнаха да актуализират данните за запасняците и резервистите, които се водят на боен доклад. В обществените мрежи се появиха голям брой сигнали от жители, които съобщаваха, че са получили повиквателни, което не им се е случвало до този миг. От военното ведомство тогава побързаха да уточнят, че става въпрос за рутинна активност и няма никаква връзка с спора в Украйна. От министерството показаха, че актуализацията въз основата данни се постанова заради отписване или изключване от боен доклад на резервисти или запасни.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ