Свиха ни луканката, била от римско време
Мнозина българи са уверени в това, че луканката е български деликатес. Но изявления в непознати медии настояват, че луканката е потомък на римската луканика, оповестява Дойче Веле.
" Вероятно най-влиятелната рецепта за сушена наденица в света " - по този начин " Лос Анджелис Таймс " разказва римската луканика. Потомци на този античен месен деликатес са открити в доста страни - в Италия (луганега), Испания (лонганиса), Португалия (лингуиса), Гърция (луканико), България (луканка) и на още доста места по света. Думата е навлязла и в арабския език.
Луканика от Лукания
Римската луканика носи името на района, от който произлиза - Лукания, през днешния ден прочут като Базиликата, написа уеб сайтът Artecibo. Смята се, че популацията на Лукания стартира да създава сушена наденица още преди римляните да завладеят региона през III век преди новата епоха. Тя очевидно много се услажда на римляните и те я популяризират и на север, където рецептата и името претърпяват леки промени - в Ломбардия сушената наденица е позната като луганега.
Днес луканика се подготвя със свинско месо, а измежду главните подправки са дивият копър, черният и аленият пипер. Омесеното с подправките месо се цялостни в вътрешности. След това се оставя да се суши.
Пълненето на скотски вътрешности датира от епохи. " De Re Coquinaria ", римска готварска книга от четвърти век, включва три сходни предписания: ботелус - тип кървавица с жълтък, фарчимен - която включва голям брой съставки, включително яйца, зърнени култури и мозък, и луканика.
Как луканката изпревари луканика
В края на 2018 година " Луканика ди Пичерно ", сушена наденица от южния италиански град Пичерно, получи специфичен статут от Европейския съюз. Месният деликатес беше включен в регистъра със предпазени артикули, които са обозначени за генезис, географски индикации и като обичайни специалитети.
Българската Панагюрска луканка беше включена в този указател още през 2014 година дружно с филе " Елена ". Но въпреки българската луканка евентуално да произлиза от територията на днешна Италия, за българите остава успокоението, че е приета от Европейски Съюз за обичайно ядене по-рано от италианската луканика.
" Вероятно най-влиятелната рецепта за сушена наденица в света " - по този начин " Лос Анджелис Таймс " разказва римската луканика. Потомци на този античен месен деликатес са открити в доста страни - в Италия (луганега), Испания (лонганиса), Португалия (лингуиса), Гърция (луканико), България (луканка) и на още доста места по света. Думата е навлязла и в арабския език.
Луканика от Лукания
Римската луканика носи името на района, от който произлиза - Лукания, през днешния ден прочут като Базиликата, написа уеб сайтът Artecibo. Смята се, че популацията на Лукания стартира да създава сушена наденица още преди римляните да завладеят региона през III век преди новата епоха. Тя очевидно много се услажда на римляните и те я популяризират и на север, където рецептата и името претърпяват леки промени - в Ломбардия сушената наденица е позната като луганега.
Днес луканика се подготвя със свинско месо, а измежду главните подправки са дивият копър, черният и аленият пипер. Омесеното с подправките месо се цялостни в вътрешности. След това се оставя да се суши.
Пълненето на скотски вътрешности датира от епохи. " De Re Coquinaria ", римска готварска книга от четвърти век, включва три сходни предписания: ботелус - тип кървавица с жълтък, фарчимен - която включва голям брой съставки, включително яйца, зърнени култури и мозък, и луканика.
Как луканката изпревари луканика
В края на 2018 година " Луканика ди Пичерно ", сушена наденица от южния италиански град Пичерно, получи специфичен статут от Европейския съюз. Месният деликатес беше включен в регистъра със предпазени артикули, които са обозначени за генезис, географски индикации и като обичайни специалитети.
Българската Панагюрска луканка беше включена в този указател още през 2014 година дружно с филе " Елена ". Но въпреки българската луканка евентуално да произлиза от територията на днешна Италия, за българите остава успокоението, че е приета от Европейски Съюз за обичайно ядене по-рано от италианската луканика.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ