“Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си,

“Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, само че най-малко можем да подготвим децата си за бъдещето ” – Франклин Рузвелт.

Как да не станете наставник във връзка с личното си дете? Как да научите децата да бъдат независими и да схващат вашите усеща? В едно свое изявление известният психолог Юлия Гипенрейтер подсказва на родителите 10 съвета какво не трябва да вършат , общувайки с детето си.

Мнозина питат кое е по-лошо – дете, изоставено от работещата си майка или дете, което вижда само измъчена и изтощена от домашните си отговорности майка. Има мнение, че би трябвало да се избира – или самореализация, или деца. В реалност, в случай че си седите у дома с децата и ви е скучно и зле – променяйте обстановката. Ако сте тръгнали на работа на цялостен ден, само че ви е неуютно и ви мъчи съвестта, че сте захвърлили детето, още веднъж променете обстановката. Това не значи, че би трябвало да се откажете от работата си. Просто тук има поле за размисъл и творчество – помислете от каква работа имате потребност и от каква степен на претовареност. Трябва да откликвате на своите вътрешни неудовлетворености. Емоциите са нашият основен справочник.

Човек става благополучен, когато другите елементи на неговата душа и разсъдък се договарят. Не е належащо да потискате никаква част от себе си, нито във връзка с децата, нито на съпрузите, нито на работата. Бъдете по-чувствителни към себе си, освободете се от шаблонизираните разсъждения – или тенджерите, или триумф в обществото. Такова опростяване няма място в същинския живот с усеща и воля към промени. Не се опасявайте да рискувате и да променяте своите житейски траектории.

Веднъж една майка попита: “Ако таткото се връща у дома 15 минути преди момченцето да си легне да спи, по какъв начин да се направи по този начин, че те да имат контакт? ” Те могат да влязат в контакт. Но да станеш пълностоен татко на това дете за 15 минути дневно няма да се получи. В паметта на детето ще останат мама, баба, вуйна, бавачката и техните настройки, характери, метод на мислене и отношение към света. Но не и тези на таткото. Защото прекалено много се предава на детето не посредством директната тирада, а посредством наблюдението на неговите близки и техните връзки. И тези връзки децата след това възпроизвеждат в своя живот. Затова за жалост такова момче няма да може след това пълноценно да възпитава своя наследник, той просто няма да знае по какъв начин – тъй като и неговият татко не го е възпитавал. Тук не може да стане знамение.

Докато тръгне на учебно заведение, главният метод на живот на детето е играта. Важно е обаче не какъв брой часове и минути вие прекарвате с него, а качеството на вашите игри с него. Не се заставяйте принудително да играете дружно с детето. То усеща и чува, че ви е скучно с него. Търсете това, което ви е забавно да вършиме дружно с детето.

Освен взаимните игри, детето би трябвало да умее да се занимава и да играе единствено. “Правя самичък ”, “измислям самичък ” по-нататък минава в “мисля самичък ”. Нали вие не можете вместо него да изградите хода на неговите мисли. Затова е значимо да има освен “ние дружно ”, само че и “аз самичък ”. Трябва да го оставите по този начин, че то да престане да разчита постоянно на мама – а какво да върша в този момент? С какво да се занимавам? Важно е внимателно да излезете от играта, с цел да играе детето единствено. Нещо повече, във връзка дейностите на детето, не трябва да се споделя “ние ”. “Ние отидохме в детската градина ”, “Ние преминахме във 2-ри клас ”, “Ние се готвим за учебно заведение ”, а след това идва и “приеха ни в университета ”. Важното е децата да разграничават къде е “ние с мама ”, а къде е “аз ”.

Често възпитават детето според от това какво считат за значимо мама и баща, съгласно техните показа за това по какъв начин би трябвало да се държи детето и по какъв начин би трябвало да бъде проведен животът му. Безспорно е, че на детето би трябвало да се обезпечи сигурност и то да бъде ограничавано в доста неща, най-малкото, с цел да не падне от балкона и да умее да пресича улицата. Важно е в точния момент да яде, да спи и да се приучи към гърнето. Но за нравствен контакт с детето това е безусловно незадоволително. Да разбираш детето, значи да разбираш какво желае то, какво му е мъчно, какво му е невероятно, защо мечтае и какво за него е най-важното. Често пъти децата изричат своите стремежи в внезапни форми: “не желая да дремя ”, ” желая сладолед ”, “искам да не отиваш на работа ”. Всички тези директни “искам ”, “не желая ” в действителност възпроизвеждат с друг знак родителските “трябва ”, които ние назоваваме образование. Ние желаеме и то би трябвало да спи и да яде в точния момент, ние би трябвало да отидем на работа. А какво на него му би трябвало? Ще кажа, може би внезапно и парадоксално, само че в случай че желаете да установите радушен контакт с детето, престанете да го възпитавате.

Най-често възпитанието в нашата родителска процедура това е приучаване. Ние споделяме: прави по този начин. Ако детето не прави по този начин, ние го поправяме. Тоест, командваме го. В най-хубавия случай работи вашата упоритост: “Чети, чети, чети, това е нужно. В по-лошия случай има опасност: “Зависнеш ли на компютъра, ще станеш подвластен, като алкохолиците… Не се ли учиш добре, ще те изгонят от учебно заведение и ще метеш улиците. ” Нашето образование придава нужната ни форма на детето, а рецензията, заканите и наказванията замразяват тази форма: “Така не трябва! ”, “Така би трябвало! ”

Ако детето сбърка, ние незабавно бързаме да го изправим: “Е, нали знаеш по какъв начин би трябвало да се събира, нали го учихме… ” Хайде вземете и особено направете неточност, напишете на първокласника: 2+5=6. Колко щастливо ще е детето, че и родителите също бъркат! Децата са привикнали, че ги командват, че ги притискат. А те самите са нищо. Не поучавайте детето, поиграйте с него. Защото в действителност по най- прелестен метод още от раждането му в детето е заложена доста здрава сила. В по-голямата си част то се развива единствено. Още на годинка детето е персона. И би трябвало да се уважват ползите му и да му се дава опция за самоопределение.

Ние нервно обличаме детето, тъй като закъсняваме за детската градина. А то седи, отпуснато и си мисли нещо свое. Защото то знае – ще го облекат, ще го поведат, ще го предадат – там и където би трябвало на родителите. Ще го образуват. А то самото какво желае? Какви са неговите ползи? Попитайте го, до момента в който е малко, то всичко ще ви опише. Защото след това ще бъде късно. Като поотрасне то към този момент ще крие от вас своите ползи – то е привикнало, че е обект на образование, а не индивид на създаване на личния си живот.

Мотивацията на детето, неговите ползи би трябвало да се пазят като зеницата на окото и да бъдат развивани. Възможностите и умеенето да открива себе си – това е тайната на щастливия човек. Детето от самото начало нещо желае и в случай че му подхвърляте храна за неговите ползи, то ще тръгне по пътя на щастливите хора. Дайте на детето да откри себе си и не се паникьосвайте: “Оох, къде потегли то да търси себе си? ” Нека върви. Двегодишното дете още не умее да приказва добре, само че към този момент споделя “аз самичък ”.

Нерядко ми задават следния въпрос: “Ето вие, Юлия Борисовна, проповядвате хуманизъм и почитание към детето. А нашето общество проповядва принуждение, свирепост и ловкост. И в случай че у дома детето бъде единствено чистичко и пухкавичко, то по какъв начин да се приготви най-малко за учебно заведение, където работи системата на напън и заповеди? ” На сходни въпроси имам отговор. Колкото в по-запазен тип детето излиза от вкъщи си в света, толкоз повече то е квалифицирано и укрепено. Колкото повече са го разбирали и уважавали, толкоз повече то ще може да осъществя своите ползи, колкото по-добре се е развивало неговото самоопределение, толкоз повече ще бъдат развита и неговата дарба към резистенция, т.е. толкоз по-висока ще бъде неговата съпротивляемост в сурови условия. И противоположното, в случай че вие възпитавате строго детето, то излиза в света едва.

Както демонстрират проучванията, развиването на по този начин наречения прочувствен разсъдък има по-голямо значение за това до каква степен сполучливо в бъдеще детето ще може да се оправя със комплицираните обстановки. За да се развие у децата прочувственият разсъдък, би трябвало в общуването да се употребява речникът на страстите. По-често употребявайте думи, описващи вашето положение и положението на детето, наричайте със своите имена другите прекарвания, афекти и усеща. Емоциите на детето би трябвало да бъдат чувани и за тях да се приказва на глас: “ти искаш ”, ти си неудовлетворен ”, ” ти си сърдит ”, “ти плачеш ”, “ти много-много искаш сладолед, а аз ти не разреших и ти се разстрои поради това ”.

Разказвайте на детето за него самото, за неговото положение, за динамичността на неговите прекарвания. Прехвърляйте детските истерики и операции в диалог за неговите усеща. Не правете това с неспокойствие, а с схващане. И не би трябвало да питате: ” Защо не ме слушаш? Нали се разбрахме… ” Детето по-вероятно не знае отговора на тези въпроси. А вие единствено заключвате прочувствения контакт, прехвърляйки диалога с него на логическо равнище.

И не забравяйте да му споделяте своите усеща: “Сега ти отказваш да се облечеш и това доста ме огорчава ”, “Много ми е жалост, че не мога да ти разреша десетия сладолед ” (тук има и искричка хумор).

“Нали ти самичък ми даде обещание, че това е последното филмче! ” Това “нали ” е уверение и то е доста нездравословно. По- добре да не се не разрешава твърдо каквото и да е, а да се вкарва предписание. Правилата не се разискват и по техен мотив не се вършат ангажименти.

Детето споделя: “Аз не желая да лягам да дремя ”. Приемете неговото въодушевление: “Не искаш да спиш? И си доста смутен, че имаме такова предписание? По-добре да няма такива правила! Да, някои правила са доста противни… Но аз нищо не мога да направя, нали това е предписание ”. Такъв диалог ще облекчи живота на всички.

“Нали знаеш, че колички купуваме единствено на рождения ти ден ” – това още веднъж е уверение. Ако на детето му би трябвало нещо, не влизайте в договаряния, не оспорвайте неговите думи, само че му поставяйте ограничавания. А по-важното е не да му четете нотации, а просто то да разбере: “Много ти би трябвало количка. Ти доста искаш да я имаш. Сега нямам опция да ти я купя. Но ще запомня, че ти би трябвало такава ”.

Но не забравяйте, че с изключение на правила, децата би трябвало да имат и права. Ако детето не получава това, от което в действителност има потребност, то ще нарушава вашите правила, ще спори, ще лъже и ще се крие. То ще стартира да почита вашите правила, в случай че вие почитате неговите претекстове и права.

Особеността на новите технологии е в това, че те дават опция за моментална противоположна връзка. Тоест детето, пораснало с новите “играчки ”, не е привикнало че реакцията на неговите дейности може да бъде закъсняла, отсрочена. Още една специфичност – това взаимоотношение е лимитирано физически. Няколко придвижвания на ръцете носят голям поток информация. В резултат те не дават опция да се учат физическите закони на взаимоотношение на предметите. И третата присъща линия на новите технологии е, че прочувствените връзки в компютърните игри и обществените мрежи са лимитирани от заложените форми.

Родителят би следвало да схваща благосъстоянието на действителния свят и неговите параметри. Да осъзнава кои от тези параметри в технологиите са изрязани. Когато ограничавате взаимоотношението на децата с “играчките ”, запълвайте освободеното време с интензивности, в които детето ще получи това, което технологиите не му дават. Подвижни занятия, действителни дейности с предмети, прочувствено другарство с мама и баща – на това си коства да се обръща изключително внимание. В обществените мрежи няма нито аромати, нито докосвания, нито ударения. Ако споделяте страсти с детето, в случай че развивате усета му към действителния свят, досега, когато то тръгне на учебно заведение, рестриктивните мерки на “играчките ” ще му бъдат добре известни. И то единствено няма да изиска да седи с телефона повече от половин час.

Откъс от книгата “За родителите. Въпроси и отговори ” от Юлия Гипенрейтер можете да прочетете тук.

 Още по тематиката: 15 златни правила от Юлия Гипенрейтер

Инфо: Педагогически портал