НЕ и НЕ! Най-лошото отношение към клиенти и най-голямото закъснение: Wonderland
Много е значимо човек да се доверява на себе си, а не ранглисти, когато е гладен. Ето за какво: поглеждайки ранглиста за неделен брънч – т.е. допустимо най-бързо хранене, преди работа в офиса по този понеделнишки брой на 19`, отиваме в Wonderland. Обяснява ни се, че може да се седне единствено в зоната за пушачи, тъй като в другата всичко е резервирано. Сядаме.
Поръчваме обикновени неща от менюто: едното са бъркани яйца върху чабата, другото са палачинки със сьомга, плюс десерт или напряко подготвени. Все бързи за подготвяне работи.
Хора, които чакат най-малко десетина минути след нас на открито, т.е. нямат резервация, са настанени вътре. Поръчват, сервират им, ядат. А ние гладно чакаме.
Обръщаме се към различен келнер, тъй като нашата не се вижда от много време, като го подсещаме, че седнали дълго след нас хора, към този момент хапват, до момента в който ние чакаме.
Минал е половин час и ни се носи. Едното от двете поднесени неща обаче няма нищо общо с поръчаното от нас. Келнерката три пъти споделя, откакто посочваме този елементарен факт, че виновността е нейна, което е повече от явно, само че пък нагнетява напрежение.
Връщаме нежеланото. Искаме си нашето. След 6 или 7 минути идва истинската поръчка. Значи толкоз, не половин час лишава приготвянето на заветното ядене.
Носи го друга сервитьорка. На въпроса дали би могла да дойде нейната колежка, на която изискуем изнервящото и нездравословно недояждане, с цел да изясни по какъв начин нещо, недонесено поливин час, в действителност е станало много бързо, тя възразява.
И, о, смут, напряко ни гони: подканва да бъде опакована поръчката и да напущаме заведението, „ с цел да не си скапваме настроението ”.
Освен, че сме изумени от сходно отношение към клиенти, имаме и десерт и нямаме желание да си вървим. Тя обаче упорства, че нито забавянето е чак толкоз огромно, нито имаме право на недоволства, а на подканването да влезем дружно и в действителност да забележим всичко по минути по камерите, както е предложила сама, оспорвайки неоспоримото, тя към този момент е напълно безапелационна да напущаме.
Присъединява се и благата й колежка, която също употребява неуместната фраза: „ да не си скапваме настроението в този прекрасен ден ”.
И на двете обясняваме, че не „ си ” скапваме настроението, а „ ни ” скапват настроението, което при влизането ни в това заведение с име Страната на чудесата беше прелестно.
Вземаме плика от хартия с поставената вътре от нелюбезните ни домакини кутия. Носим го грижливо.
Отваряме го незабавно в офиса 3 минути по-късно, гладни сме въпреки всичко, и с неголяма изненада откриваме некрасивата картинка, която виждате на фотографията. Палачинките безусловно са изсипани в кутията. В това заведение очевидно не са наясно, че каквото и да вършат, би трябвало да го вършат със жанр, в случай че си държат на името. Не на клиентите. На себе си да държат.
Оставете кашата, ами и принадлежности за нас не са планувани. Нито пък салфетки. Слава Богу, имаме си в офиса.
Всяко зло за положително: когато дизайнът е нарушен от основателите му и към този момент се яде не с очи, а с апетит, откриваме какъв брой дребно е количеството сьомга в ястието – не повече от две тънки части от тези, които са нарязани в пакетите от пушената риба, продавани в магазините. Само че тук са понакъсани на 4 елементи посред соса и яйцата на очи сред палачинките...Иначе, не се и съмнявате при всичко разказано, че „ отмъщението ” на личния състав се сервира студено, нали...
След 86 посетени страни, към момента има какво да изненада човек и то в неговата лична страна! България правилно е Wonderland: Страната на чудесата.
Това е положителната вест.
Лошата е, че претенциите би трябвало да се пазят „ всекидневно, ежечасно и ежеминутно ”. А попадането в инцидентни бравурни ранглисти, платено или гратис, вкарва в капан, щом претенциите нямат покритие. Понеже, когато не е същинско, всичко пада възнак баш в най-неподходящия миг и при най-неподходящия за насмешка клиент.
Особено, щом един притежател, който имаме вяра, че е положил старания да направи положително заведение, не е в положение да разчита на своя личен състав. Именно личният състав е обаче това, което приема и изпраща в заведението.
А „ американски ” палачинки, бъркани яйца, сандвичи – тези обикновени неща, които се оферират в брънча на това място, всеки може да спретне. И да му се получат много по-добре, пък и без искания и високи цени.
създател: СЛАВА
...
Поръчваме обикновени неща от менюто: едното са бъркани яйца върху чабата, другото са палачинки със сьомга, плюс десерт или напряко подготвени. Все бързи за подготвяне работи.
Хора, които чакат най-малко десетина минути след нас на открито, т.е. нямат резервация, са настанени вътре. Поръчват, сервират им, ядат. А ние гладно чакаме.
Обръщаме се към различен келнер, тъй като нашата не се вижда от много време, като го подсещаме, че седнали дълго след нас хора, към този момент хапват, до момента в който ние чакаме.
Минал е половин час и ни се носи. Едното от двете поднесени неща обаче няма нищо общо с поръчаното от нас. Келнерката три пъти споделя, откакто посочваме този елементарен факт, че виновността е нейна, което е повече от явно, само че пък нагнетява напрежение.
Връщаме нежеланото. Искаме си нашето. След 6 или 7 минути идва истинската поръчка. Значи толкоз, не половин час лишава приготвянето на заветното ядене.
Носи го друга сервитьорка. На въпроса дали би могла да дойде нейната колежка, на която изискуем изнервящото и нездравословно недояждане, с цел да изясни по какъв начин нещо, недонесено поливин час, в действителност е станало много бързо, тя възразява.
И, о, смут, напряко ни гони: подканва да бъде опакована поръчката и да напущаме заведението, „ с цел да не си скапваме настроението ”.
Освен, че сме изумени от сходно отношение към клиенти, имаме и десерт и нямаме желание да си вървим. Тя обаче упорства, че нито забавянето е чак толкоз огромно, нито имаме право на недоволства, а на подканването да влезем дружно и в действителност да забележим всичко по минути по камерите, както е предложила сама, оспорвайки неоспоримото, тя към този момент е напълно безапелационна да напущаме.
Присъединява се и благата й колежка, която също употребява неуместната фраза: „ да не си скапваме настроението в този прекрасен ден ”.
И на двете обясняваме, че не „ си ” скапваме настроението, а „ ни ” скапват настроението, което при влизането ни в това заведение с име Страната на чудесата беше прелестно.
Вземаме плика от хартия с поставената вътре от нелюбезните ни домакини кутия. Носим го грижливо.
Отваряме го незабавно в офиса 3 минути по-късно, гладни сме въпреки всичко, и с неголяма изненада откриваме некрасивата картинка, която виждате на фотографията. Палачинките безусловно са изсипани в кутията. В това заведение очевидно не са наясно, че каквото и да вършат, би трябвало да го вършат със жанр, в случай че си държат на името. Не на клиентите. На себе си да държат.
Оставете кашата, ами и принадлежности за нас не са планувани. Нито пък салфетки. Слава Богу, имаме си в офиса.
Всяко зло за положително: когато дизайнът е нарушен от основателите му и към този момент се яде не с очи, а с апетит, откриваме какъв брой дребно е количеството сьомга в ястието – не повече от две тънки части от тези, които са нарязани в пакетите от пушената риба, продавани в магазините. Само че тук са понакъсани на 4 елементи посред соса и яйцата на очи сред палачинките...Иначе, не се и съмнявате при всичко разказано, че „ отмъщението ” на личния състав се сервира студено, нали...
След 86 посетени страни, към момента има какво да изненада човек и то в неговата лична страна! България правилно е Wonderland: Страната на чудесата.
Това е положителната вест.
Лошата е, че претенциите би трябвало да се пазят „ всекидневно, ежечасно и ежеминутно ”. А попадането в инцидентни бравурни ранглисти, платено или гратис, вкарва в капан, щом претенциите нямат покритие. Понеже, когато не е същинско, всичко пада възнак баш в най-неподходящия миг и при най-неподходящия за насмешка клиент.
Особено, щом един притежател, който имаме вяра, че е положил старания да направи положително заведение, не е в положение да разчита на своя личен състав. Именно личният състав е обаче това, което приема и изпраща в заведението.
А „ американски ” палачинки, бъркани яйца, сандвичи – тези обикновени неща, които се оферират в брънча на това място, всеки може да спретне. И да му се получат много по-добре, пък и без искания и високи цени.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ