Мистерията и силата на старите приятелства… Подкрепата, която ни дава

Мистерията и силата на старите приятелства… Подкрепата, която ни дава самото наличие до нас на някой, който ни познава от толкоз години и толкоз добре, че даже в мълчанието ни е казано всичко. И бремето на старите другарства. Когато отгатваме авансово присъдите на най-близките си хора и се опитваме да скрием някоя съкровена загадка тъй като от време на време, неизбежно, пред тях сме прекомерно голи, прекомерно уязвими, прекомерно себе си.

Приятелството е като музика. В групата на приятелите постоянно един свири първа цигулка, води уверено и самоуверено споделя пръв мнението си, различен е втората цигулка, който сплотява и поддържа, който страда и обича толкоз, че стига за всички. И по този начин нататък – функциите са разпределени като в оркестър и точно за един подобен музикален квартет от другари се споделя в този прелестен, отегчителен филм.Излишно е да споделям какъв брой необикновено играят Кристофър Уокън, Филип Сеймур Хофман, Катрин Кийнър и по-малко познатият за мен Марк Айвънър. Обединени от 25-годишната история на своя квартет, свързани със фамилни и другарски връзки, четиримата са изправени пред четвърт вековния си празник с осъществяване на най-трудното произведение за квартет и пред новината, че най-възрастният член на квартета и обичан на всички професор Питър (Кристофър Уокън) е болен от Паркинсон. Това неизбежно води до преоценки и рецесии, персонални и фамилни, другарски и не толкоз. Дали свързани с музиката или не, думите във кино лентата са признание за всички, които са изстрадали другарствата си, а музиката е, несъмнено, хипнотична.

Филмът е част от програмата на So Independent Film Festival.