Мистериозният Портал на боговете към други светове в пустошта на Аризона
Мистериозният Портал на боговете към други светове в пустошта на Аризона …От дълго време се приказва за съществуването на мистериозни портали сред световете. Въпреки, че на някои това може да им наподобява като научна фантастика, има доста разкази на очевидци за тези явления.Един от тези портали се намира в пустинята на Аризона, Съединени американски щати.Историята стартира през 1956 година, когато Рон Куин, брат му Чък и няколко техни другари отиват в отдалечените и съвсем безлюдни планински елементи на Аризона. Те търсят злато и съкровища, които, съгласно локална легенда, в миналото са били скрити там, по времето на испанските завоеватели и първите заселници.В продължение на три седмици мъжете се скитат из планините, само че не намират нищо. Един ден, както нормално, те разполагат лагера си и се подготвят за отмора. Но преди да съумеят да заспят, виждат две огромни синкаво-зелени светещи топки в тъмното небе. Тези топки не наподобяват на аероплан и търсачите на съкровища са озадачени от явлението.
Светещите кълба летят няколко минути в небето над лагера, по-късно се насочват към най-близките планини и изчезват. Същото се случва и на идната вечер.На идващия ден иманярите се срещат с локалния пастир Луис Ромеро и му описват за блестящите топки. Той декларира, че неведнъж е чувал за тези „ чудеса “ и самичък ги е виждал. Казва още, че „ те постоянно се появяват по тези места най-малко от 1939 година “, откогато той живее там.Мъжете са удивени от явлението, само че не престават пътя си през скалистата пустота. След няколко дни стигат до ниска канара, която има причудлива форма, наподобяваща на арка. Тя толкоз мощно се откроява от околния пейзаж, че наподобява като особеност. Мъжете са сюрпризирани от външния й тип, само че не придават огромно значение на това.Ден по-късно, те стигат до индианско населено място и там беседват с човек на име Джон, на който описват за тази странна арка. Джон твърди, че от локалните поданици арката от дълго време е считана за „ вълшебно “ място, за което има доста странни истории и клюки.Местна легенда споделя, че „ в случай че някой се осмели да премине през арката, той незабавно изчезва незнайно къде и в случай че хвърлите някакъв предмет в отвора, той също изчезва вечно “. Заради всичко това локалните индианци й дават името „ Портал на боговете “.Говори се, че са виждани групи от непознати хора в старомодни облекла, които се скитат покрай арката. Те не са призраци, а същински хора, тъй като оставят следи в пясъка. Има и истории за светещи топки, излитащи от арката и по-късно влизащи назад.Някои от историите са доста по-зловещи. Разказва се, че любопитни хора са се опитвали да проучат странната арка, отивайки там и разполагайки лагерите си наоколо. Впоследствие, лагерите са намирани изоставени, а какво се е случило с хората не е известно …Други истории са за хора, които отиват да изследват арката, само че се връщат в положение на потрес и тежка меланхолия. Едва движели краката си и не можели да обяснят какво се е случило с тях. Някои от тях полудявали.Четете още: Вимани – завръщат ли се Боговете? (видео)Според Джон, в продължение на десетилетия доста индианци са се опитвали да разкрият тайната на Портата на боговете, в това число и самият той. Разказва, че откакто дошъл там и макар, че не посмял да мине през арката, деликатно я погледнал в профил.Било тъмна вечер, а времето било неприятно. В арката Джон видял същото място със същия пейзаж, само че времето било ясно и слънчево, със синьо небе.Рон, Чък и техните другари са очаровани от тези истории и вземат решение да се върнат при Портала, с цел да го прегледат по-отблизо. След като се връщат, арката стартира да им се коства не просто „ причудлива канара “, а като руини на някаква антична конструкция.Когато изследват региона в близост, те откриват неизмеримо огромен брой геоди измежду камъните. Някои от тях са разцепени и красиво блестят с вътрешната си декорация. Тези геоди са разпръснати на всички места към арката, само че не се виждат на никое място другаде в региона.
Самата арка е с размери към 2 метра височина и метър и половина широчина. Страните й се състоят от “колони ” андезит.Търсачите на съкровища стартират да хвърлят камъни през арката в опит да видят дали ще изчезнат. Но нищо извънредно не се случва, камъните падат от другата страна и не изчезват. Като цяло, арката в този момент им наподобява като изцяло естествен камък с дупка. Те са доста разочаровани …Някои от по-смелите прокарват ръце и крайници през отвора, само че още веднъж нищо не се случва. Въпреки това никой не посмява да мине през арката и час по-късно те другар нещата си, и си потеглят.През идващите няколко дни групата се скита из региона в опит да открие следи от скрити съкровища, само че любознанието им надвива и те още веднъж се връщат до арката. Този път, двама от тях – Рой и Уолт, виждат, че вътре в отвора нещо като че ли трепти. Изведнъж от там се появява мощна горещина, въпреки, че е януари и е много студено.
Странното вибриране продължава няколко минути, а в това време Рой и Уолт усещат възходящ напън в ушите си. Натискът бързо минава, само че Рой е толкоз изплашен, че се заклева в никакъв случай повече да не се връща там.Минават още няколко дни и иманярите срещат трима авантюристи в пустошта. Оказва се, че са осведомени със странната арка и описват какво им се е случило там.Според тях, те са решили да нощуват тъкмо до арката. През нощта били събудени от мощен и еднообразен тон, като тежки дъждовни капки, падащи по земята. Но не било дъжд, а доста дребни камъчета, които падали от небето. Те летели към палатките и земята в близост, само че в строго избран радиус от арката.Мистериозните камъчета били топли на досег и с червеникавокафяв цвят. Хората нямали разумно пояснение от кое място могат да идват.Минават четири години и през цялото това време Чък Куин не стопира да мисли за странния Портал. На 14 октомври 1973 година той се осмелява да отиде още веднъж там, този път самичък.Колкото и да е необичайно, Чък, който е проучил тези места доста добре, внезапно осъзнава, че региона наподобява напълно друго. Вижда каньон, който в никакъв случай не е бил преди там, а самата арка я няма. Голямата отвесна канара, покрай която тя е стояла, е на мястото си, само че Портала липсва. Чък се почувствал доста изплашен и побързал да се измъкне от мястото допустимо най-бързо.Има доказателства, че през идващите години той въпреки всичко се е прибирал още веднъж, само че не намерил нито мистериозната арка, нито многочислените геоди.Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.https://www.facebook.com/hiddentruth.sitehttps://www.facebook.com/groups/623212178054534
Светещите кълба летят няколко минути в небето над лагера, по-късно се насочват към най-близките планини и изчезват. Същото се случва и на идната вечер.На идващия ден иманярите се срещат с локалния пастир Луис Ромеро и му описват за блестящите топки. Той декларира, че неведнъж е чувал за тези „ чудеса “ и самичък ги е виждал. Казва още, че „ те постоянно се появяват по тези места най-малко от 1939 година “, откогато той живее там.Мъжете са удивени от явлението, само че не престават пътя си през скалистата пустота. След няколко дни стигат до ниска канара, която има причудлива форма, наподобяваща на арка. Тя толкоз мощно се откроява от околния пейзаж, че наподобява като особеност. Мъжете са сюрпризирани от външния й тип, само че не придават огромно значение на това.Ден по-късно, те стигат до индианско населено място и там беседват с човек на име Джон, на който описват за тази странна арка. Джон твърди, че от локалните поданици арката от дълго време е считана за „ вълшебно “ място, за което има доста странни истории и клюки.Местна легенда споделя, че „ в случай че някой се осмели да премине през арката, той незабавно изчезва незнайно къде и в случай че хвърлите някакъв предмет в отвора, той също изчезва вечно “. Заради всичко това локалните индианци й дават името „ Портал на боговете “.Говори се, че са виждани групи от непознати хора в старомодни облекла, които се скитат покрай арката. Те не са призраци, а същински хора, тъй като оставят следи в пясъка. Има и истории за светещи топки, излитащи от арката и по-късно влизащи назад.Някои от историите са доста по-зловещи. Разказва се, че любопитни хора са се опитвали да проучат странната арка, отивайки там и разполагайки лагерите си наоколо. Впоследствие, лагерите са намирани изоставени, а какво се е случило с хората не е известно …Други истории са за хора, които отиват да изследват арката, само че се връщат в положение на потрес и тежка меланхолия. Едва движели краката си и не можели да обяснят какво се е случило с тях. Някои от тях полудявали.Четете още: Вимани – завръщат ли се Боговете? (видео)Според Джон, в продължение на десетилетия доста индианци са се опитвали да разкрият тайната на Портата на боговете, в това число и самият той. Разказва, че откакто дошъл там и макар, че не посмял да мине през арката, деликатно я погледнал в профил.Било тъмна вечер, а времето било неприятно. В арката Джон видял същото място със същия пейзаж, само че времето било ясно и слънчево, със синьо небе.Рон, Чък и техните другари са очаровани от тези истории и вземат решение да се върнат при Портала, с цел да го прегледат по-отблизо. След като се връщат, арката стартира да им се коства не просто „ причудлива канара “, а като руини на някаква антична конструкция.Когато изследват региона в близост, те откриват неизмеримо огромен брой геоди измежду камъните. Някои от тях са разцепени и красиво блестят с вътрешната си декорация. Тези геоди са разпръснати на всички места към арката, само че не се виждат на никое място другаде в региона.
Самата арка е с размери към 2 метра височина и метър и половина широчина. Страните й се състоят от “колони ” андезит.Търсачите на съкровища стартират да хвърлят камъни през арката в опит да видят дали ще изчезнат. Но нищо извънредно не се случва, камъните падат от другата страна и не изчезват. Като цяло, арката в този момент им наподобява като изцяло естествен камък с дупка. Те са доста разочаровани …Някои от по-смелите прокарват ръце и крайници през отвора, само че още веднъж нищо не се случва. Въпреки това никой не посмява да мине през арката и час по-късно те другар нещата си, и си потеглят.През идващите няколко дни групата се скита из региона в опит да открие следи от скрити съкровища, само че любознанието им надвива и те още веднъж се връщат до арката. Този път, двама от тях – Рой и Уолт, виждат, че вътре в отвора нещо като че ли трепти. Изведнъж от там се появява мощна горещина, въпреки, че е януари и е много студено.
Странното вибриране продължава няколко минути, а в това време Рой и Уолт усещат възходящ напън в ушите си. Натискът бързо минава, само че Рой е толкоз изплашен, че се заклева в никакъв случай повече да не се връща там.Минават още няколко дни и иманярите срещат трима авантюристи в пустошта. Оказва се, че са осведомени със странната арка и описват какво им се е случило там.Според тях, те са решили да нощуват тъкмо до арката. През нощта били събудени от мощен и еднообразен тон, като тежки дъждовни капки, падащи по земята. Но не било дъжд, а доста дребни камъчета, които падали от небето. Те летели към палатките и земята в близост, само че в строго избран радиус от арката.Мистериозните камъчета били топли на досег и с червеникавокафяв цвят. Хората нямали разумно пояснение от кое място могат да идват.Минават четири години и през цялото това време Чък Куин не стопира да мисли за странния Портал. На 14 октомври 1973 година той се осмелява да отиде още веднъж там, този път самичък.Колкото и да е необичайно, Чък, който е проучил тези места доста добре, внезапно осъзнава, че региона наподобява напълно друго. Вижда каньон, който в никакъв случай не е бил преди там, а самата арка я няма. Голямата отвесна канара, покрай която тя е стояла, е на мястото си, само че Портала липсва. Чък се почувствал доста изплашен и побързал да се измъкне от мястото допустимо най-бързо.Има доказателства, че през идващите години той въпреки всичко се е прибирал още веднъж, само че не намерил нито мистериозната арка, нито многочислените геоди.Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.https://www.facebook.com/hiddentruth.sitehttps://www.facebook.com/groups/623212178054534
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ