Мораториум върху новите болници
Министерството на опазването на здравето ще замрази разкриването на нови действия, отделения и лечебни заведения, до момента в който не направи нова здравна карта. С промени в Закона за лечебните заведения се връщат държавните акредитации на лечебните заведения, които са с корупционен капацитет. Въвеждат се и специфични условия за по-лесно уволняване на ръководещите екипи на държавните лечебни заведения...и ще забрани появяването на ето такива лечебни заведения. Фотограф: Надежда Чипева
В България работят 319 лечебни заведения с общо 52 462 кревати, настрана от това тя заплаща за болнично лекуване на общо 376 лечебни заведения, сред които и медицински центрове. От 2019 година до момента Министерският съвет е одобрил отварянето на шест нови лечебни заведения, а здравните министри от този момент са разрешили нови медицински действия в 130 съществуващи лечебни заведения, в това число и отварянето на техни структури на адрес в различен град. През този интервал нито една болница не е затворила порти, хоспитализациите твърдо са над 2.2 млн., а за болнично лекуване здравната каса заплаща половината от средствата в бюджета си, които тази година ще бъдат към 3.5 милиарда лева В същото време по отношение на 2018 година популацията на страната е намаляло с повече от 9%, което съставлява над 600 хиляди души.
Причината за множеството лечебни заведения е елементарна - всяка година има избори и никой кандидат-кмет не желае да обещае, че ще закрие локалната общинска болница, тъй като не лекува качествено инсулт, да вземем за пример, няма задоволително лекари и сестри, строена е и наподобява като отпреди един век. Здравното министерство е притежател на 64 лечебни заведения и санаториуми и нито една от тях не е затворена, без значение от финансовите й резултати, отношението към пациентите и качеството на услугата, тъй като те се водят " стратегически ".
Уравнението по какъв начин с толкоз пари да се устоят през здравната каса голямо количество лечебни заведения намира най-простото решение - опазване на всички досегашни структури, без значение по какъв начин работят и наподобяват, и мораториум за всичко ново, до момента в който не се приготви здравна карта за това от какъв брой болнични кревати има потребност всяка област. Това е предлагането на Министерството на здравеопазването за смяна в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), който беше оповестен за публично разискване през предходната седмица.
Реклама
Освен мораториума, министерството предлага решение и на още въпроси в бранша, които срещат спорни отзиви в бранша - то предлага министърът да може по-лесно да уволнява шефове на държавни лечебни заведения, преструктуриране на медицинския контрол и връщането на акредитациите от страната на лечебни заведения, които желаят да образоват студенти и специализанти. Най-общо казано - половинчати стъпки, които не вземат решение въпроса с отсяването на многото лечебни заведения по ясни критерии, нито с неприятното ръководство на държавните клиники.
Без нови лечебни заведения
Според претекстове на проектозакона досегашните процедури за разкриване на нови отделения и лечебни заведения ще продължат да се движат, само че се планува краткотраен мораториум за разкриване на нови отделения, клиники и лечебни заведения до май 2024 година, когато Министерският съвет по предложение на министъра на опазването на здравето ще утвърди обновена Национална здравна карта за нужните лекари, лечебни заведения и кревати по области.
Ако приемем, че здравната карта в действителност ще бъде подготвена за толкоз невероятно къс интервал, предлагането на министерството не взема решение няколко уравнения.
Според доктор Стойчо Кацаров, ръководител на Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето и някогашен здравен министър, живият организъм е най-хубавата система на организация, резултат на милиони години еволюция, при която част от клетките умират всекидневно и се заменят с други, и това поддържа организма жив и резистентен на външни въздействия.
Реклама
" Същите правила са годни и за която и да е социална система. В случая с лечебните заведения, саморегулацията значи активността им да зависи най-много от търсенето на пациентите. Добрата бизнес среда изисква бързи процедури за регистрации и позволения. Мораториумът върху нови действия и разкриването на нови лечебни заведения е в полза на към този момент записаните лечебни заведения, тъй като лимитира броя на съперниците им, само че не е в полза на пациентите, които печелят от мощната конкуренция ", счита доктор Кацаров.
Според него няма нищо по-здравословно за пазара на медицински услуги от това тези, които не се оправят добре да банкрутират, а на тяхно място да се появяват нови.
" Дори и да не се разкриват нови лечебни заведения, което е непазарно, те и в този момент са доста, а огромна част от тях не оферират качествена услуга. Имаме големи количества лечебни заведения, без резултат за здравето на нацията. Незакриването на лечебни заведения е остарял проблем, тъй като политиците не желаят да влизат в спор с локалните общности ", разяснява Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна стопанска система. Според нея в проектозакона би трябвало да има по-радикални промени - като да вземем за пример консолидация на лечебни заведения.
" Категорично мораториумът е нещо, което е срещу развиването на опазването на здравето и не следва да тегне върху бранша. Той така и така е може би най-регулирания у нас, което е сигурна спънка за вложения. Мораториумите са специфична мярка, която би трябвало да бъде употребена в изключителни случаи - рецесии, военни дейности. Безспорно е желанието на всички опазването на здравето да се развива и то интензивно, по най-хубавия за пациентите метод. Вероятно е доста хора да кажат, че оповестяването на мораториум е изтощение. Ние допускаме, че аргументите за тази мярка се крият в желанието на Министерство на здравеопазването да има глътка въздух до оповестяване на предстоящата от тях промяна в бранша. Но в никакъв случай административните спънки не могат да бъдат нещо позитивно. В обикновено време би трябвало да имаме правила и условия, с цел да действаме, само че не и забрани ", счита юрист Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация. Според нея неналичието на опция за развиване на всички нови действия в цялата страна, в случай че е по-дългосрочно, може да докара до сериозна рецесия.
В България работят 319 лечебни заведения с общо 52 462 кревати, настрана от това тя заплаща за болнично лекуване на общо 376 лечебни заведения, сред които и медицински центрове. От 2019 година до момента Министерският съвет е одобрил отварянето на шест нови лечебни заведения, а здравните министри от този момент са разрешили нови медицински действия в 130 съществуващи лечебни заведения, в това число и отварянето на техни структури на адрес в различен град. През този интервал нито една болница не е затворила порти, хоспитализациите твърдо са над 2.2 млн., а за болнично лекуване здравната каса заплаща половината от средствата в бюджета си, които тази година ще бъдат към 3.5 милиарда лева В същото време по отношение на 2018 година популацията на страната е намаляло с повече от 9%, което съставлява над 600 хиляди души.
Причината за множеството лечебни заведения е елементарна - всяка година има избори и никой кандидат-кмет не желае да обещае, че ще закрие локалната общинска болница, тъй като не лекува качествено инсулт, да вземем за пример, няма задоволително лекари и сестри, строена е и наподобява като отпреди един век. Здравното министерство е притежател на 64 лечебни заведения и санаториуми и нито една от тях не е затворена, без значение от финансовите й резултати, отношението към пациентите и качеството на услугата, тъй като те се водят " стратегически ".
Уравнението по какъв начин с толкоз пари да се устоят през здравната каса голямо количество лечебни заведения намира най-простото решение - опазване на всички досегашни структури, без значение по какъв начин работят и наподобяват, и мораториум за всичко ново, до момента в който не се приготви здравна карта за това от какъв брой болнични кревати има потребност всяка област. Това е предлагането на Министерството на здравеопазването за смяна в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), който беше оповестен за публично разискване през предходната седмица.
Реклама
Освен мораториума, министерството предлага решение и на още въпроси в бранша, които срещат спорни отзиви в бранша - то предлага министърът да може по-лесно да уволнява шефове на държавни лечебни заведения, преструктуриране на медицинския контрол и връщането на акредитациите от страната на лечебни заведения, които желаят да образоват студенти и специализанти. Най-общо казано - половинчати стъпки, които не вземат решение въпроса с отсяването на многото лечебни заведения по ясни критерии, нито с неприятното ръководство на държавните клиники.
Без нови лечебни заведения
Според претекстове на проектозакона досегашните процедури за разкриване на нови отделения и лечебни заведения ще продължат да се движат, само че се планува краткотраен мораториум за разкриване на нови отделения, клиники и лечебни заведения до май 2024 година, когато Министерският съвет по предложение на министъра на опазването на здравето ще утвърди обновена Национална здравна карта за нужните лекари, лечебни заведения и кревати по области.
Ако приемем, че здравната карта в действителност ще бъде подготвена за толкоз невероятно къс интервал, предлагането на министерството не взема решение няколко уравнения.
Според доктор Стойчо Кацаров, ръководител на Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето и някогашен здравен министър, живият организъм е най-хубавата система на организация, резултат на милиони години еволюция, при която част от клетките умират всекидневно и се заменят с други, и това поддържа организма жив и резистентен на външни въздействия.
Реклама
" Същите правила са годни и за която и да е социална система. В случая с лечебните заведения, саморегулацията значи активността им да зависи най-много от търсенето на пациентите. Добрата бизнес среда изисква бързи процедури за регистрации и позволения. Мораториумът върху нови действия и разкриването на нови лечебни заведения е в полза на към този момент записаните лечебни заведения, тъй като лимитира броя на съперниците им, само че не е в полза на пациентите, които печелят от мощната конкуренция ", счита доктор Кацаров.
Според него няма нищо по-здравословно за пазара на медицински услуги от това тези, които не се оправят добре да банкрутират, а на тяхно място да се появяват нови.
" Дори и да не се разкриват нови лечебни заведения, което е непазарно, те и в този момент са доста, а огромна част от тях не оферират качествена услуга. Имаме големи количества лечебни заведения, без резултат за здравето на нацията. Незакриването на лечебни заведения е остарял проблем, тъй като политиците не желаят да влизат в спор с локалните общности ", разяснява Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна стопанска система. Според нея в проектозакона би трябвало да има по-радикални промени - като да вземем за пример консолидация на лечебни заведения.
" Категорично мораториумът е нещо, което е срещу развиването на опазването на здравето и не следва да тегне върху бранша. Той така и така е може би най-регулирания у нас, което е сигурна спънка за вложения. Мораториумите са специфична мярка, която би трябвало да бъде употребена в изключителни случаи - рецесии, военни дейности. Безспорно е желанието на всички опазването на здравето да се развива и то интензивно, по най-хубавия за пациентите метод. Вероятно е доста хора да кажат, че оповестяването на мораториум е изтощение. Ние допускаме, че аргументите за тази мярка се крият в желанието на Министерство на здравеопазването да има глътка въздух до оповестяване на предстоящата от тях промяна в бранша. Но в никакъв случай административните спънки не могат да бъдат нещо позитивно. В обикновено време би трябвало да имаме правила и условия, с цел да действаме, само че не и забрани ", счита юрист Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация. Според нея неналичието на опция за развиване на всички нови действия в цялата страна, в случай че е по-дългосрочно, може да докара до сериозна рецесия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ