20 години от атентата в Кербала - почетоха паметта на петимата загинали български военни
Министерството на защитата означи 20-ата годишнина от терористичния атентат против база " Индия ". в Кербала, при който починаха петима български военнослужещи, а десетки бяха ранени. Паметта на починалите воини беше почетена с кино лентата " Разкази от Кербала ", който беше излъчен в Централния боен клуб в София в наличието на министъра на защитата, висши военни и родственици на починалите бойци.
27 декември 2003 година, 11:45 часа. База " Индия " е атакувана с камион-бомба. Ръцете на водача нападател са завързани за кормилото, тъй че машината да не може да спре даже откакто военните откриват пукотевица. Секунди по-късно следва мощен гърмеж.
" В един миг цялата канонада от всички типове оръжия, които бяха изпозлвани до този миг изчезна. Стана гробна тишина. Все едно някой изсмука въздуха и по-късно последва гърмеж ", споделя Силвия Здравкова.
Здравкова, която е била деловодител в регистратурата на батальона, оцелява. Разказва, че по-късно има още две задачи в Ирак и Афганистан, само че постоянно към тази дата спомените за преживения смут се връщат, както и въпросът дали нещастието е можело да се предотврати.
" Не разполагахме с задоволително добра разследваща информация. Там в тази конюнктура всеки знае ти къде си. Много малко знаят тези, които са против теб къде са. "
Петима военнослужещи умират. Това са майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, както и офицерските претенденти Антон Петров, Иван Инджов и Свилен Киров.
Майката на Антон Петров споделя, че за последно двамата са се чули на Бъдни вечер.
" Той се обади от кметството в Кербала да се чуем и да си пожелаем радостни празници. Беше в положително въодушевление. "
Три дни по-късно Иванка Петрова получава позвъняване от командира на сина ѝ.
" В 17:55 ми се обади командира на поделението, където той служеше - 68 бригада. В 18 часа към този момент пуснаха имената на починалите. Днес спомените не избледняват. Те си вървят с нас. Аз имам възприятието, че всичко все едно беше през вчерашния ден въпреки че към този момент са минали 20 години. "
Българска национална телевизия: Струваше ли си тази жертва?
Силвия Здравкова: Заради загубата на нашите сътрудници ми се иса да кажа, да. От позицията на времето - не виждам.
Иванка Петрова: Според мен те бяха по този начин наречените жертвени агнеци, с цел да може ние да влезем в НАТО и Европейски Съюз.
България взе участие в интервенцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възобновяване на Ирак от август 2003 година до декември 2008 година За този интервал Българската войска губи 13 военнослужещи.
27 декември 2003 година, 11:45 часа. База " Индия " е атакувана с камион-бомба. Ръцете на водача нападател са завързани за кормилото, тъй че машината да не може да спре даже откакто военните откриват пукотевица. Секунди по-късно следва мощен гърмеж.
" В един миг цялата канонада от всички типове оръжия, които бяха изпозлвани до този миг изчезна. Стана гробна тишина. Все едно някой изсмука въздуха и по-късно последва гърмеж ", споделя Силвия Здравкова.
Здравкова, която е била деловодител в регистратурата на батальона, оцелява. Разказва, че по-късно има още две задачи в Ирак и Афганистан, само че постоянно към тази дата спомените за преживения смут се връщат, както и въпросът дали нещастието е можело да се предотврати.
" Не разполагахме с задоволително добра разследваща информация. Там в тази конюнктура всеки знае ти къде си. Много малко знаят тези, които са против теб къде са. "
Петима военнослужещи умират. Това са майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, както и офицерските претенденти Антон Петров, Иван Инджов и Свилен Киров.
Майката на Антон Петров споделя, че за последно двамата са се чули на Бъдни вечер.
" Той се обади от кметството в Кербала да се чуем и да си пожелаем радостни празници. Беше в положително въодушевление. "
Три дни по-късно Иванка Петрова получава позвъняване от командира на сина ѝ.
" В 17:55 ми се обади командира на поделението, където той служеше - 68 бригада. В 18 часа към този момент пуснаха имената на починалите. Днес спомените не избледняват. Те си вървят с нас. Аз имам възприятието, че всичко все едно беше през вчерашния ден въпреки че към този момент са минали 20 години. "
Българска национална телевизия: Струваше ли си тази жертва?
Силвия Здравкова: Заради загубата на нашите сътрудници ми се иса да кажа, да. От позицията на времето - не виждам.
Иванка Петрова: Според мен те бяха по този начин наречените жертвени агнеци, с цел да може ние да влезем в НАТО и Европейски Съюз.
България взе участие в интервенцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възобновяване на Ирак от август 2003 година до декември 2008 година За този интервал Българската войска губи 13 военнослужещи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ