Уроците на Хана Аренд в живота и политиката — Ние сме свободни да променим света преглед
Много преди правосъдното дело на Адолф Айхман за военни закононарушения да стартира през април 1961 година, то е било предопределено да бъде демонстративен развой, както историкът и философът Хана Аренд обясни това в първия от петте си отчета за The New Yorker, оповестен след това в книгата Eichmann in Jerusalem.
Специално проектираното помещение, в което се организира, в новопостроения културен център на града, даже наподобяваше сцена със своите „ просцениум и сцена, и със странични порти за влизане на актьорите “. В центъра на драмата седнал обвиненият, „ извънредно и ужасяващо естествен “. Представяйки се за спазващ закона немски жител, който просто се е подчинявал на заповеди, Айхман извърши осъществяване на послушна обикновеност, което въплъщава, в мощната фраза на Аренд, „ баналността на злото “.
За мнозина в правосъдната зала и за следене на делото по целия свят - то беше излъчено в интернационален мащаб - това в действителност беше демонстративен развой, на който нацисткият режим, представляван от един о...
Прочетете целия текст »
