"Общественото очакване" за правосъдие "след Цацаров"
Много вода изтече и доста милиони бяха " усвоени " от времето, когато министърът на правораздаването Васил Гоцев (и освен той) разгласи правосъдната промяна за завършена. България беше насърчавана и години наред приемаше тактики и пътни карти за промени, " по този начин, че решенията на Висш съдебен съвет по кариерни и дисциплинарни въпроси за съдии да се вземат от гилдия, включваща болшинство от съдии, определени от съдии ", а не от политически избраници и прокурори, които са страна по делата пред съда. Някои такива промени бяха осъществени, други бяха ориентирани в противоположната посока даже и след следващото изменение на Глава седма от Конституцията от 2015 година, осъществено на правилото " три пъти нарязвам и все е късо ". По мнението на тогавашния министър на правораздаването,
последната промяна направи съда " по-независим ", а министър председателят отсрочи останалата " за след Цацаров ".
Това време пристигна.
Недоволен от срещите на президента с представители на правосъдната власт по отношение на идния избор и пълномощията на основния прокурор, министър председателят показа визията си, че " прокурорите си избират прокурори, съдиите си избират съдии, а ние другите управляващи - президентска, изпълнителна и законодателна си гледаме всеки своите задания ". За страдание, тази визия не подхожда нито на съществуващата процедура, нито на закона. Все отново, похвална е метаморфозата, настъпила в съзнанието на министър-председателя от времето, когато като основен секретар на Министерство на вътрешните работи той се оплакваше от съда, че " ние ги хващаме, те ги пускат ", като министър председател ни увери, че " сътрудника Цветанов с един екскаватор копае и вади трупове ", за които не се разбра повече, от трибуната на Народното събрание и от тв приемника заваляха тежки присъди, проведоха се улични митинги в отбрана на " почтени " подсъдими лица, а от съдията – онази " пикла, приключила предходната година и към този момент с имунитет ", се очакваше, че " щом са известни бандити — в пандиза! Какви доказателства ще им търсим? ".
" Абсолютните нарушители " бяха сложени на колене и през 2014 година чухме самокритичното изказване на премиера: " Много хора съм вкарал в пандиза, само че очевидно съм пропуснал ". Междувременно упованията на обществото за търсене, следствие и неизбежни дефинитивни санкции бяха сполучливо заместени с шумни показни акции, от които децата безусловно се напикаваха. Поне за една от тях основният прокурор счете " за изцяло аргументиран извода, че производството е трябвало да бъде прекъснато. Всъщност, то въобще не е следвало да бъде формирано ".
Резултатът от инспекциите по случая е незнаен, а данъкоплатецът заплати компенсациите от личния си джоб.
В всеобщото схващане (а и в визиите на някои политици), обвиняването прерасна в " обвинителна власт " и
през днешния ден се споделя " ще те дам на прокурор ", а не " ще те дам на съд ".
Това " очакване " не е лишено от съображение, тъй като единствено прокуратурата може да образува досъдебни производства, само че... може и да не, може да проверява... само че може и да не. Може да упреква... само че може и да приключва наказателни производства, или да ги възобновява без значение от наличните доказателства. Като в остарелия соцвиц за изявлението на претендента за общ служащ - " мо’eм да копам, мо‘ем и да не копам ".
През 2014 година някогашният основен прокурор и настоящ ръководител на Конституционния съд проф. Велчев ни напомни " лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, което в обособени случаи може да стане и поръчково. Бизнес съперници могат да разчистят сметката посредством " услугата " на някой прокурор да стартира наказателно гонене и скоро по-късно да го приключи заради недоказаност. Привличането към наказателна отговорност може да бъде следено, в това число и по реда на инстанционния прокурорски надзор, само че даже и делото да бъде прекъснато, това няма да промени обстоятелството, че с неговото начало е почнала и процедурата по гражданската конфискация, която може да отнеме години и да се съсипе всеки бизнес ".
Впрочем законодателят освен затвърди тези директни усещания, само че и разгласи неоправдателните присъди за непотребни в битката с корупцията, която за в този момент се движи по-скоро по високите етажи на бизнеса, а не безусловно на властта. " Вижте какво стана с Баневи! " Не е мъчно човек да се ориентира кой и за какво може да има интерес от положителни връзки с
върха на държавна конструкция, която може " по свое вътрешно разбиране " да разтвори чадър или да служи като инструмент за изнудване.
За изтеклите тридесетина години на всички стана ясно, че казусът не е в това какво прави, а в това какво не прави прокуратурата. На книга съдът продължава да има последната дума по обвиняванията... в случай че прокуратурата реши да му я даде. Това евентуално изяснява и за какво освен днешният министър председател, само че и всяко държавно управление се стреми да " си избере " основен прокурор с вярата, че е " по-добре вманиачен, само че наш ", въпреки и (вече?) да осъзнава, че след избора над него ще остане " единствено Господ ".
Вече не е загадка, че след един подобен избор в облицования с дърво кабинет на " г’усин основния " цъфна фитнес заличка с канализация... заустена във водосточните улуци, а в поверената му институция се случиха инсценирани " оставки ", злокобни самоубийства, убийства и инфаркти на проверяващите ги... Вече 10 години след решението " Колеви против България " за практическата недостижимост на българския основен прокурор едни стажанти изследват и едни работни групи умуват кой и по какъв начин да помогне да се проверяват оня, който знае и може толкоз доста против всички, а проверяващите са му до крайник подчинени?
През изтеклите 10 години, след изнервянето на Комитета на министрите на Съвета на Европа и дадения краен период за осъществяването на това решение до октомври 2019 година, настоящият основен прокурор оцени нуждата от въвеждането на механизъм за без значение следствие на основния прокурор като " цената, която би трябвало да се заплати за повдигането на мониторинга ". Е, това надали е " една степен преждевременно ", само че пък
моментът се оказа комфортен за обмислянето на механизъм и за отстраняването на ръководителите на висшите съдилища
с гласовете на подчинените на основния прокурор следователи и прокурори и на политическите избраници в Пленума на Висшия правосъден съвет. Обществото е замряло в очакване на известените от господин Цацаров " изненади " от досегашния ръководител на Правната комисия на Народното събрание и създател на редица законопроекти, които нямат нищо общо с признатата на 09.05.2019 година от Министерския съвет Пътна карта за осъществяване на Актуализираната тактика за правосъдна промяна, или с нееднократните рекомендации от Механизма за съдействие и инспекция, на " европрокурорите ", на Венецианската комисия, или Съвета на Европа.
Изглежда управляващите в България (може би удобно) не проумяват, че въпреки и оповестена от Конституцията за " орган на правосъдна власт ", прокуратурата не е съд, а страна пред него и няма място в оценката, реформирането и кадруването в съда. Изглежда и обществото не схваща парадоксалното в това, че вместо да реформира прокуратурата, основният прокурор желае " функционален разбор на съда ", вместо опция за без значение следствие на основния прокурор - предварително преустановяване на мандатите, или най-малко краткотрайно премахване на ръководителите на висшите съдилища, на някои от които министър председателят без друго " няма доверие ", че за разлика от демократичните страни, у нас прокурори избират ръководителите на висшите съдилища; сортират преподавателите и дефинират стратегиите за квалификацията на съдилищата; споделят бюджета им и
държат " за всеки случай " нерешени прашасали преписки, които могат да " вадят " в " подобаващия миг ".
След серия промени в Конституцията, които изкривиха визиите за разделяне на управляващите и институционални гаранции за самостоятелност на съда, министър председателят продължи да смята, че (въпреки отличната атестация) " не [е] съществено избрани съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове (от партии отвън ГЕРБ), да се вършат на справедливи " – въпреки че в това време арбитър, облечена в подчертаното партийно и персонално доверие на видни представители на управляващите, беше изненадващо наказана за противозаконни позволения за използване на специфични разследващи средства по тяхно искане.
Днес министър председателят (слава Богу) " няма доверие и на ръководителя на Върховен касационен съд, тъй като се изявява като политическа фигура и прави коментар на политически тематики ", до момента в който той чака от него единствено " да си гледа съда ". Както стана дума обаче, той не желае от основния прокурор (с който се среща ежеседмично) да си гледа единствено прокуратурата, която може да приключва наказателните производства съгласно резултата от изборите.
Според законодателя, на съдиите не може да се има доверие даже и когато " си гледат съда " и би трябвало незабавно да " преодолява " техните сякаш наложителни за всички " неправилни " решения, до момента в който в израз на доверие, прокуратурата получи по законодателен път опцията да желае отстраняването на съдии, стига (с лекост - основателно, или не) да ги упрекна в какво да е закононарушение. Тази нужда се взема решение от Висшия правосъден съвет, който и до през днешния ден не разполага с " болшинство от съдии, определени от съдии " в новосформираната съдийска гилдия, а още по-малко - в пленарния си състав, доминиран от ръководени от основния прокурор и определени от политиците членове. Това е резултатът от осъществените все още промени, които трябваше да реализират отчетност на прокуратурата и самостоятелност на съда, а
вместо това осигуриха спомагателна опция на прокуратурата да " опасява " съда.
Така беше и преди двадесетина години, когато основният прокурор Филчев се опитваше да сплашва ръководителя на Върховен касационен съд Румен Янков.
Днес настоящият основен прокурор смята, че тази прокуратура не трябва да бъде " дестабилизирана ", управляващите не престават да се надяват доверието им към прокурорите да се оправдае, до момента в който жителите желаят независимостта на съда да е гаранция, че в случай че някой управник е обвинен, " доверието " му в прокуратурата няма да се оправдае! За такива гаранции ставаше дума в края на 2015 година, когато елементарното Народно заседание за следващ път отхвърли да промени по-невидимата за обществото " вътрешна " роля на политиците и прокуратурата в " превъзмогването " на независимостта на съда.
Доколкото сега става дума не за подобаващия предстоящ основен прокурор, а за бъдещите му пълномощия и публичните упования, може би е време да разграничим функционалностите на другите " самостоятелни органи на правосъдна власт " и да си изясним кой и от кого чака заслужено, а не изборно правораздаване. Гражданинът чака " обективен развой пред самостоятелен и неутрален съд " за всеки, направил закононарушение, до момента в който очакванията на властта може да са (оправдано) ориентирани към обезпечаването на " вярната избирателност " на обвиняванията, " верните решения " на съда и " вярната самостоятелност " на съда от прокуратурата, която не е овластена да раздава правораздаване, а " единствено " да избира кого, по кое време и по какъв начин да изправи пред него.
" Общество " и " управляващи " се разнообразни понятия и техните " упования " от основния прокурор са надълбоко и обяснимо разнообразни, господин президент.
А " ясно написаните процедури " нито съдържат, нито значат " ясни и транспарантни критерии " за избор, господин министър председател!
последната промяна направи съда " по-независим ", а министър председателят отсрочи останалата " за след Цацаров ".
Това време пристигна.
Недоволен от срещите на президента с представители на правосъдната власт по отношение на идния избор и пълномощията на основния прокурор, министър председателят показа визията си, че " прокурорите си избират прокурори, съдиите си избират съдии, а ние другите управляващи - президентска, изпълнителна и законодателна си гледаме всеки своите задания ". За страдание, тази визия не подхожда нито на съществуващата процедура, нито на закона. Все отново, похвална е метаморфозата, настъпила в съзнанието на министър-председателя от времето, когато като основен секретар на Министерство на вътрешните работи той се оплакваше от съда, че " ние ги хващаме, те ги пускат ", като министър председател ни увери, че " сътрудника Цветанов с един екскаватор копае и вади трупове ", за които не се разбра повече, от трибуната на Народното събрание и от тв приемника заваляха тежки присъди, проведоха се улични митинги в отбрана на " почтени " подсъдими лица, а от съдията – онази " пикла, приключила предходната година и към този момент с имунитет ", се очакваше, че " щом са известни бандити — в пандиза! Какви доказателства ще им търсим? ".
" Абсолютните нарушители " бяха сложени на колене и през 2014 година чухме самокритичното изказване на премиера: " Много хора съм вкарал в пандиза, само че очевидно съм пропуснал ". Междувременно упованията на обществото за търсене, следствие и неизбежни дефинитивни санкции бяха сполучливо заместени с шумни показни акции, от които децата безусловно се напикаваха. Поне за една от тях основният прокурор счете " за изцяло аргументиран извода, че производството е трябвало да бъде прекъснато. Всъщност, то въобще не е следвало да бъде формирано ".
Резултатът от инспекциите по случая е незнаен, а данъкоплатецът заплати компенсациите от личния си джоб.
В всеобщото схващане (а и в визиите на някои политици), обвиняването прерасна в " обвинителна власт " и
през днешния ден се споделя " ще те дам на прокурор ", а не " ще те дам на съд ".
Това " очакване " не е лишено от съображение, тъй като единствено прокуратурата може да образува досъдебни производства, само че... може и да не, може да проверява... само че може и да не. Може да упреква... само че може и да приключва наказателни производства, или да ги възобновява без значение от наличните доказателства. Като в остарелия соцвиц за изявлението на претендента за общ служащ - " мо’eм да копам, мо‘ем и да не копам ".
През 2014 година някогашният основен прокурор и настоящ ръководител на Конституционния съд проф. Велчев ни напомни " лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, което в обособени случаи може да стане и поръчково. Бизнес съперници могат да разчистят сметката посредством " услугата " на някой прокурор да стартира наказателно гонене и скоро по-късно да го приключи заради недоказаност. Привличането към наказателна отговорност може да бъде следено, в това число и по реда на инстанционния прокурорски надзор, само че даже и делото да бъде прекъснато, това няма да промени обстоятелството, че с неговото начало е почнала и процедурата по гражданската конфискация, която може да отнеме години и да се съсипе всеки бизнес ".
Впрочем законодателят освен затвърди тези директни усещания, само че и разгласи неоправдателните присъди за непотребни в битката с корупцията, която за в този момент се движи по-скоро по високите етажи на бизнеса, а не безусловно на властта. " Вижте какво стана с Баневи! " Не е мъчно човек да се ориентира кой и за какво може да има интерес от положителни връзки с
върха на държавна конструкция, която може " по свое вътрешно разбиране " да разтвори чадър или да служи като инструмент за изнудване.
За изтеклите тридесетина години на всички стана ясно, че казусът не е в това какво прави, а в това какво не прави прокуратурата. На книга съдът продължава да има последната дума по обвиняванията... в случай че прокуратурата реши да му я даде. Това евентуално изяснява и за какво освен днешният министър председател, само че и всяко държавно управление се стреми да " си избере " основен прокурор с вярата, че е " по-добре вманиачен, само че наш ", въпреки и (вече?) да осъзнава, че след избора над него ще остане " единствено Господ ".
Вече не е загадка, че след един подобен избор в облицования с дърво кабинет на " г’усин основния " цъфна фитнес заличка с канализация... заустена във водосточните улуци, а в поверената му институция се случиха инсценирани " оставки ", злокобни самоубийства, убийства и инфаркти на проверяващите ги... Вече 10 години след решението " Колеви против България " за практическата недостижимост на българския основен прокурор едни стажанти изследват и едни работни групи умуват кой и по какъв начин да помогне да се проверяват оня, който знае и може толкоз доста против всички, а проверяващите са му до крайник подчинени?
През изтеклите 10 години, след изнервянето на Комитета на министрите на Съвета на Европа и дадения краен период за осъществяването на това решение до октомври 2019 година, настоящият основен прокурор оцени нуждата от въвеждането на механизъм за без значение следствие на основния прокурор като " цената, която би трябвало да се заплати за повдигането на мониторинга ". Е, това надали е " една степен преждевременно ", само че пък
моментът се оказа комфортен за обмислянето на механизъм и за отстраняването на ръководителите на висшите съдилища
с гласовете на подчинените на основния прокурор следователи и прокурори и на политическите избраници в Пленума на Висшия правосъден съвет. Обществото е замряло в очакване на известените от господин Цацаров " изненади " от досегашния ръководител на Правната комисия на Народното събрание и създател на редица законопроекти, които нямат нищо общо с признатата на 09.05.2019 година от Министерския съвет Пътна карта за осъществяване на Актуализираната тактика за правосъдна промяна, или с нееднократните рекомендации от Механизма за съдействие и инспекция, на " европрокурорите ", на Венецианската комисия, или Съвета на Европа.
Изглежда управляващите в България (може би удобно) не проумяват, че въпреки и оповестена от Конституцията за " орган на правосъдна власт ", прокуратурата не е съд, а страна пред него и няма място в оценката, реформирането и кадруването в съда. Изглежда и обществото не схваща парадоксалното в това, че вместо да реформира прокуратурата, основният прокурор желае " функционален разбор на съда ", вместо опция за без значение следствие на основния прокурор - предварително преустановяване на мандатите, или най-малко краткотрайно премахване на ръководителите на висшите съдилища, на някои от които министър председателят без друго " няма доверие ", че за разлика от демократичните страни, у нас прокурори избират ръководителите на висшите съдилища; сортират преподавателите и дефинират стратегиите за квалификацията на съдилищата; споделят бюджета им и
държат " за всеки случай " нерешени прашасали преписки, които могат да " вадят " в " подобаващия миг ".
След серия промени в Конституцията, които изкривиха визиите за разделяне на управляващите и институционални гаранции за самостоятелност на съда, министър председателят продължи да смята, че (въпреки отличната атестация) " не [е] съществено избрани съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове (от партии отвън ГЕРБ), да се вършат на справедливи " – въпреки че в това време арбитър, облечена в подчертаното партийно и персонално доверие на видни представители на управляващите, беше изненадващо наказана за противозаконни позволения за използване на специфични разследващи средства по тяхно искане.
Днес министър председателят (слава Богу) " няма доверие и на ръководителя на Върховен касационен съд, тъй като се изявява като политическа фигура и прави коментар на политически тематики ", до момента в който той чака от него единствено " да си гледа съда ". Както стана дума обаче, той не желае от основния прокурор (с който се среща ежеседмично) да си гледа единствено прокуратурата, която може да приключва наказателните производства съгласно резултата от изборите.
Според законодателя, на съдиите не може да се има доверие даже и когато " си гледат съда " и би трябвало незабавно да " преодолява " техните сякаш наложителни за всички " неправилни " решения, до момента в който в израз на доверие, прокуратурата получи по законодателен път опцията да желае отстраняването на съдии, стига (с лекост - основателно, или не) да ги упрекна в какво да е закононарушение. Тази нужда се взема решение от Висшия правосъден съвет, който и до през днешния ден не разполага с " болшинство от съдии, определени от съдии " в новосформираната съдийска гилдия, а още по-малко - в пленарния си състав, доминиран от ръководени от основния прокурор и определени от политиците членове. Това е резултатът от осъществените все още промени, които трябваше да реализират отчетност на прокуратурата и самостоятелност на съда, а
вместо това осигуриха спомагателна опция на прокуратурата да " опасява " съда.
Така беше и преди двадесетина години, когато основният прокурор Филчев се опитваше да сплашва ръководителя на Върховен касационен съд Румен Янков.
Днес настоящият основен прокурор смята, че тази прокуратура не трябва да бъде " дестабилизирана ", управляващите не престават да се надяват доверието им към прокурорите да се оправдае, до момента в който жителите желаят независимостта на съда да е гаранция, че в случай че някой управник е обвинен, " доверието " му в прокуратурата няма да се оправдае! За такива гаранции ставаше дума в края на 2015 година, когато елементарното Народно заседание за следващ път отхвърли да промени по-невидимата за обществото " вътрешна " роля на политиците и прокуратурата в " превъзмогването " на независимостта на съда.
Доколкото сега става дума не за подобаващия предстоящ основен прокурор, а за бъдещите му пълномощия и публичните упования, може би е време да разграничим функционалностите на другите " самостоятелни органи на правосъдна власт " и да си изясним кой и от кого чака заслужено, а не изборно правораздаване. Гражданинът чака " обективен развой пред самостоятелен и неутрален съд " за всеки, направил закононарушение, до момента в който очакванията на властта може да са (оправдано) ориентирани към обезпечаването на " вярната избирателност " на обвиняванията, " верните решения " на съда и " вярната самостоятелност " на съда от прокуратурата, която не е овластена да раздава правораздаване, а " единствено " да избира кого, по кое време и по какъв начин да изправи пред него.
" Общество " и " управляващи " се разнообразни понятия и техните " упования " от основния прокурор са надълбоко и обяснимо разнообразни, господин президент.
А " ясно написаните процедури " нито съдържат, нито значат " ясни и транспарантни критерии " за избор, господин министър председател!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ