Акула беше намерена в Карибите — на хиляди километри от обичайното си местообитание в Арктика.
Гренландската акула, чиято продължителност на живота е 250 – 500 години, изненада изследователи в Белиз.
„Изглеждаше като нещо, което би съществувало в праисторически времена“, каза един биолог.
Биолозите бяха изумени, когато откриха мистериозна студеноводна акула на хиляди километри от естественото й местообитание, според скорошно морско проучване. Гренландска акула - най-дълго живеещото гръбначно животно на Земята - беше открита в тропическото Карибско море.
Изследователите маркираха и временно хващаха тигрови акули край бреговете на Белиз, когато се натъкнаха на мистериозната акула, се казва в издание наскоро публикувано в научното списание Marine Biology.
След като поставиха линия в защитения атол Glover's Reef в Белиз, докато наблюдаваха и изследваха тигрови акули, биолозите се върнаха и откриха, че тяхната линия се е преместила на няколко мили от кораловия риф в води на дълбочина от 2000 фута.
Когато извадиха научния си улов, те бяха изумени да открият древната гренландска акула. Един от изследователите, Хектор Даниел Мартинез, отбеляза: „Изглеждаше много, много старо“, подчертавайки дълбоководното му местообитание.
Първоначално учените подозираха, че това може да е акула с шест хриле, доминиращ дълбоководен морски хищник, но след като снимаха рядко срещаното животно, те потвърдиха самоличността му като „най-вероятно“ гренландска акула.
„Изведнъж видяхме много бавно движещо се, мудно същество под повърхността на водата ”, Деванши Касана, биолог и доктор по философия. кандидат в лабораторията за екология и опазване на хищниците на Международния университет във Флорида, съобщи Mashable. „Изглеждаше като нещо, което би съществувало в праисторически времена.“
Гренландските акули са най-дълголетните гръбначни животни на Земята, с удивителната продължителност на живота от 250 – 500 години, според Националната океанска служба.
Акулите живеят хиляди фута под водата в пълен мрак и рядко се виждат или снимат, а малко подробности се знаят за техния невероятно дълъг живот. В дълбините на водата те растат, движат се и остаряват бавно. Техният енергоспестяващ, бавен начин на живот е основна адаптация към бедните на хранителни вещества дълбоки води.
Намирането на гренландска акула близо до коралов риф край Белиз беше неочаквано, но правдоподобно. Тези неизвестни акули виреят в дълбоките морета на Арктика и биха могли да обитават други дълбоки океански региони, включително Карибите.
Склонът на близкия риф се спуска на дълбочина до 9500 фута, предлагайки студена и тъмна среда, подходяща за Гренландия акули.
Откритието повдига въпроса дали тази конкретна гренландска акула е мигрирала към Карибите от арктически води или е прекарала голяма част от живота си в дълбините на тропическите води на региона.
< p>Остава без отговор, но има голяма вероятност повече от тези енигматични същества да бродят из тъмните дълбини на Карибите, скрити от погледа ни. „Съмнявам се, че е единственият“, каза пред Mashable Демиан Чапман, директор на Изследванията за опазване на акулите и скатите в морската лаборатория и аквариум Mote.„Те трябва да чакат повече от 100 години, за да се свалят“< /h2>
Дълбоките морета остават до голяма степен неизследвани и откриването на тази арктическа акула служи като напомняне, че океанът и неговата биосфера са много непознати.
Проучване от 2020 г. установи чрез генетичен анализ, че има са две географски отделни популации на гренландски акули: едната група плува близо до канадския Бафинов басейн, над Арктическия кръг, докато другата заема водите на Северния Атлантически океан между Нова Скотия и Свалбард, близо до Норвегия.
Гренландски акули са предимно чистачи, ядат всичко (мъртво или живо), включително риба, тюлени, полярни мечки и китове.
Някои могат да растат до 24 фута дължина и да тежат до 2645 паунда (1200 килограма), въпреки че те растат само до 0,4 инча (1 сантиметър) годишно.
Според проучване от 2016 гренландските акули не достигат полова зрялост, докато не навършат поне 134 години.
„Те трябва да чакат повече от 100 години, за да се свалят – сигурен съм, че не са доволни от това“, каза Юлиус Нилсен, съавтор на това проучване, за New Scientist през 2016 г.
Прочетете оригиналната статия в Business Insider
Вижте коментарите
