Много добър. Това е най-краткото определение, което мога да дам

Много добър. Това е най-краткото определение, което мога да дам на новия филм на Мартин Скорсезе – „ Вълкът от Уолстрийт “. Забавен, динамичен, проницателен, нервен, подигравателен са другите избрания, които ми хрумват. Страхотен каст, в който Леонардо ди Каприо господства пламенно и безогледно, само че и другите не му отстъпват – най-много живописното осъществяване на Матю Маконъхи при започване на кино лентата, както и това на Джона Хил, в ролята на най-хубавия другар.

Историята повтаря тази от един много по-ранен шедьовър на Скорсезе - „ Goodfellas “  - тайфа неприятни момчета, които нарушават всички правила, без личните си - тези на другарството и достойнството. Тук действието обаче се развива във финансовото сърце на Америка, а Джордан Белфорт е същинска персона, по чиято същинска история е написан сюжетът. По пътя си към благосъстоянието и разгулния живот Джордан и неговата „ тайфа “ брокери газят освен законодателството, само че и злоупотребяват с всичко, което може да им донесе веселба и давност – опиати, дами, алкохол и отново опиати. Накрая няма да кажа какво става, само че става тя каквато става.

Филмът продължава три часа, и ти тъкмо си мислиш, че към този момент няма какво да видиш, когато пред очите ти се появява такава сцена, че не можеш да повярваш. Всяка е нова, цветна, непредвидена, истинска и те оставя смачкан от страст и задавен в множеството пъти от смях. При такова угощение на чувства човек в действителност има възприятието, че споделя живота на героите, даже на моменти си мисли, че се е почерпил с някоя неразрешена субстанция.

Без специфични резултати, без 3D и без софтуерни способи Скорсезе ни демонстрира киното такова, каквото то може да бъде, когато го вършат същинските майстори.