България е супер яка
Младежите у нас все по-малко мислят за емиграция. И от ден на ден бързат да станат част от пазара на труда. Или най-малко това са част от изводите в ново изследване на фондация " Фридрих Еберт ". В същото време се оказва, че хората сред 15 и 29 година у нас едва се вълнуват от политика. Може би тъй като се интересуват повече от своите си неща. А на излизането в чужбина се гледа все по-отчетливо като на време за екскурзия или образование, в сравнение с дълготрайна вероятност за живот.
Уважаеми читатели, в случай че търсим под вола теле и стартираме да се вайкаме какво стана с младите, най-вероятно ще го закъсаме с причини. И в това няма нищо ужасно. Тъкмо в противен случай - светът е толкоз динамичен, че трендовете се сменят, до момента в който си изпием кафето. И по този начин е било постоянно. И младите постоянно са се оправяли. Кой-както може. И политическите елити рано или късно са се съобразявали с тях. Иначе са се сгромолясвали.
Напълно уверен съм, че за всички младежи у нас има бъдеще. И огромна част тях, съдейки от цитираните данни, го осъзнават. Но бъдещето стартира първо в фамилията, минава през бялата дъска, сесията и поправките, стига до цялата среда, в която вирее обществото ни и продължава в изборите, които всеки един човек прави.
Да, тук, в България, можеш да успееш с не по-малко старания, в сравнение с на открито. Разбира се, в случай че не се правиш на малък шмекер и играеш почтено, с цел да има и за другите. Ако учиш интензивно, работиш интензивно, не щадиш волята и желанията си, а преместваш всеки камък от пътя си, смисълът ще пристигна. Или таман в търсенето ще си го намериш.
Тук можеш да бъдеш какъвто си поискаш, тъй като не различен, а ти определяш обществената си роля. И отново ти влачиш предразсъдъците си. И отговорностите от това, което избираш за себе си. Ако си подал ръка, друга ще те приветства насреща. Ако си смръщил вежди, за целия свят ще си недоверчив. Ако, забил взор в нея, чакаш локвата да изсъхне, по кое време ще погледнеш към звездите?
Тук има място за твоя триумф и твоя неуспех. И по този начин е на всички места. И в случай че си мислиш, че някой различен те стопира, че някой различен ти е отговорен, че политиците, препълнените кофи, корупцията, дупките в асфалта и тези в главите на сладкодумните инфлуенсъри са шепа аргументи още да не правиш нищо, значи си изпуснал влака. Ала идва различен на отсрещния перон, стига да ти стиска да се качиш в придвижване. Яко а?!
В България от ден на ден се раждат считани още за изключения образци за сполучливи младежи. А от тях ще чуете, че без непримиримост и систематични старания сте заникъде. Просто по този начин е организиран векът, в който живеем. И да, преди време иноваторите от Destructive Creation не сбъркаха като заляха София с послания, че `България е супер яка`. Защото тук (да напомним - както навсякъде) имаш най-малко три благоприятни условия: да емигрираш на открито и каквото стане; да имигрираш към личните си страхове и мързел; или да отвориш вратата и да започнеш да правиш света към себе си по-добро място. Пък в случай че искаш дано е единствено за теб самия.
Уважаеми читатели, в случай че търсим под вола теле и стартираме да се вайкаме какво стана с младите, най-вероятно ще го закъсаме с причини. И в това няма нищо ужасно. Тъкмо в противен случай - светът е толкоз динамичен, че трендовете се сменят, до момента в който си изпием кафето. И по този начин е било постоянно. И младите постоянно са се оправяли. Кой-както може. И политическите елити рано или късно са се съобразявали с тях. Иначе са се сгромолясвали.
Напълно уверен съм, че за всички младежи у нас има бъдеще. И огромна част тях, съдейки от цитираните данни, го осъзнават. Но бъдещето стартира първо в фамилията, минава през бялата дъска, сесията и поправките, стига до цялата среда, в която вирее обществото ни и продължава в изборите, които всеки един човек прави.
Да, тук, в България, можеш да успееш с не по-малко старания, в сравнение с на открито. Разбира се, в случай че не се правиш на малък шмекер и играеш почтено, с цел да има и за другите. Ако учиш интензивно, работиш интензивно, не щадиш волята и желанията си, а преместваш всеки камък от пътя си, смисълът ще пристигна. Или таман в търсенето ще си го намериш.
Тук можеш да бъдеш какъвто си поискаш, тъй като не различен, а ти определяш обществената си роля. И отново ти влачиш предразсъдъците си. И отговорностите от това, което избираш за себе си. Ако си подал ръка, друга ще те приветства насреща. Ако си смръщил вежди, за целия свят ще си недоверчив. Ако, забил взор в нея, чакаш локвата да изсъхне, по кое време ще погледнеш към звездите?
Тук има място за твоя триумф и твоя неуспех. И по този начин е на всички места. И в случай че си мислиш, че някой различен те стопира, че някой различен ти е отговорен, че политиците, препълнените кофи, корупцията, дупките в асфалта и тези в главите на сладкодумните инфлуенсъри са шепа аргументи още да не правиш нищо, значи си изпуснал влака. Ала идва различен на отсрещния перон, стига да ти стиска да се качиш в придвижване. Яко а?!
В България от ден на ден се раждат считани още за изключения образци за сполучливи младежи. А от тях ще чуете, че без непримиримост и систематични старания сте заникъде. Просто по този начин е организиран векът, в който живеем. И да, преди време иноваторите от Destructive Creation не сбъркаха като заляха София с послания, че `България е супер яка`. Защото тук (да напомним - както навсякъде) имаш най-малко три благоприятни условия: да емигрираш на открито и каквото стане; да имигрираш към личните си страхове и мързел; или да отвориш вратата и да започнеш да правиш света към себе си по-добро място. Пък в случай че искаш дано е единствено за теб самия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ