Може и да сте чували за планинския проход Дятлов в

Може и да сте чували за планинския проход Дятлов в планината Холат Сяхил в северната част на Урал, само че най-вероятно не знаете, че носи името на трагично и мистериозно починалия съветски планинар Игор Дятлов. Освен него още осем съветски скиори намират гибелта си при загадъчни условия в нощта на 2 февруари 1959 г.

Съветските следователи, които са разследвали трагичните събития, довели до гибелта на девет млади скиори, не са съумели да намерят разумно пояснение на нещастието или даже аргументите за гибелта на младежите. Според документите по делото Дятлов, гибелта на групата се дължи на „ непреодолима незнайна мощ “.

Нищо не предвещавало нещастието, когато група от 10 опитни скиори решили проведено да преминат през северната част в Свредловска област. За лидер на групата бил избран Игор Дятлов. Останалите седем мъже и две дами, студенти или неотдавна приключили, били Зина Колмогорова, Людмила Дубнина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин.

Всички членове на по този начин образуваната група имат славата на опитни скиори, взели присъединяване в дълги планниски преходи. Маршрутът, по който се канят да поемат е от Категория 3 или най-трудния по скалата.

Единствения оживял – Юри Юдин, споделя, че скиорите идват с трен на гарата в гр. Идвел, северна Свердловска област. От там намират транспорт до последното обитаемо място на север – Вижай. Започват прехода си към Отортен на 27 Януари. Юдин се разболява на идващия ден и взема решение да се откаже. Тогава за финален път вижда другарите си живи.

Единствения очевидец на странните събития довели до гибелта на руските скиори са снеговете. Дневниците и камерите на групата, които спасителите намират към последния лагер, оказват помощ на следователите да създадат възстановка на последните часове на младежите.

Според записките на 31 януари Игор Дятлов и останалите младежи доближават стръмнина и стартират мерки за нанагорнище. Излишната храна и съоръжение складират в гориста котловина. На 01 февруари стартират плануваното нанагорнище. Непредвидено неприятно време обърква първичните им проекти да трансферират върха и принуждава алпинистите да създадат лагер в подножието на Холат Сяхил.

Може би никой в никакъв случай няма да разбере какво тъкмо се е случило в съдбовната нощ на 2 февруари 1959 година След като Дятлов не изпраща депеша до спортния клуб до 12 февруари, както е била предварителната спогодба, част от роднините на младежите се разтревожили. Истинска избавителна интервенция е била проведена едвам на 20 Февруари, повече от двадесет дни след изгубването им.

Първоначално единствено планински спасители са претърсвали местността, в която се е предполагало, че са се намирали изчезналите руски алпинисти. По-късно гражданските избавителни сили са били подсилени с съветски военни хеликоптери, самолети и доброволци от армията и милицията.

Последния лагер на деветимата съветски скиори в подножието на Холат Сяхил е открит на 26 февруари. Палатката е била изцяло унищожена, раздрана. Стъпки, които били съвсем изцяло заличени, водели към дърветата и близката гора. В началото на гората, под един бор, откриват първите две жертви.

Телата на Юри Кривонищенко и Юри Доношенко са открити единствено по долни дрехи, изцяло боси, наоколо до остатъци от угаснал огън. Между лобното място на първите две жертви и лагера, следователите откриват още три тела. Дятлов, Колмогорова и Слободин, са открити застинали в пози, които изрично подсказват, че младежите са се опитвали със сетни сили да се върнат назад в лагера.

Трите открити тела се намират надлежно на 300, 480 и 630 метра от високия бор, под който са открити първите две тела. Телата на последните четирима скиори са открити след двумесечно търсене, покрити от сняг бездънен четири метра, доста по-навътре в същата борова гора.

Започналото незабавно след намирането на първите пет тела следствие показало като евентуална причина за гибелта хипотермия. При първичните огледи на телата не са били открити външни пострадвания или контузии, като се изключи дребна цепнатина в черепа на един от починалите, която съгласно патолозите не е била съдбовна.

Откриването на останалите четири тела трансформира целия курс на следствие. Тялото на Тибо-Бриньол е посочило, че приживе младежът е получил голям брой черепни контузии. Дубунина и Золотарев били с тежки контузии на гръдния панер, които наподобявали такива, получени при автомобилна злополука.

Ужасяващ факт е, че при Людмила Дубунина е липсвал напълно езикът.

Подозрението, което в началото е паднало върху локалните хора манси, скоро е снето и казусът Дятлов публично е закрит през май 1959 година заради липса на обвинена страна, с обяснението, че гибелта на деветимата руски скиори се дължи на „ непреодолима незнайна мощ “.

Дълги години след нелепата гибел на деветимата руски младежи техните родственици още търсят истината за гибелта на децата и околните си. Много от околните и приятелите на скиорите считат, че младежите са станали жертви на случай в следствие от опит на съветско скрито оръжие.

Привържениците на тази доктрина за нещастието, което е сполетяло алпинистите, показват в своя отбрана разнообразни причини. След погребенията на трагично починалите скиори, роднините им твърдели, че телата на жертвите имали чудноват кафеникав загар. Според някои отчети, мистериозно изчезнали от архивите, телата на жертвите посочили високо равнище на замърсяване с радиация.

Единственият оживял от групата на Игор Дятлов, Юри Юдин твърдо има вяра, че другарите му са станали жертви на детонация или опит със руско оръжие. Секретността на следствието навежда на мисълта, че младежите несъзнателно са навлезли във военна зона. Това се удостоверява и от следите от радиация и странния цвят на откритите тела.

Юдин твърди, че по-време на следствието на случая, е виждал документи, които сочат, че издирването на изчезналите младежи е почнало на 6 февруари. Това е една седмица преди публично да са оповестени за изчезнали и две седмици преди формалния старт на издирването. Близки на починалите младежи са основали фондация Дятлов, с съществена цел да накарат съветските публични управляващи да отворят още веднъж случая отпреди повече от половин век.