Музей „Етър“ е добър пример за студентите по ландшафтна архитектура и планиране
Младен Танов е началник на специалността „ Ландшафтна архитектура и ландшафтно обмисляне “в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Преподавателят дефинира музей „ Етър “ като „ едно украшение “, добър образец, който се преподава на студентите. Музеят е и място, което им дава опция да развият своя професионален капацитет. Младен Танов посети „ Етър “ със свои студенти.
В образователния развой употребявате ли образци от музея?
Да, даже архитектът на музея Лилия Люцканова се е включвала в наши лекции, с цел да показа част от положителните практики на музея. Така имаме опция да създадем съпоставяне с други положителни практики от близки страни – от Румъния, Сърбия. Музей „ Етър “ участва като един добър образец. Между другото, у нас няма сполучливи образци със специфични паркове. Много мъчно има какво да покажем на студентите и „ Етър “ е едно хубаво изключение.
Вие гледате на „ Етър “ като на парково пространство, а ние подчертаваме върху това, че е музей. Посетителите не вършат такива разграничения, те идват тук и имат едно изцяло прекарване. Какво Ви впечатли позитивно и какво бихте трансформирали?
В България обичайно се прави разграничаване – това е площад, това градинка, това музей. Тенденцията в Европа и по света е да има дифузия сред тези пространства, унищожаване на границите. Може да е музей, специфичен парк или различен тип публично пространство, само че строгите граници падат. „ Етър “ е един добър образец, който да се доразвие в тази посока. Не го ли употребяват габровци за седмичен отдих, за парк? Не го преглеждат още веднъж и още веднъж. Е, да, хвърлят по едно око на новите неща, хапват и прекарват добре почивните си дни. Може да се каже, че по тази причина е добър образец, който съчетава доста неща. На студентите обръщам внимание върху забавния маршрут. От една страна е продълговат и стеснен, което допуска да е монотонен и даже отегчителен, само че в действителност по този начин е развъртян, че човек непрекъснато попада на нещо ново. Ту е измежду къщите на чаршията, ту пред часовниковата кула и така нататък Имаме малко пространство, което предлага многообразие. Това е доста майсторски развита концепция. Растителността обаче не се употребява пълноценно като детайл участник. Дълги години, още от времето на социализма, растителността е неглижирана. Поддържали са се здания, пейки, чешми, а растителността е оставена като второстепенна. Но един подобен музей не показва единствено архитектура, а е повсеместен отбор. Има какво да се желае във връзка с растителността.
От към пет-шест години се обръща съществено внимание и върху растителността, която се развиваше много по-бурно и неовладяно. Но към този момент е основано профилирано звено в музея, което има директно отношение към поддържането на растителността и външните площи.
Прави усещане. Веднага се вижда нараствания дял на цветята и поддържането на короните на някои от дърветата. Процесът е муден, само че е значима част от цялостното показване на това обществено пространство. Когато има свободно пространство, дърветата и храстите се самонастаняват и в случай че няма човешка ръка да ги оформи, се губи уюта на мястото.
Роди ли се към този момент някаква концепция за съдействие сред университета и музея?
Да, със студентите си говорихме, че тук е идеалното поле за практикуване на сложната и деликатна интервенция за оформянена паркови пространства. Студентите биха могли да предложат хрумвания за по-ефективно оформление на растителността, посредством която да се доизгради експозицията. Още следващата година може да стартираме. Един подобен план може да бъде първото нещо в нечия професионална биография. Ако се осъществя, може да стане и визитната картичка на един експерт.
В образователния развой употребявате ли образци от музея?
Да, даже архитектът на музея Лилия Люцканова се е включвала в наши лекции, с цел да показа част от положителните практики на музея. Така имаме опция да създадем съпоставяне с други положителни практики от близки страни – от Румъния, Сърбия. Музей „ Етър “ участва като един добър образец. Между другото, у нас няма сполучливи образци със специфични паркове. Много мъчно има какво да покажем на студентите и „ Етър “ е едно хубаво изключение.
Вие гледате на „ Етър “ като на парково пространство, а ние подчертаваме върху това, че е музей. Посетителите не вършат такива разграничения, те идват тук и имат едно изцяло прекарване. Какво Ви впечатли позитивно и какво бихте трансформирали?
В България обичайно се прави разграничаване – това е площад, това градинка, това музей. Тенденцията в Европа и по света е да има дифузия сред тези пространства, унищожаване на границите. Може да е музей, специфичен парк или различен тип публично пространство, само че строгите граници падат. „ Етър “ е един добър образец, който да се доразвие в тази посока. Не го ли употребяват габровци за седмичен отдих, за парк? Не го преглеждат още веднъж и още веднъж. Е, да, хвърлят по едно око на новите неща, хапват и прекарват добре почивните си дни. Може да се каже, че по тази причина е добър образец, който съчетава доста неща. На студентите обръщам внимание върху забавния маршрут. От една страна е продълговат и стеснен, което допуска да е монотонен и даже отегчителен, само че в действителност по този начин е развъртян, че човек непрекъснато попада на нещо ново. Ту е измежду къщите на чаршията, ту пред часовниковата кула и така нататък Имаме малко пространство, което предлага многообразие. Това е доста майсторски развита концепция. Растителността обаче не се употребява пълноценно като детайл участник. Дълги години, още от времето на социализма, растителността е неглижирана. Поддържали са се здания, пейки, чешми, а растителността е оставена като второстепенна. Но един подобен музей не показва единствено архитектура, а е повсеместен отбор. Има какво да се желае във връзка с растителността.
От към пет-шест години се обръща съществено внимание и върху растителността, която се развиваше много по-бурно и неовладяно. Но към този момент е основано профилирано звено в музея, което има директно отношение към поддържането на растителността и външните площи.
Прави усещане. Веднага се вижда нараствания дял на цветята и поддържането на короните на някои от дърветата. Процесът е муден, само че е значима част от цялостното показване на това обществено пространство. Когато има свободно пространство, дърветата и храстите се самонастаняват и в случай че няма човешка ръка да ги оформи, се губи уюта на мястото.
Роди ли се към този момент някаква концепция за съдействие сред университета и музея?
Да, със студентите си говорихме, че тук е идеалното поле за практикуване на сложната и деликатна интервенция за оформянена паркови пространства. Студентите биха могли да предложат хрумвания за по-ефективно оформление на растителността, посредством която да се доизгради експозицията. Още следващата година може да стартираме. Един подобен план може да бъде първото нещо в нечия професионална биография. Ако се осъществя, може да стане и визитната картичка на един експерт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ