Килим на мира дари Чипровци на папата
Министри и депутати застават пред становете, шарките носят благополучие и закрилят дома
От многото слави на Чипровци – въстаническа, книжовна, рударска, златообработваща, през днешния ден се носи единствено една – килимарската. Тя се ускорява след 2014 година, когато ЮНЕСКО призна за международно културно завещание тъкането в града на неповторимите килими. Но с това висшо самопризнание ползата към магическите постелки не завърши. Напротив, той се разраства и обогатява с нов смисъл. От години на всеки празник жителите на градчето отварят старите ракли и вадят от там килими и пътеки, направени от баби и прабаби с неповторимата техника на отвесния стан преди доста години. Провесват ги от прозорци и балкони, с цел да ги видят всички. Тази процедура продължава – на Великден градът замязва на цъфнала градина за чиито багри човешкото око остава ненаситно. Чудните постелки провокират наслада от живота, унес от майсторството на ръцете, сътворили тази хубост. Защото чипровските килими нямат битово, а естетическо предопределение, твърди шефът на музея доктор Анита Комитска, която е откривател на килимите.
От 5-6 години преди Великден килими се провесват на специфични греди и в центъра на града. Започва фестивалът на килима, който с всяко издание събира от ден на ден и повече гости. Идват, радват се на пъстроцветието. Хора от цялата страна желаят да си тръгнат с парче от шарките и знаците, които тъкачките изобразяват на дребни пана. Те не носят насладата от същинските килими, само че припомнят за тях. Под шатри на площада майсторки демонстрират по какъв начин се приготвя изработването на килимите, започвайки от преденето на вълната. Местният учител-химик Никола Николов демонстрира по какъв начин в миналото са я багрили с естествени бои – билки, корени, треви и дървесни кори. Показват и самото тъкане. То увлича публиката, мнозина желаят да седнат в стана и да запечатат няколко влакна с тупицата. Деца непохватно притискат с основния апарат /тупицата/ промушените конци. Сядат и депутати, министри, кметове. Неотдавна чипровските килими бяха показани и в българския парламент От две години основната зала на историческия музей в Чипровци показва килимите. Досега – от ХVІІІ и ХІХ век. После и през ХХ век, когато килимите стават известни в цяла Европа. Но от зараждането на неповторимия поминък сбирката нямаше екземпляри. До този Великден, когато холандец, живеещ от 20 години във Велико Търново, донесе и подари на музея един доста остарял килим. Според експертите, той е направен преди 250 години и е най-вероятно допустимо първият, изтъкан и продаден отвън градчето. Яаап Ван Беелен, който е колекционер на килими, го разкрил в една антикварна къща в Турция. Купил го и персонално го донесъл в Чипровци. Килимът не е добре непокътнат, само че за нас е доста скъп, изясни кметът Пламен Петков. Той е от първия стадий от направата на килимите, наименуван Бакамски или Гарибалда. Тогава главните цветове са били бежови и кафяви.
Изследователите не могат да кажат от кой момент се е зародило килимарството в Чипровци. Единодушни са, че това би трябвало да е станало или в навечерието на въстанието от 1688 година или незабавно след него. Но след потушаването му Кипровец е съпоставен със земята. Къщите са опожарени, всичко е разрушено. По предания на фамилиите на мястото на настоящия площад е имало меча бърлога и в потъналото в дива растителност населено място тя извеждала дребните си. Но би трябвало скоро по-късно да е оживяло още веднъж. Намерилите леговище от турските зверства наоколо до Чипровци, хората се върнали доста скоро. Дошли и от други селища. Тогава би трябвало да се е зародило килимарството. За модели взели килими, изнасяни на пазара в Пирот. Жените толкоз доста се влюбили в тъкането, че доста скоро заваляли и поръчки. За турската армия били изтъкани хиляди дребни килимчета, които бойците вадели и си постилали преди молитвите. Тръгнали и по изложби – в Брюксел, Лондон, Париж. И на всички места печелили медали за майсторство.
След интервала на Гарибалдата в Чипровци почнали да тъкат различен тип килими – декоративни. Тогава главен цвят става аленият. След Освобождението стартира орнаменталният интервал – по килимите изобразявали дребни фигури-символи с многоцветия към тях. Всяка фигура символизрала нещо. Канатицата била считана за страж на фамилията, триъгълникът – за продължение на традициите и рода и така нататък И до през днешния ден тъкачките считат, че фигурите-символи и съчетанието на цветовете имат вълшебен свойства Ако искаш да имаш благополучие в дома си купи си килим с име „ Четирите окца ”, „ Короната ”, „ Пилетата ”, поучава тъкачката Юлка Игнатова. През последните 20 години килимите навлязоха в нов интервал, който още не назван от експертите. С техниката на тяхното тъкане се създават пана и икони, даже картини. Една от огромните майсторки – Сийка Тачева, е изработила с техниката на килимите картини на Майстора. Невестите с техните пъстри одежди греят по същия метод като в платната на огромния художник. Изработват се и икони. Преди 17 години Сийка Тачева създаде иконата на света Богородица Чипровска за папа Йоан Павел Втори. Образът на тази Богородица има именита история. Тя съществувала в чипровски храм преди въстанието и хората доста я обикнали. Била донесена от францискански монаси през 1366 година. На нея вярващите се уповавали в беди, почитали я като закрилница. Два пъти я намирали в шубраци по хълма, където бил храмът. Когато побягнали през 1688 година, подгонени от зверствата при потушаването на протеста, я взели със себе си. Далеч от рамките на Чипровци тя още веднъж ги закриляла. Но през 1751 година изгоряла дружно с храма на град Алба Юлия, където било сложена. От уста на уста се предавал разказът за тази икона. Образът и е достигнал до наши дни и тъкмо него изобразила на иконата за папа Йоан павел Втори тъкачката. Сега тази тъкана икона се намира в галериите на Ватикана.
Чипровци продължи концепцията да създава автентичен подарък за папата. Две дами – Наташа Димитрова и Йорданка Павлова, създадоха пано, което кметът Пламен Петков подари на папа Франциск по време на визитата му в град Раковски. В Чипровци не живеят католици, само че в миналото е имало огромна католическа общественост.
Католици били рударите и те донесли това изповедание в градчето. Най-будните младежи били изпращани на обучение в италиански колежи и станали мисионери на католическата религия. Голямата персона на ХVІІ век – чипровчанинът Петър Богдан Бакшев, създател на първата българска история, бил католически архиепископ, литератор и посланик. Затова Чипровци уважава католическата общественост и папата.
Паното е с размери 1,20 на 1,40 м и е направено с техниката на килимите. На него е изобразено земното кълбо и мотото, под което протече визитата на папата в България – „ Мир на земята ”. Изтъкано е на български и на латински език.
Славата на чипровските килими продължава да пораства. Нито един непознат посланик не си потегля от България без чипровски килим. Творци, политици, богати хора също си купуват от красивите постелки. За чест на чипровчани екземпляри от другите периоди могат да се видят освен в техния музей /вече от ХVІІ до ХХ век/, само че и в музеи из цяла Европа, в Япония, Нова Зеландия, Австралия...
От многото слави на Чипровци – въстаническа, книжовна, рударска, златообработваща, през днешния ден се носи единствено една – килимарската. Тя се ускорява след 2014 година, когато ЮНЕСКО призна за международно културно завещание тъкането в града на неповторимите килими. Но с това висшо самопризнание ползата към магическите постелки не завърши. Напротив, той се разраства и обогатява с нов смисъл. От години на всеки празник жителите на градчето отварят старите ракли и вадят от там килими и пътеки, направени от баби и прабаби с неповторимата техника на отвесния стан преди доста години. Провесват ги от прозорци и балкони, с цел да ги видят всички. Тази процедура продължава – на Великден градът замязва на цъфнала градина за чиито багри човешкото око остава ненаситно. Чудните постелки провокират наслада от живота, унес от майсторството на ръцете, сътворили тази хубост. Защото чипровските килими нямат битово, а естетическо предопределение, твърди шефът на музея доктор Анита Комитска, която е откривател на килимите.
От 5-6 години преди Великден килими се провесват на специфични греди и в центъра на града. Започва фестивалът на килима, който с всяко издание събира от ден на ден и повече гости. Идват, радват се на пъстроцветието. Хора от цялата страна желаят да си тръгнат с парче от шарките и знаците, които тъкачките изобразяват на дребни пана. Те не носят насладата от същинските килими, само че припомнят за тях. Под шатри на площада майсторки демонстрират по какъв начин се приготвя изработването на килимите, започвайки от преденето на вълната. Местният учител-химик Никола Николов демонстрира по какъв начин в миналото са я багрили с естествени бои – билки, корени, треви и дървесни кори. Показват и самото тъкане. То увлича публиката, мнозина желаят да седнат в стана и да запечатат няколко влакна с тупицата. Деца непохватно притискат с основния апарат /тупицата/ промушените конци. Сядат и депутати, министри, кметове. Неотдавна чипровските килими бяха показани и в българския парламент От две години основната зала на историческия музей в Чипровци показва килимите. Досега – от ХVІІІ и ХІХ век. После и през ХХ век, когато килимите стават известни в цяла Европа. Но от зараждането на неповторимия поминък сбирката нямаше екземпляри. До този Великден, когато холандец, живеещ от 20 години във Велико Търново, донесе и подари на музея един доста остарял килим. Според експертите, той е направен преди 250 години и е най-вероятно допустимо първият, изтъкан и продаден отвън градчето. Яаап Ван Беелен, който е колекционер на килими, го разкрил в една антикварна къща в Турция. Купил го и персонално го донесъл в Чипровци. Килимът не е добре непокътнат, само че за нас е доста скъп, изясни кметът Пламен Петков. Той е от първия стадий от направата на килимите, наименуван Бакамски или Гарибалда. Тогава главните цветове са били бежови и кафяви.
Изследователите не могат да кажат от кой момент се е зародило килимарството в Чипровци. Единодушни са, че това би трябвало да е станало или в навечерието на въстанието от 1688 година или незабавно след него. Но след потушаването му Кипровец е съпоставен със земята. Къщите са опожарени, всичко е разрушено. По предания на фамилиите на мястото на настоящия площад е имало меча бърлога и в потъналото в дива растителност населено място тя извеждала дребните си. Но би трябвало скоро по-късно да е оживяло още веднъж. Намерилите леговище от турските зверства наоколо до Чипровци, хората се върнали доста скоро. Дошли и от други селища. Тогава би трябвало да се е зародило килимарството. За модели взели килими, изнасяни на пазара в Пирот. Жените толкоз доста се влюбили в тъкането, че доста скоро заваляли и поръчки. За турската армия били изтъкани хиляди дребни килимчета, които бойците вадели и си постилали преди молитвите. Тръгнали и по изложби – в Брюксел, Лондон, Париж. И на всички места печелили медали за майсторство.
След интервала на Гарибалдата в Чипровци почнали да тъкат различен тип килими – декоративни. Тогава главен цвят става аленият. След Освобождението стартира орнаменталният интервал – по килимите изобразявали дребни фигури-символи с многоцветия към тях. Всяка фигура символизрала нещо. Канатицата била считана за страж на фамилията, триъгълникът – за продължение на традициите и рода и така нататък И до през днешния ден тъкачките считат, че фигурите-символи и съчетанието на цветовете имат вълшебен свойства Ако искаш да имаш благополучие в дома си купи си килим с име „ Четирите окца ”, „ Короната ”, „ Пилетата ”, поучава тъкачката Юлка Игнатова. През последните 20 години килимите навлязоха в нов интервал, който още не назван от експертите. С техниката на тяхното тъкане се създават пана и икони, даже картини. Една от огромните майсторки – Сийка Тачева, е изработила с техниката на килимите картини на Майстора. Невестите с техните пъстри одежди греят по същия метод като в платната на огромния художник. Изработват се и икони. Преди 17 години Сийка Тачева създаде иконата на света Богородица Чипровска за папа Йоан Павел Втори. Образът на тази Богородица има именита история. Тя съществувала в чипровски храм преди въстанието и хората доста я обикнали. Била донесена от францискански монаси през 1366 година. На нея вярващите се уповавали в беди, почитали я като закрилница. Два пъти я намирали в шубраци по хълма, където бил храмът. Когато побягнали през 1688 година, подгонени от зверствата при потушаването на протеста, я взели със себе си. Далеч от рамките на Чипровци тя още веднъж ги закриляла. Но през 1751 година изгоряла дружно с храма на град Алба Юлия, където било сложена. От уста на уста се предавал разказът за тази икона. Образът и е достигнал до наши дни и тъкмо него изобразила на иконата за папа Йоан павел Втори тъкачката. Сега тази тъкана икона се намира в галериите на Ватикана.
Чипровци продължи концепцията да създава автентичен подарък за папата. Две дами – Наташа Димитрова и Йорданка Павлова, създадоха пано, което кметът Пламен Петков подари на папа Франциск по време на визитата му в град Раковски. В Чипровци не живеят католици, само че в миналото е имало огромна католическа общественост.
Католици били рударите и те донесли това изповедание в градчето. Най-будните младежи били изпращани на обучение в италиански колежи и станали мисионери на католическата религия. Голямата персона на ХVІІ век – чипровчанинът Петър Богдан Бакшев, създател на първата българска история, бил католически архиепископ, литератор и посланик. Затова Чипровци уважава католическата общественост и папата.
Паното е с размери 1,20 на 1,40 м и е направено с техниката на килимите. На него е изобразено земното кълбо и мотото, под което протече визитата на папата в България – „ Мир на земята ”. Изтъкано е на български и на латински език.
Славата на чипровските килими продължава да пораства. Нито един непознат посланик не си потегля от България без чипровски килим. Творци, политици, богати хора също си купуват от красивите постелки. За чест на чипровчани екземпляри от другите периоди могат да се видят освен в техния музей /вече от ХVІІ до ХХ век/, само че и в музеи из цяла Европа, в Япония, Нова Зеландия, Австралия...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ