Свински рефери - защо не сме като прасетата? ВИДЕО
Може би не сте забелязали, само че прасетата в никакъв случай няма да подминат битка между родственици. Не, те няма да влязат в борбата, с цел да прибавят " огън ", а по-скоро ще се опитат да понижат интензивността на пристрастеностите.
Учените Giada Cordoni, Ivan Norsha и техните сътрудници от университета в Торино в Италия се заинтересуваха от такава " сензитивност " на прасенцата и те взеха решение да схванат какво в действителност се случва.
По време на проучването учените следят по какъв начин повече от 100 свине позволяват спорове след борба, пише Daily Mail. В продължение на шест месеца учените следят прасенцата и записват взаимоотношенията сред тях.
Те открили, че агресивното държание на прасетата е съпроводено с боричкане с глава, боричкане, хапане и даже покачване на плячката. Въпреки това, три минути след края на спора, прасетата демонстрират помиряване, като контакт нос в нос, седят едно с друго или облягат главата си на другото. Любопитно е, че агресорът и жертвата са еднообразно основатели на помиряването.
В хода на наблюденията учените видяха, че третото прасе - минувачът, не може просто да мине около спора и несъмнено ще забие петата си в него. Има обаче две разнообразни държания – в единия от случаите прасето наблюдаващ може да се приближи до жертвата, в другия – към агресора.
Учените са стигнали до извода, че прасенцето е наблюдаващ или се пробва да успокои жертвата с по този начин наречените обятия, притискайки я към пода. Любопитно е, че агресорът ще продължи офанзивите си, само че жертвата ще се почувства малко по-добре, да вземем за пример ще спре да се тресе, да се чеше, да се прозява и да дъвче с празна уста - всичко това са признаци на тревога. Ако прасенцето-наблюдател се приближи до агресора, а не до жертвата, интензивността на спора леко ще намалее - броят на офанзивите, ориентирани към жертвата, понижава.
Изследователите също по този начин видяха, че страничните наблюдаващи са по-склонни да се намесят в спор, в случай че имат близки връзки с агресора или жертвата. Предполага се, че прасетата ценят избрани взаимоотношения и са в положение да поддържат близки роднински връзки.
Занапред учените имат намерение да открият дали тези тактики за разрешаване на спорове работят при всички свине или единствено при определена група.
Превод: GlasNews
Учените Giada Cordoni, Ivan Norsha и техните сътрудници от университета в Торино в Италия се заинтересуваха от такава " сензитивност " на прасенцата и те взеха решение да схванат какво в действителност се случва.
По време на проучването учените следят по какъв начин повече от 100 свине позволяват спорове след борба, пише Daily Mail. В продължение на шест месеца учените следят прасенцата и записват взаимоотношенията сред тях.
Те открили, че агресивното държание на прасетата е съпроводено с боричкане с глава, боричкане, хапане и даже покачване на плячката. Въпреки това, три минути след края на спора, прасетата демонстрират помиряване, като контакт нос в нос, седят едно с друго или облягат главата си на другото. Любопитно е, че агресорът и жертвата са еднообразно основатели на помиряването.
В хода на наблюденията учените видяха, че третото прасе - минувачът, не може просто да мине около спора и несъмнено ще забие петата си в него. Има обаче две разнообразни държания – в единия от случаите прасето наблюдаващ може да се приближи до жертвата, в другия – към агресора.
Учените са стигнали до извода, че прасенцето е наблюдаващ или се пробва да успокои жертвата с по този начин наречените обятия, притискайки я към пода. Любопитно е, че агресорът ще продължи офанзивите си, само че жертвата ще се почувства малко по-добре, да вземем за пример ще спре да се тресе, да се чеше, да се прозява и да дъвче с празна уста - всичко това са признаци на тревога. Ако прасенцето-наблюдател се приближи до агресора, а не до жертвата, интензивността на спора леко ще намалее - броят на офанзивите, ориентирани към жертвата, понижава.
Изследователите също по този начин видяха, че страничните наблюдаващи са по-склонни да се намесят в спор, в случай че имат близки връзки с агресора или жертвата. Предполага се, че прасетата ценят избрани взаимоотношения и са в положение да поддържат близки роднински връзки.
Занапред учените имат намерение да открият дали тези тактики за разрешаване на спорове работят при всички свине или единствено при определена група.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ