Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България , пред „Труд“: Трябва да има забрана за уронване доброто име на компаниите
Млекопроизводител, събрал опит във Франция и отворил дружество в родния си край, показа пред „ Труд “ наскоро, че е безпомощен да отбрани комерсиалната си известност, потърпевша от злоумишлен репортаж. Показали по локалната телевизия негово кисело мляко с удавена вътре огромна муха! Той е уверен, че мухата е пусната от шефката на конкурентна компания, която ненавижда неговата и я клюки. Обърнал се към съда, само че оттова го отпратили: компанията му не била човек с душа и нямало по какъв начин да претърпи от клеветата болки и премеждия. Как по този начин? Нима юридическите лица, за разлика от физическите, не могат да изчистят по правосъден ред положителното си име, опетнено с клюка и засегнатост? Разговаряхме за това с уважавани у нас учени по право, практикуващи адвокати и работодатели.
Днес предлагаме на вашето внимание изявление с Васил Велев , ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Г-н Велев счита, че злонамереното уронване на престижа на фирмите е систематичен проблем, на който би трябвало да се търси законодателно решение.
– Какво излиза, господин Велев? След диалози с предприемачи и с известния юрист по човешките права Михаил Екимджиев установихме, че в случай че вие да вземем за пример сте набеден от някого персонално, можете да получите от съда правдивост. Но в случай че някой наскърбява компанията, която управлявате и в която десетки хора си вадят хляба, той може да прави това безнаказано!
– Действително от позиция на комерсиалната известност компаниите у нас не са доста добре предпазени. Защитени са банките. Публикуването или излъчването в средствата за всеобща информация на такива репортажи, които могат да доведат до всеобщо изтегляне на депозити, а оттова вероятно и до банкрут на финансови институции, е криминализирано от нашия закононодател. То не просто не е разрешено, а се санкционира като закононарушения по Наказателния кодекс. Имаше по едно време желание да се криминализира и уронването на положителното име на борсово търгуемите компании, тъй като при тях обстановката е в прочут смисъл сходна на тази с банките. При поместване в пресата на материали, които не дават отговор на истината и уронват положителното име на такива компании, доста бързо може да се получи срив на цените им на борсата с всички следващи от това проблеми. Да, правилно е, че юридическите лица нямат душа. Но те се ръководят от хора и се имат от хора, които имат души. Уронването на положителното име на компанията, което се гради с старания и в продължение на години, нанася обилни нематериални вреди на нейните притежатели и мениджъри. В подобен случай за компанията може да има и пропуснати изгоди, и материални вреди. Потърпевшите могат да претендират пред съда и за това,
– Е, да. Логично е повредената известност да носи за търговеца, с изключение на безсъници, и финансови загуби. Нашият четец описа, че откакто малкия екран посочила мухата в киселото мляко с неговата марка, облагите от продажбите му спаднали с 30%.Адвокатът му споделил, че може да претендира и за морална, и за имуществена щета, стига да може да я потвърди.
– Знам, че пропуснатите изгоди и имуществените вреди се потвърждават мъчно. Защото спадът в продажбите може да се дължи и на други фактори, освен на репортажа. Съдът може да не одобри за безусловно и еднопосочно потвърдено, че продажбите на киселото мляко са паднали точно вследствие на репортажа с мухата.
– Собственикът на оклеветеното млекопреработвателно дружество изтъкнал пред магистратите, че самият той като физическо с лице съставлява юридическото лице т.е. своята компания, че не е безчувствен, че е разтревожена и брачната половинка му, че клиентите му са смутени, а и децата му се срамуват…
– Не по-малко ужасно е, че като се утежнява икономическото положение на компанията на този човек, както и на всяка друга в това състояние, страдат и хората, заети в нея. Фирмата може да стигне до тежко финансово положение – до неспособност да си обслужва отговорностите, да заплаща заплати – и в последна сметка да банкрутира.
– Юристите обяснили обаче на притежателя, че в този случай той не е страна към правните отношения и искът му би бил без значение. Защото клеветата и обидата не била адресирана за него персонално. По малкия екран даже не загатнали името му, когато посочили насекомото в кофичката с млякото му…На индивида напряко му се плачеше!
– Затова е добре, съгласно нас, да има наредба в Търговския закон, която да не разрешава уронването на положителното име на фирмите. Така съдът по-лесно ще се ориентира и ще взима решение, когато се предявят искове по такива проблеми и сходни на тях. Има европейски правилник, който пази в прочут смисъл борсово търгуемите компании. Той планува доста съществени санкции и за търговия с вътрешна информация, и за погрешна информация – както такава, която цели повишаване на цените на фирмите и е показана от самата компания, по този начин и друга, която цели повишаване цените на фирмите и е показана в общественото пространство от недоброжелатели.
– Честа процедура ли е злоумишленото уронване на комерсиалния авторитет в България? Като началник на работодателска организация, в която вземат участие редица компании, вие несъмнено сте наясно с това?
– Да. Има процедура да вземем за пример да се имитират артикули на дадена компания – с незначителна смяна в наименованието на дадения артикул или във визуализацията му. Имитиращите артикули, които припомнят външно одобрени към този момент артикули на друга компания, се пускат на пазара и по този метод се конкурират нелоялно. Това не се случва единствено в Китай. Това се случва и у нас. И в тези случаи на фирмите още веднъж им е доста мъчно да защитят интелектуалната или индустриалната си благосъстоятелност.
– А постоянно ли се случва да излиза по вестниците и по малките екрани погрешна информация, която разрушава репутацията на именити компании?
– Да. Има и такава процедура. Понякога това се случва в медиите след отказани им от компаниите реклами.
– О! Това е изнудване! Недобросъвестно е, меко казано. Но вие знаете вероятно, че от време на време ние публицистите пускаме отрицателни информации за компании, като добросъвестно се позоваваме на Министерство на вътрешните работи и други институции? А след това в правосъден развой излиза наяве, че информацията е погрешна или недоказана.
– Да, тази процедура, въпреки и не доста публикувана, е налице, когато присъ ди (в кавички) се раздават от лица, разнообразни от съда. Това в последна сметка води до солени санкции за страната. Защото пострадалите подават тъжби до съда по правата на индивида в Страсбург и нееднократно печелят делата против България. Глобите, които страната след неоправдателните присъди заплаща, са платени от нашите налози. Държавата свои пари няма. Тя събира пари от семействата, както знаете. И причинителите на това увреждане остават безнаказани.
– По делата за комерсиалната известност, споделят съдии, ние следваме образеца на евросъда. А той взема решение нееднократно, че на публицистите им е разрешено от време на време да позволяват пресилване и провокация. Те са длъжни да оповестяват даже и съмненията си за безобразия, които са дело на обособени компании, стига това да е в публичен интерес. Искате ли образец?
– Дайте.
– На журналиста му звънят от село Драгово, примерно, и му споделят, че рудодобивното дружество там трови питейната вода. Той не може да ревизира самичък дали е по този начин. И не разчита на справедлив отговор от институциите, тъй като знае, че притежателят на рудника е непосредствен до водещи политици. В подобен случай той има освен право, а и дълг да избави живота на хората, с риск да бъде съден, считат евросъдиите. Ако потвърди, че е работил в публичен интерес, той бива оневинен.
– Това е по-различна тематика. Виждаме у нас по какъв начин природозащитници стопират доста вложения. Те го вършат или тъй като не са получили желаните от някоя компания пари, или тъй като са получили едни пари от конкуренцията, с цел да спрат плана й. У нас, за жалост, акциите на зелените са компроментирани. И когато чуе за някоя от тях, човек в никакъв случай не знае – дали става дума за отбрана на естествената среда, или става дума за рекет и нелоялна конкуренция. Много положителни планове у нас се стопираха по този метод. А това води до закъснение на икономическото развиване. Води до такава степен, че хората в цели райони пропущат благоприятни условия за по-добър живот. И причинителите на това още веднъж остават безнаказани.
– По делото „ Стийл и Морис против Англия “, в което по обвиняване на корпорацията „ Макдоналдс “ са подсъдими еколози за клюка, евросъдът приема, че огромните компании и техните мениджъри би трябвало да търпят повече рецензия от елементарните жители.
– Е, те несъмнено могат да търпят повече рецензия. Но в последна сметка става дума за салдото сред екологията и стопанската система. Когато се забави икономическото развиване на даден район по неразбираеми аргументи – дали недадени пари, с цел да не се апелира, или взети пари, с цел да се апелира някой план на някоя компания в интерес на конкуренцията – страдат локалните хора, в последна сметка. Не се облагородява регионът, не се откриват работни места, не се покачва виталният стандарт. Хората не получават това, което могат да получат при реализация на едни или други капиталови планове по места. В България по този начин се забавя непрекъснато градежът на автомагистрала „ Струма. “ А също и развиването на ски зоните в Банско и на Витоша. Заради дейности на псевдо еколози софиянци не употребяват пълноценно естествения запас. Да, фирмите могат да търпят, само че доста хора страдат от това.
– Пред „ Труд “ юрист Екимджиев описа, че има пробиви в правосъдната процедура.
– Да, прочетох деликатно изявлението му.
– Върховния съд по иск против снабдител на публични услуги решил, че при спряна доставка на парно и топла вода може да се търси обезщетение за морални вреди. Като не се къпем и мръзнем, ние ги поносим, нали? Излиза, че нашето право не изключва при несъблюдение на договорни отговорности, да се търси обезщетение за нанесените репутационни вреди.
– Тук става дума обаче не за процедура, а за правосъден казус.
– Има още един казус. Присъда по делото „ Голд Лизинг против прокуратурата “. То се води за акция на Министерство на вътрешните работи, с която се нарушава правото на благосъстоятелност по Конвенцията за правата на индивида и на свободата на придвижване на артикули и капитали по Договора за действие на Европейски Съюз. Разследващите през 2010 година изземват всички компютри и чували с цялата документи на компанията. Някои не са върнати още, изгубени са.
– Затова аз към този момент ви споделих – само че дано да повторя отново – че е нужна законодателна смяна, с цел да бъде обезпечена опция на юридическите лица да се защитят от позорящи ги дейности и изявления. Добре би било с подобаващи текстове в Търговския закон да се помогне на съдиите да се произнасят по-правилно и по-добре в обстановки, в които фирмите търпят вреди от клюка. Да има възбрана за уронване положителното име на фирмите!
– Юристи позволяват, че промени в този смисъл може да се внесат и в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), и в Закона за отговорността на страната и общините (ЗОДОВ).
– Да, може да се търси от юристите систематичното място на съответните законови текстове. Но, въобще, аз считам, че такива текстове биха довели до прогрес по този важен проблем.
Нашият посетител
Васил Велев е роден на 1 април 1959 година Завършва с отличие 133-то СОУ в София (1977). Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология. Завършва като отличник на випуска Школата за запасни офицери при Висшето военно-въздушно учебно заведение в Долна Митрополия със компетентност „ Техник на самолета и мотора “ и е създаден предварително в офицерски чин (1978 ) През 1984 година се дипломира във факултет „ Автоматика “ на Техническия университет в София със златен орден. А през 2008 година приключва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „ Корпоративно развиване и ръководство “. Сега е изпълнителен шеф на „ Стара планина Холд “ АД. Зам.-председател е на Съвета на фондация „ Еврика “.Учредител и ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. И ротационен ръководител за 2016 година на Международния координационен съвет на организациите на работодателите.
Днес предлагаме на вашето внимание изявление с Васил Велев , ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Г-н Велев счита, че злонамереното уронване на престижа на фирмите е систематичен проблем, на който би трябвало да се търси законодателно решение.
– Какво излиза, господин Велев? След диалози с предприемачи и с известния юрист по човешките права Михаил Екимджиев установихме, че в случай че вие да вземем за пример сте набеден от някого персонално, можете да получите от съда правдивост. Но в случай че някой наскърбява компанията, която управлявате и в която десетки хора си вадят хляба, той може да прави това безнаказано!
– Действително от позиция на комерсиалната известност компаниите у нас не са доста добре предпазени. Защитени са банките. Публикуването или излъчването в средствата за всеобща информация на такива репортажи, които могат да доведат до всеобщо изтегляне на депозити, а оттова вероятно и до банкрут на финансови институции, е криминализирано от нашия закононодател. То не просто не е разрешено, а се санкционира като закононарушения по Наказателния кодекс. Имаше по едно време желание да се криминализира и уронването на положителното име на борсово търгуемите компании, тъй като при тях обстановката е в прочут смисъл сходна на тази с банките. При поместване в пресата на материали, които не дават отговор на истината и уронват положителното име на такива компании, доста бързо може да се получи срив на цените им на борсата с всички следващи от това проблеми. Да, правилно е, че юридическите лица нямат душа. Но те се ръководят от хора и се имат от хора, които имат души. Уронването на положителното име на компанията, което се гради с старания и в продължение на години, нанася обилни нематериални вреди на нейните притежатели и мениджъри. В подобен случай за компанията може да има и пропуснати изгоди, и материални вреди. Потърпевшите могат да претендират пред съда и за това,
– Е, да. Логично е повредената известност да носи за търговеца, с изключение на безсъници, и финансови загуби. Нашият четец описа, че откакто малкия екран посочила мухата в киселото мляко с неговата марка, облагите от продажбите му спаднали с 30%.Адвокатът му споделил, че може да претендира и за морална, и за имуществена щета, стига да може да я потвърди.
– Знам, че пропуснатите изгоди и имуществените вреди се потвърждават мъчно. Защото спадът в продажбите може да се дължи и на други фактори, освен на репортажа. Съдът може да не одобри за безусловно и еднопосочно потвърдено, че продажбите на киселото мляко са паднали точно вследствие на репортажа с мухата.
– Собственикът на оклеветеното млекопреработвателно дружество изтъкнал пред магистратите, че самият той като физическо с лице съставлява юридическото лице т.е. своята компания, че не е безчувствен, че е разтревожена и брачната половинка му, че клиентите му са смутени, а и децата му се срамуват…
– Не по-малко ужасно е, че като се утежнява икономическото положение на компанията на този човек, както и на всяка друга в това състояние, страдат и хората, заети в нея. Фирмата може да стигне до тежко финансово положение – до неспособност да си обслужва отговорностите, да заплаща заплати – и в последна сметка да банкрутира.
– Юристите обяснили обаче на притежателя, че в този случай той не е страна към правните отношения и искът му би бил без значение. Защото клеветата и обидата не била адресирана за него персонално. По малкия екран даже не загатнали името му, когато посочили насекомото в кофичката с млякото му…На индивида напряко му се плачеше!
– Затова е добре, съгласно нас, да има наредба в Търговския закон, която да не разрешава уронването на положителното име на фирмите. Така съдът по-лесно ще се ориентира и ще взима решение, когато се предявят искове по такива проблеми и сходни на тях. Има европейски правилник, който пази в прочут смисъл борсово търгуемите компании. Той планува доста съществени санкции и за търговия с вътрешна информация, и за погрешна информация – както такава, която цели повишаване на цените на фирмите и е показана от самата компания, по този начин и друга, която цели повишаване цените на фирмите и е показана в общественото пространство от недоброжелатели.
– Честа процедура ли е злоумишленото уронване на комерсиалния авторитет в България? Като началник на работодателска организация, в която вземат участие редица компании, вие несъмнено сте наясно с това?
– Да. Има процедура да вземем за пример да се имитират артикули на дадена компания – с незначителна смяна в наименованието на дадения артикул или във визуализацията му. Имитиращите артикули, които припомнят външно одобрени към този момент артикули на друга компания, се пускат на пазара и по този метод се конкурират нелоялно. Това не се случва единствено в Китай. Това се случва и у нас. И в тези случаи на фирмите още веднъж им е доста мъчно да защитят интелектуалната или индустриалната си благосъстоятелност.
– А постоянно ли се случва да излиза по вестниците и по малките екрани погрешна информация, която разрушава репутацията на именити компании?
– Да. Има и такава процедура. Понякога това се случва в медиите след отказани им от компаниите реклами.
– О! Това е изнудване! Недобросъвестно е, меко казано. Но вие знаете вероятно, че от време на време ние публицистите пускаме отрицателни информации за компании, като добросъвестно се позоваваме на Министерство на вътрешните работи и други институции? А след това в правосъден развой излиза наяве, че информацията е погрешна или недоказана.
– Да, тази процедура, въпреки и не доста публикувана, е налице, когато присъ ди (в кавички) се раздават от лица, разнообразни от съда. Това в последна сметка води до солени санкции за страната. Защото пострадалите подават тъжби до съда по правата на индивида в Страсбург и нееднократно печелят делата против България. Глобите, които страната след неоправдателните присъди заплаща, са платени от нашите налози. Държавата свои пари няма. Тя събира пари от семействата, както знаете. И причинителите на това увреждане остават безнаказани.
– По делата за комерсиалната известност, споделят съдии, ние следваме образеца на евросъда. А той взема решение нееднократно, че на публицистите им е разрешено от време на време да позволяват пресилване и провокация. Те са длъжни да оповестяват даже и съмненията си за безобразия, които са дело на обособени компании, стига това да е в публичен интерес. Искате ли образец?
– Дайте.
– На журналиста му звънят от село Драгово, примерно, и му споделят, че рудодобивното дружество там трови питейната вода. Той не може да ревизира самичък дали е по този начин. И не разчита на справедлив отговор от институциите, тъй като знае, че притежателят на рудника е непосредствен до водещи политици. В подобен случай той има освен право, а и дълг да избави живота на хората, с риск да бъде съден, считат евросъдиите. Ако потвърди, че е работил в публичен интерес, той бива оневинен.
– Това е по-различна тематика. Виждаме у нас по какъв начин природозащитници стопират доста вложения. Те го вършат или тъй като не са получили желаните от някоя компания пари, или тъй като са получили едни пари от конкуренцията, с цел да спрат плана й. У нас, за жалост, акциите на зелените са компроментирани. И когато чуе за някоя от тях, човек в никакъв случай не знае – дали става дума за отбрана на естествената среда, или става дума за рекет и нелоялна конкуренция. Много положителни планове у нас се стопираха по този метод. А това води до закъснение на икономическото развиване. Води до такава степен, че хората в цели райони пропущат благоприятни условия за по-добър живот. И причинителите на това още веднъж остават безнаказани.
– По делото „ Стийл и Морис против Англия “, в което по обвиняване на корпорацията „ Макдоналдс “ са подсъдими еколози за клюка, евросъдът приема, че огромните компании и техните мениджъри би трябвало да търпят повече рецензия от елементарните жители.
– Е, те несъмнено могат да търпят повече рецензия. Но в последна сметка става дума за салдото сред екологията и стопанската система. Когато се забави икономическото развиване на даден район по неразбираеми аргументи – дали недадени пари, с цел да не се апелира, или взети пари, с цел да се апелира някой план на някоя компания в интерес на конкуренцията – страдат локалните хора, в последна сметка. Не се облагородява регионът, не се откриват работни места, не се покачва виталният стандарт. Хората не получават това, което могат да получат при реализация на едни или други капиталови планове по места. В България по този начин се забавя непрекъснато градежът на автомагистрала „ Струма. “ А също и развиването на ски зоните в Банско и на Витоша. Заради дейности на псевдо еколози софиянци не употребяват пълноценно естествения запас. Да, фирмите могат да търпят, само че доста хора страдат от това.
– Пред „ Труд “ юрист Екимджиев описа, че има пробиви в правосъдната процедура.
– Да, прочетох деликатно изявлението му.
– Върховния съд по иск против снабдител на публични услуги решил, че при спряна доставка на парно и топла вода може да се търси обезщетение за морални вреди. Като не се къпем и мръзнем, ние ги поносим, нали? Излиза, че нашето право не изключва при несъблюдение на договорни отговорности, да се търси обезщетение за нанесените репутационни вреди.
– Тук става дума обаче не за процедура, а за правосъден казус.
– Има още един казус. Присъда по делото „ Голд Лизинг против прокуратурата “. То се води за акция на Министерство на вътрешните работи, с която се нарушава правото на благосъстоятелност по Конвенцията за правата на индивида и на свободата на придвижване на артикули и капитали по Договора за действие на Европейски Съюз. Разследващите през 2010 година изземват всички компютри и чували с цялата документи на компанията. Някои не са върнати още, изгубени са.
– Затова аз към този момент ви споделих – само че дано да повторя отново – че е нужна законодателна смяна, с цел да бъде обезпечена опция на юридическите лица да се защитят от позорящи ги дейности и изявления. Добре би било с подобаващи текстове в Търговския закон да се помогне на съдиите да се произнасят по-правилно и по-добре в обстановки, в които фирмите търпят вреди от клюка. Да има възбрана за уронване положителното име на фирмите!
– Юристи позволяват, че промени в този смисъл може да се внесат и в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), и в Закона за отговорността на страната и общините (ЗОДОВ).
– Да, може да се търси от юристите систематичното място на съответните законови текстове. Но, въобще, аз считам, че такива текстове биха довели до прогрес по този важен проблем.
Нашият посетител
Васил Велев е роден на 1 април 1959 година Завършва с отличие 133-то СОУ в София (1977). Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология. Завършва като отличник на випуска Школата за запасни офицери при Висшето военно-въздушно учебно заведение в Долна Митрополия със компетентност „ Техник на самолета и мотора “ и е създаден предварително в офицерски чин (1978 ) През 1984 година се дипломира във факултет „ Автоматика “ на Техническия университет в София със златен орден. А през 2008 година приключва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „ Корпоративно развиване и ръководство “. Сега е изпълнителен шеф на „ Стара планина Холд “ АД. Зам.-председател е на Съвета на фондация „ Еврика “.Учредител и ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. И ротационен ръководител за 2016 година на Международния координационен съвет на организациите на работодателите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ