Най-ужасяващите статуи по света
Много звук се подвигна към паметника на цар Самуил в центъра на София. Едни считат, че бил противен, други не намират нищо неправилно в него, а трети питат по какъв начин по този начин му светели очите.
Човечеството издига скулптури от хиляди години. Това е метод, с който почитаме и помним тези, които са съдействали с нещо скъпо и значимо. И с цел да ви убедим, че има доста по-странни скулптури от тази на цар Самуил, ще ви покажем няколко особено подбрани.
10. Блуцифер
Блуцифер се намира край летище Денвър и е отблъскващ. Всъщност това не е същинското име на статуята, а единствено един от прякорите й, с които я назовават хората от града. Други имена включват Синият жребец на гибелта и Конят на Сатаната. Правилното име е Синият мустанг, само че човек елементарно може да разбере за какво то се е изменило.
Статуята съставлява изправен на задните си копита, анатомично верен кон – най-малко на доктрина. Светещите му червени очи обаче издават дяволския му генезис.
Не е изненадващо, че доста от жителите на Денвър не харесват статуята. Тя се оказала неприятен шанс и за основателя й. Луи Хименес работил по високата съвсем 10м и тежаща 4100кг скулптура, когато парче от нея паднало върху него и го умъртвило.
9. Кетцалкоатъл в Сан Хосе
Кетцалкоатъл е античен ацтецки господ, който е частично змия, частично змей с пера. Има причина да е на върха на пантеона, тъй като е възвишен. Сякаш всеки актьор би си мечтал да получи привилегията да създаде скулптура на Кетцалкоатъл, изключително в мащабите, утвърдени от Сан Хосе, Калифорния.
През 1992г скулпторът Робърт Греъм бил нает да направи скулптура, която освен да бъде централна атракция в града, само че и да е в чест на испанските фамилии, живеещи в града, както и на хората, които са го основали и са живели там в предишното.
Не сме сигурни дали планът се е оказал прекомерно упорит за Греъм или просто е спряло да му пука, щом е прибрал $500 000 от града. Първоначално проектът му бил за голяма бронзова скулптура, само че последователно този проект се изменил в нещо напълно друго. Макар от градската администрация да одобрили новия дизайн, скулпторът не се допитал до ничие друго мнение. И преди не одобрявали статуите му, по този начин този път решил да крие до последно творбата си, което при представянето разбираемо провокирало много забавни реакции.
Първо хората почнали да оставят кучетата си върху статуята, с цел да ги снимат. Щом това им омръзнало обаче, останали с една много обидна скулптура. Никой не желал наследството му да бъде запомнено по този метод, тъй като Кетцалкоатъл бил един от боговете, който преподавал изкуството на това да извадиш към момента биещото сърце на индивида по време на жертвоприношение. Освен това хората не считали, че би му се харесало да бъде изобразен като изпражнение, пък въпреки и на фундамент.
8. Безликите бебета в Прага
Прага е необичайно място. Освен това е дом на високата 216м телевизионна кула Жижков, която е най-високата и втората най-грозна сграда в страната.
Вместо просто да се помири с това, градът се опитал да направи постройката по-привлекателна. Явно в Прага това значи материализиране на най-големите ни кошмари.
През 2010г, 10 великански бебета без лица са издигнати на разнообразни места към кулата, катерейки се и спускайки се от нея. Дело са на един от най-противоречивите чешки скулптори, Давид Черни.
Големите, злокобни бебета атакуват и парк Кампа. Там се намират още три такива бебета, които като че ли са даже още по-ужасяващи. Там те са направени от бронз, вместо от фибростъкло. Не са изцяло безлики, само че както виждате това не е в тяхна изгода.
7. Дева Мария и Темида
Деймиън Хърст е един от най-бруталните актьори. Неговите скулптури на Дева Мария и Темида не оставят никакъв късмет на минувачите, които няма по какъв начин да не ги видят.
И двете скулптури са големи и бременни. Личи си, тъй като са отчасти одрани, с цел да се виждат вътрешностите им, от мускулите до неродените зародиши. Споменахме ли, че са големи? Дева Мария е висока 10м и тежи 13т. През 2014г е поръчана от милионер в Манхатан, чиито съседи му афишират война.
Темида пък, направена със същия претекст, е даже още по-голяма. Тя е висока 20м и държи меч над главата си в Северен Девън. Според Хърст, тя е дълготрайно отдадена чартърен на британското крайбрежно градче, само че някои от жителите му изобщо не са възторжени от това. Докато едни я назовават брилянтна туристическа атракция, други считат, че прекомерно би се харесала на Ханибал Лектър.
6. Обезглавената скулптура
Пред градската поща в Легазпи, Филипините може да попаднете на ужасяваща панорама: коленичеща фигура без глава, която като че ли е била обезглавена преди секунда. Статуята е обградена от повече въпроси, в сравнение с отговори.
Една от по-официалните версии на историята е, че монументът е в памет на починали във ВСВ биколнци. Войната не е непозната на биколанците. Има още една скулптура (доста по-малко ужасяваща) в Нага, издигната в памет на мъчениците биколанци, след чиито изтезания избухва Филипинската гражданска война.
Според локалната легенда пък, на 22 ноември 1945г служащи разкрили обезглавено тяло в пясъка на залива Албей. Трупът не бил от дълго време там, защото униформата към момента била като нова. Главата обаче липсвала. Благодетел от един от градските колежи желал да запази паметта за този мъж и поръчал негова скулптура, само че преди този момент изпратил тялото му на церемониал през града.
Колко е правилно това никой не може да каже. Няма документи, по които да се наблюдава историята на обезглавената скулптура, нито пък поръчката й, въпреки много хора да настояват, че помнят случката.
5. Плащът на Съвестта
Един монумент, който е по едно и също време отблъскващ и хубав. Има доста разнообразни негови версии, които непрекъснато се появяват из Европа. Дело са на Анна Хроми. Фигурата с наведена глава за първи път се появява на назад във времето в една от нейните картини през 1980г. Тогава е изобразявала празнотата и по какъв начин нищо, с изключение на един плащ, не е останало от една бабичка.
Същият претекст се поява още веднъж, когато го трансформира в статуя. Този път е показан под формата на празно палто, символизиращо пътят, който извървяваме в живота – път, на който ние предаваме форма. Хората я одобряват сносно и Анна взема решение да направи версията с заплаща.
Дори мраморът за скулптурата си има своя невероятна история. Взет е от същата кариера, откъдето е идвал мрамора за творбите на Микеланджело. Това е единствената кариера в света, където може да бъде извадено толкоз огромно парче мрамор. Скулптурата на Анна Хроми тежи 200 тона и е толкоз огромна, че множеството от работата по нея е свършена на място в кариерата.
4. Паркът на обезглавените скулптури
Край път в Палмира, Тенеси може да бъде забелязана злокобна сбирка от скулптури. Те не постоянно са били такива и концепцията им също е била друга. След гибелта на техния основател, Енох Танер Уикъм, статуите паднали в жертва освен на суровия климат, само че и на вандализма.
Статуите са били направени с обич в продължение на 20 години от фермер, който откакто се пенсионирал решил най-сетне да се отдаде на заниманието си. Има птици и вол, няколко мъже на коне и групи хора, както и скулптури на водач Текумсех, Андрю Джаксън и даже бик, изравен до американския пионер Дениъл Бун.
След гибелта на Уикъм през 1970г, статуите западнали и замязяли на фон от филм на ужасите. Всичките изгубили главите си, а множеството имат и изчезнали крака. Целите са в дупки от патрони, събаряни и прегазвани са от камиони.
Направени са опити да бъдат избавени някои от скулптурите и няколко от тях са преместени зад телена ограда.
3. Неб Сану, движещата се скулптура
В Манчестърския музей е изложена антична египетска скулптура на Неб Сану, която на пръв взор наподобява изцяло елементарна. Малка е – висока едвам 25 см. Изведнъж обаче се случило нещо необичайно и статуята почнала да се движи в стъклената витрина.
Известно време в действителност никой не бил забелязал придвижването на статуята. Служители на музея обаче видели, че тя променяла ъгъла си денем, като че ли случайно. Това било задоволително необичайно, с цел да инсталират камера и да запишат придвижването й.
Статуята е на към 4000г и е била направена в чест на господ Озирис. В сбирката на музея е от към 80 години, през което време нищо необичайно не е било следено към нея. Движението й обаче поражда всевъзможни теории, в това число, че в нея се е вселил духът на Озирис.
Обяснението на феномена обаче се оказва много по-обикновено и скучно. Физикът Брайън Кокс разкрива, че дребни трептения основават диференциално търкане сред стъклото и статуята, от което тя последователно се завърта.
2. Вацлав I Свети на кон
Тази скулптура е от същия ваятел, направил големите безлики бебета. Вацлав I Свети е чешки държател, въвел християнството в Чехия. Друга негова скулптура (много по-величествена) се намира на Вацлавския площад в Прага, където той язди изцяло естествен кон.
Вацлав I Свети на Давид Черни освен е яхнал мъртъв кон, само че конят в действителност е извърнат по тил, с отпусната глава и изплезен език. Лицето на статуята доста наподобява на тогавашния президент Вацлав Клаус, което не е останало неусетно.
1. Будисткия Ад
Будизмът е най-известен с концепциите за прераждането. Да получиш още един късмет за живот след гибелта е много привлекателна концепция. По-малко привлекателна е концепцията, че има интервал на изчакване, преди да получите новото си тяло. Когато човек почине, неговите каузи биват претеглени. Ако натежат неприятните, душата ви отива напряко в Ада, където би трябвало да платите за всички несгоди, преди да се преродите.
По-злите души могат да прекарат хиляди години в този будистки Ад. И при положение, че се чудите по какъв начин наподобява той, посетете Ванг Саен Сук.
На входа на парка ви приветстват две прети. Те са много стряскаща двойка, обикаляща Земята във безконечна жадност и апетит. Като при доста други типове духове, има разнообразни тълкования за това какво е претата, с изключение на дух, който заплаща за своите грехове. Има прети, които ядат единствено повърнато по някаква причина, както и такива, чието наказване е гърлата им да са толкоз тесни, че постоянно имат възприятието, че се задушават и не могат да се хранят и дишат. Някои прети са в непрекъснати страдания, горят или се носят по вятъра.
Целият парк е цялостен със скулптури, които оставят малко на въображението и демонстрират на посетителите какво ги чака, в случай че се отклонят от пътя на положителното.
